Учени с нови разкрития за сезонната депресия. Зимата няма вина?
С наближаването на зимата дните стават по-къси, нощите – по-дълги, а доста хора стартират да усещат по този начин наречената „ сезонна меланхолия “. Десетилетия наред учените смятаха, че тя се дължи на неналичието на слънчева светлина, само че ново интернационално изследване слага под подозрение тази доктрина, написа Newsweek.
Изследователите разкрили, че същинската опасност за психологичното здраве може да не е тъмнината, а изкуствената светлина, с която хората се обкръжават в опит да „ прогонят “ нощта.
Проучването анализирало данни от близо 40 000 души над 50-годишна възраст в Съединени американски щати, Англия, Северна Ирландия и Ирландия. Учените употребявали сателитни измервания на нощното осветяване в регионите, където живеят участниците, и ги сравнили с техните резултати от проби за психологично здраве.
Резултатите били тревожни: хората, живеещи в по-светли региони, показвали доста по-високи равнища на меланхолия спрямо тези, които живеели тук-там с по-малко изкуствено осветяване.
В Северна Ирландия, да вземем за пример, жителите на най-силно осветените региони били съвсем с 80% по-склонни да страдат от меланхолия. Подобни трендове били открити и в останалите страни, даже откакто били регистрирани фактори като замърсяване на въздуха, приходи и обществена среда.
Изследването разгледало и разликите сред градски и селски региони. В Англия и Ирландия жителите на селата се оказали по-уязвими на въздействието на нощното осветяване, до момента в който в Съединени американски щати резултатът бил противоположен – градските поданици страдали повече.
Според специалистите повода се крие в нарушаването на циркадния темп – естествения вътрешен часовник на тялото. Изкуствената светлина през нощта може да обърка сигналите на организма, като повлияе на съня, хормоналния баланс и прочувствената непоклатимост.
„ ALAN “ – редуциране от Artificial Light At Night („ изкуствена светлина през нощта “) – към този момент се преглежда като нов рисков фактор за психологичното здраве, паралелно с неналичието на физическа интензивност или замърсяването на въздуха.
Въпреки че това е едно от най-мащабните проучвания по тематиката, учените акцентират, че са нужни по-прецизни способи, с цел да се разбере изцяло по какъв начин нощното осветяване въздейства върху мозъка и настроението.
Едно е несъмнено обаче – от време на време прекалено много светлина може да донесе повече мрак, в сравнение с допускаме.
Изследователите разкрили, че същинската опасност за психологичното здраве може да не е тъмнината, а изкуствената светлина, с която хората се обкръжават в опит да „ прогонят “ нощта.
Проучването анализирало данни от близо 40 000 души над 50-годишна възраст в Съединени американски щати, Англия, Северна Ирландия и Ирландия. Учените употребявали сателитни измервания на нощното осветяване в регионите, където живеят участниците, и ги сравнили с техните резултати от проби за психологично здраве.
Резултатите били тревожни: хората, живеещи в по-светли региони, показвали доста по-високи равнища на меланхолия спрямо тези, които живеели тук-там с по-малко изкуствено осветяване.
В Северна Ирландия, да вземем за пример, жителите на най-силно осветените региони били съвсем с 80% по-склонни да страдат от меланхолия. Подобни трендове били открити и в останалите страни, даже откакто били регистрирани фактори като замърсяване на въздуха, приходи и обществена среда.
Изследването разгледало и разликите сред градски и селски региони. В Англия и Ирландия жителите на селата се оказали по-уязвими на въздействието на нощното осветяване, до момента в който в Съединени американски щати резултатът бил противоположен – градските поданици страдали повече.
Според специалистите повода се крие в нарушаването на циркадния темп – естествения вътрешен часовник на тялото. Изкуствената светлина през нощта може да обърка сигналите на организма, като повлияе на съня, хормоналния баланс и прочувствената непоклатимост.
„ ALAN “ – редуциране от Artificial Light At Night („ изкуствена светлина през нощта “) – към този момент се преглежда като нов рисков фактор за психологичното здраве, паралелно с неналичието на физическа интензивност или замърсяването на въздуха.
Въпреки че това е едно от най-мащабните проучвания по тематиката, учените акцентират, че са нужни по-прецизни способи, с цел да се разбере изцяло по какъв начин нощното осветяване въздейства върху мозъка и настроението.
Едно е несъмнено обаче – от време на време прекалено много светлина може да донесе повече мрак, в сравнение с допускаме.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ