Трите свята, в които живях и началото на четвъртия
С любознание следих по какъв начин това, което тече, ще се изтече в каналите на историята
През 1942 година, откакто написва своята носталгична книга „ Светът от през вчерашния ден “ за отишлия си в историята изглеждащ, в миналото сякаш безконечен, повсеместен, с вероятности за бъдещето, свят преди 1914 година, популярният публицист Стефан Цвайг се самоубива дружно с жена си. Неговият свят към този момент го няма, има нещо непознато, друго, ужасно и той не вижда смисъл да продължава.
Лесно му е било на Цвайг, а какво да кажем аз и моето потомство, които преминахме в нашия живот през три изглеждащи сякаш безконечни, носещи бъдещето свята, които си отидоха. Наблюдавах по какъв начин става това, общувайки с представители на международната просвета на голям брой срещи и конференции освен от София, само че и от Вашингтон, Лондон, Брюксел, Санкт-Петербург и доста други места по света. Тенденциите на появяването на нов свят виждах на първо време в Съединени американски щати и Русия, а пет-десет години по-късно той се появяваше и у нас. При прехода към всеки от тях имаше самоубийства и убийства, а милиони хора сменяха своята идейна еднаквост и показа за света, в който живеят.
Първият свят, в който живях, бе описван по интернационалните конференции в София, Москва и другите страни в Източна Европа с категории като „ социализъм “, „ действителен социализъм “, „ създаване на развито социалистическо общество “, „ капитализъм “, „ съсловия “, „ многостранно развиване на личността “. Авторитетите, обясняващи това което става, бяха Маркс, Ленин и Брежнев. За няколко десетилетия той бе нараснал популацията на България с над 2 милиона, бе преместил няколко милиона селяни в градовете, бе трансформирал коренно статуса, специалността, метода на живот на голямата част от тях, обезпечил им бе гратис обучение, опазване на здравето и големи групови потребителски фондове. Той продължи съществуването си някъде доникъде на 1980-те години. Краят му стартира незабележимо през декември 1984 година, когато Горбачов дойде на посещаване в Лондон, само че за първи път откогато там е имало руски делегации, не посети гроба на Маркс и не сложи там цветя. При диалог през 2003 година със руския отстъпник Александър Зиновиев той описа по какъв начин бивайки по това време в Германия и наблюдавайки Горбачов, произнесъл и написал думите „ Началось великое предательство “. Горбачов в действителност унищожи света, в който Маркс, класите, капитализмът и социализмът бяха думите, посредством които милиони хора си обясняваха света, в който живеят. В 1989 година този свят се срути и у нас.
Вторият свят бе описван с думи като „ демокрацията “, „ пазарната стопанска система “, „ отвореното общество “. Неговите месии се споделяха Франсис Фукуяма и Джордж Сорос, а тези, които го разнасяха по света, бяха Съединени американски щати. Маркс, Ленин и Брежнев изчезнаха. В Санкт Петербург известно стана заведението „ Евро-кебап “. Всичко се европеизираше. Американците оповестиха „ новият американски век “. Нямаше към този момент съсловия, капитализъм, социализъм, а единствено „ народна власт “, „ пазарна стопанска система “ и общочовешките полезности, разбрани като „ европейски “ и „ евроатлантически “.
Андрей Козирев, външният министър на Русия по времето на Елцин, съобщи пред Никсън при започване на 90-те години: „ Русия няма национални ползи, а единствено всемирен ползи “, а Никсън одобрително поклати с глава, тъй като общочовешките ползи по това време се въплъщаваха от Съединени американски щати. Същото смятаха и българските политици, подготвени да унищожат селско стопанство, промишленост, войска, всичко в името на общочовешките ползи, представяни от международния хегемон- подобен бе светът на 90-те години. В България сума ти марксисти станаха антикомунисти и западници.
Някои не съумяха като Цвайг да преживеят разпадналия се техен предишен свят. През януари 1992 година се самоуби край Лесичево пред паметника на починалия през 1943 година негов другар някогашният партизанин и началник на разузнаването военачалник Стоян Савов. Самоуби се, тъй като неговият свят си бе отишъл. Други, мислещи си, че този който идва е техният свят, пееха тогава „ Времето е наше “.
Аз, популярност богу, съм мъдрец, а не публицист или военачалник и постоянно съм живял с правилото на Талес, че „ всичко тече “. Затова и вместо да се самоубивам поради остарелия или да пея поради новия свят, с любознание следих по какъв начин това, което тече, ще се изтече в каналите на историята.
Третия свят, в който живях, бе описван и обясняван с категории като „ цивилизации “, „ конфликт “, „ разговор “ и „ алианс “ на цивилизации. Той бе провъзгласен през 1992 година от Самюел Хънтингтън. На една конференция във Вашингтон Хънтингтън с блеснали очи ми обясняваше по какъв начин този конфликт върви към този момент на Балканите, където водят война православни сърби против хървати-католици и мюсюлмани от Босна. И още, че Гърция е „ непознато тяло в Европейски Съюз “, а на нас не ни е мястото там.
Във Вашингтон бе разгласен конфликтът на цивилизациите, само че както американските водачи, по този начин и в останалите елементи на света не желаеха и да чуят за това. В Русия, Турция, Иран, Азербайджан почнаха да вършат конгреси за „ алианс на цивилизациите “ и „ разговор на цивилизациите “. Между 2007 и 2014 година единствено в Санкт-Петербург участвах в 8 конференции за „ разговор на културите “ и „ партньорство на цивилизациите “. В Москва бяха осъзнали, че са друга цивилизация, само че желаеха разговор и партньорство на цивилизациите, пазейки и възстановявайки своята. В Китай оповестиха, че си вършат техен „ цивилизационен “ „ социализъм с китайски характерности “.
Един български президент разгласи, че вършим „ нов цивилизационен избор “ и всички систематични политици и медии заедно говореха по какъв начин същински нашите полезности са „ европейските полезности “. В името на „ новия цивилизационен избор “ трябваше да се откажем от войска, 4 блока на АЕЦ „ Козлодуй “, АЕЦ „ Белене “, „ Южен поток “ и какво ли още не.
Четвъртият свят, в който навлязох през последните години, е описван с думи като „ нова студена война “, „ хибридна война “, „ протекционизъм “, „ национални ползи “, „ огради по границата “. Соросовият свят на „ отвореното общество “ стартира да залязва, а списание „ Икономист “ написа, че навлизаме в „ в свят на стени “. Тръмп заприказва, че го интересуват националните ползи на Америка и ще прави „ Америка първа “. Същото заговориха и британците, бягайки от „ европейските полезности “ посредством Брекзит. Но същите неща заговориха и в Каталуния, и в Италия. В Европейски Съюз все по-малко се приказва за европейски полезности и от ден на ден за национални ползи.
Върви разпад на интернационалния неолиберален порядък. Основни негови институции като Г-7 се тресат, а водачите им се хващат гуша за гуша. Водещи търговски съглашения като Трансатлантическото и Транстихоокеанското, даже и НАФТА, са разтуряни не от какъв да е, а от страната, която сътвори и поддържаше световния неолиберален ред на прегърнатите от Горбачов всемирен полезности. В университета, в който чета лекции, се организира конференция на тематика „ Европейски различия и международен безпорядък “.
В България се случи нещо немислимо при предходните два свята – партиите съвсем заедно отхвърлиха „ европейските полезности “ на Истанбулската спогодба и одобриха тезата на Българската православна черква, че това не подхожда на нашите обичайни полезности. Чуждестранните вложители от Западна Европа и Съединени американски щати в България понижиха, а редица от западните компании започнаха да се изтеглят. За сметка на това се появиха компании от БРИКС – станахме забавни за южноафрикански компании, китайците трансформират летището в Пловдив в собствен международен транспортен хъб. По интернационалните конференции, на които вървя, се приказва за мултиполярен свят, за рецесия на глобализацията, за „ залеза на Запада “ и „ Азиатския век “.
По случай 200-годишнината от рождението на Маркс Министерството на финансите в Германия разгласи конкурс за марка с неговия облик. По този мотив немският министър на финансите съобщи: „ След колапса през 1989 и 1990 година на комунистическите режими в Източна Европа марксизмът изглеждаше, че е достигнал до своя край. Обаче вследствие на финансовата рецесия от 2008 година Карл Маркс още веднъж притегли вниманието по света “.
За миналите десетилетия живях в три свята и в този момент влизам в четвъртия, изглеждащ по-неясен, рисков, безреден и непридвидим от всички досегашни. Наблюдавам го с любознание, тъй като знам, че „ всичко тече “.
През 1942 година, откакто написва своята носталгична книга „ Светът от през вчерашния ден “ за отишлия си в историята изглеждащ, в миналото сякаш безконечен, повсеместен, с вероятности за бъдещето, свят преди 1914 година, популярният публицист Стефан Цвайг се самоубива дружно с жена си. Неговият свят към този момент го няма, има нещо непознато, друго, ужасно и той не вижда смисъл да продължава.
Лесно му е било на Цвайг, а какво да кажем аз и моето потомство, които преминахме в нашия живот през три изглеждащи сякаш безконечни, носещи бъдещето свята, които си отидоха. Наблюдавах по какъв начин става това, общувайки с представители на международната просвета на голям брой срещи и конференции освен от София, само че и от Вашингтон, Лондон, Брюксел, Санкт-Петербург и доста други места по света. Тенденциите на появяването на нов свят виждах на първо време в Съединени американски щати и Русия, а пет-десет години по-късно той се появяваше и у нас. При прехода към всеки от тях имаше самоубийства и убийства, а милиони хора сменяха своята идейна еднаквост и показа за света, в който живеят.
Първият свят, в който живях, бе описван по интернационалните конференции в София, Москва и другите страни в Източна Европа с категории като „ социализъм “, „ действителен социализъм “, „ създаване на развито социалистическо общество “, „ капитализъм “, „ съсловия “, „ многостранно развиване на личността “. Авторитетите, обясняващи това което става, бяха Маркс, Ленин и Брежнев. За няколко десетилетия той бе нараснал популацията на България с над 2 милиона, бе преместил няколко милиона селяни в градовете, бе трансформирал коренно статуса, специалността, метода на живот на голямата част от тях, обезпечил им бе гратис обучение, опазване на здравето и големи групови потребителски фондове. Той продължи съществуването си някъде доникъде на 1980-те години. Краят му стартира незабележимо през декември 1984 година, когато Горбачов дойде на посещаване в Лондон, само че за първи път откогато там е имало руски делегации, не посети гроба на Маркс и не сложи там цветя. При диалог през 2003 година със руския отстъпник Александър Зиновиев той описа по какъв начин бивайки по това време в Германия и наблюдавайки Горбачов, произнесъл и написал думите „ Началось великое предательство “. Горбачов в действителност унищожи света, в който Маркс, класите, капитализмът и социализмът бяха думите, посредством които милиони хора си обясняваха света, в който живеят. В 1989 година този свят се срути и у нас.
Вторият свят бе описван с думи като „ демокрацията “, „ пазарната стопанска система “, „ отвореното общество “. Неговите месии се споделяха Франсис Фукуяма и Джордж Сорос, а тези, които го разнасяха по света, бяха Съединени американски щати. Маркс, Ленин и Брежнев изчезнаха. В Санкт Петербург известно стана заведението „ Евро-кебап “. Всичко се европеизираше. Американците оповестиха „ новият американски век “. Нямаше към този момент съсловия, капитализъм, социализъм, а единствено „ народна власт “, „ пазарна стопанска система “ и общочовешките полезности, разбрани като „ европейски “ и „ евроатлантически “.
Андрей Козирев, външният министър на Русия по времето на Елцин, съобщи пред Никсън при започване на 90-те години: „ Русия няма национални ползи, а единствено всемирен ползи “, а Никсън одобрително поклати с глава, тъй като общочовешките ползи по това време се въплъщаваха от Съединени американски щати. Същото смятаха и българските политици, подготвени да унищожат селско стопанство, промишленост, войска, всичко в името на общочовешките ползи, представяни от международния хегемон- подобен бе светът на 90-те години. В България сума ти марксисти станаха антикомунисти и западници.
Някои не съумяха като Цвайг да преживеят разпадналия се техен предишен свят. През януари 1992 година се самоуби край Лесичево пред паметника на починалия през 1943 година негов другар някогашният партизанин и началник на разузнаването военачалник Стоян Савов. Самоуби се, тъй като неговият свят си бе отишъл. Други, мислещи си, че този който идва е техният свят, пееха тогава „ Времето е наше “.
Аз, популярност богу, съм мъдрец, а не публицист или военачалник и постоянно съм живял с правилото на Талес, че „ всичко тече “. Затова и вместо да се самоубивам поради остарелия или да пея поради новия свят, с любознание следих по какъв начин това, което тече, ще се изтече в каналите на историята.
Третия свят, в който живях, бе описван и обясняван с категории като „ цивилизации “, „ конфликт “, „ разговор “ и „ алианс “ на цивилизации. Той бе провъзгласен през 1992 година от Самюел Хънтингтън. На една конференция във Вашингтон Хънтингтън с блеснали очи ми обясняваше по какъв начин този конфликт върви към този момент на Балканите, където водят война православни сърби против хървати-католици и мюсюлмани от Босна. И още, че Гърция е „ непознато тяло в Европейски Съюз “, а на нас не ни е мястото там.
Във Вашингтон бе разгласен конфликтът на цивилизациите, само че както американските водачи, по този начин и в останалите елементи на света не желаеха и да чуят за това. В Русия, Турция, Иран, Азербайджан почнаха да вършат конгреси за „ алианс на цивилизациите “ и „ разговор на цивилизациите “. Между 2007 и 2014 година единствено в Санкт-Петербург участвах в 8 конференции за „ разговор на културите “ и „ партньорство на цивилизациите “. В Москва бяха осъзнали, че са друга цивилизация, само че желаеха разговор и партньорство на цивилизациите, пазейки и възстановявайки своята. В Китай оповестиха, че си вършат техен „ цивилизационен “ „ социализъм с китайски характерности “.
Един български президент разгласи, че вършим „ нов цивилизационен избор “ и всички систематични политици и медии заедно говореха по какъв начин същински нашите полезности са „ европейските полезности “. В името на „ новия цивилизационен избор “ трябваше да се откажем от войска, 4 блока на АЕЦ „ Козлодуй “, АЕЦ „ Белене “, „ Южен поток “ и какво ли още не.
Четвъртият свят, в който навлязох през последните години, е описван с думи като „ нова студена война “, „ хибридна война “, „ протекционизъм “, „ национални ползи “, „ огради по границата “. Соросовият свят на „ отвореното общество “ стартира да залязва, а списание „ Икономист “ написа, че навлизаме в „ в свят на стени “. Тръмп заприказва, че го интересуват националните ползи на Америка и ще прави „ Америка първа “. Същото заговориха и британците, бягайки от „ европейските полезности “ посредством Брекзит. Но същите неща заговориха и в Каталуния, и в Италия. В Европейски Съюз все по-малко се приказва за европейски полезности и от ден на ден за национални ползи.
Върви разпад на интернационалния неолиберален порядък. Основни негови институции като Г-7 се тресат, а водачите им се хващат гуша за гуша. Водещи търговски съглашения като Трансатлантическото и Транстихоокеанското, даже и НАФТА, са разтуряни не от какъв да е, а от страната, която сътвори и поддържаше световния неолиберален ред на прегърнатите от Горбачов всемирен полезности. В университета, в който чета лекции, се организира конференция на тематика „ Европейски различия и международен безпорядък “.
В България се случи нещо немислимо при предходните два свята – партиите съвсем заедно отхвърлиха „ европейските полезности “ на Истанбулската спогодба и одобриха тезата на Българската православна черква, че това не подхожда на нашите обичайни полезности. Чуждестранните вложители от Западна Европа и Съединени американски щати в България понижиха, а редица от западните компании започнаха да се изтеглят. За сметка на това се появиха компании от БРИКС – станахме забавни за южноафрикански компании, китайците трансформират летището в Пловдив в собствен международен транспортен хъб. По интернационалните конференции, на които вървя, се приказва за мултиполярен свят, за рецесия на глобализацията, за „ залеза на Запада “ и „ Азиатския век “.
По случай 200-годишнината от рождението на Маркс Министерството на финансите в Германия разгласи конкурс за марка с неговия облик. По този мотив немският министър на финансите съобщи: „ След колапса през 1989 и 1990 година на комунистическите режими в Източна Европа марксизмът изглеждаше, че е достигнал до своя край. Обаче вследствие на финансовата рецесия от 2008 година Карл Маркс още веднъж притегли вниманието по света “.
За миналите десетилетия живях в три свята и в този момент влизам в четвъртия, изглеждащ по-неясен, рисков, безреден и непридвидим от всички досегашни. Наблюдавам го с любознание, тъй като знам, че „ всичко тече “.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ