В глобалната криза с малко гробни места, Япония намира екологично решение
С повишаването на международното население, местата за покойници стават все по-недостатъчни. В Съединените щати някои от най-големите градове изпитват дефицит на гробна земя като доста други народи по света. За да се освободи място някои страни се пробват да трансформират към този момент съществуващите погребални ритуали като трансформират метода, по който гробищата работят като даже отстраняват исторически гробища. В Сингапур да вземем за пример страната е почнала наложително да унищожава фамилни гробници, с цел да сложи на тяхно място колумбарий – структури, на които се слагат урните на кремираните.
Гробните пространства в градовете могат да се употребяват до най-много 15 години, след което останките са кремирани, с цел да може освободените места да се употребяват за други погребения. В Хонконг гробищата са едни от най-скъпите недвижими парцели на квадратен метър. За помощ страната се обръща към поп звезди и други известни персони, които да промотират кремирането като по-практично решение вместо физическото заравяне.
Още от 70-те години на 20 век държавните чиновници на Япония са обезпокоени за неналичието от места за погребения в градските региони. Предлагат разнообразни типове нови решения на този проблем. Един от тях е да се основат гробища на далечни курортни градове, където фамилиите могат да провеждат почивка, с цел да посетят гроба на починалият си родственик за осъществяването на нужните гробни ритуали. Друга любопитна алтернатива е да се намерят места в някои селски региони. От началото на 1990 година доброволната организация “Общество за промотиране на безгробни погребения ” предлага разпръсването на пепелта на покойника, без да има потребност да се намира място за тях.
От 1999 година, будистки храм от Северна Япония се пробва да откри по-иновативно решение на този проблем, посредством Джумокусо или дървесно заравяне. Тази процедура изисква фамилията да сложи кремираните остатъци на починалия в земята и да се посади дърво, което да съставлява надгробната плоча. За задачата храма е сложил по-малък храмен обект, прочут като Чишоуйн на място, където към този момент има дребна гориста околност. Тук в дребен парк, лишен от огромните каменни маркери на обичайните японски гробища, будистки свещеници правят годишни ритуали за умрелите. За разлика от препоръчаната концепция за разпръсване на кремираните човешки остатъци, този способ разрешава на фамилията да посещава починалия, който има свое лично място, което разрешава осъществяването на обичайни конфуциански и будистки ритуали.
Докато доста от хората, които са за дървесното заравяне не се дефинират като будисти, практиката отразява огромният интерес на японците към екологична отговорност. Най-вероятно това е повлияно от вярванията им в богове, които живеят в природата, тъй като японският обичаен будизъм е изключително ориентиран към екологията. Докато в най-ранната си форма индийският будизъм счита растенията за несъществени и ги изключва от цикълът на прераждане, то японците одобряват флората като живо създание и затова е нужно да бъде опазвана.
Като резултат японските будистки институции постоянно осмислят човешката диря върху природата като религиозeн проблем. Главата на храма Шоунджи разказва дървесните погребения като ангажираността на будизма да опази околната среда. Тази концепция се оказва доста известна измежду японските поданици, които считат че е нужно още други храмове и гробища да последват същият образец и да обезпечат пространство под самостоятелни дървета или даже да се сложи колумбарий, който да заобикаля едно от растенията.
В книгата си “Японските дървесни погребения: Родство, Екология и Културата на гибелта ” ученият Себастиан Пенмелен Борет написа, че тези погребения отразяват огромни трансформации в японското общество. След Втората международна война, въздействието на будизма измежду популацията понижава като се появяват хиляди нови религиозни придвижвания. Допълнително с това наклонността на страната да се стреми от ден на ден към урбанизацията прекъсва предходните й обичайни връзки, които съществуват сред фамилиите и локалните храмове, които се грижат за техните родови гробове.
Също по този начин дървесните погребения са доста по-финансово щадяща алтернатива на обичайните погребални практики, което оказва помощ на доста японци, които мъчно се устоят. Като страна с една от най-ниската раждаемост в международен мащаб японските младежи изпитват доста компликации без братя или сестри да се грижат за болните и гробните места на починалите си родственици.
Тази стъпка към по-екологичен живот не остава без своите проблеми, тъй като религиозни и културни общности из Източна Азия означават, че е нужно умрелият да има физическо място, което е нужно за осъществяването на разнообразни ритуали. Според конфуцианските обичаи отговорността за грижата на покойниците пада върху децата в фамилията, които би трябвало да дават на гроба на роднините си подаяние под формата на храна или други предмети. По време на фестивала Обон, състоящ се към средата на август, японските будисти посещават гробовете на роднините си, с цел да им предложат храна питиета, тъй като имат вяра, че тогава душите им посещават света на живите. Тези дарения се повтарят един път на две години и през пролетното и есенното равноденствие, наречени “охиган ”.
Наред с това някои будистки храмове са обезпокоени, че дървесните погребения ще трансформират и омаловажат връзката им с общността, защото още от системата данка през 17 век семействата ги поддържат финансово в подмяна на извършване на духовните им потребности. Те са виновни за осъществяването на ред траурни услуги, с цел да уверят фамилиите, че обичаните им хора ще имат положително прераждане в подмяна на великодушни дарения.
Дори и да не са набрали задоволително известност в Япония има доказателства, че дървесните погребения стават все по-разпространени. Тази концепция отразява трендове в погребалните практики на Съединените щати. Ако в предишното гробните места са считани за безконечни, то през днешния ден се обезпечава контракт за най-много 100 години, като късите периоди са по-насърчавани. Траурния сътрудник Кейтлин Доути и други нейни сътрудници са на мнение, че потребителите обръщат тил на ексцентричността на обичайните американски погребения, които включват балсамираното тяло на покойника, сложено в отворен ковчег, който отразява общественият му статус както и голяма надгробна плоча, маркираща местоположението му.
Част от това безспорно се отразява на обичайните религиозни институции в страната като за предпочитане са различните вероизповедания. Въпреки всичко тези старания да се основат нови форми на погребения съставляват гъвкавостта на религиозните ритуали и духовни практики, които се трансформират, с цел да се оправят с екологичните и обществени проблеми.
