Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
С над 600 млн. лева е повишен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година спрямо миналата. Това бе гласувано на първо четене в пленарна зала, като се чака в скоро време бюджетът да бъде и дефинитивно признат. Общото нарастване на бюджета е с 11% по отношение на предходната година. То обаче е много непропорционално по другите пера.
Най-голямо е нарастването за извънболнична здравна помощ. Близо 364 млн. са за ПИМП, което е растеж с към 35%. При СИМП растежът е почти 33% до 380 млн. лева Миналата година тези пера бяха надлежно 269 и 285 милиона лв.. За медико-диагностични действия през 2021 година бяха заделени 117,286 млн. лева, до момента в който за тази година са планувани 207,286 млн. лева, което прави растеж от съвсем 77%.
1 510 452 800 лева пък ще бъдат парите за медикаменти в новия бюджет на НЗОК. Това е със 153 452 800 лева повече от миналогодишния, който беше 1 357 000 000 лева Процентното нарастване там е тъкмо каквото е и за целия бюджет на НЗОК, а точно – 11%.
На противоположния полюс са парите за лечебните заведения, където растежът е минимален. През 2021 година лечебните заведения получиха 2 659 465 500 лева, до момента в който за актуалната плануванаъа сума е 2 750 899 600. Разликата е едвам 91 434 100 лева, което прави към 3,4% растеж.
През цялата минала година обаче и съсловната организация на лекарите, както и редица болнични мениджъри заявяваха, че клиничните пътеки в огромната си част са недофинансирани и тяхното нарастване е безусловно належащо. Очаквано във фокуса на вниманието беше и пътеката за лекуване на COVID-19, за която, макар че бе увеличена един път, всеобщо се разяснява, че е извънредно незадоволителна. Директори на лечебни заведения неколкократно заявяваха, че действителната цена би трябвало да е най-малко двойно по-висока от сегашната (1400 лева.). Така, във време на пандемия, лечебните заведения действително вадят от джоба си спомагателните пари, нужни за лекуването на пациентите, което пък ще докара до нарастване на задълженията им. Допълнително утежнение сега се явява и растящата инфлация, както и цените на електрическата енергия. На фона на всички тези проблеми растежът с 3,4% на парите за лечебните заведения наподобява безусловно непълен за нарастването на цените на клиничните пътеки, още повече и при непокътнат размер на хоспитализациите от предходната година – 2,2 млн. Именно размерът обаче е прекомерно раздут съгласно Лекарския съюз и ръководителят му доктор Иван Маджаров няколко пъти означи, че е нужно през 2022 година той да бъде понижен минимум с 300 000.
От лекарския съюз изрично обявиха още, че нарастването на пътеките би трябвало да е най-малко с 25%. Около това число се сплотиха и болничните организации, както на държавни и общински, по този начин и на частните лечебни заведения. „ Цените на клиничните пътеки не са значително ревизирани от 10 година, за което време инфлацията и резултатът от увеличените трудови хонорари е голям, което в допълнение на обстоятелството, че същинските разноски за осъществяването им в никакъв случай не са били остойностявани, слага лечебните заведения и пациентите, които употребяват техните услуги, в извънредно неподходящо състояние “, се споделя в тяхно мнение, изпратено до институциите. Председателят на БЛС доктор Иван Маджаров означи също, че минималното нарастване би трябвало да е 25%, само че обвърза с него и наложително понижаване на хоспитализациите.
Това нарастване обаче няма по какъв начин да бъде реализирано при повсеместен растеж на бюджета за лечебни заведения от едвам 3,4%. От друга страна са увеличените разноски за режийни и консумативи, подбудени от инфлацията и цените за електричество. Редица лечебни заведения към този момент сигнализираха, че сметките им за ток са 3 пъти по-високи спрямо предходни интервали. Без нарастване на пътеките огромна част от тях, главно общинските, се изправят пред угрозата от банкрути. Затова и болничните сдружения желаеха сумите над 150 лева от цената за мегаватчас да се поемат от страната. Според ръководителя на общинските лечебни заведения доктор Неделчо Тотев някои от лечебните заведения просто няма да могат да работят в тези условия.
„ Ако общините могат да си разрешат да изключват улични лампи, лечебните заведения не могат да спрат тока на операционните или да лимитират потреблението на инсталация за икономии”, обявиха в своя позиция от Българската болнична асоциация, Националното съдружие на частните лечебни заведения, Националното съдружие на регионалните многопрофилни лечебни заведения за интензивно лекуване, Асоциацията на университетските лечебни заведения в България и Сдружението на общинските лечебни заведения в България.
След ревизиране на всичките цифри в проектобюджета изскача резонният въпрос – дали лечебните заведения ще съумеят да се оправят с все по-големите провокации през актуалната година с това нарастване? Вероятният отговор е: по-скоро не. Не и при всички налични фактори сега – непредсказуема пандемия от ковид, растяща инфлация и високи цени на тока и газта. Управляващите към този момент обявиха, че още през лятото следва актуализация, само че дали всички лечебни заведение ще устоят до тогава? Спешни решения на казуса са наложителни сега, а до тогава икономиите, които ще се наложи да вършат лечебните заведения, ще са най-вероятно за сметка на заплатите на работещите в тях медици.
Най-голямо е нарастването за извънболнична здравна помощ. Близо 364 млн. са за ПИМП, което е растеж с към 35%. При СИМП растежът е почти 33% до 380 млн. лева Миналата година тези пера бяха надлежно 269 и 285 милиона лв.. За медико-диагностични действия през 2021 година бяха заделени 117,286 млн. лева, до момента в който за тази година са планувани 207,286 млн. лева, което прави растеж от съвсем 77%.
1 510 452 800 лева пък ще бъдат парите за медикаменти в новия бюджет на НЗОК. Това е със 153 452 800 лева повече от миналогодишния, който беше 1 357 000 000 лева Процентното нарастване там е тъкмо каквото е и за целия бюджет на НЗОК, а точно – 11%.
На противоположния полюс са парите за лечебните заведения, където растежът е минимален. През 2021 година лечебните заведения получиха 2 659 465 500 лева, до момента в който за актуалната плануванаъа сума е 2 750 899 600. Разликата е едвам 91 434 100 лева, което прави към 3,4% растеж.
През цялата минала година обаче и съсловната организация на лекарите, както и редица болнични мениджъри заявяваха, че клиничните пътеки в огромната си част са недофинансирани и тяхното нарастване е безусловно належащо. Очаквано във фокуса на вниманието беше и пътеката за лекуване на COVID-19, за която, макар че бе увеличена един път, всеобщо се разяснява, че е извънредно незадоволителна. Директори на лечебни заведения неколкократно заявяваха, че действителната цена би трябвало да е най-малко двойно по-висока от сегашната (1400 лева.). Така, във време на пандемия, лечебните заведения действително вадят от джоба си спомагателните пари, нужни за лекуването на пациентите, което пък ще докара до нарастване на задълженията им. Допълнително утежнение сега се явява и растящата инфлация, както и цените на електрическата енергия. На фона на всички тези проблеми растежът с 3,4% на парите за лечебните заведения наподобява безусловно непълен за нарастването на цените на клиничните пътеки, още повече и при непокътнат размер на хоспитализациите от предходната година – 2,2 млн. Именно размерът обаче е прекомерно раздут съгласно Лекарския съюз и ръководителят му доктор Иван Маджаров няколко пъти означи, че е нужно през 2022 година той да бъде понижен минимум с 300 000.
От лекарския съюз изрично обявиха още, че нарастването на пътеките би трябвало да е най-малко с 25%. Около това число се сплотиха и болничните организации, както на държавни и общински, по този начин и на частните лечебни заведения. „ Цените на клиничните пътеки не са значително ревизирани от 10 година, за което време инфлацията и резултатът от увеличените трудови хонорари е голям, което в допълнение на обстоятелството, че същинските разноски за осъществяването им в никакъв случай не са били остойностявани, слага лечебните заведения и пациентите, които употребяват техните услуги, в извънредно неподходящо състояние “, се споделя в тяхно мнение, изпратено до институциите. Председателят на БЛС доктор Иван Маджаров означи също, че минималното нарастване би трябвало да е 25%, само че обвърза с него и наложително понижаване на хоспитализациите.
Това нарастване обаче няма по какъв начин да бъде реализирано при повсеместен растеж на бюджета за лечебни заведения от едвам 3,4%. От друга страна са увеличените разноски за режийни и консумативи, подбудени от инфлацията и цените за електричество. Редица лечебни заведения към този момент сигнализираха, че сметките им за ток са 3 пъти по-високи спрямо предходни интервали. Без нарастване на пътеките огромна част от тях, главно общинските, се изправят пред угрозата от банкрути. Затова и болничните сдружения желаеха сумите над 150 лева от цената за мегаватчас да се поемат от страната. Според ръководителя на общинските лечебни заведения доктор Неделчо Тотев някои от лечебните заведения просто няма да могат да работят в тези условия.
„ Ако общините могат да си разрешат да изключват улични лампи, лечебните заведения не могат да спрат тока на операционните или да лимитират потреблението на инсталация за икономии”, обявиха в своя позиция от Българската болнична асоциация, Националното съдружие на частните лечебни заведения, Националното съдружие на регионалните многопрофилни лечебни заведения за интензивно лекуване, Асоциацията на университетските лечебни заведения в България и Сдружението на общинските лечебни заведения в България.
След ревизиране на всичките цифри в проектобюджета изскача резонният въпрос – дали лечебните заведения ще съумеят да се оправят с все по-големите провокации през актуалната година с това нарастване? Вероятният отговор е: по-скоро не. Не и при всички налични фактори сега – непредсказуема пандемия от ковид, растяща инфлация и високи цени на тока и газта. Управляващите към този момент обявиха, че още през лятото следва актуализация, само че дали всички лечебни заведение ще устоят до тогава? Спешни решения на казуса са наложителни сега, а до тогава икономиите, които ще се наложи да вършат лечебните заведения, ще са най-вероятно за сметка на заплатите на работещите в тях медици.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ