Западът тласка Русия и Беларус към обединение
С наложените невиждани наказания
Москва и Минск да дадат отговор на западните учения
Турция приготвя нови диалози на Ердоган с Путин и Зеленски
Руският президент Владимир Путин съобщи, че невижданият политически и санкционен напън от страна на “колективния Запад” тласка Русия и Беларус към ускорение на обединителните процеси. Той съобщи това по време на обръщението си към участниците във Форума на районите на Русия и Беларус, представен от Интерфакс.
Путин уточни, че двете страни са разискали в детайли този въпрос по време на неотдавнашна му среща с президента на Беларус Александър Лукашенко в Санкт Петербург.
Президентът на Русия означи, че страните са се договорили да употребяват опциите на съветския пристанищен терминал в Балтийско море за експорт на беларуски артикули на външните пазари.
От своя страна беларуският водач Александър Лукашенко съобщи, че страните от постсъветското пространство би трябвало да се сближат със съюзната страна на Беларус и Русия, в случай че желаят да запазят своя суверенитет.
“Днес страните от постсъветското пространство би трябвало да бъдат откровено заинтригувани от доближаване със съюзната страна, в случай че, несъмнено, желаят да запазят своя суверенитет и самостоятелност. Убедени сме, че единствено дружно можем да се оправим с световните предизвикателства”, сподели президентът на Беларус.
Според него “все още съмняващите се” страни би трябвало да схванат, че без единение, подсилване на междудържавните връзки и “просто естествени човешки отношения” страните могат да се сблъскат с екзистенциални проблеми.
“Утре може да ни няма”, сподели президентът на Беларус.
На среща с съветския външен министър Сергей Лавров по-рано същия ден, Александър Лукашенко настоя, че Русия и Беларус би трябвало да подхващат ответни ограничения против ученията на апарати на западните военновъздушни сили, способни да носят нуклеарно оръжие.
Лукашенко означи, че нито Москва, нито Минск към момента не са дали отговор на тези учения на западните страни, само че са създали “половин крачка” в тази посока.
“Още не сме го създали. Но ние би трябвало да сме готови”, сподели беларуският президент.
Изминалите маневри, съгласно него, не са инсценировка, защото западната авиация “носи халосни патрони”, с цел да “постави на следващия ден нуклеарна бомба в самолета и да я пусне където трябва”.
Същевременно турският президент Реджеп Тайип Ердоган съобщи, че тече подготовка за телефонните му диалози с президентите на Русия и Украйна.
“Нашите сътрудници организират съвещания по тематиката за телефонни диалози с [Владимир] Путин и [Владимир] Зеленски... Ще водим договаряния за реекспорт на селскостопански артикули. Има страни, които имат проблеми, ние можем да помогнем. Двадесет от нашите кораби в Черно море са подготвени за действие”, сподели Ердоган, представен от РИА “Новости”.
След почнал преди войната спор
ЮНЕСКО разгласи борша за украинска чорба
Боршът се готви в доста страни от Източна Европа, като Русия, Украйна, Беларус, Литва, както и Полша, Молдова и Румъния.
Боршът, като обичайно украинско ядене, беше включен в листата на ЮНЕСКО за нематериално културно завещание. Това заяви в своя Telegram канал Александър Ткаченко, началник на Министерството на културата и осведомителната политика на Украйна.
“Сега боршът е публично украински и публично под закрилата на ЮНЕСКО. Но ще се радваме да споделим борш и неговите предписания с всички цивилизовани страни”, написа Ткаченко.
Споровете за това е чий борш не престават сред Русия и Украйна от няколко години. През март 2021 година Министерството на външните работи на Украйна показа за разглеждане от ЮНЕСКО досие, направено от специалисти по тематиката “Културата на готвенето на украински борш”. Досието трябваше да бъде прегледано през 2023 година, само че на 1 юли на изключително съвещание на Междуправителствената комисия боршът като украинско ядене беше включен в листата на културното завещание на ЮНЕСКО.
Москва и Минск да дадат отговор на западните учения
Турция приготвя нови диалози на Ердоган с Путин и Зеленски
Руският президент Владимир Путин съобщи, че невижданият политически и санкционен напън от страна на “колективния Запад” тласка Русия и Беларус към ускорение на обединителните процеси. Той съобщи това по време на обръщението си към участниците във Форума на районите на Русия и Беларус, представен от Интерфакс.
Путин уточни, че двете страни са разискали в детайли този въпрос по време на неотдавнашна му среща с президента на Беларус Александър Лукашенко в Санкт Петербург.
Президентът на Русия означи, че страните са се договорили да употребяват опциите на съветския пристанищен терминал в Балтийско море за експорт на беларуски артикули на външните пазари.
От своя страна беларуският водач Александър Лукашенко съобщи, че страните от постсъветското пространство би трябвало да се сближат със съюзната страна на Беларус и Русия, в случай че желаят да запазят своя суверенитет.
“Днес страните от постсъветското пространство би трябвало да бъдат откровено заинтригувани от доближаване със съюзната страна, в случай че, несъмнено, желаят да запазят своя суверенитет и самостоятелност. Убедени сме, че единствено дружно можем да се оправим с световните предизвикателства”, сподели президентът на Беларус.
Според него “все още съмняващите се” страни би трябвало да схванат, че без единение, подсилване на междудържавните връзки и “просто естествени човешки отношения” страните могат да се сблъскат с екзистенциални проблеми.
“Утре може да ни няма”, сподели президентът на Беларус.
На среща с съветския външен министър Сергей Лавров по-рано същия ден, Александър Лукашенко настоя, че Русия и Беларус би трябвало да подхващат ответни ограничения против ученията на апарати на западните военновъздушни сили, способни да носят нуклеарно оръжие.
Лукашенко означи, че нито Москва, нито Минск към момента не са дали отговор на тези учения на западните страни, само че са създали “половин крачка” в тази посока.
“Още не сме го създали. Но ние би трябвало да сме готови”, сподели беларуският президент.
Изминалите маневри, съгласно него, не са инсценировка, защото западната авиация “носи халосни патрони”, с цел да “постави на следващия ден нуклеарна бомба в самолета и да я пусне където трябва”.
Същевременно турският президент Реджеп Тайип Ердоган съобщи, че тече подготовка за телефонните му диалози с президентите на Русия и Украйна.
“Нашите сътрудници организират съвещания по тематиката за телефонни диалози с [Владимир] Путин и [Владимир] Зеленски... Ще водим договаряния за реекспорт на селскостопански артикули. Има страни, които имат проблеми, ние можем да помогнем. Двадесет от нашите кораби в Черно море са подготвени за действие”, сподели Ердоган, представен от РИА “Новости”.
След почнал преди войната спор
ЮНЕСКО разгласи борша за украинска чорба
Боршът се готви в доста страни от Източна Европа, като Русия, Украйна, Беларус, Литва, както и Полша, Молдова и Румъния.
Боршът, като обичайно украинско ядене, беше включен в листата на ЮНЕСКО за нематериално културно завещание. Това заяви в своя Telegram канал Александър Ткаченко, началник на Министерството на културата и осведомителната политика на Украйна.
“Сега боршът е публично украински и публично под закрилата на ЮНЕСКО. Но ще се радваме да споделим борш и неговите предписания с всички цивилизовани страни”, написа Ткаченко.
Споровете за това е чий борш не престават сред Русия и Украйна от няколко години. През март 2021 година Министерството на външните работи на Украйна показа за разглеждане от ЮНЕСКО досие, направено от специалисти по тематиката “Културата на готвенето на украински борш”. Досието трябваше да бъде прегледано през 2023 година, само че на 1 юли на изключително съвещание на Междуправителствената комисия боршът като украинско ядене беше включен в листата на културното завещание на ЮНЕСКО.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ