С молебен в катедралния храм Успение Богородично“, отслужен от Негово

С молебен в катедралния храм „ Успение Богородично “, отслужен от Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, тържествена военна гала пред паметника на цар Александър II на Бунарджика, панихида за починалите за свободата на България герои на Паметника на опълченците на Централни гробища, Пловдив уважи Националния празник на България – Трети март и 147 години от Освобождението на България от османско господство.

Членовете на комитет „ Родолюбие “ и НД „ Традиция “ в униформи и носии и тази година поведоха пловдивчани в „ Поход на свободата “ до върха на Бунарджика, под знамената на българското опълчение. Стотици пловдивчани изкачиха хълма, с цел да почетат героите, починали за Освобождението на България и да развеят българския трикольор.

Пред паметника на Александър II  присъстваха Кметът на Община Пловдив – Костадин Димитров, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, народнияте представители Валерия Славова, Даниела Дженева, Красимир Терзиев и Фиданка Кацарева, Областният шеф на област Пловдив – проф. доктор Христина Янчева, бригаден военачалник Божидар Бойков – пълководец на „ Съвместното командване на специфичните интервенции “ и пълководец на пловдивския гарнизон, Почетният консул на Русия в Пловдив Георги Гергов, ръководителят на Общински съвет – Пловдив Атанас Узунов, заместник-кметовете Пламен Панов, Ангел Славов, Женя Петкова, Ерол Садъков, Иван Стоянов, Николай Бухалов, инж. Хакъ Сакъбов, кметовете на шестте пловдивски региона, общински съветници, представители на общинската администрация, шефове на общински предприятия, представители на политически партии, публични организации, медии и жители.

Тържественият боен строй бе признат от бригаден военачалник Божидар Бойков – пълководец на „ Съвместното командване на специфичните интервенции “ и пълководец на пловдивския гарнизон.

Официално слово във връзка Националния празник на Република България и 147-та годишнина от Освобождението от османско господство произнесе Димитър Минев – шеф на Народна библиотека „ Иван Вазов “.

Преди него, пламенният рецитатор Христо Христов извърши „ Опълченците на Шипка “ от Иван Вазов, каквато е традицията на този ден от дълги години.

В церемонията по полагане на венци и цветя участваха внушителен взвод, венценосци, боен духов оркестър, членовете на Комитет „ Родолюбие “, НД „ Традиция “, Общински комитет „ Васил Левски “ и СОСЗР.

Положени бяха венци и цветя от името на държавни и общински институции, политически партии, почетни консули, сдружения, военни формирования, студентски организации, образователни заведения, патриотични организации, придвижвания и клубове, както и от стотиците признателни жители.

С рухване на колене и минута мълчания присъстващите уважиха паметта на знайните и незнайни герои, дали живота си за свободна България.

В 13.30 часа на Паметник  на поборниците и опълченците в Траурен парк “Централен ”,  Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, дружно със свещеници от Пловдивската Света митрополия, отслужи панихида.

Във войната, дарила на измъчения български народ чаканата 500 години независимост, са взели участие към 7000 български опълченци, които под Самарското знаме са водили люти боеве на Шипка и други места на кървави сражения.

След църковния обред бяха положени венци и с рухване на колене и едноминутно безмълвие, бе отдадена респект към починалите опълченци.

Тази вечер от 18.30ч. на пл. „ Централен “ стартира тържествената инспекция – заря във връзка Националния празник, с присъединяване на военни формирования от гарнизон Пловдив. Ролята на диктор ще извърши артистът от Драматичен спектакъл Пловдив – Петър Тосков.

По мотив празника, Община Пловдив провежда два концерта денем за жителите и гостите на града на откритата сцена на пл. „ Стефан Стамболов “. На обяд концерт изнесе Детската танцова школа към ФА „ Тракия “ с художествени ръководители Петя Доневска и Цветослав Костов.

Вторият празничен концерт стартира от 16.30 часа на същата сцена, с присъединяване на Представителен духов оркестър на Военновъздушни сили с диригент майор Михаил Младенов.

Утре, 4 март, в 19:00 ч. в Дом на културата „ Борис Христов “, една от емблемите на града Фолклорен отбор „ Тракия “ ще зарадва публиката с  празничен концерт под надпис „ Цветни линии от България “. Входът е с билети.  

Вижте цялостния текст на словото на Димитър Минев:  

Ваше Високопреосвещенство,

Уважаеми господин Кмет,

Госпожи и господа народни представители,

Уважаема госпожо Областен шеф,

Г-н ръководител на Общинския съвет Пловдив,

господин бригаден военачалник,

госпожи и господа почетни консули,

Уважаеми офицери и бойци,

скъпи съграждани,

Днес е Националният празник на Република България! На днешния ден означаваме една свещена дата за всички българи, тъй като на 3-ти март преди 147 години България се връща в европейското семейство, а българският народ възкръсва за нов живот!

На 3-ти март честваме Свободата!

С такава патетика и с Вазовите творби са възпитавани генерации българи да се прекланят и почитат Освобождението. Но да не забравяме, че то е белязано както с подвиг, по този начин и с доста жертви, с цел да бъде България свободна.

Освобождението не стартира и не свършва с Руско-турската война, то е един нескончаем развой, чието начало е поставено доста преди този момент, още с учредяването на Българската екзархия, приета за формален представител на българската нация в Османската империя и отразяваща триумфа на българското православно християнство в битката за църковна самостоятелност. Следват години на националноосвободителна активност, апотеоз на която е Априлското въстание, без което нямаше да има и следваща война, и в което, съгласно някои исторически източници, жертвите са съизмерими със починалите на фронта през 1877 – 1878 година.

Въстанието е грубо и кърваво потушено. Но това в действителност провокира отзив в Европа, която не може да остане безучастна към зверствата, осъществени по отношение на българите. В интервала 23 декември 1876 година – 20 януари 1877 година се организира Цариградската конференция, а решенията от нея са първото интернационално самопризнание от страна на всички Велики сили за правото на българите да имат своя страна в етническите си граници. Така, Априлското въстание, въпреки и потушено, води до ослепителен политически триумф за българския народ тогава.

Отказът на османското държавно управление да реализира решенията на Цариградската конференция са причина за оповестяването на тринадесетата Руско-турска война, която довежда до Освобождаването на България. За него един до друг се бият и умират хиляди съветски, украински, финландски, румънски, сръбски войни и български опълченци. Значителни са и загубите измежду цивилното население.

Това демонстрира недвусмислено, че българите не са получили свободата си безплатно. Решаващият поврат на военните дейности в интерес на Русия е реализиран в боевете при Шипка, изнесени от Българското опълчение. Затова и една от одите, обезсмъртили националните ни герои в „ Епопея на забравените “ на Иван Вазов е „ Опълченците на Шипка “. Българското опълчение е българско военно съединяване в състава на настоящата съветска войска.  Формирането и дейностите му са най-ярката изява на Българското националноосвободително придвижване по време на Руско-турската война.

Признателността към воювалите и починалите за тази по този начин дълго чакана от народа ни независимост е огромна, тъй като героите са посветили живота си на нещо свято, нещо чакано, нещо изстрадано без значение от намесата на доста ползи и геополитически игри от страна на Великите сили.

Подписаният на 3 март (по остарял жанр 19 февруари) 1878 година Санстефански контракт поставя завършек на петвековното иго на българите и им дава вяра за нов свободен живот. Макар че не взема решение коренно Източния въпрос, този контракт, както написа акад. Константин Косев в „ Освободителната война 1877 – 1878 и Българската национална гражданска война “, е огромна и решителна крачка напред в многолетната битка на потиснатите балкански нации в Османската империя за премахването на феодалните окови и националния терор. „ Особено огромно значение има този контракт за българския народ, който след близо пет епохи още веднъж, за трети път в многовековната си история, получава опция да сътвори своя страна. “

Санстефанска България е в цялостно сходство с изконните етнически територии на България, с едно изключение – Северна Добруджа. Санстефанска България е страната, която българският народ е очаквал и страдал за нея епохи наред. Договорът, с който Турската империя признава свободата на един дребен, само че горделив народ, е посрещнат възторжено от всички българи. Пловдив е на път да стане столица на новата страна, а българският политически и културен хайлайф се насочва към града, с цел да подкрепи и построи органите на тази страна. И въпреки, че насладата продължава прекомерно малко, пристигналите родолюбиви българи остават в бъдещата Източна Румелия, с цел да запазят и пренесат българската памет за идните генерации. В „ Строители на модерна България “ Симеон Радев написа:  „ Победоносните войски стояха пред стените на Цариград. Великата славянска империя бе излязла от тестванията на войната тържествующа и страшна. В своето очакване българите мислеха, че няма на света мощ, която да посегне на резултатите, добити от съветското оръжие. Самата мисъл за такава една опция смущаваше тяхната съвест като грях. “

За страдание, насладата не продължава дълго и съперниците на Санстефанския контракт не закъсняват да разгласят Руската империя за подъл „ избавител “ и евентуален нов „ подтисник “. Официалният завършек на Санстефанския контракт е комплициран с Берлинския конгрес. Чрез подписания от Великите сили на 13 юли (по остарял жанр 1 юли) 1878 година Берлински контракт България е разграничена на седем елементи. По гледище от страна на Русия  ориста на България е решена без присъединяване на нито един български представител .

В проучването си за Пловдив след Берлинския конгрес, Маньо Стоянов написа:

„ След като българите с кръвта и живота си бяха извоювали свободата на Южна България, европейската дипломация се опита още веднъж да я подчини на султана под името Източна Румелия. Историята обаче е посочила неведнъж, че скалъпваните от дипломатите създания са нетрайни, а родените в кръв и огън живеят и се развиват в насоки, обрисувани от основателите им. Така Източна Румелия живя единствено седем години. Създадена бе от дипломатите на великите сили Австро-Унгария, Германия, Франция, Англия, Италия, Турция и Русия. “

В своята книга акад. Константин Косев напомня, че няколко години по-късно, разяснявайки немската позиция на Берлинския конгрес, Бисмарк написа до своя държавен секретар: „ Когато взехме решение да свикаме конгреса през 1878 година, ние напълно нямахме поради ползите на България, а се ръководехме извънредно от нашите ползи. А както е известно, нашите ползи тогава постановяваха да се съобразим с желанията на Русия … За Германия няма безусловно никакво значение дали България ще е дребна или огромна. “

Егоистичната политика на Великите сили помрачава насладата на българския народ от постигнатото избавление и го изправя пред нови тежки битки и тествания. Несправедливостта от този контракт кара Вазов да възкликне във връзка Източна Румелия:

„ Туй страна ли е, или съновидение?

Какво е туй нещо без среда, до безкрайност,

Що даже не може да се начертай?

Какво е туй тяло без глава, без рамене,

Без крайници, без ръце, а с тулум вонещи? “

Много преди тези събития Апостолът на свободата в предсмъртното си писмо написа: „ Знайте, че битката за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар доста от вас, само че още повече ще погълне битката след освобождението ни “ – каква прозорливост и действителна визия за бъдещето.

Жертвата, която народът ни дава обаче, не се възприема единствено в чисто физическия ѝ смисъл. Има и различен тип гибел. Да, българите получават правото си да бъдат свободни, само че има доста условия, които още дълго ще им пречат да бъдат самостоятелни.

Следват непрестанно интервали на напредък и проваляне, на триумфи и загуби, само че това единствено ни оказва помощ от позицията на сегашното да дадем вярна оценка за предишното си, без да е ясно дали и до какъв брой сме създали точните заключения с цел да предотвратим повече такива провали.

 Днес живеем в извънредно комплициран и непредсказуем свят, свят в който сами се опитваме да се принудим да напуснем планетата Земя, без да има къде да отидем. Не звучи безапелационно и действително като деяние на най-висшите и рационални същества на тази планета. В този комплициран свят още по-силно и значимо стои въпроса: Как да защитим и съхраним българските ползи, тъй че да провокираме почитание и почит измежду сътрудниците и съседите ни? Труден и комплициран въпрос, само че …. Трябва да намерим вярното решение!

Да, това е нашето минало! Да, това е нашият народ – дребен, само че горделив народ, който е живял в иго, само че в никакъв случай не е бил плебей! Да, това е българинът, който заслужава свободата си, тъй като е мощен, тъй като духът му е непреклонен, тъй като са огромни фантазиите му и самоуверено е сърцето му!

Днес честваме нашата СВОБОДА, която е извоювана с доста кръв и жертви, по тази причина би трябвало да я ценим и пазим. Само по този метод и ние ще станем част от историята, написана от Ботев и Левски и хилядите други знайни и незнайни герои, които почитаме на днешния Ден на свободата! Ден на България!

Нека следваме заветите на нашите велики прародители! Нека живеем почтено и самоуверено като тях, тъй като и днешният българин е мощен и горделив човек! Нека да бъдем правилни наследници на героите! Нека бъдем същински българи!

ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК!