С мозък, който обработва информацията почти като компютър, морските същества
...
Ако хората изчезнат, следващата цивилизация може да бъде изградена от октоподите, твърди учен
С мозък, който обработва информацията съвсем като компютър, морските същества към този момент употребяват принадлежности и могат да бъдат обществени. Но преди да завладеят света, те би трябвало да трансформират някои неща.
Земята не е непозната на изгубванията. Според откритията на откривателите въз основа на фосилните записи типовете на Земята към този момент са претърпели пет всеобщи измирания, откогато съществува планетата, в това число последното всеобщо измиране, което е настъпило преди към 65 милиона години и е заличило динозаврите.
Сега учените считат, че е допустимо да сме в разгара на още едно. Човешкото влияние върху биоразнообразието – както загубата на местообитания, по този начин и последствията от антропогенното изменение на климата – е предизвикало необратими вреди на дивата природа, се твърди в публикация, оповестена през 2023 година в списание PNAS. Според друга публикация, оповестена през 2022 година в списание Nature, петдесет % от типовете могат да изчезнат до 2080 година, в случай че хората не лимитират излъчванията на парникови газове и изсичането на горите.
Възможно е неочаквани събития, като нуклеарна война или даже конфликт с голям метеорит, да унищожат тези типове, в това число хората и маймуните, даже и по-рано. Това повдига въпроса: в случай че дните ни са преброени, какви типове биха могли да се повдигнат от пепелта, с цел да заемат нашето място?
Според биолога доктор Тим Коулсън, който учи екология и еволюция в Оксфордския университет, нашите непредвидени наследници могат да бъдат открити в менюто на актуалните суши питейни заведения.
„ Има доста типове октоподи, не е единствено един тип, както е при хората… И те живеят на най-различни места, в това число в дълбоките океански води и крайбрежните местообитания “, споделя Коулсън. „ Въпреки че някои популации и някои типове може да не се оправят добре, мисля, че други имат опция да оцелеят, да се разпространят [и] да усилят разнообразието в еволюционни времеви мащаби, с цел да колонизират огромно многообразие от местообитания, в това число крайбрежни хабитати. “
Освен това, споделя Коулсън, откакто ги няма, хората ще спрат да ловуват и да се хранят с октоподи, а това ще помогне на идеята на октоподите.
Добре известни е, че октоподите с латинско наименование Octopoda са разред от главоногите мекотели и са морски жител, като съвсем всички останали от разреда. Те са комплицирано организиран представител на мекотелите. Като такива нямат скелет, нито вътрешен, нито външен под форма на коруба, черупка или друго рогово образувание. Тялото на октопода е късо, с форма на сфера и доближава до 4-5 метра дължина. Има и напълно дребни типове октоподи, единствено по няколко сантиметра.
Тези мекотели имат доста забавно вътрешно устройство. Наличието на три сърца при октоподите е удивително на фона на това, че продължителността на живота им е единствено към 2-3 години. Някои типове октоподи живеят по 6 месеца.
Въпреки че на пръв взор концепцията наподобява неправдоподобна (и Коулсън е първият, който признава, че има доста сюжети, в които октоподите не биха станали доминиращи), това не е първият случай, в който океански тип се възползва от изгубването на сухоземни типове, с цел да се приспособява и развие. Според доктор Андрю Уайтен, професор по зоология и логика на психиката в университета „ Сейнт Андрюс “, точно по този метод предците на индивида от семейство бозайници са постигнали забележителен прогрес.
„ Можете да си визиите всевъзможни сюжети, при които в някой апокалиптичен постчовешки свят други типове, които сега живеят умерено за себе си, стават преобладаващи на планетата, тъкмо както нашите дребни млекопитаещи предшественици са проправили пътя за нас, хората, след рухването на динозаврите “, споделя Уайтън.
Коулсън споделя, че октоподите към този момент имат редица преимущества, които биха могли да приготвят почвата за развиването на по-напреднал разсъдък. Така да вземем за пример някои типове октоподи са следени да употребяват принадлежности в дивата природа, като да вземем за пример да носят черупки от кокосови орехи като ризница и леговище, и да употребяват принадлежности, с цел да се измъкнат от лабиринти в лабораториите. Коулсън споделя, че октоподите, държани в плен, даже са бягали от аквариумите си, с цел да „ посещават “ другите октоподи в прилежащите аквариуми.
Според доктор Анди Добсън, професор по екология и еволюционна биология в Принстънския университет, типът просветеност, който прави това допустимо, е малко по-различен от този, който си представяме за човешката просветеност. За разлика от тях интелигентността на октоподите може да се опише като съвсем компютърна.
„ Изглежда, че октоподите имат мощно развита нервна система, въпреки че не съм сигурен дали бихме нарекли гъстия клъстер от неврони, свързващ осемте им крайника и големите им очи, мозък, [това] е по-скоро голям център за обработка на данните “, споделя Добсън. „ Интелигентността им се дължи на съществуването на голям брой крака и две големи очи, които им разрешават да усещат заобикалящата ги среда. “
Въпреки че октоподите не са единствените типове, които демонстрират високи равнища на просветеност, Кулсън споделя, че ловкостта е основен признак, който отличава октоподите.
„ Те са доста пъргави и могат да употребяват осемте си крайника, с цел да манипулират най-различни предмети “, споделя той. „ И въпреки че враните и другите птици са способни да огъват части тел в клюновете си или да пускат камъни във водата, с цел да покачат нейното равнище и да си набират храна, те не имат ловкостта, която имат октоподите. “
За разлика от хората октоподите нямат прешлени и е по-вероятно да развият цивилизация в океана, а не на сушата. Но с цел да основат метрополия от октоподи, съгласно Коулсън, те първо би трябвало да намерят източник на евтина сила. За крайбрежните октоподи това е допустимо посредством потребление силата на приливите и отливите. Дълбоководните октоподи могат да употребяват сила от хидротермалните извори, само че това евентуално ще се окаже доста по-сложна задача, споделя той.
С възходящата просветеност и сила на своя страна октоподите ще се изправят пред най-голямото затруднение пред еволюционния напредък – социалността. Октоподите имат репутацията на самотници и даже от време на време на канибали, както е показано в това видео. Според доктор Питър Годфри-Смит, професор по история и философия на науката в Университета в Сидни, с цел да могат октоподите да се събират в някакъв тип населено място, това държание би трябвало да претърпи обилни промени.
„ Октоподите не са подобаващи за основаване на хуманоидно общество заради обществените си привички – те не са способни да развиват просвета “, споделя Годфри-Смит. „ Когато споделям „ просвета “, имам поради способността да се учат от другите във тяхното общество… За октоподите първата стъпка, която би трябвало да създадат, е да станат по-социални и да отглеждат дребните си по по-различен метод. “
Годфри-Смит изяснява, че октоподите наследяват доста малко просвета от родителите си при раждането – най-малко такава, каквато ние, хората, я възприемаме – и двамата имат малко или никакво присъединяване в тяхното образование. Според него, с цел да основат по-сплотено общество, октоподите може би би трябвало да развият повече връзки сред поколенията.
Тъй като такива обществени промени към момента не са настъпили през последните 50 до 100 милиона години от съществуването на октоподите, малко евентуално е това да се промени в скоро време, споделя Добсън. Но в тяхна отбрана учените са забелязали през последното десетилетие, че някои типове октоподи могат да бъдат по-социални от други, като някои октоподи живеят на групи от по 10 и повече индивида.
За страдание е доста евентуално човешкото влияние върху октоподите да ограничи еволюционните им шансове още през цялото време, споделя Добсън. Замърсяването, стоплянето на океаните, несъразмерният лов на риба и микропластмасата може би към този момент са нанесли вреди на октоподите, които към момента не разбираме изцяло, споделя той.
Добсън споделя, че в случай че не октоподите, то нематодите може да се окажат малко евентуалните спечелили в шестото всеобщо измиране на Земята. Що се отнася до Годфри-Смит, той залага на какаду.