Голямата битка с демографската криза е задържането на младите хора в България
С нова документална поредност журналистката Мария Йотова продължи рубриката си „ Къси разкази “ в ефира на NOVA през есенния ефирен сезон. Тя демонстрира хората и житейските обстановки, които стоят зад демографската рецесия в България. Екипът на предаването притегли към плана и известният български географ и публицист доцент Георги Бърдаров , който е началник на катедрата по Социално-икономическа география в Геолого-географския факултет на Софийския университет.
В първия епизод, който беше излъчен на 9 септември, Мария Йотова и доцент Георги Бърдаров бяха в Северозападна България , с цел да видят действителните лица зад статистическите данни. Там откриха, че видинското село Раброво наподобява като след война - деца не са се раждали от години. В село Каниц жителите са единствено четирима, само че не поддържат връзка между тях. В село Нефела (Врачанско) обаче откриват сплотено петчленно семейство, което ипотекира къщата си, с цел да купи 30 крави и да стартира личен бизнес.
Кое наподобява по-стряскащо - цифрите за стопяването на нацията или човешките истории, които видяхте?
Георги Бърдаров: Разбира се, човешките истории. Зад всяка цифра стои една човешка орис. Но аз още тук ще възразя, би трябвало да престанем с апокалиптичната реторика, да погледнем същността на процесите и да забележим кои са правилните пътища за излизане от обстановката, която несъмнено е тежка, само че не безнадеждна, България ще я има.
Мария Йотова: За мен по-стряскащото беше статистиката. Това беше и повода да стартираме тази поредност. Всичко, което прочетох по тематиката бяха апокалиптични прогнози и единствената вяра идваше от интервютата на доцент Бърдаров. Човешките истории, колкото и безнадеждни да изглеждаха на моменти, са по-лесно променими. Двете млади момчета, за които разказахме в епизода за северозапада изглеждаха обезверени, като че ли заклещени сред желанието да останат на мястото, което обичат и невъзможността да имат бъдеще там, само че сега и двамата имат работа. Не в селото. Техният живот се трансформира към по- положително, статистиката към по-лошо.-->
Има ли дума, която да опише местата, които обиколихте в границите на този ефирен план?
Георги Бърдаров: Безвремие!
Мария Йотова: Моите думи са дух, твърдоглавие, темперамент. Знам, че е необичайно да се употребяват, когато приказваме за демографска рецесия, само че другото към този момент го бях виждала. Това, което ме изненада бяха хората, които не са се отказали, не са се пречупили и се борят, колкото и тежка да е обстановката.
Успяхте ли да си обясните през празните детски градини, учебни заведения и кметства по какъв начин е изчезнала цяла една ера?
Мария Йотова: Аз съумях да си обясня механизма на това изгубване. Затваря фабрика, семейство с деца остава без работа, намира работа другаде и се маха от селото. Когато се натрупа сериозна маса от сходни истории, учебното заведение затваря, тъй като няма деца. Друго семейство желае да остане, само че към този момент няма учебно заведение и се местят поради децата. Някой взема решение въпреки всичко да прави бизнес, само че към този момент няма хора, които да работят. Всичко е като скачени съдове. В село Раброво няма безработица, тъй като съвсем няма хора в трудоспособна възраст. А страната се бори единствено с последствията - обществени стратегии и безвъзмездна храна. Най-страшното е, че това не се е случило внезапно, с цел да няма противоположен път. Станало е постепенно като затъване в тресавище - 30 годишно поглъщане.
Георги Бърдаров: Тези картини по-скоро нападат сетивата ни прочувствено, в сравнение с да дават пояснения. И тук идва един значителен проблем, когато обсъждаме демографията в България. Ние я преглеждаме единствено от позиция на днешният ден и мястото, където се намираме, а пропущаме, че всички публични и социално-икономически процеси са резултат от причинно-следствените връзки на историята. И за всеки един сегашен развой можем да намерим аргументите в близката или по-далечна история.
Има ли главен проблем, с който може да се изясни демографската рецесия?
Мария Йотова: Късият отговор е бедността. Дългият е от Бърдаров.
Георги Бърдаров: За мен изрично има и това е емиграцията на хора в дейна възраст, тъй като всяко едно общество, нация, страна се движат напред от своите младежи. Проблемът на България не е раждаемостта, тя напълно не толкоз ниска, както я изкарват, тъй като коефициента ни на детност е 1,4 и е изцяло съпоставим с страните в Европа. Проблемът е, че поради емиграцията на младежи от ден на ден понижава детеродния контингент. Така страната губи тройно – губи население в детеродна възраст, губи трудоспособно население и към този момент има изострен недостиг на работна ръка и губи образовано население, което е най-големият запас и капацитет за нацията.
Най-странен като че ли наподобява оптимизмът, който усетихме още от първия епизод. Озаглавихте го „ За Северозапада с вяра “. Защо?
Мария Йотова: Защото не искахме просто да описваме тъжни истории - хората виждат задоволително такива към себе си и няма потребност в неделя заран да им се припомня, какъв брой неприятно за живеене може да е това място. Проблемите бяха отправната ни точка за търсене на решенията. А такива има. Не са лесни и бързи, образците за тях не са доста, само че ги има.
Георги Бърдаров: Територия с такива отлични запаси, климат, почви, води, река Дунав и две граници има всички предпоставки да се развива и просперира и е срамно да бъде в това бедстващо състояние. Трябва да променим отношението си към нея и не да я гледаме, като болен човек или изоставено дете, а като капацитет с доста благоприятни условия за развиване.
Как може да се обърне мрачната наклонност?
Мария Йотова: И ние търсим отговорите на този въпрос. Надявам се в идващите епизоди да успеем да отговорим, най-малко ненапълно. Тази неделя описваме истории от селата към Петрич, където не престават да се раждат доста деца, има младежи, само че голяма част от тях отпътуват в чужбина. Преди няколко месеца са отпътували към 200 индивида от региона. Но се срещаме и с човек, който е твърдо решен да остане тук, каквото и да се случи. Изречението, което кънти в главата ми е, че всеки който остане би трябвало да знае, че в идващите 20 години тук ще се живее зле, само че би трябвало да се направи тази жертва поради страната и всички нас. Има и такива хора. И те не са тези патриоти, които гледаме в новините.
Георги Бърдаров: За мен решението е в две стъпки. На първо място огромната борба, когато приказваме за демография и бъдеще на България е задържането на младежите в страната, посредством промени в просветителната система, както на равнище приблизително, по този начин и на равнище висше обучение, които да основават фрагменти съответни на актуалните стопански действителности и потребности на бизнеса и пазара на труда, и по-късно качествена реализация на тези фрагменти с естествени европейски приходи, които да подтикват младите да остават тук, да основават фамилии и да имат деца тук. Втората стъпка към този момент е привличане на младежи, които са напуснали да с върнат в страната.
В първия епизод, който беше излъчен на 9 септември, Мария Йотова и доцент Георги Бърдаров бяха в Северозападна България , с цел да видят действителните лица зад статистическите данни. Там откриха, че видинското село Раброво наподобява като след война - деца не са се раждали от години. В село Каниц жителите са единствено четирима, само че не поддържат връзка между тях. В село Нефела (Врачанско) обаче откриват сплотено петчленно семейство, което ипотекира къщата си, с цел да купи 30 крави и да стартира личен бизнес.
Кое наподобява по-стряскащо - цифрите за стопяването на нацията или човешките истории, които видяхте?
Георги Бърдаров: Разбира се, човешките истории. Зад всяка цифра стои една човешка орис. Но аз още тук ще възразя, би трябвало да престанем с апокалиптичната реторика, да погледнем същността на процесите и да забележим кои са правилните пътища за излизане от обстановката, която несъмнено е тежка, само че не безнадеждна, България ще я има.
Мария Йотова: За мен по-стряскащото беше статистиката. Това беше и повода да стартираме тази поредност. Всичко, което прочетох по тематиката бяха апокалиптични прогнози и единствената вяра идваше от интервютата на доцент Бърдаров. Човешките истории, колкото и безнадеждни да изглеждаха на моменти, са по-лесно променими. Двете млади момчета, за които разказахме в епизода за северозапада изглеждаха обезверени, като че ли заклещени сред желанието да останат на мястото, което обичат и невъзможността да имат бъдеще там, само че сега и двамата имат работа. Не в селото. Техният живот се трансформира към по- положително, статистиката към по-лошо.-->
Има ли дума, която да опише местата, които обиколихте в границите на този ефирен план?
Георги Бърдаров: Безвремие!
Мария Йотова: Моите думи са дух, твърдоглавие, темперамент. Знам, че е необичайно да се употребяват, когато приказваме за демографска рецесия, само че другото към този момент го бях виждала. Това, което ме изненада бяха хората, които не са се отказали, не са се пречупили и се борят, колкото и тежка да е обстановката.
Успяхте ли да си обясните през празните детски градини, учебни заведения и кметства по какъв начин е изчезнала цяла една ера?
Мария Йотова: Аз съумях да си обясня механизма на това изгубване. Затваря фабрика, семейство с деца остава без работа, намира работа другаде и се маха от селото. Когато се натрупа сериозна маса от сходни истории, учебното заведение затваря, тъй като няма деца. Друго семейство желае да остане, само че към този момент няма учебно заведение и се местят поради децата. Някой взема решение въпреки всичко да прави бизнес, само че към този момент няма хора, които да работят. Всичко е като скачени съдове. В село Раброво няма безработица, тъй като съвсем няма хора в трудоспособна възраст. А страната се бори единствено с последствията - обществени стратегии и безвъзмездна храна. Най-страшното е, че това не се е случило внезапно, с цел да няма противоположен път. Станало е постепенно като затъване в тресавище - 30 годишно поглъщане.
Георги Бърдаров: Тези картини по-скоро нападат сетивата ни прочувствено, в сравнение с да дават пояснения. И тук идва един значителен проблем, когато обсъждаме демографията в България. Ние я преглеждаме единствено от позиция на днешният ден и мястото, където се намираме, а пропущаме, че всички публични и социално-икономически процеси са резултат от причинно-следствените връзки на историята. И за всеки един сегашен развой можем да намерим аргументите в близката или по-далечна история.
Има ли главен проблем, с който може да се изясни демографската рецесия?
Мария Йотова: Късият отговор е бедността. Дългият е от Бърдаров.
Георги Бърдаров: За мен изрично има и това е емиграцията на хора в дейна възраст, тъй като всяко едно общество, нация, страна се движат напред от своите младежи. Проблемът на България не е раждаемостта, тя напълно не толкоз ниска, както я изкарват, тъй като коефициента ни на детност е 1,4 и е изцяло съпоставим с страните в Европа. Проблемът е, че поради емиграцията на младежи от ден на ден понижава детеродния контингент. Така страната губи тройно – губи население в детеродна възраст, губи трудоспособно население и към този момент има изострен недостиг на работна ръка и губи образовано население, което е най-големият запас и капацитет за нацията.
Най-странен като че ли наподобява оптимизмът, който усетихме още от първия епизод. Озаглавихте го „ За Северозапада с вяра “. Защо?
Мария Йотова: Защото не искахме просто да описваме тъжни истории - хората виждат задоволително такива към себе си и няма потребност в неделя заран да им се припомня, какъв брой неприятно за живеене може да е това място. Проблемите бяха отправната ни точка за търсене на решенията. А такива има. Не са лесни и бързи, образците за тях не са доста, само че ги има.
Георги Бърдаров: Територия с такива отлични запаси, климат, почви, води, река Дунав и две граници има всички предпоставки да се развива и просперира и е срамно да бъде в това бедстващо състояние. Трябва да променим отношението си към нея и не да я гледаме, като болен човек или изоставено дете, а като капацитет с доста благоприятни условия за развиване.
Как може да се обърне мрачната наклонност?
Мария Йотова: И ние търсим отговорите на този въпрос. Надявам се в идващите епизоди да успеем да отговорим, най-малко ненапълно. Тази неделя описваме истории от селата към Петрич, където не престават да се раждат доста деца, има младежи, само че голяма част от тях отпътуват в чужбина. Преди няколко месеца са отпътували към 200 индивида от региона. Но се срещаме и с човек, който е твърдо решен да остане тук, каквото и да се случи. Изречението, което кънти в главата ми е, че всеки който остане би трябвало да знае, че в идващите 20 години тук ще се живее зле, само че би трябвало да се направи тази жертва поради страната и всички нас. Има и такива хора. И те не са тези патриоти, които гледаме в новините.
Георги Бърдаров: За мен решението е в две стъпки. На първо място огромната борба, когато приказваме за демография и бъдеще на България е задържането на младежите в страната, посредством промени в просветителната система, както на равнище приблизително, по този начин и на равнище висше обучение, които да основават фрагменти съответни на актуалните стопански действителности и потребности на бизнеса и пазара на труда, и по-късно качествена реализация на тези фрагменти с естествени европейски приходи, които да подтикват младите да остават тук, да основават фамилии и да имат деца тук. Втората стъпка към този момент е привличане на младежи, които са напуснали да с върнат в страната.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ