Как да се предпазим от кърлеж и какви са симптомите при ухапване?
С настъпването на пролетта и лятото, се усилват срещите с кърлежи — дребни, само че евентуално рискови паразити, които могат да предават съществени болести на хората и животните. Какво би трябвало да знаем за тях, за заболяванията, които придвижват, и по какъв начин да действаме при захапване – отговорите дава доктор Анелия Зашева от Катедрата по инфекциозни заболявания на ВМА.
Какво съставляват кърлежите?
Кърлежите са дребни акари (не инсекти!), които се хранят с кръвта на бозайници, птици и от време на време влечуги. Те минават през няколко стадия на развиване – яйце, ларва, русалка и възрастен, като могат да смучат кръв на всеки стадий, с изключение на яйцето.
Основни типове кърлежи и кои от тях се срещат в България
В международен мащаб са известни над 900 типа кърлежи. В България най-често се срещат два съществени рода:
Твърди кърлежи (Ixodidae) – най-широко публикувани и по-вероятно да предават болести.
Най-често срещани у нас:
Ixodes ricinus (европейски горски кърлеж) – главен преносител на Лаймска болест и кърлежов енцефалит.
Rhipicephalus sanguineus (кафяв кучешки кърлеж) – придвижва марсилска тресчица.
Dermacentor marginatus – обвързван с предаването на туларемия и други болести.
Меки кърлежи (Argasidae) – по-рядко срещани, само че също могат да придвижват заболявания, главно в Южна Европа и измежду прилепите или птиците.
Кърлежите населяват тревисти, храстовидни и сенчести места с висока мокрота. Най-активни са напролет и есента, само че могат да се срещнат и в други сезони, в случай че времето е уместно. Измененията в климата в последните десетилетия в допълнение спомагат за развиването на кърлежите отвън ативния им сезон.
Кърлежово-преносими болести: признаци и разпространяване
Едно от най-често разпростренените у нас болести, пренасяни от кърлежи, е Лаймската болест (борелиоза). Неин извършител е бактерията Borrelia burgdorferi. В ранния етап е присъщ обрив във формата на " цел “ (erythema migrans) на мястото на ухапването, който се развива няколко дни след него, отмалялост, температура, мускулни болки. В късния етап (седмици до месеци) могат да се следят ставни болки, неврологични нарушавания (напр. лицева парализа), сърдечни проблеми.
България е измежду ендемичните зони.
Марсилската тресчица се предизвиква от бактерия Rickettsia conorii. Заболяването протича с висока температура, обрив, главоболие, черна коричка (ескар) на мястото на ухапването. Среща се главно в Южна България и средиземноморския район.
Кримска-Конго хеморагична тресчица (ККХТ) е вирусно заболяване, което е публикувано в Източна и Южна България, изключително в селски и аграрни региони, осведоми лечебното заведение. Пренася се от кърлежите Hyalomma marginatum. В началото на заболяването се следи грипоподобна симптоматика с висока температура и мускулни болки, а по-късно болестта минава в тежко протичащ хеморагичен етап, характеризиращ се с животозастрашаващи вътрешни и външни кръвоизливи.
Туларемия се среща по-рядко у нас. Причинява се от Francisella tularensis, който се предава от кърлежите Dermacentor reticulatus. Първоначалните признаци включват грипоподобна симптоматика с висока температура, настинка, обща изнемощялост, главоболие. Ако бактерият е попаднал в организма след захапване от кърлеж, нормално на мястото на ухапването могат да се развият язви и да се следи местна лимфаденопатия.
Кърлежите са преносители и на редица други болести, като бабезиоза, ерлихиоза, анаплазмоза, кърлежов енцефалит, които са по-рядко диагностицирани, само че съществуват случаи и в България.
Какво да вършим при захапване от кърлеж?
Отстраняване:
Използва се фина пинсета, без да се мачка тялото на кърлежа.
С пинсетата се захваща допустимо най-близо до кожата и кърлежът се изтегля с отмерено придвижване.
Трябва да се заобикаля потреблението на мазнини, алкохол, сапуни и други домашни " трикове “.
Дезинфекция:
Мястото се почиства със алкохол, йод или различен антисептик.
Наблюдение:
При поява на обрив, температура, главоболие, ставни болки е належащо да се направи консултация с инфекционист.
Медицинска профилактика:
В някои случаи доктор може да предпише профилактичен антибиотик, да вземем за пример Доксициклин, изключително в случай че:
- кърлежът е бил прикован над 36 часа,
- регионът е прочут с Лаймска болест,
- индивидът е с нараснал риск (деца, възрастни, имунокомпрометирани).
Няма ваксина против Лаймска болест, само че има ваксина против кърлежов вирусен енцефалит, употребена в някои европейски страни.
Превенция: Как да се предпазим?
- Облекло: целесъобразно е носенето на дълги облекла в ярък цвят; панталонът – в чорапите, когато сме на открито в планината или други тревисти региони.
- Репеленти: могат да бъдат употребявани артикули с DEET, пикаридин или перметрин (за дрехи).
- Преглед след разходка: хубаво е да се извърши обширен обзор на тялото, изключително в топли и влажни зони – слабини, колене, подмишници, гръб.
- Домашни любимци: значимо е постоянното отнасяне с противопаразитни средства – те също могат да донесат кърлежи у дома или самите те да се разболеят от кърлежово-преносимо заболяване.
Какво съставляват кърлежите?
Кърлежите са дребни акари (не инсекти!), които се хранят с кръвта на бозайници, птици и от време на време влечуги. Те минават през няколко стадия на развиване – яйце, ларва, русалка и възрастен, като могат да смучат кръв на всеки стадий, с изключение на яйцето.
Основни типове кърлежи и кои от тях се срещат в България
В международен мащаб са известни над 900 типа кърлежи. В България най-често се срещат два съществени рода:
Твърди кърлежи (Ixodidae) – най-широко публикувани и по-вероятно да предават болести.
Най-често срещани у нас:
Ixodes ricinus (европейски горски кърлеж) – главен преносител на Лаймска болест и кърлежов енцефалит.
Rhipicephalus sanguineus (кафяв кучешки кърлеж) – придвижва марсилска тресчица.
Dermacentor marginatus – обвързван с предаването на туларемия и други болести.
Меки кърлежи (Argasidae) – по-рядко срещани, само че също могат да придвижват заболявания, главно в Южна Европа и измежду прилепите или птиците.
Кърлежите населяват тревисти, храстовидни и сенчести места с висока мокрота. Най-активни са напролет и есента, само че могат да се срещнат и в други сезони, в случай че времето е уместно. Измененията в климата в последните десетилетия в допълнение спомагат за развиването на кърлежите отвън ативния им сезон.
Кърлежово-преносими болести: признаци и разпространяване
Едно от най-често разпростренените у нас болести, пренасяни от кърлежи, е Лаймската болест (борелиоза). Неин извършител е бактерията Borrelia burgdorferi. В ранния етап е присъщ обрив във формата на " цел “ (erythema migrans) на мястото на ухапването, който се развива няколко дни след него, отмалялост, температура, мускулни болки. В късния етап (седмици до месеци) могат да се следят ставни болки, неврологични нарушавания (напр. лицева парализа), сърдечни проблеми.
България е измежду ендемичните зони.
Марсилската тресчица се предизвиква от бактерия Rickettsia conorii. Заболяването протича с висока температура, обрив, главоболие, черна коричка (ескар) на мястото на ухапването. Среща се главно в Южна България и средиземноморския район.
Кримска-Конго хеморагична тресчица (ККХТ) е вирусно заболяване, което е публикувано в Източна и Южна България, изключително в селски и аграрни региони, осведоми лечебното заведение. Пренася се от кърлежите Hyalomma marginatum. В началото на заболяването се следи грипоподобна симптоматика с висока температура и мускулни болки, а по-късно болестта минава в тежко протичащ хеморагичен етап, характеризиращ се с животозастрашаващи вътрешни и външни кръвоизливи.
Туларемия се среща по-рядко у нас. Причинява се от Francisella tularensis, който се предава от кърлежите Dermacentor reticulatus. Първоначалните признаци включват грипоподобна симптоматика с висока температура, настинка, обща изнемощялост, главоболие. Ако бактерият е попаднал в организма след захапване от кърлеж, нормално на мястото на ухапването могат да се развият язви и да се следи местна лимфаденопатия.
Кърлежите са преносители и на редица други болести, като бабезиоза, ерлихиоза, анаплазмоза, кърлежов енцефалит, които са по-рядко диагностицирани, само че съществуват случаи и в България.
Какво да вършим при захапване от кърлеж?
Отстраняване:
Използва се фина пинсета, без да се мачка тялото на кърлежа.
С пинсетата се захваща допустимо най-близо до кожата и кърлежът се изтегля с отмерено придвижване.
Трябва да се заобикаля потреблението на мазнини, алкохол, сапуни и други домашни " трикове “.
Дезинфекция:
Мястото се почиства със алкохол, йод или различен антисептик.
Наблюдение:
При поява на обрив, температура, главоболие, ставни болки е належащо да се направи консултация с инфекционист.
Медицинска профилактика:
В някои случаи доктор може да предпише профилактичен антибиотик, да вземем за пример Доксициклин, изключително в случай че:
- кърлежът е бил прикован над 36 часа,
- регионът е прочут с Лаймска болест,
- индивидът е с нараснал риск (деца, възрастни, имунокомпрометирани).
Няма ваксина против Лаймска болест, само че има ваксина против кърлежов вирусен енцефалит, употребена в някои европейски страни.
Превенция: Как да се предпазим?
- Облекло: целесъобразно е носенето на дълги облекла в ярък цвят; панталонът – в чорапите, когато сме на открито в планината или други тревисти региони.
- Репеленти: могат да бъдат употребявани артикули с DEET, пикаридин или перметрин (за дрехи).
- Преглед след разходка: хубаво е да се извърши обширен обзор на тялото, изключително в топли и влажни зони – слабини, колене, подмишници, гръб.
- Домашни любимци: значимо е постоянното отнасяне с противопаразитни средства – те също могат да донесат кърлежи у дома или самите те да се разболеят от кърлежово-преносимо заболяване.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ