В очакване на Янините девет братя
С неспокойствие чакам новата режисура на „ Янините девет братя “ от Любомир Пипков на сцената на Софийската опера. За мен това е най-българската опера, основана от наш композитор - българска и по дух, и като музика, и по наличие, и като чувство. Създадена преди 80 години /премиерата й е на 19 септември 1937 година в Софийската опера/, творбата има сложна орис, не се слага постоянно в оперните театри, макар изключителните си качества.
Аз съм гледала всичките й постановки - и в София през 1961, и в Стара Загора през 1978, само че вечно остана в моето схващане постановката на операта през 1984 година в Русенската опера. Веднага след премиерата на 18 октомври се разнесе слух, че постановката е доста забавна и цяла група от София заминахме за Русе. Спектакълът, който гледахме, бе на 30 октомври под диригентството на Веселин Байчев, в режисурата на напълно младия тогава Пламен Карталов, сценографията на Иван Савов, костюми Велико Шахъмов. Не единствено аз, всички бяхме потресени от постановката - доста друга от това, което бяхме виждали!
Спомням си, че цялото деяние се развиваше в корените на голямо дърво-символ. Всичко беше някак ново, ненадейно, въздействащо, каквито са и музиката, и наличието на тази забележителна опера. И изпълнителският състав беше превъзходен - напълно ясно си припомням Стефан Димитров като Георги Грозника, неговият необикновен глас, припомням си Ана Ангелова като майката, Димка Димова като Яна, Цветан Михайлов като Ангел. Въобще всички водещи актьори на Русенската опера участваха в този театър, даже и в дребните функции - Мария Венцеславова, Анастас Анастасов, Никола Абаджимаринов и още доста други. С този спомен ще отида на премиерата на „ Янините девет братя “ в Софийската опера...
Аз съм гледала всичките й постановки - и в София през 1961, и в Стара Загора през 1978, само че вечно остана в моето схващане постановката на операта през 1984 година в Русенската опера. Веднага след премиерата на 18 октомври се разнесе слух, че постановката е доста забавна и цяла група от София заминахме за Русе. Спектакълът, който гледахме, бе на 30 октомври под диригентството на Веселин Байчев, в режисурата на напълно младия тогава Пламен Карталов, сценографията на Иван Савов, костюми Велико Шахъмов. Не единствено аз, всички бяхме потресени от постановката - доста друга от това, което бяхме виждали!
Спомням си, че цялото деяние се развиваше в корените на голямо дърво-символ. Всичко беше някак ново, ненадейно, въздействащо, каквито са и музиката, и наличието на тази забележителна опера. И изпълнителският състав беше превъзходен - напълно ясно си припомням Стефан Димитров като Георги Грозника, неговият необикновен глас, припомням си Ана Ангелова като майката, Димка Димова като Яна, Цветан Михайлов като Ангел. Въобще всички водещи актьори на Русенската опера участваха в този театър, даже и в дребните функции - Мария Венцеславова, Анастас Анастасов, Никола Абаджимаринов и още доста други. С този спомен ще отида на премиерата на „ Янините девет братя “ в Софийската опера...
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ