Иван Яхнаджиев: Възрастта няма значение, когато правиш бодиарт
С него беседваме за това забавно изкуство.
- Иване, помниш ли по кое време направи първия бодиарт?
- Беше някъде през 1989 година Предоставиха ми една стая във в. “24 часа” в Полиграфическия комбинат. Моделът беше на фотографа Божидар Марков и той ми предложи - хайде да го изрисуваш. Да създадем нещо забавно. Събра се доста народ извън. И толкоз се бяхме тормозили, тъй като си споделих - де да знам по какъв начин ще реагират. Може да ме накарат от там да отида някъде, я в някое ръководство на полицията, я другаде. Всичко се случва.
Рисувах гола жена, де да знам по какъв начин ще го усучат (Смее се.) Напълни се с публицисти и това малко ме успокои. Беше доста с напрежение, като излязохме на открито, бяха огромни овациите, само че преди този момент не знаехме какво тъкмо ще се случи.
- И по този начин се стартира?
- След това имах галерия във връзка откриването на новата постройка на в. “Труд”, Тошо Тошев ме беше поканил. И в кафето на новата постройка върших бодиарт. Тогава пък беше пристигнал Иван Костов - да открие постройката. Долу снимаха от Националната телевизия и един оператор ми споделя: “Е, в този момент настъпи котето!”. (Смее се.) Пак се бях тормозил, тъй като Иван Костов щеше да види бодиарт. Когато той се появи, го попитах: Г-н Костов, нещо?... Няма нищо, сподели той. Давай! Той за първи път виждаше бодиарт.
- Откъде ти пристигна концепцията?
- Като студент се ровех по всякакви енциклопедии, в библиотеката на Академията и в Националната библиотека. Американците от дълго време бяха почнали да вършат бодиарт. Той идва от индианците, които са рисували телата си преди лов, преди война, по време на ритуали за дъжд и т. н. При тях е било бит да се изрисува тялото за предотвратяване от заболявания и триумф в лова... Мисля, че оттова е тръгнал бодиартът. Днес на него би трябвало да се гледа като на съществено изкуство, само че мисля, че за това се изисква и съответната аудитория
- Доколкото знам, рисувал си по телата на модели освен у нас?
- Така е, под дърво и камък съм правил бодиарт - и в Гърция, и в Германия, и в Италия. В Перуджа направих нещо доста забавно. Това беше, когато учих там една години история на изкуството, до момента в който синът ми Александър беше студент. Проявата беше финансирана от Фестивала на шоколада, който се организира всяка година, мисля, че беше октомври. Издялкват статуи от шоколад, а публиката си хапва от частите, които остават. И в другия завършек на площада аз правех бодиарт.
След като нарисувах модела, го залях с 3 кг разтопен шоколад. Получи се доста забавна комбинация от нюанс и шоколад. Вкусът на шоколада притегля. Виждаш по какъв начин тече по една красива женска фигура. Бяха раздали дребни лъжички и чашки на хората и те опитваха от този течащ шоколад. Предполагам, че е бил апетитен, само че аз нямах време да го опитам.
На мен ми хрумна концепцията моделът да се опре отвътре на витрината в магазина на Дизел и да се отпечата. Отвън се означи фигурата от шоколада. Спомням си, че “Месаджеро” и други италиански вестници писаха на първа страница.
Най-красивото “платно” на Яхнаджиев - Аня Пенчева
- Освен актрисата Аня Пенчева, кои други известни дами са били твои модели за бодиарт?
- Последно върших бодиарт при разкриване на изложбата ми “АнтивирусНО” в Къщата на София. Тогава модел беше шампионката по самбо Изабел Христова. Рисувал съм по тялото на Теди Церовска, която беше модел на “Плейбой”, също по този начин по тялото на лекоатлетката Мерлин Арно - във връзка 20 години от моя първи бодиарт.
- Четох някъде, че си предложил бодиарт на порно звездата Чичолина, която беше и народен представител в италианския парламент.
- Беше по време на едно мое посещение при сина ми Александър в Италия. Тогава се засякохме с фамозната порно звезда Чичолина
Аз й предложих да обрисувам върху тялото й бодиарт. Тя намерения и отсече - 10 хиляди евро. Разбира се, не можех да ги извадя на мига и споделих, че като продам мои картини, ще платя... Но Чичолина бе безапелационна, незабавно. Пък и към този момент не беше първа младост.
- Има ли значение дали моделът е млад или не?
- Всичко е в излъчването. Например Аня Пенчева не беше напълно младо момиче, когато ми стана модел. Самата тя обаче ми предаваше своя жар, своето вдъхновение. Беше се въплътила в своята роля и я играеше съвършено.
Помагаше ми, разбираше какво се желае от нея, тя е супер експерт! А тялото й е съвършено, споделям ви го като художник, а ние художниците разбираме от тези работи.
Когато правиш бодиарт, възрастта не може да оказва въздействие върху творчеството. Защото надареният актьор е кадърен да преобрази едно тяло даже когато то е на години. Може да го направи по-прекрасно и от най-прекрасното младо тяло. Това е способността на гения и вдъхновението.
Бодиартът не е предопределен единствено за младежи - нито да го вършат, нито да театралничат, нито да го гледат. Той е за всички. Погрешно се схваща, че е приоритет единствено за младите. Напротив. Много възрастни хора могат да практикуват.
- Има ли занимателни моменти в правенето на бодиарт?
- Може би това, че нормално когато приключа рисуването, заваляват въпроси - кой ще я къпе? Имат поради модела. Поне 10 индивида ще попитат и ще предложат услугите си.
- А на теб случвало ли ти се е да къпеш модела?
- Ами, не ми се е случвало. Този контакт сред мен и модела свършва по един необикновен метод, когато си го нарисувал и дамата се разноски и всички я видят. За мен там е финалът на креативния развой. А той е нескончаем и изтощителен. Често продължава 3-4 часа. Това си е една напрегната работа. Колкото до къпането на модела, все едно да си измиеш картината. Бодиартът е изкуство, когато го приемеш като такова. Това е изкуство върху тялото, платно няма - непосредствено четка и тяло. А както и различен път съм ти казвал, където се допира четката, ръката не пипа. Накрая мога да завърша с - пробвай и ти! Това е моето благопожелание към моите сътрудници, старците. Що е то бодиарт и къде са корените му В антични времена върху тялото се правeли рисунки, с цел да се притегли шанс, да се сплашат враговете, да се предпазят от злите духове. По това време рисуването на тялото е имало заветен и тайнствен темперамент. Понякога даже се прави за ритуални цели.
Древните хора са употребявали сокове от разнообразни плодове и растения, цветна глина, въглища и сажди вместо бои. С течение на времето и появяването на облекло рисуването на тялото е изгубило първичното си значение и известност. Бодиартът се възражда едвам през ХХ век.
В актуалния свят рисуването на тялото носи на първо място естетическо наслаждение. През 60-те и 70-те години на предишния век това изкуство е доста известно измежду американската юноша. По-късно се популяризира и в други страни.
Бодиарт (от британски: body art - тяло/изкуство) е изкуство, в което тялото на модела се употребява като изразно средство. По предписание тела, украсени с акварел или къна, гваш или акрилни бои, могат да се видят на подобаващи празненства и фестивали, фешън сцени по целия свят, разнообразни изложения и други събития.
Бодиарт откри своето приложение и в логиката на психиката - актуалните експерти ползват лекуване и психическа промяна благодарение на маски и бои.
Валентина ИВАНОВА
- Иване, помниш ли по кое време направи първия бодиарт?
- Беше някъде през 1989 година Предоставиха ми една стая във в. “24 часа” в Полиграфическия комбинат. Моделът беше на фотографа Божидар Марков и той ми предложи - хайде да го изрисуваш. Да създадем нещо забавно. Събра се доста народ извън. И толкоз се бяхме тормозили, тъй като си споделих - де да знам по какъв начин ще реагират. Може да ме накарат от там да отида някъде, я в някое ръководство на полицията, я другаде. Всичко се случва.
Рисувах гола жена, де да знам по какъв начин ще го усучат (Смее се.) Напълни се с публицисти и това малко ме успокои. Беше доста с напрежение, като излязохме на открито, бяха огромни овациите, само че преди този момент не знаехме какво тъкмо ще се случи.
- И по този начин се стартира?
- След това имах галерия във връзка откриването на новата постройка на в. “Труд”, Тошо Тошев ме беше поканил. И в кафето на новата постройка върших бодиарт. Тогава пък беше пристигнал Иван Костов - да открие постройката. Долу снимаха от Националната телевизия и един оператор ми споделя: “Е, в този момент настъпи котето!”. (Смее се.) Пак се бях тормозил, тъй като Иван Костов щеше да види бодиарт. Когато той се появи, го попитах: Г-н Костов, нещо?... Няма нищо, сподели той. Давай! Той за първи път виждаше бодиарт.
- Откъде ти пристигна концепцията?
- Като студент се ровех по всякакви енциклопедии, в библиотеката на Академията и в Националната библиотека. Американците от дълго време бяха почнали да вършат бодиарт. Той идва от индианците, които са рисували телата си преди лов, преди война, по време на ритуали за дъжд и т. н. При тях е било бит да се изрисува тялото за предотвратяване от заболявания и триумф в лова... Мисля, че оттова е тръгнал бодиартът. Днес на него би трябвало да се гледа като на съществено изкуство, само че мисля, че за това се изисква и съответната аудитория
- Доколкото знам, рисувал си по телата на модели освен у нас?
- Така е, под дърво и камък съм правил бодиарт - и в Гърция, и в Германия, и в Италия. В Перуджа направих нещо доста забавно. Това беше, когато учих там една години история на изкуството, до момента в който синът ми Александър беше студент. Проявата беше финансирана от Фестивала на шоколада, който се организира всяка година, мисля, че беше октомври. Издялкват статуи от шоколад, а публиката си хапва от частите, които остават. И в другия завършек на площада аз правех бодиарт.
След като нарисувах модела, го залях с 3 кг разтопен шоколад. Получи се доста забавна комбинация от нюанс и шоколад. Вкусът на шоколада притегля. Виждаш по какъв начин тече по една красива женска фигура. Бяха раздали дребни лъжички и чашки на хората и те опитваха от този течащ шоколад. Предполагам, че е бил апетитен, само че аз нямах време да го опитам.
На мен ми хрумна концепцията моделът да се опре отвътре на витрината в магазина на Дизел и да се отпечата. Отвън се означи фигурата от шоколада. Спомням си, че “Месаджеро” и други италиански вестници писаха на първа страница.
- Освен актрисата Аня Пенчева, кои други известни дами са били твои модели за бодиарт?
- Последно върших бодиарт при разкриване на изложбата ми “АнтивирусНО” в Къщата на София. Тогава модел беше шампионката по самбо Изабел Христова. Рисувал съм по тялото на Теди Церовска, която беше модел на “Плейбой”, също по този начин по тялото на лекоатлетката Мерлин Арно - във връзка 20 години от моя първи бодиарт.
- Четох някъде, че си предложил бодиарт на порно звездата Чичолина, която беше и народен представител в италианския парламент.
- Беше по време на едно мое посещение при сина ми Александър в Италия. Тогава се засякохме с фамозната порно звезда Чичолина
Аз й предложих да обрисувам върху тялото й бодиарт. Тя намерения и отсече - 10 хиляди евро. Разбира се, не можех да ги извадя на мига и споделих, че като продам мои картини, ще платя... Но Чичолина бе безапелационна, незабавно. Пък и към този момент не беше първа младост.
- Има ли значение дали моделът е млад или не?
- Всичко е в излъчването. Например Аня Пенчева не беше напълно младо момиче, когато ми стана модел. Самата тя обаче ми предаваше своя жар, своето вдъхновение. Беше се въплътила в своята роля и я играеше съвършено.
Помагаше ми, разбираше какво се желае от нея, тя е супер експерт! А тялото й е съвършено, споделям ви го като художник, а ние художниците разбираме от тези работи.
Когато правиш бодиарт, възрастта не може да оказва въздействие върху творчеството. Защото надареният актьор е кадърен да преобрази едно тяло даже когато то е на години. Може да го направи по-прекрасно и от най-прекрасното младо тяло. Това е способността на гения и вдъхновението.
Бодиартът не е предопределен единствено за младежи - нито да го вършат, нито да театралничат, нито да го гледат. Той е за всички. Погрешно се схваща, че е приоритет единствено за младите. Напротив. Много възрастни хора могат да практикуват.
- Има ли занимателни моменти в правенето на бодиарт?
- Може би това, че нормално когато приключа рисуването, заваляват въпроси - кой ще я къпе? Имат поради модела. Поне 10 индивида ще попитат и ще предложат услугите си.
- А на теб случвало ли ти се е да къпеш модела?
- Ами, не ми се е случвало. Този контакт сред мен и модела свършва по един необикновен метод, когато си го нарисувал и дамата се разноски и всички я видят. За мен там е финалът на креативния развой. А той е нескончаем и изтощителен. Често продължава 3-4 часа. Това си е една напрегната работа. Колкото до къпането на модела, все едно да си измиеш картината. Бодиартът е изкуство, когато го приемеш като такова. Това е изкуство върху тялото, платно няма - непосредствено четка и тяло. А както и различен път съм ти казвал, където се допира четката, ръката не пипа. Накрая мога да завърша с - пробвай и ти! Това е моето благопожелание към моите сътрудници, старците. Що е то бодиарт и къде са корените му В антични времена върху тялото се правeли рисунки, с цел да се притегли шанс, да се сплашат враговете, да се предпазят от злите духове. По това време рисуването на тялото е имало заветен и тайнствен темперамент. Понякога даже се прави за ритуални цели.
Древните хора са употребявали сокове от разнообразни плодове и растения, цветна глина, въглища и сажди вместо бои. С течение на времето и появяването на облекло рисуването на тялото е изгубило първичното си значение и известност. Бодиартът се възражда едвам през ХХ век.
В актуалния свят рисуването на тялото носи на първо място естетическо наслаждение. През 60-те и 70-те години на предишния век това изкуство е доста известно измежду американската юноша. По-късно се популяризира и в други страни.
Бодиарт (от британски: body art - тяло/изкуство) е изкуство, в което тялото на модела се употребява като изразно средство. По предписание тела, украсени с акварел или къна, гваш или акрилни бои, могат да се видят на подобаващи празненства и фестивали, фешън сцени по целия свят, разнообразни изложения и други събития.
Бодиарт откри своето приложение и в логиката на психиката - актуалните експерти ползват лекуване и психическа промяна благодарение на маски и бои.
Валентина ИВАНОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ




