Веселина Миланова: В земеделието сме на етап „първи плик“ – обвини предишните
„ Опитвам се да не бъда прекомерно сериозна, тъй като времето е малко – два месеца не са кой знае какъв брой доста време, с цел да се направи нещо всъщност. В същото време обаче не преустановявам да се сещам за оня анекдот с трите плика. Ние в земеделието сме към момента на стадий „ първи плик “ – упрекна предходните ръководещи. “ Това сподели в ефира на Дарик радио журналистът от БНР Веселина Миланова.
Тя разяснява настоящата политическа и икономическа обстановка в аграрния бранш, като акцентира, че макар огромното болшинство в Народното събрание и упованията за работа в синхрон сред управляващите, действителните промени към момента се бавят за сметка на „ общите приказки “.
Поземлената промяна – следващата „ дъвка “ в бранша
Миланова направи паралел сред декларираните преди планове за поземлена промяна и безконечните промени в опазването на здравето и правосъдната система.
„ Няма аграрни министър, който да не е приказвал за поземлена промяна. Това фразеология към този момент би трябвало да го произнасяме с опрощение, тъй като всички приказват за него, само че никой не ни е споделил какво тъкмо значи. За да направиш поземлена промяна, не значи да дозабъркаш кашите, които към този момент са забъркани, нито да пришиеш още малко късчета към индианското одеяло, което съставлява Законът за собствеността и използването на земеделските земи. Означава да имаш ясна идея, каквато аз до момента не съм видяла “, съобщи тя.
Журналистът добави, че незабавно след внасянето на измененията в закона към този момент има остра реакция от страна на притежателите на аграрни земи, което е знак за неналичието на задоволително добре аргументирани оферти.
Законът за браншовите организации – комфортното неявяване
По отношение на дълго отлагания Закон за браншовите организации, Миланова изрази песимизъм дали въобще има действителна воля за неговото приемане, макар безапелационните поръчки от страна на ръководителя на земеделската комисия в Народното събрание.
„ Липсата на този закон е извънредно комфортна навръх политическите партии. Браншови организации за политическа приложимост имаме в последните 20 и повече години. Не съм сигурна, че и самите организации желаят да има подобен закон. Много години към този момент в земеделието има структури, основани на правилото вършим си организация, с цел да пазиме личните си ползи и вероятно някои политически ползи, с цел да ни отвърнат със същото “, разяснява тя.
Демографската рецесия и гладът за работна ръка
Според Миланова, един от най-тежките и мъчно решими проблеми в идващите години пред младежите, които желаят да се занимават с агробизнес, ще бъде неналичието на работна ръка. Тя цитира черна статистика, съгласно която близо 200 села в България нямат нито един гражданин, а в една четири от българските села живеят по по-малко от 50 души.
„ Земеделие без работна ръка по какъв начин тъкмо си представяме, че ще се прави? Особено отвън зърнопроизводството, което изисква по-малко хора и повече машини. Плодове и зеленчуци по какъв начин ще отглеждаме? ", уточни Миланова.
Виртуалните стада и имитацията на надзор
В изявлението беше наранена и тематиката за злоупотребите с европейски дотации посредством така наречен „ виртуални животни “. Веселина Миланова напомни, че по времето на някогашен аграрни министър от електронната система на БАБХ са били извадени над 90 000 виртуални животни, които по-късно още веднъж са се върнали там.
По думите ѝ, до момента в който няма работеща правосъдна система, която да санкционира съществено сходни измами, секторът ще продължи да се върти в обаян кръг, разчитайки само на схеми и дотации, вместо на пазарни правила и действително произвеждане.
Тя разяснява настоящата политическа и икономическа обстановка в аграрния бранш, като акцентира, че макар огромното болшинство в Народното събрание и упованията за работа в синхрон сред управляващите, действителните промени към момента се бавят за сметка на „ общите приказки “.
Поземлената промяна – следващата „ дъвка “ в бранша
Миланова направи паралел сред декларираните преди планове за поземлена промяна и безконечните промени в опазването на здравето и правосъдната система.
„ Няма аграрни министър, който да не е приказвал за поземлена промяна. Това фразеология към този момент би трябвало да го произнасяме с опрощение, тъй като всички приказват за него, само че никой не ни е споделил какво тъкмо значи. За да направиш поземлена промяна, не значи да дозабъркаш кашите, които към този момент са забъркани, нито да пришиеш още малко късчета към индианското одеяло, което съставлява Законът за собствеността и използването на земеделските земи. Означава да имаш ясна идея, каквато аз до момента не съм видяла “, съобщи тя.
Журналистът добави, че незабавно след внасянето на измененията в закона към този момент има остра реакция от страна на притежателите на аграрни земи, което е знак за неналичието на задоволително добре аргументирани оферти.
Законът за браншовите организации – комфортното неявяване
По отношение на дълго отлагания Закон за браншовите организации, Миланова изрази песимизъм дали въобще има действителна воля за неговото приемане, макар безапелационните поръчки от страна на ръководителя на земеделската комисия в Народното събрание.
„ Липсата на този закон е извънредно комфортна навръх политическите партии. Браншови организации за политическа приложимост имаме в последните 20 и повече години. Не съм сигурна, че и самите организации желаят да има подобен закон. Много години към този момент в земеделието има структури, основани на правилото вършим си организация, с цел да пазиме личните си ползи и вероятно някои политически ползи, с цел да ни отвърнат със същото “, разяснява тя.
Демографската рецесия и гладът за работна ръка
Според Миланова, един от най-тежките и мъчно решими проблеми в идващите години пред младежите, които желаят да се занимават с агробизнес, ще бъде неналичието на работна ръка. Тя цитира черна статистика, съгласно която близо 200 села в България нямат нито един гражданин, а в една четири от българските села живеят по по-малко от 50 души.
„ Земеделие без работна ръка по какъв начин тъкмо си представяме, че ще се прави? Особено отвън зърнопроизводството, което изисква по-малко хора и повече машини. Плодове и зеленчуци по какъв начин ще отглеждаме? ", уточни Миланова.
Виртуалните стада и имитацията на надзор
В изявлението беше наранена и тематиката за злоупотребите с европейски дотации посредством така наречен „ виртуални животни “. Веселина Миланова напомни, че по времето на някогашен аграрни министър от електронната система на БАБХ са били извадени над 90 000 виртуални животни, които по-късно още веднъж са се върнали там.
По думите ѝ, до момента в който няма работеща правосъдна система, която да санкционира съществено сходни измами, секторът ще продължи да се върти в обаян кръг, разчитайки само на схеми и дотации, вместо на пазарни правила и действително произвеждане.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ