Все повече жертви на трудова експлоатация. Как да се предпазим?
С началото на пролетта започва дейното наемане на служащи за сезонна претовареност в чужбина – най-често за работа в селското стопанство, строителството и туризма. По този мотив ИА “Главна ревизия по труда ” припомня някои от главните правила, с които би трябвало да се преценяват търсещите работа лица преди да заминат да работят зад граница, с цел да се предпазят от възможна машинация или нарушение на трудовите им права.
Използването на интернет, и в частност на обществените мрежи, като единствен метод за контакт, отвод от персонални срещи или установяване на такива на обществени места вместо в офис, от страна на предлагащите работа, са сигнали за възможна машинация. Отказът за подписване на контракт или предлагането на контракт на език, който лицето не схваща също допуска риск от машинация. Подобна заплаха има и когато дружество, неизвършващо никаква активност в България, подписва контракти с служащи с обещанието по-късно да ги командирова незабавно зад граница (т.н. предприятия пощенски кутии). Ако предлагащите работа задържат персоналните документи на лицата, това може да бъде сигнал за попадане в скица за трафик на хора за трудова употреба.
Измамата и трафикът на хора са закононарушения по смисъла на закона и ИА ГИТ няма пълномощия да упражнява надзор, само че алармира способените органи, когато й стане известна сходна информация. Инспекцията по труда може да се намеси, когато при изпращането на работа в чужбина или командироването е нарушено трудовото законодателство. Зачестяват обаче случаите, в които наетите не могат да дават задоволително информация, с цел да бъде разпозната компанията, която ги е изпратила или командировала, или локалният им шеф, с цел да може контролните, а при нужда – проверяващите органи да се намесят.
Търсещите работа в чужбина би трябвало авансово да проучат дали компаниите, които им оферират обезпечаване на претовареност зад граница, имат регистрация в Агенцията по заетостта като компании медиатори или предприятия, които обезпечават краткотрайна работа. Списъците са обществени и налични на уеб страницата на АЗ. При командироване би трябвало да се ревизира дали компанията, която им предлага контракт, прави идентична активност в България, което е изискване за действително командироване.
Всяко искане на такси и други заплащания под каквато и да е форма за обезпечаване на работа в чужбина са неразрешени. Законодателството категорично регламентира, че компаниите медиатори и предприятията, осигуряващи краткотрайна работа нямат право да желаят такси под каквато и да е форма. Заплащането би трябвало да бъде от работодателя, за който обезпечават работна ръка. Работодателите, които командироват свои служащи и чиновници за осъществяване на действия в чужбина, също нямат право да желаят такси. Най-често се желаят суми за издаване на формуляр А1 за командироването им, който се издава изцяло гратис от Национална агенция за приходите. При вероятно заплащане е неотложно да се изискат документи, доказващи защо са заплатените суми.
Лицата, търсещи работа, следва да бъдат осведомени авансово и документално с минималните условия на труд и възнаграждение в страната, в която се поставя трудът. Предварително сред страните би трябвало да бъдат уговорени и разноските за превоз, квартира и други
При изпращане от дружество, което обезпечава краткотрайна работа, лицето би трябвало да подписа трудов контракт с него, в който да е написано при какви условия на труд в предприятието ползвател ще работи. Трудовият контракт би трябвало да съдържа данни за страните и дефинира: размера на главното и на спомагателните трудови хонорари с непрекъснат характер; изискванията за полагане на ексклузивен и на нощен труд и размера на заплащането им; продължителността на работния ден и на работната седмица; на дневната, междудневната и на седмичната отмора, както и дните на формалните празници в приемащата държава; размера на платения годишен отпуск; финансови условия на изпращането отвън посочените (пътни разноски, квартира и др.).
Когато дружество командирова зад граница свои служащи и чиновници за даване на услуги, с които има подписан и регистриран в Национална агенция за приходите трудов контракт, работодателят би трябвало да подпише с командированите лица и съглашение за изменение на контракта за интервала на командировката. В него се разписват всички условия на командироването, в това число се регламентират и разноските за превоз и спане и други Дали командироването е законосъобразно може да бъде тествано и посредством попълване на въпросник в уеб страницата, основан от ИА ГИТ по план „ Контрол на командированите лица “. След разбор на отговорите системата предизвестява дали има риск от „ подправено “ командироване.
Анкетата може да бъде попълнена на интернет адрес https://vaprosnik.gli.government.bg:8080/CSP_Ext
Лицата, търсещи работа в чужбина, би трябвало да знаят, че когато употребяват услугите на компании медиатори, би трябвало да тръгнат от България с подписан трудов контракт с задграничен шеф, преведен на български или на понятен за тях език и на езика на приемащата страна. Важни реквизити от трудовия контракт са всички данни за работодателя, изискванията на труд и възнаграждение. Именно договорът е документът, посредством който на по-късен стадий, при нужда, може да се извърши инспекция и да се защитят правата на служащия. Трябва да имат подписан и посреднически контракт с компанията медиатор, който включва избрани клаузи, написани в специфична разпоредба. Този контракт наложително би трябвало да съдържа правилните данни на медиатора и мястото, на което е подписан.
Важно е търсещите работа лица да имат задоволително данни за медиаторите или за предприятията, които ги изпращат или командироват в чужбина, по които по-късно същите да бъдат разпознати, с цел да бъде извършен надзор или при нужда осъществено следствие от способените органи.
В рамките на контролната си активност през 2018 година са осъществени 1415 бр. инспекции, свързани с трудовата подвижност и трудовата подвижност и трудовата миграция. За премахване на установените общо 5561 броя нарушавания Инспекцията предприе по отношение на работодателите и медиаторите над 4700 насилствени административни ограничения, главно наложителни за осъществяване наставления. Съставени са и 536 акта за определяне на административни нарушавания. Най-често нарушаванията са свързани с неуговаряне на минималните условия на труд, неосигуряване на минималното възнаграждение, липса на някои наложителни реквизити в трудовите контракти и в споразуменията при командироване, липса на контракт сред компанията медиатор и дружество, за което се набира личен състав в приемащата страна.
Използването на интернет, и в частност на обществените мрежи, като единствен метод за контакт, отвод от персонални срещи или установяване на такива на обществени места вместо в офис, от страна на предлагащите работа, са сигнали за възможна машинация. Отказът за подписване на контракт или предлагането на контракт на език, който лицето не схваща също допуска риск от машинация. Подобна заплаха има и когато дружество, неизвършващо никаква активност в България, подписва контракти с служащи с обещанието по-късно да ги командирова незабавно зад граница (т.н. предприятия пощенски кутии). Ако предлагащите работа задържат персоналните документи на лицата, това може да бъде сигнал за попадане в скица за трафик на хора за трудова употреба.
Измамата и трафикът на хора са закононарушения по смисъла на закона и ИА ГИТ няма пълномощия да упражнява надзор, само че алармира способените органи, когато й стане известна сходна информация. Инспекцията по труда може да се намеси, когато при изпращането на работа в чужбина или командироването е нарушено трудовото законодателство. Зачестяват обаче случаите, в които наетите не могат да дават задоволително информация, с цел да бъде разпозната компанията, която ги е изпратила или командировала, или локалният им шеф, с цел да може контролните, а при нужда – проверяващите органи да се намесят.
Търсещите работа в чужбина би трябвало авансово да проучат дали компаниите, които им оферират обезпечаване на претовареност зад граница, имат регистрация в Агенцията по заетостта като компании медиатори или предприятия, които обезпечават краткотрайна работа. Списъците са обществени и налични на уеб страницата на АЗ. При командироване би трябвало да се ревизира дали компанията, която им предлага контракт, прави идентична активност в България, което е изискване за действително командироване.
Всяко искане на такси и други заплащания под каквато и да е форма за обезпечаване на работа в чужбина са неразрешени. Законодателството категорично регламентира, че компаниите медиатори и предприятията, осигуряващи краткотрайна работа нямат право да желаят такси под каквато и да е форма. Заплащането би трябвало да бъде от работодателя, за който обезпечават работна ръка. Работодателите, които командироват свои служащи и чиновници за осъществяване на действия в чужбина, също нямат право да желаят такси. Най-често се желаят суми за издаване на формуляр А1 за командироването им, който се издава изцяло гратис от Национална агенция за приходите. При вероятно заплащане е неотложно да се изискат документи, доказващи защо са заплатените суми.
Лицата, търсещи работа, следва да бъдат осведомени авансово и документално с минималните условия на труд и възнаграждение в страната, в която се поставя трудът. Предварително сред страните би трябвало да бъдат уговорени и разноските за превоз, квартира и други
При изпращане от дружество, което обезпечава краткотрайна работа, лицето би трябвало да подписа трудов контракт с него, в който да е написано при какви условия на труд в предприятието ползвател ще работи. Трудовият контракт би трябвало да съдържа данни за страните и дефинира: размера на главното и на спомагателните трудови хонорари с непрекъснат характер; изискванията за полагане на ексклузивен и на нощен труд и размера на заплащането им; продължителността на работния ден и на работната седмица; на дневната, междудневната и на седмичната отмора, както и дните на формалните празници в приемащата държава; размера на платения годишен отпуск; финансови условия на изпращането отвън посочените (пътни разноски, квартира и др.).
Когато дружество командирова зад граница свои служащи и чиновници за даване на услуги, с които има подписан и регистриран в Национална агенция за приходите трудов контракт, работодателят би трябвало да подпише с командированите лица и съглашение за изменение на контракта за интервала на командировката. В него се разписват всички условия на командироването, в това число се регламентират и разноските за превоз и спане и други Дали командироването е законосъобразно може да бъде тествано и посредством попълване на въпросник в уеб страницата, основан от ИА ГИТ по план „ Контрол на командированите лица “. След разбор на отговорите системата предизвестява дали има риск от „ подправено “ командироване.
Анкетата може да бъде попълнена на интернет адрес https://vaprosnik.gli.government.bg:8080/CSP_Ext
Лицата, търсещи работа в чужбина, би трябвало да знаят, че когато употребяват услугите на компании медиатори, би трябвало да тръгнат от България с подписан трудов контракт с задграничен шеф, преведен на български или на понятен за тях език и на езика на приемащата страна. Важни реквизити от трудовия контракт са всички данни за работодателя, изискванията на труд и възнаграждение. Именно договорът е документът, посредством който на по-късен стадий, при нужда, може да се извърши инспекция и да се защитят правата на служащия. Трябва да имат подписан и посреднически контракт с компанията медиатор, който включва избрани клаузи, написани в специфична разпоредба. Този контракт наложително би трябвало да съдържа правилните данни на медиатора и мястото, на което е подписан.
Важно е търсещите работа лица да имат задоволително данни за медиаторите или за предприятията, които ги изпращат или командироват в чужбина, по които по-късно същите да бъдат разпознати, с цел да бъде извършен надзор или при нужда осъществено следствие от способените органи.
В рамките на контролната си активност през 2018 година са осъществени 1415 бр. инспекции, свързани с трудовата подвижност и трудовата подвижност и трудовата миграция. За премахване на установените общо 5561 броя нарушавания Инспекцията предприе по отношение на работодателите и медиаторите над 4700 насилствени административни ограничения, главно наложителни за осъществяване наставления. Съставени са и 536 акта за определяне на административни нарушавания. Най-често нарушаванията са свързани с неуговаряне на минималните условия на труд, неосигуряване на минималното възнаграждение, липса на някои наложителни реквизити в трудовите контракти и в споразуменията при командироване, липса на контракт сред компанията медиатор и дружество, за което се набира личен състав в приемащата страна.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ