Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, пред „Труд”: Западните Балкани са логичен български приоритет в ЕС
С наближаването на датата 1 януари 2018 година и заемането от България на ротационното председателство на Европейски Съюз, политическото говорене се ожесточава, лозунгите стават дръзки, упованията се покачват… За коментар върху част от действителните провокации, които чакат България като ръководител на Европейски Съюз и тези, които ще съпътстват Европа до момента в който България е алегорично „ отпред ”,разговаряме с шефа на Института за стопанска система и интернационалните връзки и някогашен заместник-министър на външните работи Любомир Кючуков.
– Г-н Кючуков, България разгласи измежду целите, които ще желае да вкара по-разширено във вниманието на европейския дневен ред по време на председателството си на Европейски Съюз, въпроса за вероятностите пред страните от Западните Балкани. Колко може действително да е потребна България в отварянето на подобен спор и какви съответни начинания смятате, че биха били сполучливи за постигането на резистентен резултат?
– Би било прекомерно самоуверено да се твърди, че всичко зависи от нас – само че би било прекомерно безконтролно да се счита, че от нас като ръководител на Съвета на Европейски Съюз нищо не зависи.Западните Балкани са един от двата най-логични български външнополитически цели. Другият е Черноморският район. България дълго време бе значим и деен районен фактор и при влизането ни в Европейски Съюз и НАТО от нас се очакваше да допринесем със своята експертиза и опит за развиването на общоевропейските политики в Югоизточна Европа.Добре е, че България възобнови интереса си към района, не е обикновено, че трябваше да чакаме председателството, с цел да се активизираме. Казвам това, тъй като единствено преди година приключи друго българско председателство – на Процеса за съдействие в Югоизточна Европа, който е главният районен формат. България не просто не инициира нито един значителен районен спор тогава, само че и не хвърли изчерпателен мост към европредседателството си.
– Имаме опция да ревизираме това…
– Сега основно е да се убедят нашите сътрудници в Европейски Съюз, че евроинтеграцията на района не е просто наш приоритет, а общоевропейски интерес; че това не е единствено технократско упражнение по отваряне и затваряне на глави, а е нужна стратегическа визия в полза на сигурността и стабилността на самата Европа. За да се върне чувството за достижимост на задачата, за което си коства да се положат старания. Присъединяването към Европейски Съюз не е акт, а развой на осъществяване на критерии, само че той следва да има своята времева динамичност и рамка.За да не останат Западните Балкани просто етикет, а да се трансфорат в действителен приоритет на председателството, е належащо той да се изпълни със наличие. Това значи ясни политически цели, аргументирани позиции, инструментариум за постигането им, предстоящи резултати, т.е. съществуването на политика. Която да не завършва на 30 юни 2018 година Най-естествено би било България да се стреми да препотвърди и надгради Солунския дневен ред от 2003 година, който обрисува тактиката на Европейски Съюз за разширение в района, в това число посредством възможното му допълнение със самобитна пътна карта. Разбира се, без да се поемат неизпълними задължения. Иначе казано, задачата би следвало да бъде да се реанимира тактиката, да се динамизират политики, да се генерират процеси.
– Могат ли да влязат и други параметри за разширено районно съдействие, в които България да има водеща роля, да вземем за пример в района на Черно море и по поречието на река Дунав?
– Дунавският и Черноморският район също са залегнали измежду целите на българското председателство. За Черно море това е главно през призмата на екологията. Очевидно поради тежката конюнктура на ескалация на напрежението около спора в Украйна България счете за нецелесъобразно да слага в центъра на вниманието политическите проблеми в района. От друга страна обаче, отсъствието на европейска тактика за Черноморския район, отиваща оттатък сегашната борба ЕС-Русия, обрисува дълготрайна отрицателна наклонност за неговото развиване, в това число от позиция на сигурността и икономическото развиване.
– Актуално е в този момент, когато загатваме общо района на Балканите, да създадем и един паралел със протичащото се последния месец в Испания и по-специално Каталуня. Вие виждате ли някакви прилики и каква е най-общо оценката ви за обстановката? Заплаха ли е за Европа?
– Сепаратизмът е наклонност, застрашаваща цяла Европа. Това е събитие, което аз от години назовавам „ протестът на богатите ”. На процедура това е нежеланието на стопански по-развитите райони в редица страни (Испания, Белгия, Италия и т.н.) да заплащат цената на рецесията. От друга страна, все по-очевидно става, че политическата фрагментация е противоположната страна на икономическата глобализация. По създание напускането на Европейски Съюз от страна на Обединеното кралство е част от същия развой – само че изнесен едно равнище по-високо. И там главният мотив за излизането беше, че страната заплаща милиарди в бюджета на Европейски Съюз. Дори и концепцията за Европа на две скорости се вписва в тази логичност: единствено че за разлика от Англия, която напуща Европейски Съюз, част от по-развитите страни в този момент се пробват да изоставен дружно с Европейски Съюз, т.е. взимайки със себе си в едно обособено ядро главните постижения на Съюза, оставяйки останалите в периферията на процесите. По отношение на самата Каталуня, испанските управляващи явно са решени да работят твърдо, употребявайки всички компетенции на закона. Така те ще предотвратят независимостта, само че няма да решат казуса със сепаратизма. Нещо повече, при отсъствието на разговор тези дейности по-скоро ще ескалират напрежението, което може да излезе и отвън политическите и парламентарни рамки. През 2010 година при идването си тогава на власт, сегашните ръководещи в Испания лишиха част от самостоятелните права на Каталуня – по законов ред, посредством Конституционния съд. В резултат на това на идващите парламентарни избори в Каталуня сепаратистите усилиха депутатите си и завоюваха болшинство в локалния парламент.
– Популистката и националистка вълна, която залива Стария континент от няколко години, не дава тип да стихва. Наскоро Чехия и Австрия се снабдиха с нови водачи, които изповядват сходни крайни доктрини; близки на прилежащите им Унгария, Словакия и не толкоз далечна Полша – всичките в един „ фронт ” против част от общите политики на Европейски Съюз – по какъв начин би могло да се отрази това, съгласно вас, на връзките вътре в Европейски Съюз и на съюза изобщо, за вбъдеще?
– Преобладаващото въодушевление в европейските общества през днешния ден е несигурността. При това не става дума просто за отсъствието на сигурност, а за нейната загуба, т.е. за изгубването на нещо реализирано и даже традиционно. Несигурност освен за сегашното, само че и за бъдещето. Не инцидентно даже понятието „ нови небогати ”, родило се вследствие на възходящите неравенства, се характеризира не толкоз с неналичието на средства за издръжка, колкото посредством отсъствието на сигурност и обществена вероятност. Популизмът дава отговор на тези страхове и настроения. Предлагайки лесни решения – с взор обратно, към познатото, обещавайки връщане на изгубената непоклатимост. Като главният инструмент тук е ограничението, затварянето, самоизолирането от обективните процеси (формулирано най-директно от президента Тръмп). Наблюдава се ерозия на възприятието за общественост, даже развой на разпад на обществената тъкан, съпроводен със засилена експанзия против другите, против другите – както в границите на личната страна, по този начин и отвън нея. Началото на 21 век най-вероятно ще остане в историята като интервал на издигане на стени: действителни, физически, само че на първо място виртуални – разделящи и противопоставящи хората на основата на етнос, вяра, хрумвания и полезности.
– По въпроса за бъдещето на Европейски Съюз, да поговорим и за Брекзит. Лондон и Брюксел са влезнали в нещо като безпределно чиновническо-политическо надхитряне, което май стартира да изнервя всички, вие по какъв начин мислите?
– От самото начало бе ясно, че договарянията по Брекзит ще бъдат извънредно комплицирани и сложни. Сега те се намират в стадия на позиционните политически маневри, като всяка от страните се стреми да си обезпечи по-добра платформа за времето, когато ще се вземат сложните политически решения. Най-сложните въпроси към момента са прекомерно надалеч от завършване: правата на жителите на страните-членки на Европейски Съюз във Англия, изчисляването на финансовите задължения на страната към Европейски Съюз (в общественото пространство се загатват числа сред 20 и 100 милиарда евро), статута на бъдещата граница сред Ирландия и Северна Ирландия (която в този момент на процедура отсъства). Както и огромният въпрос за бъдещите търговски връзки на Обединеното кралство с Европейски Съюз – по който към този момент Брюксел отхвърля да договаря преди да се изяснят базисните въпроси по самия „ бракоразвод ” (независимо, че с цел да смекчи констатацията за липса на прогрес, преди дни Европейска комисия разгласи „ началото на подготовката за започване ” на идващия етап). Не на последно място – времевият фактор ще стартира да играе все по-съществена роля с приближаване на крайния период за привършване на договарянията през март 2019 година Като разновидността „ по-добре без контракт, в сравнение с с неприятен контракт ”, дефиниран от английския министър председател, може да има прекомерно тежки последствия и за двете страни. В самото Обединено кралство към този момент година и половина преобладаващото възприятие е несигурността – политическа, икономическа, финансова, лична. Тереза Мей е сложена под сериозен напън – на първо място в личната си партия. Бизнесът изчаква, само че изключително в средите на Ситито различни решения за пренасяне на бизнеса към други финансови центрове в границите на Европейски Съюз не се изключват. Обществото е разграничено – и половината от него неизбежно ще се усеща излъгана.
– Многократно се акцентира, че решението за Брекзит в последна сметка е и ще е чисто политическо от водачите на страните членки, колкото и да роптаят служителите в Брюксел, за които излизането от Европейски Съюз е планувано единствено като мярка за наказване. Какъв е вашия коментар?
– Решенията ще бъдат политически, само че те не могат да не почиват на професионална експертиза. Всичко останало би било волунтаризъм с непредвидими последствия. Брюксел фактически се притеснява от резултата на доминото, който би могъл да изкуши и други страни да последват Обединеното кралство. Но не би могло да се приказва за наказателна акция – просто не е допустимо при напускането си Англия да резервира всички прерогативи и изгоди от участието си в Европейски Съюз (включително достъпа до общия пазар), освобождавайки се в същото време от уговорките и отговорностите си (произтичащи и от свободното придвижване на работна ръка).
Нашият посетител
Любомир Кючуков е роден на 14 юни 1955 година в София. Завършва Московският държавен Институт за интернационалните връзки, а по-късно специализира в Университета „ Джорджтаун ” във Вашингтон. Дипломат от кариерата. Бил е заместник-министър на външните работи и дипломат на България в Лондон. Понастоящем е шеф на Института по стопанска система и интернационалните връзки. Владее британски, съветски, румънски, френски и италиански езици.
– Г-н Кючуков, България разгласи измежду целите, които ще желае да вкара по-разширено във вниманието на европейския дневен ред по време на председателството си на Европейски Съюз, въпроса за вероятностите пред страните от Западните Балкани. Колко може действително да е потребна България в отварянето на подобен спор и какви съответни начинания смятате, че биха били сполучливи за постигането на резистентен резултат?
– Би било прекомерно самоуверено да се твърди, че всичко зависи от нас – само че би било прекомерно безконтролно да се счита, че от нас като ръководител на Съвета на Европейски Съюз нищо не зависи.Западните Балкани са един от двата най-логични български външнополитически цели. Другият е Черноморският район. България дълго време бе значим и деен районен фактор и при влизането ни в Европейски Съюз и НАТО от нас се очакваше да допринесем със своята експертиза и опит за развиването на общоевропейските политики в Югоизточна Европа.Добре е, че България възобнови интереса си към района, не е обикновено, че трябваше да чакаме председателството, с цел да се активизираме. Казвам това, тъй като единствено преди година приключи друго българско председателство – на Процеса за съдействие в Югоизточна Европа, който е главният районен формат. България не просто не инициира нито един значителен районен спор тогава, само че и не хвърли изчерпателен мост към европредседателството си.
– Имаме опция да ревизираме това…
– Сега основно е да се убедят нашите сътрудници в Европейски Съюз, че евроинтеграцията на района не е просто наш приоритет, а общоевропейски интерес; че това не е единствено технократско упражнение по отваряне и затваряне на глави, а е нужна стратегическа визия в полза на сигурността и стабилността на самата Европа. За да се върне чувството за достижимост на задачата, за което си коства да се положат старания. Присъединяването към Европейски Съюз не е акт, а развой на осъществяване на критерии, само че той следва да има своята времева динамичност и рамка.За да не останат Западните Балкани просто етикет, а да се трансфорат в действителен приоритет на председателството, е належащо той да се изпълни със наличие. Това значи ясни политически цели, аргументирани позиции, инструментариум за постигането им, предстоящи резултати, т.е. съществуването на политика. Която да не завършва на 30 юни 2018 година Най-естествено би било България да се стреми да препотвърди и надгради Солунския дневен ред от 2003 година, който обрисува тактиката на Европейски Съюз за разширение в района, в това число посредством възможното му допълнение със самобитна пътна карта. Разбира се, без да се поемат неизпълними задължения. Иначе казано, задачата би следвало да бъде да се реанимира тактиката, да се динамизират политики, да се генерират процеси.
– Могат ли да влязат и други параметри за разширено районно съдействие, в които България да има водеща роля, да вземем за пример в района на Черно море и по поречието на река Дунав?
– Дунавският и Черноморският район също са залегнали измежду целите на българското председателство. За Черно море това е главно през призмата на екологията. Очевидно поради тежката конюнктура на ескалация на напрежението около спора в Украйна България счете за нецелесъобразно да слага в центъра на вниманието политическите проблеми в района. От друга страна обаче, отсъствието на европейска тактика за Черноморския район, отиваща оттатък сегашната борба ЕС-Русия, обрисува дълготрайна отрицателна наклонност за неговото развиване, в това число от позиция на сигурността и икономическото развиване.
– Актуално е в този момент, когато загатваме общо района на Балканите, да създадем и един паралел със протичащото се последния месец в Испания и по-специално Каталуня. Вие виждате ли някакви прилики и каква е най-общо оценката ви за обстановката? Заплаха ли е за Европа?
– Сепаратизмът е наклонност, застрашаваща цяла Европа. Това е събитие, което аз от години назовавам „ протестът на богатите ”. На процедура това е нежеланието на стопански по-развитите райони в редица страни (Испания, Белгия, Италия и т.н.) да заплащат цената на рецесията. От друга страна, все по-очевидно става, че политическата фрагментация е противоположната страна на икономическата глобализация. По създание напускането на Европейски Съюз от страна на Обединеното кралство е част от същия развой – само че изнесен едно равнище по-високо. И там главният мотив за излизането беше, че страната заплаща милиарди в бюджета на Европейски Съюз. Дори и концепцията за Европа на две скорости се вписва в тази логичност: единствено че за разлика от Англия, която напуща Европейски Съюз, част от по-развитите страни в този момент се пробват да изоставен дружно с Европейски Съюз, т.е. взимайки със себе си в едно обособено ядро главните постижения на Съюза, оставяйки останалите в периферията на процесите. По отношение на самата Каталуня, испанските управляващи явно са решени да работят твърдо, употребявайки всички компетенции на закона. Така те ще предотвратят независимостта, само че няма да решат казуса със сепаратизма. Нещо повече, при отсъствието на разговор тези дейности по-скоро ще ескалират напрежението, което може да излезе и отвън политическите и парламентарни рамки. През 2010 година при идването си тогава на власт, сегашните ръководещи в Испания лишиха част от самостоятелните права на Каталуня – по законов ред, посредством Конституционния съд. В резултат на това на идващите парламентарни избори в Каталуня сепаратистите усилиха депутатите си и завоюваха болшинство в локалния парламент.
– Популистката и националистка вълна, която залива Стария континент от няколко години, не дава тип да стихва. Наскоро Чехия и Австрия се снабдиха с нови водачи, които изповядват сходни крайни доктрини; близки на прилежащите им Унгария, Словакия и не толкоз далечна Полша – всичките в един „ фронт ” против част от общите политики на Европейски Съюз – по какъв начин би могло да се отрази това, съгласно вас, на връзките вътре в Европейски Съюз и на съюза изобщо, за вбъдеще?
– Преобладаващото въодушевление в европейските общества през днешния ден е несигурността. При това не става дума просто за отсъствието на сигурност, а за нейната загуба, т.е. за изгубването на нещо реализирано и даже традиционно. Несигурност освен за сегашното, само че и за бъдещето. Не инцидентно даже понятието „ нови небогати ”, родило се вследствие на възходящите неравенства, се характеризира не толкоз с неналичието на средства за издръжка, колкото посредством отсъствието на сигурност и обществена вероятност. Популизмът дава отговор на тези страхове и настроения. Предлагайки лесни решения – с взор обратно, към познатото, обещавайки връщане на изгубената непоклатимост. Като главният инструмент тук е ограничението, затварянето, самоизолирането от обективните процеси (формулирано най-директно от президента Тръмп). Наблюдава се ерозия на възприятието за общественост, даже развой на разпад на обществената тъкан, съпроводен със засилена експанзия против другите, против другите – както в границите на личната страна, по този начин и отвън нея. Началото на 21 век най-вероятно ще остане в историята като интервал на издигане на стени: действителни, физически, само че на първо място виртуални – разделящи и противопоставящи хората на основата на етнос, вяра, хрумвания и полезности.
– По въпроса за бъдещето на Европейски Съюз, да поговорим и за Брекзит. Лондон и Брюксел са влезнали в нещо като безпределно чиновническо-политическо надхитряне, което май стартира да изнервя всички, вие по какъв начин мислите?
– От самото начало бе ясно, че договарянията по Брекзит ще бъдат извънредно комплицирани и сложни. Сега те се намират в стадия на позиционните политически маневри, като всяка от страните се стреми да си обезпечи по-добра платформа за времето, когато ще се вземат сложните политически решения. Най-сложните въпроси към момента са прекомерно надалеч от завършване: правата на жителите на страните-членки на Европейски Съюз във Англия, изчисляването на финансовите задължения на страната към Европейски Съюз (в общественото пространство се загатват числа сред 20 и 100 милиарда евро), статута на бъдещата граница сред Ирландия и Северна Ирландия (която в този момент на процедура отсъства). Както и огромният въпрос за бъдещите търговски връзки на Обединеното кралство с Европейски Съюз – по който към този момент Брюксел отхвърля да договаря преди да се изяснят базисните въпроси по самия „ бракоразвод ” (независимо, че с цел да смекчи констатацията за липса на прогрес, преди дни Европейска комисия разгласи „ началото на подготовката за започване ” на идващия етап). Не на последно място – времевият фактор ще стартира да играе все по-съществена роля с приближаване на крайния период за привършване на договарянията през март 2019 година Като разновидността „ по-добре без контракт, в сравнение с с неприятен контракт ”, дефиниран от английския министър председател, може да има прекомерно тежки последствия и за двете страни. В самото Обединено кралство към този момент година и половина преобладаващото възприятие е несигурността – политическа, икономическа, финансова, лична. Тереза Мей е сложена под сериозен напън – на първо място в личната си партия. Бизнесът изчаква, само че изключително в средите на Ситито различни решения за пренасяне на бизнеса към други финансови центрове в границите на Европейски Съюз не се изключват. Обществото е разграничено – и половината от него неизбежно ще се усеща излъгана.
– Многократно се акцентира, че решението за Брекзит в последна сметка е и ще е чисто политическо от водачите на страните членки, колкото и да роптаят служителите в Брюксел, за които излизането от Европейски Съюз е планувано единствено като мярка за наказване. Какъв е вашия коментар?
– Решенията ще бъдат политически, само че те не могат да не почиват на професионална експертиза. Всичко останало би било волунтаризъм с непредвидими последствия. Брюксел фактически се притеснява от резултата на доминото, който би могъл да изкуши и други страни да последват Обединеното кралство. Но не би могло да се приказва за наказателна акция – просто не е допустимо при напускането си Англия да резервира всички прерогативи и изгоди от участието си в Европейски Съюз (включително достъпа до общия пазар), освобождавайки се в същото време от уговорките и отговорностите си (произтичащи и от свободното придвижване на работна ръка).
Нашият посетител
Любомир Кючуков е роден на 14 юни 1955 година в София. Завършва Московският държавен Институт за интернационалните връзки, а по-късно специализира в Университета „ Джорджтаун ” във Вашингтон. Дипломат от кариерата. Бил е заместник-министър на външните работи и дипломат на България в Лондон. Понастоящем е шеф на Института по стопанска система и интернационалните връзки. Владее британски, съветски, румънски, френски и италиански езици.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ