С мултимедийна акция при ТЕЦ София Екологично сдружение За Земята“

С мултимедийна акция при Топлоелектрическа централа София Екологично съдружие „ За Земята “ се афишира още веднъж против завода за изгаряне на боклуци, който общината възнамерява да построи. Датата е определена неслучайно – дните сред 6 и 9 декември 1952 година остават в историята на Европа като най-смъртоносното събитие, породено от замърсяване на въздуха. В Лондон климатични условия, сходни с тези в София през това време на годината, дружно с безогледното изгаряне на въглища и дърва, довеждат до злополуката, запомнена като Големия лондонски смог. Само за трите дни, през които продължава, отровната мъгла става причина за гибелта на 12 хиляди души.

„ С акцията при Топлоелектрическа централа София желаеме да покажем, че плануваният цех за изгаряне на боклуци ще сътвори големи проблеми на града ни в две от сферите, в които Столична община търпи неуспех след неуспех: мръсният въздух и ръководството на отпадъците. Съоръжението ще утежни качеството на въздуха, ще компрометира така и така едва ефикасната система за разделно събиране на отпадъците, ще стимулира горенето на вносен отпадък и ще бъде затруднение пред България за реализиране на заложените екологични цели. Инсинераторът обрича града ни да бъде подвластен от изгарянето на боклуци за 30 години напред. Вместо инвестиция от 350 млн. лв. в мега апаратура, която основава мега проблеми, желаеме работеща система за разделно събиране, ограничения за ограничение на отпадъка при източника и работеща тактика за прекосяване към кръгова стопанска система и нулеви боклуци “ - разяснява Данита Заричинова от „ За Земята “.

Предвид сериозните равнища на замърсяване на въздуха в София през есенно-зимния сезон, „ За Земята “ насочва вниманието към нуждата от устойчиви решения за екологичните проблеми на София – ръководството на отпадъците, автомобилният трафик, отоплението на твърдо гориво. Акцията е поредна стъпка в битката на “За Земята ” за модерно ръководство на отпадъците и чист въздух. От години организацията води и поддържа каузи от жители против завода за изгаряне на боклуци.



„ Здравните опасности бяха мощно подценени в екологичната оценка, а по време на разискването жителите показаха противоречие с предлагането за изтегляне на нов заем . Въпреки това Столична община продължи напред с реализирането на плана. Решението беше взето по извънредно непрогледен метод и макар извоюваните каузи, хората към момента нямат достъп до цялостната информация за замърсяването и финансовите индикатори на предлагания цех за изгаряне на боклуци “ - споделя Десислава Стоянова от „ За Земята “.

Последното развиване по плана е, че Комисията по защита на конкуренцията върна търга за преразглеждане поради открити нарушавания в избора на реализатор. Това обаче не трансформира обстоятелството, че който и да строи завода, замърсяването остава за хората и само обединените старания на всички поданици на София могат да накарат общината да се откаже от оборудването.

Ето и някои заблуждаващи изказвания, с които болшинството в Столична община пази плана за изгаряне на боклуци:

Факт:

Виена не е София. Градът на Дунав не се намира в долина и въздушните течения там са доста разнообразни от тези тук. Изгарянето на боклуци, колкото и високотехнологично да е, неизбежно изхвърля рискови замърсители в атмосферата и в случай че няма течения, които да ги отнасят далеко, те се натрупват в рискови концентрации. В Европа се горят боклуци от десетилетия, само че никой на никое място не строи инсинератори при такива условия на климата и релефа, каквито имаме в София. Изгарянето на боклук на 3 км от “Александър Невски ”, с други думи, е рисково за жителите на града.

Факт:

Предвижда се инсинераторът на София да изгаря 180 хиляди тона годишно. Тъй като сега производството на модифицирания за изгаряне материал под формата на брикети (RDF) е 1/3 от това количество, евентуално ще се наложи импорт на боклук извън, с цел да се поддържа цялостният потенциал на инсталацията. Най-подходящи за горене са точно висококалоричните пластмаси и хартия, които другояче са годни за преработване. Колкото повече подобен отпадък има за горене, толкоз по-бързо ще се изплаща инвестицията. Това обезсмисля разделното събиране и преработването. Това развиване е една от аргументите страни като Дания.

Факт:

Инсталациите за изгаряне са виновни завъв въздуха, а при изгаряне на пластмаса се отделят канцерогенните диоксини и фурани, които не могат да се филтрират изцяло. да вземем за пример, постоянно, а случаите с тези технологии напълно не са необичайност и на други места. Само съгласно данни от проучване на Столична община пък, инсталацията ще отделя, 14% повече серен диоксид и 10% повече азотни окиси от съществуващия сега Топлоелектрическа централа.



Факт:

Първоначалната цена единствено за градежа и оборудването е 350 милиона лв., сумата ще се заплати посредством грант от Европейската комисия и заем от Европейската капиталова банка. След това идват разноски за личен състав, администрация и настояща поддръжка - 91 млн. евро за 26 години живот на инсталацията. Променливите разноски (варовик, горива, депониране на котелна пепел и т.н.) са изчислени на 3.4 млн. евро годишно. Добавяме и планова поддръжка - общо 59.5 млн. евро. Дадените суми са съгласно Предпроектнотo изследване (Feasibility study) на консултантската компания Ramboll, който Столична община дълго криеше от обществеността.

Факт:

Била е такава преди повече от 30 години. Днес даже новооткрити мощности се затварят, поради вредата, която потвърдено нанасят на чистотата на въздуха, на напъните за ограничение и преработване на отпадъците и поради въглеродния отпечатък, който оставят. В момента сходни планове стопират в Дания, Швеция, Шотландия, Италия, Съединени американски щати и други. Европейската комисия от листата на възможни за европейско финансиране планове по Механизма за възобновяване и резистентност, защото опонират на член 17 от.

Факт:

Добри образци от България в действителност има. Сметището в е най-бавно запълващото се в страната. Хранителните и култивиран боклуци в града към този момент се събират разделно, трансформират се в компост, а общината генерира облаги като го продава на аграрни стопани. В събират рециклируемите боклуци непосредствено от източника – магазини, заведения за хранене, офиси и семейства. Това покачва доста качеството и количеството, както и цената на годния за преправка материал.

Още от ОБЩЕСТВО: