С „Моши моши, Япония“ – първата книга от японската си

С „ Моши моши, Япония “ – първата книга от японската си поредност, Юлияна Антонова-Мурата провокира леко земетресение и прелестно разбъркване на читателските пластове, в които „ потънаха “ 7 тиража един след различен. Последва „ Уки уки, Япония “. Ако „ моши “ на японски значи както „ ало “, по този начин и „ мога ли да ви оказа помощ “, „ уки “ се превежда като „ възприятието, когато подаряваш някому усмивка, любов и внимание “.Сега пристигна ред и на „ Сан ранг, Япония “ (издателство „ Книгомания “). През 50-те години японското държавно управление взема решение, че ще вкара като наложително обръщението „ ранг “ („ господине “, „ госпожо “, „ госпожице “) за всички обществени прослойки. В резултат внукът на Юлияна – тя е омъжена за японец и живее в Токио, назовава Юки Сан приятелчето си от детската градина Юки. Рибката в аквариума също е ранг. Трябва да прочетете новата Юлиянина книга обаче, с цел да разберете какво значи „ ранг сан “.Иван Кулеков беше споделил, че Япония наподобява на Оня свят, по-доброто място, на което всички се надяваме да се озовем един ден. Само че не е на небето, а в морето.Япония не е еднопосочна страна, несъмнено, за другите й лица са писали изключителни създатели: Амели Нотомб, Всеволод Овчинников, Никола Бувие, Мюриел Барбери (наскоро излезе нейната „ И розата сама да е “, ИК „ Сиела “). Юлияна, която към този момент второ десетилетие е покрай изгряващото слънце, обаче е избрала да вижда не просто забавното, а положителното в тази страна. Неслучайно Кулеков назова книгите й учебник по добрина. Ето още от нейните думи.

На опашката от изненади В Япония задната врата на таксиметровите коли, и то единствено онази, която е от страната до тротоара, се отваря автоматизирано за пасажера. Той влиза и сяда на задната седалка. Помислено е за неговата сигурност. Таксиметровите служби няма да позволен и 0,1% опция да му се случи нещо, когато влиза в таксито или когато го напуща. Ще бъде обслужен уместно, без бакшиш, със наложителния фиш, който се дава дружно с рестото до йена. На него е изписан телефонът на организацията, ако клиентът си не помни в таксито мобилния, чантата, компютъра.В тази страна човек безусловно може да си сверява часовника по разписанието на градския превоз. На нашата автобусна спирка под разписанието е написано: „ В мощ от 1 април 2009 година “ Оттогава линията действа безупречно, макар че имахме няколко осезаеми трусове и тайфуни. Ще продължат да ме допират творбите на изкуството, каквато е храната в големия брой заведения за хранене – финесът, с който са аранжирани, с цел да се нахранят на първо време очите. Снощи бях поканена в подобен ресторант. Спрях се на печен лук в менюто. Изненадваща бе и цената. От прилична, по-прилична. Каква беше изненадата ми, когато сервираха поръчката ми в красива паница от тънък бял порцелан с гальовен преливащ златен колорит в горния й край, а по средата виждам и нямам доверие на очите си – кленово дърво от тънко нарязан на лентички печен кромид лук с на места неопадали още златни есенни листа. Да не ти се желае да го започнеш.Ще продължи да ме учудва навикът на японките да си резервират място в голямо кафене (например „ Старбъкс “), като оставят дамската си чанта отворена (грабнали небрежно банкнота да си платят кафето, портмонето – и то разтворено), на масата – мобилния телефон. Отиват да се наредят за поръчката си, след това се насочат към щандовете с нови броеве на първокласни списания („ Вог “, „ Ел “), взимат 2-3 – безвъзмездни са за разглеждане, и се връщат на мястото си. А през това време десетки минават около масата, хвърлят незадълбочен взор, отминават. Абсолютно никой няма да посегне към марковата чанта за няколко хиляди $, скъпия шал, айпада. И в никакъв случай не съм чувала да се насочва забележка. Например: „ Запазвате място, а ви няма цяла безкрайност “.

Съседите като ентусиазъм Истинските истории и случки в живота на моите съседи и другари са заели място в „ Сан ранг, Япония “. Ако знаете по какъв начин обичат да показват насладата си! Поднасят я с толкоз непрестореност, като дребни деца. Ето по този начин реагираха, когато схванаха, че са станали „ част “ от книгата ми. Всички са решени, откакто свърши епидемията от КОВИД-19, а те имат вяра, че това ще е през 2022 година, да посетят България.Съпругата на моя комшия („ Господин Укита от прилежащата къща “, по този начин се споделя един от разказите ми) току ме изненада с купичка таратор. Казвам й: „ Укита ранг, но вие не отстъпвате на никоя българка по умеенето си! “. Тя се усмихва и благодари. Зарадва ме и с нова история за запознанството си със своя брачен партньор и блокадата от враждебност, с която я посрещнали преди близо шейсет години неговите родители, несъгласни с един неравноправен съгласно тях брак, който „ нямало да издържи “. Госпожа Укита хареса доста описа в третата книга и ми отвърна с доверие. Пред никого не е разказвала тази съкровена част от живота си. Питам я, би ли желала да я напиша в идната книга. Тя тихичко и с вяра отвръща: „ Може ли? “.

Лекар не се разпитва Японският доктор е извънреден престиж – на него се гледа с почитание, удивление, като на потенциал с големи познания, на „ другар на здравето “. Затова и никой японец не би дръзнал да спори с него, да го оборва, упреква, да се чуди или да взема решение прав ли е, или не е. Снаха ми е приключила най-хубавия университет „ Кейо “ и магистратура в най-престижния – Тодай (Токийския университет, учреден в 1877 г.). Тя е юрист. Изключително сложна компетентност. С нея съм била по един или различен мотив в болница. С какъв почит се отнася към лекаря – слуша деликатно препоръките му и през разум не й минава да му опонира дори и с дума. Питала съм я, за какво, съгласна ли е с него за всичко. Тя дава отговор малко: „ Сенсей е “! А да си сенсей (да си преподавател влъхва в твоята област) значи години наред твърдоглав труд, учене, безрезервност, предопределение. След като станеш доктор, процесът на асимилиране на новостите в твоята компетентност продължава.