С настъпването на зимата в цяла Европа случаите на COVID-19

С настъпването на зимата в цяла Европа случаите на COVID-19 стартират да се усилват макар необятното въвеждане на стратегии за всеобщо ваксинане по-рано тази година. Правителството на Австрия изрично уточни с пръст неимунизираните, обвинявайки ги, че сами са си отговорни за блокирането им.

Подобно на други политически решения за пандемията, това повдига въпроси до каква степен страните могат да получават изключителни пълномощия и дали ще нарушат закона за правата на индивида с това. Какво може да каже Европейската спогодба за правата на индивида за този съответен случай?

Обосновавайки новата политика на своята страна, австрийският канцлер Александър Шаленберг сподели: " Целта ми е доста ясна: да накарам неимунизираните да се имунизират, а не да затворя неимунизираните. Този ход е опит хората да се имунизират, без да се прави наложителна имунизация. В този смисъл решението може да се преглежда като по-малък напън върху човешките права, в сравнение с наложителната имунизация. Новото блокиране на Австрия е друго от предходните, тъй като се направи ясно разграничаване сред имунизираните и неимунизираните, само че е малко евентуално обжалване в съда, учредено на дискриминационно отнасяне, да успее. Липсата на антитела против характерно заболяване не е " предпазена характерност " според закона за дискриминация.

Много европейски страни към този момент са въвели наложителни ваксини за избрани браншове, като здравни експерти и други служащи в обществения бранш, да вземем за пример. В дело по-рано тази година Европейският съд по правата на индивида постанови, че наложителната имунизация на деца за избрани болести не нарушава безусловно правата на индивида. Случаят от времето преди пандемията визира условието на Чешката република децата да бъдат имунизирани против девет цаболявания, с цел да им бъде разрешено да посещават детска градина. Съдът постанови, че това не нарушава правото на ценене на персоналния живот, защото политиката преследва законната цел за отбрана на здравето и живота на другите. Това не беше и цялостна възбрана за неимунизирани деца да посещават учебно заведение. Освен това бяха планувани няколко учредения за освобождение от условието и то не се отнасяше за по-големи деца, навършили начална учебна възраст.

Следователно този случай значи, че политиката за наложителна имунизация на пръв взор не нарушава правата на конвенцията. Но доста ще зависи от съответната политика. Много европейски страни изискват ваксини на база бранш по бранш - което за тези, които работят в браншове, където се изискват имунизации, съставлява сериозен избор: да изберат да се имунизират или да изберат да не работят.

Новата политика на Австрия може да се преглежда в сходен дух: изберете да се ваксинирате или изберете да влезете в режим на блокиране. Това може да е състояние, най-близко до наложителните имунизации, защото законово условие на всички в даденадържава да се имунизират евентуално би било на практика неизпълнимо. Дали австрийците имат свободен избор дали да се имунизират, е спор, в който Европейският съд по правата на индивида няма да желае да се включи. В чешкия случай съдът съобщи, че страните имат " необятна независимост на преценка ", когато преценят по какъв начин най-добре да се реализира баланс сред самостоятелната независимост и по-общото богатство. Въпреки че това не дава картбланш на страните, това значи, че съдът значително ще базира на възгледите на обособените страни по този въпрос.

Нежеланието на съда да се намеси може да се види в някои от първите каузи за човешки права около пандемията. По-рано тази година той счете, че предизвикването против румънските закони за блокиране е " неприемливо ", защото румънският евродепутат, който заведе делото, не съумя да покаже, че блокирането е изключително нездравословно персонално за него. Според съда блокирането е доста ясно " ограничаване ", а не отнемане от независимост и затова не нарушава правото на независимост според член 5 от Европейската спогодба за правата на индивида.

Това не значи, че други права по конвенцията също не могат да бъдат наранени от блокирането. Правото на персонален фамилен живот или правото на независимост на сдружаване може да бъде наранено. Но още веднъж е евентуално на страните да бъде предоставена необятна независимост на преценка.

Разбираемо е, че съдилищата може да не желаят да вържат ръцете на държавното управление, когато реагират на рецесия като пандемията. Блокадите са жизненоважен отговор на пандемията и даже могат да бъдат оправдани с правата на индивида като отбрана на правото на живот на хората. Но все пак не може да сме спокойни по отношение на метода на съдилищата и законността на метода, по който се вкарва блокирането.

В книгата си " Извънредни пълномощия по време на пандемия " настоявам, че страните е трябвало публично да разгласят изключителни обстановки в сходство с член 15 от Европейската спогодба за правата на индивида, тъй че " да лимитират изключителните пълномощия единствено до изключителни обстановки ". По този метод всяко правосъдно решение, което разрешава тези изключителни пълномощия, не може да се употребява за оправдаване на сходна интервенция в правата на индивида отвън пандемията. Например, гарантиране, че страните не вкарват сходни пълномощия за блокиране, с цел да се оправят при по-малко явни закани като тероризъм, когато не съществува " социална изключителна обстановка, заплашваща живота на нацията ".

Дали други страни следват образеца на Австрия във връзка с селективните блокади евентуално ще зависи от това какъв брой сполучлива е страната в повишение равнищата на имунизация и прекъсването на случаите на инфектирани. Но дълготрайният резултат за правата на индивида от тези пълномощия няма да стане явен, до момента в който пандемията не отшуми.

е от интернет портала The Conversation.

Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.