С наближаването на армейския празник – шести май, правителството се

С наближаването на армейския празник – шести май, държавното управление се зае стремително да създава нови генерали, обявявайки упоритост да смени мисленето по върховете на армията. Кабинетът и президентът към този момент съгласуваха петима нови генерали и още куп рокади в генералитета.

И това е единствено началото. Военният министър Красимир Каракачанов разгласи упоритост до края на годината да има още назначения, само че тази вест изцяло закономерно не развълнува никого.

Каракачанов стимулира новите назначения с готовност да вкара в командването " по-модерно мислещи и по-модерно подготвени " военни, само че напълно не е несъмнено дали това ще се случи.

По остаряла традиция изборът на новите генерали мина без каквато и да е бистрота и обществени претекстове. Критериите за нанагорнище в йерархията са неразбираеми и постоянно повишението в служба се дължи не на професионални качества, а на положително позициониране пред партийните централи, политическото управление на министерството и президента.

Публична загадка е, че не се става военачалник единствено поради персонални качества и професионализъм. Трябва и сериозна политическа поддръжка.

И това се вижда доста ясно, когато незабавно след пенсионирането си висшите военни стават партийни фрагменти.

Защо никой не се интересува от генералите?

Години наред генералите нямат мнение даже по най-сериозните въпроси от бъдещето на армията и остават безмълвни очевидци на кадровия и механически колапс, в който тя затъва от ден на ден. Не се откри нито един военачалник, който да оспори и порочните покупко-продажби за рационализация на армията, в които изтекоха неефективно стотици милиони.

Генералитетът мълчи и пред систематичната липса на политическа воля у ръководещите да поддържат естествена НАТО-вска войска.

Началникът на защитата Андрей Боцев след няколко дни ще получи още една звезда на пагоните си и най-висшето офицерско звание " военачалник ", само че гласът му надали ще се чува повече.

A постът изисква водачество, което да слага ясно проблемите и да предлага и води война за съответни решения.

Армията пада под сериозния най-малко

Дори по публични данни над 5000 места в армията са незаети, като най-сериозен е дефицитът на бойци.

На последните състезания не се явиха задоволително претенденти. Армията се принуди даже да смъкна леко условията за банкет, само че все пак казусът към този момент няма решение.

Освен ниските заплати има и други проблеми, които отблъскват хората от професионалната военна работа. Това са неразбираемите критерии за израстване в йерархията, неналичието на предвидимост, намаляващият престиж в бранша и други.

Вината за огромна част от тях носят точно генералите.

Технически разпад

Публична загадка е, че главното въоръжение и съоръжение в армията е руско.

В поделенията липсват задоволително боеприпаси, горива, батерии и какво ли още не.

Тази обстановка обрича българският боец на бедност и ниско самочувствие, които излизат на дневен ред единствено към Гергьовден или след някой случай и след това бързо се не помнят.

Защо генералите имат значение?

Въпреки че през последните години пълномощията на висшите военни бяха съществено орязани, те към момента имат опция да насочват развиването на бранша.

Разбира се, с цел да се случи това, те би трябвало да имат както качества, по този начин и предпочитание.

Именно това ще бъде и същинският лакмус дали българският военачалник е боец или служител с пагон.