С напредването на третата година от войната в Украйна се

С напредването на третата година от войната в Украйна се изля доста мастило за това по какъв начин груповият Запад най-сетне се е събудил от стратегическата си сънливост, изправяйки се пред опасността , която Русия съставлява за Европа , написа „ Politico “.

Време е обаче да погледнем обстоятелствата в очите: След като Конгресът на Съединени американски щати най-сетне одобри пакета от помощи за Украйна, Европа постепенно усили производството на оръжия и муниции – освен на равнището, належащо за поддръжка на Киев , само че и за попълване на запасите, от които НАТО се нуждае за личната си войска. И защото обстановката на място се утежнява, съветската победа в Украйна може да настъпи по-рано, в сравнение с мнозина предвиждат – може би даже преди президентът на Съединени американски щати Джо Байдън да завърши мандата си.

Въпреки това многократните предизвестия, че в случай че Украйна загуби, Русия ще възвърне сухопътните си сили и ще бъде подготвена да нападна НАТО , не доведоха до нищо повече от отсрочване и нерешителни дейности. Освен страните по източния фланг на НАТО , политическите водачи в Европа не престават да се държат по този начин, като че ли не се е трансформирало доста, защото реториката им към момента не е съпроводена от съответни дейности. Обещанията за бъдещи разноски не са същите като действителните контракти, които биха предиздвикали европейските реализатори на отбранителни услуги да усилят производството със скорост и мащаб. А без европейско превъоръжаване НАТО просто се приготвя за неуспех .

Военното управление на Съединени американски щати и съдружниците – както в Европейското командване на Съединени американски щати, по този начин и във Върховното основно командване на съюзническите сили в Европа – работи неуморно, с цел да върне на НАТО първичната му роля да обезпечава групово въздържане и защита. Сега Алиансът има районни проекти с условия за качества за генериране на сили, които ще възстановят тази съществена функционалност. Но в случай че Европа не е похарчила пари за разширение на отбранителната си индустриална база и за обезпечаване на действителни военни качества , които да създадат тези нови районни проекти надеждни, осъществяването им ще бъде изпълнено с недопустим риск .

И въпреки всичко, в случай че се съди по нееднаквата реакция на няколко европейски столици във връзка с харченето на пари за защита, съдружниците наподобяват затворени в културата на огромното говорене , до момента в който разчитат на Съединени американски щати да поемат лъвския къс от тежестта. Днес единствено 18 от 32-те членки на НАТО изразходват – или са дали обещание да изразходват – обещаните 2 % от Брутният вътрешен продукт за защита . В вероятност, по време на Студената война европейските страни отделяха приблизително от 3 до 5 % от Брутният вътрешен продукт за защита.

Но съдружниците подписаха тези нови проекти на последната среща на върха на НАТО във Вилнюс – което значи, че уговорките във връзка с качествата, приложени към тези проекти, са обвързващ ангажимент. И въпреки всичко, единствено три месеца преди срещата на върха за 75-годишнината на НАТО във Вашингтон това лято, алиансът продължава да се бори с дефекти в интегрираната противовъздушна и противоракетна защита, дълбоките прецизни удари, командването и контрола и логистиката. Нещо повече, липсва същинско осъзнаване , че НАТО може да се провали в рецесия , просто тъй като продължава да не съумява да се оправи с преустройството си в съюз за водене на война .

Най-общо казано, измежду вземащите решения в Европа – изключително в страните, които са по-далеч от източния фланг – наподобява едва се прави оценка фактът, че този въпрос за качествата ще бъде решителен за образуването на бъдещето на НАТО . Казано по-просто, без европейските съдружници да трансферират тежестта на стандартното въздържане и защита от американската войска върху личните си сили – като Съединени американски щати не престават да обезпечават нуклеарното въздържане и високотехнологичните средства за подкрепяне – НАТО няма да разполага със силите, нужни за осъществяване на новите си проекти.

Междувременно актуалният спор за това дали Съединени американски щати би трябвало да дадат приоритет на Тихия океан или да останат ангажирани както в Атлантическия, по този начин и в Тихоокеанския спектакъл, може да се трансформира в игра с нулев резултат, която – при рецесия в Азия – Европа ще загуби.

Затова европейските съдружници от НАТО би трябвало да продължат с цялостна мощ да обезпечават ресурсите на своите армии. Докато съветската имперска страна съществува в настоящия си тип, опасността , която тя съставлява за Европа , няма да изчезне. И без значение дали Русия в последна сметка ще завоюва или ще загуби в Украйна – дали ще превземе страната, ще управлява част от територията ѝ или ще бъде изгонена изцяло – тя ще остане хронична опасност за мира , до момента в който реваншисткият блян на Москва не бъде пречупен.

Ако Европа желае да избегне още веднъж да бъде въвлечена в обща пълномащабна война, тя би трябвало да се превъоръжи бързо и огромно. Без същински ангажимент за превъоръжаване европейските съдружници от НАТО ще продължат да се бавят, заклещени в разискването на институционални промени в границите на Европейски Съюз, спорейки за това какъв брой би трябвало да се харчи за защита и от кое място да се доставят с оръжия и муниции – като от самото начало основават условия за неуспех на НАТО .