Ще бъде ли 2024 годината на антропоцена – новата епоха, в която навлизаме
С настъпването на новата годината освен се сбогувахме с 2023 година – само че може би ще навлезем и в нова геохронологичната единица време. През 2024 година учените ще вземат решение дали към този момент сме в антропоцена – нова ера, белязана от човешкото влияние върху планетата.
Най-общо казано, антропоценът (термин, произлизащ от гръцките думи anthropo, която значи „ човек “, и cene – „ нов “) съставлява време на планетарна смяна, настъпила като директен резултат от човешките действия, като да вземем за пример изгарянето на изкопаеми горива и засиленото обезлесяване. Идеята е разпространявана за първи път през 2000 година от починалия към този момент метеоролог Пол Кръцен.
Понастоящем научната общественост не е сигурна дали антропоценът е почнал публично и дали той се разграничава от холоцена – актуалната ера – почнал преди към 11 700 години. Решаващият въпрос, на който би трябвало да се отговори, е дали човешката активност е трансформирала системата на Земята дотам, че това да се отрази в скалните пластове.
През юли 2023 година група учени, виновни за определянето на тази евентуално нова ера – Работната група по антропоцена (РГА) – се обръща към езерото Крауфорд, Канада, като мотив за взимане на решение. Те избират това място, тъй като на дъното на езерото могат да бъдат открити изотопи на плутоний от опити с нуклеарни оръжия, което съгласно тях датира началото на антропоцена при започване на 50-те години на ХХ век.
Фактът, че новината за езерото Крауфорд към този момент е оповестена, е ненапълно необикновен – нормално сходна информация би била оповестена едвам откакто Международният съюз на геоложките науки (МСГН) я е утвърдил. Но това отклоняване от нормата е от решаващо значение, най-малко по този начин считат от РГА, защото последствията са значими за всички.
Твърденията им обаче надалеч не са признати несъмнено.
Езерото Крауфорд
Работата на РГА е обект на рецензии, откогато новината се появи предходната година. Възраженията обаче не са съсредоточени върху това дали човешката активност е оказала доста влияние върху планетата – доказателствата за това са безапелационни – а по кое време тъкмо е почнал антропоценът.
Някои учени, като Ерл Елис, някогашен член на групата, от Университета на Мериленд, който подаде оставка след избора на Крауфорд Лейк, възразяват против метода, по който РГА е определила новата ера.
Според Елис ограничението на антропоцена до една ера омаловажава въздействието, което хората са имали върху планетата преди средата на XX век. Има доста доказателства, които демонстрират, че нашият тип е оставил диря доста преди този момент, като да вземем за пример по време на индустриалната гражданска война, когато равнищата на въглероден диоксид в атмосферата стартират да се усилват.
Хора като Елис настояват, че антропоценът би трябвало да се преглежда като продължаващо събитие, а не като начало на нова ера.
В своя отбрана групата твърди, че от средата на XX в. самото равнище на човешкото влияние върху планетата не може да бъде подценено и че по това време с настъпването на атомната епоха са настъпили „ огромни промени “.
Следващата стъпка в процеса на взимане на решения включва приемането на предлагането на РГА, което беше показано през октомври 2023 година, от Подкомисията по кватернерна стратиграфия, която е нейният наставнически орган. Ако бъде признато, предлагането би трябвало да премине през още два кръга на гласоподаване от Международната комисия по стратиграфия и Международния съюз на геоложките науки.
Ако предлагането премине тези тествания, тогава до август 2024 година публично ще живеем в нова ера, провокирана от нашите групови действия.
