Доц. Спас Ташев пред novini.bg: Партиите нека да спорят по злободневните проблеми, но по стратегическите цели на общество трябва да дават пример за съгласие
С какъв брой българи „ се стопи ” България през последните три десетилетия? Кои са главните аргументи за демографския срив у нас и по какъв начин политиците оказват помощ за превъзмогването му? Разговарям с доцент доктор Спас Ташев, началник на департамент „ Демография “ в ИИНЧ-БАН, а също по този начин преподава в Катедра „ Национална сигурност и обществена администрация “ при Правно-историческия факултет на ЮЗУ „ Неофит Рилски “, Благоевград.
С оглед на бързото понижаване на популацията, можем да приказваме за „ стопяване “ с 2,5 млн. души. Загубите са два типа: от смъртност и от емиграция.
Понякога се самоуспокояваме, че тези, които са емигрирали, стават част от българската диаспора и са някакъв демографски запас. Но до момента в който не се преодолеят аргументите, провокирали емиграцията, е нереалистично да чакаме важен развой на завръщане.
Демографските процеси са резултат, последица от проявлението на други публично значими фактори. От тази позиция не можем да приказваме за демографска рецесия или злополука, защото последствието сама по себе си не може да бъде рецесия. Проблемите би трябвало да се търсят в аргументите, които провокират демографския срив. А в случай че желаеме да променим трендовете, би трябвало да повлияем върху повода. Не съм уверен обаче, че е разполагаем теоретичен и публичен консенсус върху какво тъкмо да се въздейства. Без да отхвърлям нуждата от съответна обществена политика, не считам, че проблемите в нея са в основата на демографския срив.
Има международна демографска причинност – в обществата с висок обществен стандарт раждаемостта е ниска и назад.
Има известни нюанси, в които може би е закодирано решението. България е бедна измежду богатите и богата измежду бедните страни. Поради това несъгласие все още сме надалеч от намирането на решение. Ние живеем в световен свят и за мен смяната в демографското държание на българското население е най-много последица от променената ценностна система на нашето общество.
През годините са правени разнообразни тактики за превъзмогване на демографския срив, насочени главно към обществената система и икономическото развиване. Самият факт, че те не са дали резултат, демонстрират, че някъде има неточност. На първо място би трябвало да се знае, че демографските процеси се повлияват доста постепенно. Затова можем да приказваме за сполучлива демографска политика единствено в средносрочен и дълготраен, само че не и в кратковременен проект. Но защото у нас е налично мандатно мислене, а в последно време имаме и рецесия в ръководството, не се стига даже до средносрочни решения. Партиите нямат политически интерес да влагат в следствие отвън техния обозрим мандат. Затова първата смяна би трябвало да бъде основаването на механизъм за управническа последователност по демографските политики. Партиите дано да спорят по злободневните проблеми, само че във връзка с стратегическите цели на нашето общество би трябвало да дават образец за единодушие, управническа последователност и надграждане.
С оглед на бързото понижаване на популацията, можем да приказваме за „ стопяване “ с 2,5 млн. души. Загубите са два типа: от смъртност и от емиграция.
Понякога се самоуспокояваме, че тези, които са емигрирали, стават част от българската диаспора и са някакъв демографски запас. Но до момента в който не се преодолеят аргументите, провокирали емиграцията, е нереалистично да чакаме важен развой на завръщане.
Демографските процеси са резултат, последица от проявлението на други публично значими фактори. От тази позиция не можем да приказваме за демографска рецесия или злополука, защото последствието сама по себе си не може да бъде рецесия. Проблемите би трябвало да се търсят в аргументите, които провокират демографския срив. А в случай че желаеме да променим трендовете, би трябвало да повлияем върху повода. Не съм уверен обаче, че е разполагаем теоретичен и публичен консенсус върху какво тъкмо да се въздейства. Без да отхвърлям нуждата от съответна обществена политика, не считам, че проблемите в нея са в основата на демографския срив.
Има международна демографска причинност – в обществата с висок обществен стандарт раждаемостта е ниска и назад.
Има известни нюанси, в които може би е закодирано решението. България е бедна измежду богатите и богата измежду бедните страни. Поради това несъгласие все още сме надалеч от намирането на решение. Ние живеем в световен свят и за мен смяната в демографското държание на българското население е най-много последица от променената ценностна система на нашето общество.
През годините са правени разнообразни тактики за превъзмогване на демографския срив, насочени главно към обществената система и икономическото развиване. Самият факт, че те не са дали резултат, демонстрират, че някъде има неточност. На първо място би трябвало да се знае, че демографските процеси се повлияват доста постепенно. Затова можем да приказваме за сполучлива демографска политика единствено в средносрочен и дълготраен, само че не и в кратковременен проект. Но защото у нас е налично мандатно мислене, а в последно време имаме и рецесия в ръководството, не се стига даже до средносрочни решения. Партиите нямат политически интерес да влагат в следствие отвън техния обозрим мандат. Затова първата смяна би трябвало да бъде основаването на механизъм за управническа последователност по демографските политики. Партиите дано да спорят по злободневните проблеми, само че във връзка с стратегическите цели на нашето общество би трябвало да дават образец за единодушие, управническа последователност и надграждане.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ