С нашия програмист се споразумяхме още в самото начало, че

С нашия програмист се споразумяхме още в самото начало, че всички одобряваме концепцията, че ние сме архитектите на света, в който живеем. Точно по този начин – самите ние на някакво равнище сме основатели на „ матрицата “.

И непринудено сме се съгласили да „ живеем “ в своето създание. Просто сме не запомнили и в този момент беснеем против неприятните хора, които са я основали, с цел да поробят човечеството.

( Това може да ви се коства прекомерно откачена концепция, само че и мита за Адам и Ева ще ви се стори откачена концепция, в случай че не сте привикнали с него. В последна сметка, в него също участва модела на „ почтената жертва “ и Бог, който потрива ръчички: веднага ще ви санкционира, като не слушкате, а вместо това папкате ябълките на познанието. Белите петна в еволюционната доктрина на Дарвин също няма да разясня. Който е окей да бъде маймуна, да си бъде. Свободният избор да се свързваш с древен, скотски архетип, а през последните десетина години със „ сценаристите “ и „ архитектите “ е част от куверта, който се предлага на тази планета ).

Та по този начин, споразумяхме се, че ще си приказваме като „ архитекти и сценаристи “. И дружно стигнахме до следния извод: Не единствено че можеш да пренапишеш прочувствената си стратегия, а си задължен да го направиш, в случай че искаш да еволюираш като човешко създание.

Как става това? С дисциплинираност, комбинирана с творчество. Единият му смут бил да го будят рано. Можел човек да убие, споделя. Установил, че като малко детенце го мъкнели в тъмни зори в положително и неприятно време, в преспи сняг и пороен дъжд към омразната детска градина, където му давали храна, от която той повръщал – програмните кодове на доста непредвидени прочувствени реакции, го водели все до един и същи извор. Мразел майка си и татко си, които му го причинявали. Казвал си, че в никакъв случай не желае да има семейство, тъй като го свързвал с страдалчески затвор. И несъмнено, множеството му връзки били или жива тъга да се преценява с правила, към които изпитва импровизиран яд, или бягство, с цел да спре тази тъга. Преломът пристигнал, когато схванал, че това е стратегия, с която не е задължен да се преценява.

„ Когато видиш нещо като програмен код, в цифрово изражение, е доста елементарно да го освободиш “. Освободил се осъждането на родителите си, тъй като те хората, като не са били осъзнати, обикновено е да са работили като роботи, задвижвани от стратегиите на своето подсъзнание. Каквото и да са му предизвикали, схванал, че не е персонално.

И се заел да „ пренапише “ кодовете на живота си. Започнал да си навива будилника за 5 часа всяка заран. За да се отдава на творчеството, което обича. Сложил си и норматив. Няма не желая. Няма спи ми се. Ставал и се концентрирал, до момента в който не стартира да усеща раждането на хубостта, която основава, милувката на вдъхновението, сладострастния възторг на музата. Излизал да се разхожда, с цел да следи хубостта и на най-лошото време. А след това си приготвял за закуска неща, които галели небцето му и му нашепвали: „ ти си доста обичан, аз се грижа за теб “. „ Създадох си нов табиет – да одобрявам събуждането като креативен акт, в който откривам екстаз. Станах самичък на себе си майка и татко “, сподели. „ И към този момент нямаше никакво значение те какви са били, по какъв начин са разбирали живота, какво са ми вменили. Техните убеждения към този момент не са част от моята стратегия. Мога да съм им признателен за живота, който са ми дали. Няма потребност от повече “.

Инфо: edna.bg