Бляскаво начало за Вагнеровия фестивал в Софийска опера
С доста искра, с възторжени овации от страна на публиката, с прелестни страсти и заслужени суперлативи за Софийска опера стартира огромният Вагнеров фестивал в българската столица на 8 юли вечерта. " Рейнско злато “ - първата част от тетралогията „ Пръстенът на нибелунга “ – постави началото на събитието, за което особено в Софийска опера пристигнаха изкусни познавачи и фенове на творчеството на Рихард Вагнер освен от цяла България, само че и от целия свят.
Спектакълът под режисурата на акад. Пламен Карталов, който със своите постановки на опери на великия немски композитор, от дълго време е потвърдил своето майсторство, бе посрещнат с голям екстаз от публиката, а бурните овации след края бяха за фантастичните солисти, оркестър и постановъчен екип на новия „ Пръстен на нибелунга “.
Директорът на Софийската опера и балет акад. Карталов заложи на грандиозния Вагнеров фестивал, а мотивът е 210 години от рождението на композитора. Режисьорът и неговият екип показват нов прочит на тетралогията. От 8 до 30 юли пред публиката оживяват всички седем заглавия, които до този миг са в репертоара на Софийска опера - " Рейнско злато " (8 юли), " Валкюра “ (9 юли), " Зигфрид " (11 юли), " Залезът на боговете " (13 юли), " Тристан и Изолда " (23 юли), " Парсифал " (25 юли), " Летящият холандец " (29 и 30 юли).
Интересът на акад. Карталов към творчеството на Вагнер е от дълго време. Той взема решение да стартира тетралогията още през 2010 година с премиерата на първата част " Рейнско злато ". В идващите три години публиката приветства " Валкюра ", " Зигфрид " и " Залезът на боговете ". Сега новата продукция " Пръстенът на нибелунга " е с нови декори, костюми и режисьорска идея с напълно български оперни актьори.
В първата фестивална вечер вагнерианци от Норвегия, Англия, Люксембург, Германия, Австралия разгорещено разясниха впечатляващата постановка и сценография, интерпретацията на солистите и оркестъра. Особено бяха заинтригувани от обстоятелството, че певческият състав е напълно български.
За откриването на фестивала особено бяха пристигнали музикалните критици и забележителни познавачи на творчеството на Рихард Вагнер Тони Купър от Opera Critic - Лондон, Андреа Мерли, Италия, Клаус Биланд от Der Neue Merker - Виена, Алън Нилсон от OperaWire – Лондон, Фил Уард от Opera Now - Лондон, Грегор Таси, Глазгоу, Юрген Кьоних – радио Берлин/Бранденбург, Германия.
Те оставиха извънредно ласкави мнения за „ Рейнско злато “ като визия на режисьора Пламен Карталов и сценографа Ханс Кудлих, като философско създаване на спектакъла и неговата съвършена интерпретация. Костюмите на Християна Зорбалиева и художественото осветяване на Андрей Хайдиняк бяха мощен акцент в постановката и в съвършено благозвучие отразяваха новаторската режисьорска концепция.
Диригентът маестро Константин Тринкс също имаше своите фенове, пристигнали от Германия и Англия да приветстват софийския „ Пръстен “.
" Фантастично! Приказно! Зашеметяващо! " Това се чуваше от разчувстваните фенове, които в цялостната зала се потопиха в магията на вагнеровата музика.
Гост на премиерата бе министърът на културата Кръстю Кръстев, който остана мощно впечатлен от представлението. Изпращайки голяма кошница с цветя, той изрече своите специфични поздравления към акад. Карталов и всички актьори, като се надява да гледа и идващите спектакли.
За блестящото начало на Вагнеровия фестивал Софийската опера посрещна своите скъпи фенове с червени килими пред стълбите на постройката на ул. " Врабча " 1 и с коктейлни маси, където публиката можеше да отпие глътка шампанско или вино преди спектакъла. Зрителите влизаха в Националната опера под музикален акомпанимент на музикантите от оркестъра.
„ Пръстенът на нибелунга “ преплита комплицирани сюжетни и идейни претекстове. Действието на цикъла се развива на земята, във водите на Рейн, подземен, във Валхала – на небето, измежду хора, джуджета, богове и приключва с галактическа злополука, която обгръща Вселената.
" Пръстенът на нибелунга " е тържествено театрално зрелище за три дни и предвечерие по либрето и музика на Рихард Вагнер. Действието в предвечерието се развива в " Рейнско злато “, " Валкюра " обгръща първия ден, Зигфрид “ - втория ден, а „ Залезът на боговете “ - третия ден.
Какво споделя „ Рейнско злато “ – предвечерие в 4 картини?
На дъното на Рейн лежи златно богатство. Собственикът му ще придобие всемогъщество, в случай че се откаже от любовта. Съкровището се пази от трите дъщери на Рейн – Воглиндe, Велгундe и Флосхилдe. Нибелунгът Алберих, разбрал тайната на съкровището, го открадва и се отхвърля от любовта в името на властта.
Великаните Фазолт и Фафнер са построили замъка Валхала за боговете и душите на мъртвите герои. Като премия за труда си те желаят богинята на младостта и любовта Фрая. Загубили Фрая, боговете остаряват, земята не дава плод. Богинята би трябвало да бъде изплатена от великаните.
Повелителят на боговете Вотан, дружно с бога на огъня, хитрият Логе, се спускат в пещерите на нибелунгите, които пазят съкровищата си. Владетелят на нибелунгите Алберих има освен несметните съкровища, които е откраднал от дъщерите на Рейн, само че и висша власт. Шлемът, изкован по негова поръчка от ковача Миме, му разрешава да трансформира външния си тип, а вълшебният пръстен му дава власт над хора и богове.
Но Логе и Вотан съумяват да надхитрят Алберих и да му лишават всичките съкровища, в това число пръстена. Алберих проклина пръстена и тези, които го получават. Като откуп за Фрая, Вотан и Логе са принудени да дадат на великаните цялото злато, шлема и пръстена. Проклятието на Алберих стартира да се сбъдва. При делене на плячката Фафнер убива брат си. След като освобождават Фрая, боговете се насочат дружно с нея по моста на дъгата във Валхала. В тъмните речни дълбини дъщерите на Рейн оплакват загубата на съкровищата.
Героите в операта „ Рейнско злато “ са богове, колоси, нибелунги и дъщерите на Рейн. Всеки воин има собствен личен музикален лайтмотив, който демонстрира техните изменящи се настроения в другите обстановки.
Някои исторически откриватели настояват, че нибелунгите са наследници на Пипин Страшни – предшественик на династията на Каролингите. Впоследствие фамилията популяризирало своето въздействие над Елзас, Бургундия и Бавария. То се разклонило в голям брой родови линии, които при започване на VIII век почнали да се назовават Нибелунги.
Приказното благосъстояние на династията на Нибелунгите поражда голям брой легенди и митове, в това число популярния немски епос „ Песента на Нибелунгите “ от ХІІ век. С времето думата „ нибелунги “ става нарицателно име и с нея се посочват митичен жанр джуджета, владетели и пазители на съкровищата. Те са хитри и зли и живеят подземен. Лингвистите превеждат думата „ нибелунг “ от немски език като мъгла или тъма – деца на тъмата.
При Вагнер съществена роля играе текстът, дълбокото прозрение в наличието, подтекстът и логиката на психиката на героите. Всяка една дума или израз имат своето значение и са значими, с цел да се реализира тази симбиоза от текст, музика и драма, и да бъде разбираемо за всички.
Акад. Пламен Карталов: Музиката на Вагнер е музика на бъдещето
По думите на акад. Пламен Карталов в новия прочит на " Пръстенът на нибелунга " е заложена нова визуализация на музикалната драматургия, обвързвана с това, че Вагнер е един Космос, а оперните театри са планети, населявани от аудитория.
" Вагнер е настоящ през днешния ден с посланията и концепциите. Притежанието на властта и на устрема към реализиране на най-висши цели, с помощта на корупция, е едно огромно внимание към всички нас ", разяснява шефът на Софийската опера и балет.
Според маестро Карталов липсват полезности във волята, усилието и устрема да променим нещата по този начин, че да не забравяме възрожденския пламък, който е дал на българина и воля, и устои.
" Вагнер е специфичен композитор. Ако ние увлечем една аудитория, която да бъде общество на неговото верую, ще стане доста елементарно. Възхитен съм от моите сътрудници. Това е доста по-добра режисура от предходната ", счита оперният режисьор. Според него постановките от Вагнеровия фестивал са необикновен полет за фена с музиката на Вагнер.
Най-важното е да препрочетем музиката още по-дълбоко и да влезем с надълбоко схващане и предусещане в един приказен роман на герои и събития, и общества, тръгвайки от митологичното време в подтекста на съвремието и с взор към бъдещето. Защото музиката на Вагнер е музика на бъдещето ", споделя акад. Карталов. По думите му музиката на немския композитор има галактическо лъчение. Точно това галактическо лъчение е вплетено и във въздействащата постановка, и в огромната сценография на " Пръстенът на нибелунга ".
В Европа след Втората международна война немският композитор има и своите гневни критици, които се стимулират с обстоятелството, че оперите му са вдъхновявали Адолф Хитлер и са били обичани на нацисткия фюрер. Музиката на Вагнер не е неразрешена в Израел, само че не се извършва заради необятно публикуваната социална съпротива против немския композитор. Редица музиканти от еврейски генезис също отхвърлят да извършват творби на Вагнер.
Името " Вагнер " стана печално известно и през последната година около войната на Русия против Украйна. С името на композитора се назовава частната военна компания, която подкрепя доста съветската войска в Украйна. " Вагнер " обаче изпадна в недружелюбност, след протеста на нейния водач Евгений Пригожин.
Рихард Вагнер обаче няма по какъв начин да носи виновност нито за изстъпленията нна нацизма, нито за издевателствата на частните наемници против Украйна.
Още преди години акад. Пламен Карталов разяснява, че Софийската опера извървя пътя на славата си с италиански и с съветски репертоар и пресъздаването на една от най-трудните опери на Вагнер - " Пръстенът на нибелунга " запълва празна страница от креативната й биография. Според него на един международен оперен спектакъл какъвто е Софийската опера наподобява да има в репертоара си това заглавие, както и останалите опери на Вагнер, тъй като те й даватнов авторитет и нов интернационален имидж.
Спектакълът под режисурата на акад. Пламен Карталов, който със своите постановки на опери на великия немски композитор, от дълго време е потвърдил своето майсторство, бе посрещнат с голям екстаз от публиката, а бурните овации след края бяха за фантастичните солисти, оркестър и постановъчен екип на новия „ Пръстен на нибелунга “.
Директорът на Софийската опера и балет акад. Карталов заложи на грандиозния Вагнеров фестивал, а мотивът е 210 години от рождението на композитора. Режисьорът и неговият екип показват нов прочит на тетралогията. От 8 до 30 юли пред публиката оживяват всички седем заглавия, които до този миг са в репертоара на Софийска опера - " Рейнско злато " (8 юли), " Валкюра “ (9 юли), " Зигфрид " (11 юли), " Залезът на боговете " (13 юли), " Тристан и Изолда " (23 юли), " Парсифал " (25 юли), " Летящият холандец " (29 и 30 юли).
Интересът на акад. Карталов към творчеството на Вагнер е от дълго време. Той взема решение да стартира тетралогията още през 2010 година с премиерата на първата част " Рейнско злато ". В идващите три години публиката приветства " Валкюра ", " Зигфрид " и " Залезът на боговете ". Сега новата продукция " Пръстенът на нибелунга " е с нови декори, костюми и режисьорска идея с напълно български оперни актьори.
В първата фестивална вечер вагнерианци от Норвегия, Англия, Люксембург, Германия, Австралия разгорещено разясниха впечатляващата постановка и сценография, интерпретацията на солистите и оркестъра. Особено бяха заинтригувани от обстоятелството, че певческият състав е напълно български.
За откриването на фестивала особено бяха пристигнали музикалните критици и забележителни познавачи на творчеството на Рихард Вагнер Тони Купър от Opera Critic - Лондон, Андреа Мерли, Италия, Клаус Биланд от Der Neue Merker - Виена, Алън Нилсон от OperaWire – Лондон, Фил Уард от Opera Now - Лондон, Грегор Таси, Глазгоу, Юрген Кьоних – радио Берлин/Бранденбург, Германия.
Те оставиха извънредно ласкави мнения за „ Рейнско злато “ като визия на режисьора Пламен Карталов и сценографа Ханс Кудлих, като философско създаване на спектакъла и неговата съвършена интерпретация. Костюмите на Християна Зорбалиева и художественото осветяване на Андрей Хайдиняк бяха мощен акцент в постановката и в съвършено благозвучие отразяваха новаторската режисьорска концепция.
Диригентът маестро Константин Тринкс също имаше своите фенове, пристигнали от Германия и Англия да приветстват софийския „ Пръстен “.
" Фантастично! Приказно! Зашеметяващо! " Това се чуваше от разчувстваните фенове, които в цялостната зала се потопиха в магията на вагнеровата музика.
Гост на премиерата бе министърът на културата Кръстю Кръстев, който остана мощно впечатлен от представлението. Изпращайки голяма кошница с цветя, той изрече своите специфични поздравления към акад. Карталов и всички актьори, като се надява да гледа и идващите спектакли.
За блестящото начало на Вагнеровия фестивал Софийската опера посрещна своите скъпи фенове с червени килими пред стълбите на постройката на ул. " Врабча " 1 и с коктейлни маси, където публиката можеше да отпие глътка шампанско или вино преди спектакъла. Зрителите влизаха в Националната опера под музикален акомпанимент на музикантите от оркестъра.
„ Пръстенът на нибелунга “ преплита комплицирани сюжетни и идейни претекстове. Действието на цикъла се развива на земята, във водите на Рейн, подземен, във Валхала – на небето, измежду хора, джуджета, богове и приключва с галактическа злополука, която обгръща Вселената.
" Пръстенът на нибелунга " е тържествено театрално зрелище за три дни и предвечерие по либрето и музика на Рихард Вагнер. Действието в предвечерието се развива в " Рейнско злато “, " Валкюра " обгръща първия ден, Зигфрид “ - втория ден, а „ Залезът на боговете “ - третия ден.
Какво споделя „ Рейнско злато “ – предвечерие в 4 картини?
На дъното на Рейн лежи златно богатство. Собственикът му ще придобие всемогъщество, в случай че се откаже от любовта. Съкровището се пази от трите дъщери на Рейн – Воглиндe, Велгундe и Флосхилдe. Нибелунгът Алберих, разбрал тайната на съкровището, го открадва и се отхвърля от любовта в името на властта.
Великаните Фазолт и Фафнер са построили замъка Валхала за боговете и душите на мъртвите герои. Като премия за труда си те желаят богинята на младостта и любовта Фрая. Загубили Фрая, боговете остаряват, земята не дава плод. Богинята би трябвало да бъде изплатена от великаните.
Повелителят на боговете Вотан, дружно с бога на огъня, хитрият Логе, се спускат в пещерите на нибелунгите, които пазят съкровищата си. Владетелят на нибелунгите Алберих има освен несметните съкровища, които е откраднал от дъщерите на Рейн, само че и висша власт. Шлемът, изкован по негова поръчка от ковача Миме, му разрешава да трансформира външния си тип, а вълшебният пръстен му дава власт над хора и богове.
Но Логе и Вотан съумяват да надхитрят Алберих и да му лишават всичките съкровища, в това число пръстена. Алберих проклина пръстена и тези, които го получават. Като откуп за Фрая, Вотан и Логе са принудени да дадат на великаните цялото злато, шлема и пръстена. Проклятието на Алберих стартира да се сбъдва. При делене на плячката Фафнер убива брат си. След като освобождават Фрая, боговете се насочат дружно с нея по моста на дъгата във Валхала. В тъмните речни дълбини дъщерите на Рейн оплакват загубата на съкровищата.
Героите в операта „ Рейнско злато “ са богове, колоси, нибелунги и дъщерите на Рейн. Всеки воин има собствен личен музикален лайтмотив, който демонстрира техните изменящи се настроения в другите обстановки.
Някои исторически откриватели настояват, че нибелунгите са наследници на Пипин Страшни – предшественик на династията на Каролингите. Впоследствие фамилията популяризирало своето въздействие над Елзас, Бургундия и Бавария. То се разклонило в голям брой родови линии, които при започване на VIII век почнали да се назовават Нибелунги.
Приказното благосъстояние на династията на Нибелунгите поражда голям брой легенди и митове, в това число популярния немски епос „ Песента на Нибелунгите “ от ХІІ век. С времето думата „ нибелунги “ става нарицателно име и с нея се посочват митичен жанр джуджета, владетели и пазители на съкровищата. Те са хитри и зли и живеят подземен. Лингвистите превеждат думата „ нибелунг “ от немски език като мъгла или тъма – деца на тъмата.
При Вагнер съществена роля играе текстът, дълбокото прозрение в наличието, подтекстът и логиката на психиката на героите. Всяка една дума или израз имат своето значение и са значими, с цел да се реализира тази симбиоза от текст, музика и драма, и да бъде разбираемо за всички.
Акад. Пламен Карталов: Музиката на Вагнер е музика на бъдещето
По думите на акад. Пламен Карталов в новия прочит на " Пръстенът на нибелунга " е заложена нова визуализация на музикалната драматургия, обвързвана с това, че Вагнер е един Космос, а оперните театри са планети, населявани от аудитория.
" Вагнер е настоящ през днешния ден с посланията и концепциите. Притежанието на властта и на устрема към реализиране на най-висши цели, с помощта на корупция, е едно огромно внимание към всички нас ", разяснява шефът на Софийската опера и балет.
Според маестро Карталов липсват полезности във волята, усилието и устрема да променим нещата по този начин, че да не забравяме възрожденския пламък, който е дал на българина и воля, и устои.
" Вагнер е специфичен композитор. Ако ние увлечем една аудитория, която да бъде общество на неговото верую, ще стане доста елементарно. Възхитен съм от моите сътрудници. Това е доста по-добра режисура от предходната ", счита оперният режисьор. Според него постановките от Вагнеровия фестивал са необикновен полет за фена с музиката на Вагнер.
Най-важното е да препрочетем музиката още по-дълбоко и да влезем с надълбоко схващане и предусещане в един приказен роман на герои и събития, и общества, тръгвайки от митологичното време в подтекста на съвремието и с взор към бъдещето. Защото музиката на Вагнер е музика на бъдещето ", споделя акад. Карталов. По думите му музиката на немския композитор има галактическо лъчение. Точно това галактическо лъчение е вплетено и във въздействащата постановка, и в огромната сценография на " Пръстенът на нибелунга ".
В Европа след Втората международна война немският композитор има и своите гневни критици, които се стимулират с обстоятелството, че оперите му са вдъхновявали Адолф Хитлер и са били обичани на нацисткия фюрер. Музиката на Вагнер не е неразрешена в Израел, само че не се извършва заради необятно публикуваната социална съпротива против немския композитор. Редица музиканти от еврейски генезис също отхвърлят да извършват творби на Вагнер.
Името " Вагнер " стана печално известно и през последната година около войната на Русия против Украйна. С името на композитора се назовава частната военна компания, която подкрепя доста съветската войска в Украйна. " Вагнер " обаче изпадна в недружелюбност, след протеста на нейния водач Евгений Пригожин.
Рихард Вагнер обаче няма по какъв начин да носи виновност нито за изстъпленията нна нацизма, нито за издевателствата на частните наемници против Украйна.
Още преди години акад. Пламен Карталов разяснява, че Софийската опера извървя пътя на славата си с италиански и с съветски репертоар и пресъздаването на една от най-трудните опери на Вагнер - " Пръстенът на нибелунга " запълва празна страница от креативната й биография. Според него на един международен оперен спектакъл какъвто е Софийската опера наподобява да има в репертоара си това заглавие, както и останалите опери на Вагнер, тъй като те й даватнов авторитет и нов интернационален имидж.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ