Храните ни най-скъпи, а заплатите най-ниски
С минимална заплата купуваме 9 кошници с съществени храни, а в Германия - 28 кошници
Румъния усилва преднината си
Заплатите ни са най-ниски измежду страните от Европейски Съюз, само че оризът, прясното мляко, олиото и краставиците ни са най-скъпи измежду страните-членки, за които от КНСБ наблюдават придвижването на цените на главните храни.
От КНСБ наблюдават цените на дребна потребителска кошница от 20 витално значими артикули (19 храни плюс бензин) в седем страни от Европейски Съюз - Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия, Румъния и България. Цената на ориза в България е приблизително 2,70 евро за кг и е най-висока спрямо цените в останалите изследвани шест страни от Европейски Съюз. В Румъния оризът е близо два пъти по-евтин, в сравнение с у нас - приблизително 1,40 евро за кг. Във Франция цената на ориза е приблизително 2,25 евро, а в Германия е 2,29 евро за кг.
Прясното мляко с 3% масленост в България също е най-скъпо. Средната му цена у нас е 1,78 евро за литър, а в Румъния е едвам 1,09 евро. Във Франция и Германия, където заплатите на хората са в пъти по-високи от нашите, продават млякото приблизително надлежно по 1,37 евро и 1,55 евро за литър. И то в случай, че фермерите във Франция и Германия получават по-високи заплати от българските фермери. Заплатите в мрекопреработвателните предприятия и в магазините за търговия на дребно, както и заплатите на водачите във Франция и Германия също са по-високи от тези на хората на същите позиции в България. Наемите и разноските за строителство на магазини в страните от Западна Европа също са по-високи от тези при нас. Но все пак това млякото ни е най-скъпо.
Същата е обстановката и при олиото, макар че България е огромен експортьор на олио. Средната цена на олиото в страната ни е 2,19 евро за литър. Това ни слага преди всичко по най-скъпо олио измежду изследваните от КНСБ страни. В Румъния междинната цена на олиото е единствено 1,61 евро, което е доста по-малко от цената в България. В Германия и Франция междинната цена на олиото е една и също - 1,79 евро за литър. Оказва се, че по цени към този момент сме надминали страните от Западна Европа, въпреки че по заплати сме надалеч зад тях.
Краставиците ни също са най-скъпи. Средната цена на краставиците в България е 2,81 евро за кг. За съпоставяне в Румъния ги продават за 1,20 евро за кг, което е по-малко от половината от плащаната от нас цена. Краставиците във Франция са още по-евтини - приблизително 1,19 евро за кг, а в Германия цената им е 2,37 евро.
Минималната заплата в България е 1077 лева, което прави 551 евро. А цената на кошница от 20-те съществени артикули, следени от КНСБ, е приблизително 61,15 евро. С минималната заплата в страната ни могат да бъдат купени 9 такива кошница с съществени храни плюс бензин. Същата кошница от храни в Румъния коства единствено 48,53 евро. А с минималната заплата в Румъния от 814 евро може да бъдат купени 16,8 кошници с съществени храни. Хората с минимални заплати в страните от Западна Европа могат да купят още повече хранителни артикули. Например във Франция с минималната заплата може да бъдат купени 26,2 кошници с храни, в Германия - 28,1 кошници, а в Нидерландия - над 30 кошници.
В Хърватия с минималната заплата може да бъдат купени 16,8 кошници с харни, при 15,5 кошници година по-рано. В Румъния кошниците, които може да бъдат купени с една минимална заплата, в границите на година са нарастнали от 15,2 на 16,8. В България също има нарастване, само че е доста по-бавно - от 8,2 кошници преди година на 9 кошници в този момент. При такова развиване на стопанската система на страната ни в никакъв случай няма да можем да догоним освен страни като Германия и Франция, а даже Румъния и Хърватия. Цените на стоките все по-бързо приближават европейските равнища, до момента в който при ниските приходи повишаването е постепенно, от което следва ограничаване на потреблението.
Хлябът нарастна с 20 на 100
Зелето е рекордьор по покачване на цените
Кошница от 20 витално значими артикули (19 храни и бензин) в границите на година е поскъпнала с 5,5% и междинната є цена е достигнала 119,60 лева
Токът нарастна с 10% за година
Зелето е рекордьор по покачване на цените. През месец март цената му е приблизително 2,99 лева за кг, при 1,80 лева година по-рано. Това съставлява нарастване с над 66% в границите на година, демонстрират данни на КНСБ. Кошница от 20 витално значими артикули (19 храни и бензин) в границите на година е поскъпнала с 5,5% и междинната є цена е достигнала 119,60 лева
Цената на краставиците е повишена с близо 24 на 100 до 5,50 лева за кг. Това изяснява за какво краставиците в България са най-скъпите в страните от Европейски Съюз, за които от КНСБ наблюдават цените на главните храни. В рамките на година хлябът е поскъпнал с близо 20 на 100, като съответно за самун “Добруджа ” от 830 грама покачването на цената е приблизително със 17,9 на 100. Брашното е поскъпнало със 17,8%. Причина за това е връщането на Данък добавена стойност за хляба и брашното на общоприетото равнище от 20 на 100. Връщането на ставката на Данък добавена стойност непосредствено удари джоба на потребителите, което се отразява на покупателната дарба на популацията и на общата инфлация в страната.
Освен цената на хляба, има още редица цени на артикули и услуги, които са нараснали вследствие на административни решение. Например токът за семействата в границите на година е поскъпнал с 10 на 100. Повишението на цената на тока за бита от 1 януари 2025 година стана вследствие на административно решение на министъра на енергетиката в служебното държавно управление Владимир Малинов, който усили квотата за ползване на семействата на безценен ток от въглищните централи.
От началото на годината с изключение на токът, нарастнаха и редица други административно определяни цени, като да вземем за пример таксата за издаване на персонални карти, както и размерът на такса боклук в доста общини в страната.
Цените на производителите на хранителни артикули за година са нарастнали с 23,5%. Според КНСБ това ще се отрази на крайните цени за потребителите през идващите месеци.
Пламен Димитров, президент на КНСБ:
Хора излизат на улицата, желаят по-високи приходи
Искат Национален статистически институт да пресмята заплата за прехрана
Да бъдат обезпечени още средства в бюджета за 2025 година, тъй че заплатите в администрацията да бъдат увеличени най-малко с 10 на 100, упорстват от КНСБ. С приемането на бюджета за 2025 година депутатите осигуриха пари за нарастване на заплатите на военни и служители на реда с до 50%, само че в редица администрации покачването беше единствено с 5 на 100. Хората са недоволни и няма да се примирят, ще са на улицата, съобщи президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Да бъде призната методология за публично премерване от страна на Националния статистически институт на “заплата за прехрана ”, упорстват още от КНСБ. Целта на синдикалната организация е доближаване на минималната заплата до заплатата за прехрана. Страната ни продължава да е с най-ниско равнище на възнаграждение измежду останалите страни членки на Европейски Съюз, съобщи Пламен Димитров. Затова съгласно него е належащо в средносрочен проект да продължи растежът на работните заплати, което да подсигурява, че доближаваме приходите в стопански по-развитите страни.
Разликата във възнагражденията нараства
Дават 551 евро на месец, а в Германия четири пъти повече
Един час труд в България коства приблизително 10,60 евро, при 33,50 евро за страните от Европейски Съюз.
10,6 евро за час труд
Минималната заплата в България е 551 евро, а в Германия е близо четири пъти по-голяма - 2161 евро, демонстрират данни на Евростат. В Люксембург минималното заплащане е още по-голямо - 2638 евро. Най-близо до нас по минимална заплата е Унгария със 707 евро.
Минималната заплата в България в границите на година е повишена с 15,5%. На пръв взор това съставлява огромно нарастване, на фона на растеж на минималната заплата в Германия с 5,2 на 100. Но не като %, а като сума, минималната заплата в България е повишена със 144 лева, а в Германия с 202 лева Оказва се, че освен не догонваме Германия по равнище на приходите, а изоставаме още повече.
В рамките на година като % най-вече е повишена минималната заплата в Румъния - с 22,8 на 100. В резултат минималната заплата в Румъния към този момент е 814 евро на месец.
Разходите на бизнеса за един час труд в България са приблизително 10,6 евро, което ни подрежда на последно място измежду страните от Европейски Съюз. Най-близо до нас е Румъния, където един час труд коства 12,50 евро. Средно за страните от Европейски Съюз един част труд коства на компаниите 33,50 евро.
За родители с едно дете са нужни 3500 лева
2000 лева заплата е нужна за прехрана на самичък човек
Брутната заплата за прехрана на един човек приближава 2000 лева
1,6 млн. са с приходи под заплатата за прехрана
За прехрана на работещ човек, който живее самичък, е нужна чиста заплата от 1521 лева на месец, пресметнаха от КНСБ. Това значи, че брутната му заплата би трябвало да е 1960 лева
За прехрана на тричленно семейство от двама възрастни и едно дете до 14 години са нужни 2738 лева на месец, демонстрират данните на КНСБ за месец март. Това значи, че двамата родители би трябвало да работят за брутни заплати от по 1764 лева, или единят от тях да работи за брутна заплата от 3528 лева
Необходимият приход за прехрана нараства с 4,6% за година, а в границите на първото тримесечие на годината нарастването е с 3,2%. Оказва се, че откакто през предходната година имаше затихване на инфлацията, от началото на актуалната година има значително повишаване на редица артикули и услуги. В рамките на година нужният приход за прехрана на самичък човек е повишен с 67 лева, а приходът за прехрана на тричленно семейство се е нараснал със 122 лева Само през първото тримесечие на годината приходът за прехрана на самичък човек е повишен с 47 лева
1,598 млн. работещи хора имат застрахователен приход през февруари под брутната заплата за прехрана на самичък работещ човек - 1960 лева, при общо 2,581 млн. обезпечени (без аграрни производители и самоосигуряващи се граждани), оповестиха от КНСБ. Оказва се, че 61,9% от работещите хора на трудово или служебно правно отношение имат застрахователен приход под заплатата за прехрана. Осигурените на цялостно работно време са 2,126 млн. индивида, като от тях на минимална заплата са 282 хиляди души (13,3%).
Румъния усилва преднината си
Заплатите ни са най-ниски измежду страните от Европейски Съюз, само че оризът, прясното мляко, олиото и краставиците ни са най-скъпи измежду страните-членки, за които от КНСБ наблюдават придвижването на цените на главните храни.
От КНСБ наблюдават цените на дребна потребителска кошница от 20 витално значими артикули (19 храни плюс бензин) в седем страни от Европейски Съюз - Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия, Румъния и България. Цената на ориза в България е приблизително 2,70 евро за кг и е най-висока спрямо цените в останалите изследвани шест страни от Европейски Съюз. В Румъния оризът е близо два пъти по-евтин, в сравнение с у нас - приблизително 1,40 евро за кг. Във Франция цената на ориза е приблизително 2,25 евро, а в Германия е 2,29 евро за кг.
Прясното мляко с 3% масленост в България също е най-скъпо. Средната му цена у нас е 1,78 евро за литър, а в Румъния е едвам 1,09 евро. Във Франция и Германия, където заплатите на хората са в пъти по-високи от нашите, продават млякото приблизително надлежно по 1,37 евро и 1,55 евро за литър. И то в случай, че фермерите във Франция и Германия получават по-високи заплати от българските фермери. Заплатите в мрекопреработвателните предприятия и в магазините за търговия на дребно, както и заплатите на водачите във Франция и Германия също са по-високи от тези на хората на същите позиции в България. Наемите и разноските за строителство на магазини в страните от Западна Европа също са по-високи от тези при нас. Но все пак това млякото ни е най-скъпо.
Същата е обстановката и при олиото, макар че България е огромен експортьор на олио. Средната цена на олиото в страната ни е 2,19 евро за литър. Това ни слага преди всичко по най-скъпо олио измежду изследваните от КНСБ страни. В Румъния междинната цена на олиото е единствено 1,61 евро, което е доста по-малко от цената в България. В Германия и Франция междинната цена на олиото е една и също - 1,79 евро за литър. Оказва се, че по цени към този момент сме надминали страните от Западна Европа, въпреки че по заплати сме надалеч зад тях.
Краставиците ни също са най-скъпи. Средната цена на краставиците в България е 2,81 евро за кг. За съпоставяне в Румъния ги продават за 1,20 евро за кг, което е по-малко от половината от плащаната от нас цена. Краставиците във Франция са още по-евтини - приблизително 1,19 евро за кг, а в Германия цената им е 2,37 евро.
Минималната заплата в България е 1077 лева, което прави 551 евро. А цената на кошница от 20-те съществени артикули, следени от КНСБ, е приблизително 61,15 евро. С минималната заплата в страната ни могат да бъдат купени 9 такива кошница с съществени храни плюс бензин. Същата кошница от храни в Румъния коства единствено 48,53 евро. А с минималната заплата в Румъния от 814 евро може да бъдат купени 16,8 кошници с съществени храни. Хората с минимални заплати в страните от Западна Европа могат да купят още повече хранителни артикули. Например във Франция с минималната заплата може да бъдат купени 26,2 кошници с храни, в Германия - 28,1 кошници, а в Нидерландия - над 30 кошници.
В Хърватия с минималната заплата може да бъдат купени 16,8 кошници с харни, при 15,5 кошници година по-рано. В Румъния кошниците, които може да бъдат купени с една минимална заплата, в границите на година са нарастнали от 15,2 на 16,8. В България също има нарастване, само че е доста по-бавно - от 8,2 кошници преди година на 9 кошници в този момент. При такова развиване на стопанската система на страната ни в никакъв случай няма да можем да догоним освен страни като Германия и Франция, а даже Румъния и Хърватия. Цените на стоките все по-бързо приближават европейските равнища, до момента в който при ниските приходи повишаването е постепенно, от което следва ограничаване на потреблението.
Хлябът нарастна с 20 на 100
Зелето е рекордьор по покачване на цените
Кошница от 20 витално значими артикули (19 храни и бензин) в границите на година е поскъпнала с 5,5% и междинната є цена е достигнала 119,60 лева
Токът нарастна с 10% за година
Зелето е рекордьор по покачване на цените. През месец март цената му е приблизително 2,99 лева за кг, при 1,80 лева година по-рано. Това съставлява нарастване с над 66% в границите на година, демонстрират данни на КНСБ. Кошница от 20 витално значими артикули (19 храни и бензин) в границите на година е поскъпнала с 5,5% и междинната є цена е достигнала 119,60 лева
Цената на краставиците е повишена с близо 24 на 100 до 5,50 лева за кг. Това изяснява за какво краставиците в България са най-скъпите в страните от Европейски Съюз, за които от КНСБ наблюдават цените на главните храни. В рамките на година хлябът е поскъпнал с близо 20 на 100, като съответно за самун “Добруджа ” от 830 грама покачването на цената е приблизително със 17,9 на 100. Брашното е поскъпнало със 17,8%. Причина за това е връщането на Данък добавена стойност за хляба и брашното на общоприетото равнище от 20 на 100. Връщането на ставката на Данък добавена стойност непосредствено удари джоба на потребителите, което се отразява на покупателната дарба на популацията и на общата инфлация в страната.
Освен цената на хляба, има още редица цени на артикули и услуги, които са нараснали вследствие на административни решение. Например токът за семействата в границите на година е поскъпнал с 10 на 100. Повишението на цената на тока за бита от 1 януари 2025 година стана вследствие на административно решение на министъра на енергетиката в служебното държавно управление Владимир Малинов, който усили квотата за ползване на семействата на безценен ток от въглищните централи.
От началото на годината с изключение на токът, нарастнаха и редица други административно определяни цени, като да вземем за пример таксата за издаване на персонални карти, както и размерът на такса боклук в доста общини в страната.
Цените на производителите на хранителни артикули за година са нарастнали с 23,5%. Според КНСБ това ще се отрази на крайните цени за потребителите през идващите месеци.
Пламен Димитров, президент на КНСБ:
Хора излизат на улицата, желаят по-високи приходи
Искат Национален статистически институт да пресмята заплата за прехрана
Да бъдат обезпечени още средства в бюджета за 2025 година, тъй че заплатите в администрацията да бъдат увеличени най-малко с 10 на 100, упорстват от КНСБ. С приемането на бюджета за 2025 година депутатите осигуриха пари за нарастване на заплатите на военни и служители на реда с до 50%, само че в редица администрации покачването беше единствено с 5 на 100. Хората са недоволни и няма да се примирят, ще са на улицата, съобщи президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Да бъде призната методология за публично премерване от страна на Националния статистически институт на “заплата за прехрана ”, упорстват още от КНСБ. Целта на синдикалната организация е доближаване на минималната заплата до заплатата за прехрана. Страната ни продължава да е с най-ниско равнище на възнаграждение измежду останалите страни членки на Европейски Съюз, съобщи Пламен Димитров. Затова съгласно него е належащо в средносрочен проект да продължи растежът на работните заплати, което да подсигурява, че доближаваме приходите в стопански по-развитите страни.
Разликата във възнагражденията нараства
Дават 551 евро на месец, а в Германия четири пъти повече
Един час труд в България коства приблизително 10,60 евро, при 33,50 евро за страните от Европейски Съюз.
10,6 евро за час труд
Минималната заплата в България е 551 евро, а в Германия е близо четири пъти по-голяма - 2161 евро, демонстрират данни на Евростат. В Люксембург минималното заплащане е още по-голямо - 2638 евро. Най-близо до нас по минимална заплата е Унгария със 707 евро.
Минималната заплата в България в границите на година е повишена с 15,5%. На пръв взор това съставлява огромно нарастване, на фона на растеж на минималната заплата в Германия с 5,2 на 100. Но не като %, а като сума, минималната заплата в България е повишена със 144 лева, а в Германия с 202 лева Оказва се, че освен не догонваме Германия по равнище на приходите, а изоставаме още повече.
В рамките на година като % най-вече е повишена минималната заплата в Румъния - с 22,8 на 100. В резултат минималната заплата в Румъния към този момент е 814 евро на месец.
Разходите на бизнеса за един час труд в България са приблизително 10,6 евро, което ни подрежда на последно място измежду страните от Европейски Съюз. Най-близо до нас е Румъния, където един час труд коства 12,50 евро. Средно за страните от Европейски Съюз един част труд коства на компаниите 33,50 евро.
За родители с едно дете са нужни 3500 лева
2000 лева заплата е нужна за прехрана на самичък човек
Брутната заплата за прехрана на един човек приближава 2000 лева
1,6 млн. са с приходи под заплатата за прехрана
За прехрана на работещ човек, който живее самичък, е нужна чиста заплата от 1521 лева на месец, пресметнаха от КНСБ. Това значи, че брутната му заплата би трябвало да е 1960 лева
За прехрана на тричленно семейство от двама възрастни и едно дете до 14 години са нужни 2738 лева на месец, демонстрират данните на КНСБ за месец март. Това значи, че двамата родители би трябвало да работят за брутни заплати от по 1764 лева, или единят от тях да работи за брутна заплата от 3528 лева
Необходимият приход за прехрана нараства с 4,6% за година, а в границите на първото тримесечие на годината нарастването е с 3,2%. Оказва се, че откакто през предходната година имаше затихване на инфлацията, от началото на актуалната година има значително повишаване на редица артикули и услуги. В рамките на година нужният приход за прехрана на самичък човек е повишен с 67 лева, а приходът за прехрана на тричленно семейство се е нараснал със 122 лева Само през първото тримесечие на годината приходът за прехрана на самичък човек е повишен с 47 лева
1,598 млн. работещи хора имат застрахователен приход през февруари под брутната заплата за прехрана на самичък работещ човек - 1960 лева, при общо 2,581 млн. обезпечени (без аграрни производители и самоосигуряващи се граждани), оповестиха от КНСБ. Оказва се, че 61,9% от работещите хора на трудово или служебно правно отношение имат застрахователен приход под заплатата за прехрана. Осигурените на цялостно работно време са 2,126 млн. индивида, като от тях на минимална заплата са 282 хиляди души (13,3%).
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ