С началото на Конклава в Рим ще си позволя да

С началото на Конклава в Рим ще си разреша да споделя само моята вяра за църквата и нейната посока. Вече обясних за какво не е редно да вършим противоположното, като си одумваме/критикуваме обществено общностите, фамилиите, църквите. 

През 2013-та се надявах за папа да бъде определен кардинал Робер Сара от Гвинея. Човек с дълбоките богословски знания на Бенедикт и престижа на Йоан Павел Втори. Автентичен стожер на Християнството в неговата обичайната и непреходна форма. Уви, тогава кардинал Сара бе на 68 години, само че през днешния ден към този момент е на 80 и заради това възможностите му са дребни. 

За благополучие, обаче, кардинал Сара остави (или води?) след себе си цяла школа от африкански кардинали, надълбоко уверени в обичайна и непреходна автентика на църковното обучение. Те са и хората, които водят църквата на континента, където тя пораства с най-бързи темпове, затова там, където се намира и бъдещето ѝ. Именно на тях, кардиналите от Африка, разпореждам очакванията си църквата да остане онази непоклатима канара, пред която портите на пъкъла няма да надделеят.

В последна сметка, каквото и да става, католиците имаме вяра, че решението ще бъде взето на място надалеч от този свят, заради което и ще го приемем, както постоянно сме правили.

Кристиан Щкварек