Археологът проф. Хитко Вачев пред „Труд“: Мощите на 13 светци дарили Търново с чудна сила
С известния археолог проф. Хитко Вачев беседваме преди премиерата на книгата му „ Католически храмове и некрополи по българските земи през XV-XVII век “. Той е единственият откривател на католическото църковно строителство и архитектура по нашите земи. Научният му труд е отдаден на 330-годишнината от Чипровското въстание. Професорът споделя, че то е проведено от католици – борци за освобождението на България. Той показва пред „ Труд “ и огромното си проучване за мощите на 13 светци, защитавани в остарялата столица като сакрален мавзолей на страната.
– Проф.Вачев, какви забавни обстоятелства установихте при изследванията на католическите храмове по българските земи?
– В продължение на десетилетия главният приоритет в археологическите ми проучвания бе материалната просвета на българите от интервала XV-XVIII век. Проучването на католическото храмово строителство е относително ново направление в родната археология. Искам да подчертая, че със съдействието на сегашния шеф на Националния исторически музей (НИМ) доц.Бони Петрунова и с някогашния шеф на Варненския исторически музей проф. Валентин Плетньов направихме всичко допустимо този несправедливо подценяван дял да бъде подложен наедно с всички аспекти на българската археология.
За мен предпочитано бе проучването на християнската паметна архитектура и църковно изкуство. На православната църковна архитектура и строителство имам отдадени няколко монографии. Дадох си сметка обаче, че същата проблематика от тази ера, която касае католиците, у нас е останала в сянка.
През 2009 година ми се наложи да направя археологическо изследване на дубровнишката католическа църква „ Успение на Света Богородица ” във Велико Търново. Заедно с нея бе изследван и некрополът. Католическият храм е бил построен в квартала на чужденците на остарялата българска столица. През XV в. за потребностите на дубровнишките търговци, разрастващи оживена икономическа активност в региона, е издигната църквата „ Блажена Дева Мария отнесена в небето ”, станала през XVII в. благосъстоятелност на арменската общественост в града. През XIX в. тя е изоставена и рухва. Интересна е историята на църковните постройки, употребявани от католиците от Дубровник, които по това време са имали колонии по българските земи. И това е първият напълно изследван католически храм у нас. През 80-те години на предишния век са извършени разкопки на катедралната черква „ Св.Богородица ” в Чипровци, само че за жалост резултатите от тях не са оповестени. През 2012 година организирах проучване въз основата на непокътнати писмени източници за църквите, които са употребявани от павликяните в Централна Северна България.
– Кои са павликяните?
– Те в края на XVI и XVII век са били обект на внимание от страна на католическата черква. Така популацията от над 20 селища в региона сред Свищов и Никопол приема католическата религия. На този въпрос съм посветил обособена студия. Всичко това обаче ме предизвика за написването на обобщаващ труд, отдаден на църковното строителство и архитектура на католиците у нас, защото техните паметни постройки не са непокътнати до наши дни, се обърнах към писмени свидетелства от епохата. Проучих в детайли отчетите, изпратени до Рим от католическите архиепископи и други висши църковни дейци, доста летописи, както и извънредно разнороден документален материал. Така съумях да изградя действителна картина на всичко това, което е направено, с цел да могат католиците да упражняват пълноценно своите религиозни ритуали и вярвания. Голяма част от проучването се позовава на документите оставени от архиепископ Петър Богдан. Той е първият българин написал История на България и която неотдавна бе открита в град Модена, Италия.
– Имало ли е „ взрив ” на създаване на католически храмове у нас?
– Условията за развиване на католическото храмово строителство са били доста сложни, тъй като този развой се е развивал в рамките на Османската империя, където формалната вяра е мюсюлманската. Независимо обаче от сложните условия, католическото църковно строителство е огромен развой. Той се обуславя от няколко фактора. Една от най-важните заслуги за построяването на църкви и манастири е финансирането от страна на Свещената Конгрегация за разпространяване на вярата в Рим. Тя изпраща пари, както и художници, които са украсявали интериорите на храмовете. Наред с това, финансирането на градежите е ставало и посредством групово и самостоятелно дарителство. Особено забавен факт е, че с художественото оформление на религиозните домове са се занимавали движимости зографи от Италия и Дубровник. От една страна в стенописите им се долавя въздействието и традицията на византийската живопис, а от друга-модерните трендове в тогавашното италианско изкуство. Това се отнася и за църковната утвар, употребена в тези църкви.
Може да се каже, че храмовете на павликяните католици са били от нетрайни материали, най-вече от дърво. По външен тип те не са се различавали от близките къщи. Това е било подбудено от устрема да не се нервира формалната османска власт.
– Какво ще прочетем в монографията ви за католическите храмове и некрополи по българските земи?
– В нея върша извод, че без значение от сложните условия, в които се развиват католическото църковно строителство и архитектура, е реализирано удивително за времето си художествено равнище. И това е част от националната българска просвета. То не е инцидентно, тъй като тя е основана под въздействие и самодейност на високообразовани църковни дейци и интелектуалци. Наред с тази проблематика, в монографията е включено и проучването на католическите некрополи. Проследил съм развиването и особеностите на католическите погребални традиции и ритуали и тяхната специфичност. Установих и въздействието сред погребалната процедура на православни и католици.
– Кое беше най-голямото предизвикателство пред вас за този теоретичен труд?
– Този теоретичен труд е отдаден на 330-годишнината от Чипровското въстание. А то е проведено от българите католици за освобождението на страната. Наред с това имах и персонален претекст. Бях дал обет, че книгата ще е отдадена на трагично умрелия мой непосредствен другар и сътрудник проф.Валентин Плетньов, който се занимаваше с проучване на този исторически интервал.
– Проф.Вачев, а какви са резултатите от последния ви археологически сезон?
– През 2017 година продължих археологическото изследване на манастирския комплекс „ Успение на Света Богородица ” в местността Френкхисар във Велико Търново. Беше изследван некропола на храма и изяснена строителната история. Най-забележителното, което бе намерено е една превъзходна жилищна кула, която е била богато украсена с керамо-пластични детайли в духа на търновската художествена школа. За първи път в границите на Средновековната столица бе намерено такова оборудване. Според архитектурния му тип смятам, че то има доста паралели с фамозната Хрельова кула в Рилския манастир.
Обектът се изследва от 2014 година Разкрити са останките на превъзходен феодален храм със непокътнати елементи от фрески. Първоначалното издигане на храма е по времето на цар Иван-Асен II при започване на XIII век, а през XIV век по времето на цар Иван-Александър към него е построен и манастирски комплекс. Анализите от данните от разкопките в комбиниране с информацията от писмените извори дава съображение да смятам, че това е манастирът „ Успение на Света Богородица ”, чието местонахождение не бе известно досега на разкопките и за него имаше податки само в писмените източници. Забележителното е, че в този храм е служил главата на Българската църква-патриарх Евтимий. Във вътрешността на църквата са заровени висши представители на българската средновековна аристокрация, както и висши духовници. За това осъждам по откритите златни украшения и остатъци от златотъкани дрехи, а в един от гробовете за първи път в България бе открита в гробно оборудване тухла с надпис, който се оказа 1-4-ти стих от Евангелието на Йоан. Тухлата пък бе сложена под главата на мъжки субект като това е процедура при погребение на висши духовници. Попаднах и на гроб на различен върховен свещеник северно от църквата, който бе положен в полуседнало състояние, което свидетелства, че той е бил свещеник или митрополит.
През този сезон пък напъните ще бъдат съсредоточени върху откриване на манастирските здания. Според податките най-вероятно ще разравям манастирската столова, която има значима роля в провеждането на религиозни ритуали във всекидневния живот на светата обител.
– Председател сте на Специализирания експертен съвет за запазване недвижимите културни полезности. Какви незабавни ограничения вземате за съхраняването на това завещание?
– Големият брой на недвижими културни полезности – десетки хиляди в България, принуждава Съвета за опазването им да работи с оптимално натоварване. Това се постанова, с цел да може всеки един от тях да придобие съответния статут. Това пък е превантивна мярка за физическото им запазване.
– Автор сте на съществено проучване на мощите на светци, които са се съхранявали в Търново през Второто българско царство. Разкажете ниш нещо за него?
– В епохата на Второто българско царство в Търново са се съхранявали мощите на 13 светци и други свещени реликви. Това направило средновековната столица толкоз фамозна в православния свят, че константинополският патриарх Калист нарекъл царския град „ Втори Констинопол от Третия Рим ”. И до през днешния ден се счита, че непревземаемостта на Търново епохи наред се е дължала освен на уменията и далновидността на средновековните владетели, само че и на силата на светите мощи. Заради това столично Търново се е славело и като Българския Ерусалим. Още с възобновяване на Второто българско царство, в столицата стартира да се натрупа берекет. Това на езика на средновековните книжовници значи събиране и запазване на свети мощи, които да подаряват града с чудна и несъкрушима мощ. Началото на този развой било сложено от цар Асен I, който през 1195 г пренесъл мощите на най-почитания български светец Св.Иван Рилски от Средец /б.а.древното име на София/ в Търново. Тази духовна активност била продължена с особена интензивност от цар Калоян. Негова заслуга е в болярския град да бъдат събрани мощите на Свети Михаил Воин, Свети Иларион Мъгленски, Свети Йоан Поливодски и на Света Филотея. По времето на цар Иван-Асен II пък в Търново се озовали нетленните остатъци на Света Петка Българска и на Свети Гавраил Лесновски. От непокътнатите писмени източници на средновековните книжовници и най-много от творбите на патриарх Евтимий черпим сведения в кои храмове са се съхранявали светините. Мощите на Свети Михаил Воин са били положени в патриаршеската черква „ Свето Вознесение Христово.Заедно с тях са били изложени и мощите и на канонизираните български патриарси Йоаким I Макарий и Йоаким III. В църквата на цар Иван-Асен II „ Св.40 мъченици ” пък са били скътани останките на Свети Иларион Мъгленски на канонизирания в Търново Свети Сава Сръбски. Знае се, че костите на Свети Йоан Поливотски са били в царския манастир „ Свети Апостоли Петър и Павел ”, а на Света Филотея в античния манастир „ Св.Богорица Темнишка ” в подножието на крепостта Царевец.
По това време, преди цели 7 века, за мощите на Света Петка Българска било отредено особено място в дворцовата черква на хълма Царевец. Култът към светицата през 14 век става извънредно огромен. Тя се е смятала за настойничка на Търново. Така при подписването на търговски контракт с Венеция, цар Иван-Александър декларира, че ще извърши отговорностите си по съглашението, като се заклева в Света Богорица и Света Петка.
Нашият посетител
Проф.д-р Хитко Вачев е археолог с над 30-годишна процедура. Има повече от 150 научни изявления преведени на немски, френски, румънски, японски език. Ръководител е на археологичски изследвания в село Арбанаси, Дубровнишката черква, манастирските комплекси “Св.Св.Петър и Павел ” и “Успение на Св.Богородица ” във Велико Търново. Председател е на Специализирания експертен съвет за запазване паметниците на културата. Хоноруван учител във ВТУ “Св.св. Кирил и Методий ”.
– Проф.Вачев, какви забавни обстоятелства установихте при изследванията на католическите храмове по българските земи?
– В продължение на десетилетия главният приоритет в археологическите ми проучвания бе материалната просвета на българите от интервала XV-XVIII век. Проучването на католическото храмово строителство е относително ново направление в родната археология. Искам да подчертая, че със съдействието на сегашния шеф на Националния исторически музей (НИМ) доц.Бони Петрунова и с някогашния шеф на Варненския исторически музей проф. Валентин Плетньов направихме всичко допустимо този несправедливо подценяван дял да бъде подложен наедно с всички аспекти на българската археология.
За мен предпочитано бе проучването на християнската паметна архитектура и църковно изкуство. На православната църковна архитектура и строителство имам отдадени няколко монографии. Дадох си сметка обаче, че същата проблематика от тази ера, която касае католиците, у нас е останала в сянка.
През 2009 година ми се наложи да направя археологическо изследване на дубровнишката католическа църква „ Успение на Света Богородица ” във Велико Търново. Заедно с нея бе изследван и некрополът. Католическият храм е бил построен в квартала на чужденците на остарялата българска столица. През XV в. за потребностите на дубровнишките търговци, разрастващи оживена икономическа активност в региона, е издигната църквата „ Блажена Дева Мария отнесена в небето ”, станала през XVII в. благосъстоятелност на арменската общественост в града. През XIX в. тя е изоставена и рухва. Интересна е историята на църковните постройки, употребявани от католиците от Дубровник, които по това време са имали колонии по българските земи. И това е първият напълно изследван католически храм у нас. През 80-те години на предишния век са извършени разкопки на катедралната черква „ Св.Богородица ” в Чипровци, само че за жалост резултатите от тях не са оповестени. През 2012 година организирах проучване въз основата на непокътнати писмени източници за църквите, които са употребявани от павликяните в Централна Северна България.
– Кои са павликяните?
– Те в края на XVI и XVII век са били обект на внимание от страна на католическата черква. Така популацията от над 20 селища в региона сред Свищов и Никопол приема католическата религия. На този въпрос съм посветил обособена студия. Всичко това обаче ме предизвика за написването на обобщаващ труд, отдаден на църковното строителство и архитектура на католиците у нас, защото техните паметни постройки не са непокътнати до наши дни, се обърнах към писмени свидетелства от епохата. Проучих в детайли отчетите, изпратени до Рим от католическите архиепископи и други висши църковни дейци, доста летописи, както и извънредно разнороден документален материал. Така съумях да изградя действителна картина на всичко това, което е направено, с цел да могат католиците да упражняват пълноценно своите религиозни ритуали и вярвания. Голяма част от проучването се позовава на документите оставени от архиепископ Петър Богдан. Той е първият българин написал История на България и която неотдавна бе открита в град Модена, Италия.
– Имало ли е „ взрив ” на създаване на католически храмове у нас?
– Условията за развиване на католическото храмово строителство са били доста сложни, тъй като този развой се е развивал в рамките на Османската империя, където формалната вяра е мюсюлманската. Независимо обаче от сложните условия, католическото църковно строителство е огромен развой. Той се обуславя от няколко фактора. Една от най-важните заслуги за построяването на църкви и манастири е финансирането от страна на Свещената Конгрегация за разпространяване на вярата в Рим. Тя изпраща пари, както и художници, които са украсявали интериорите на храмовете. Наред с това, финансирането на градежите е ставало и посредством групово и самостоятелно дарителство. Особено забавен факт е, че с художественото оформление на религиозните домове са се занимавали движимости зографи от Италия и Дубровник. От една страна в стенописите им се долавя въздействието и традицията на византийската живопис, а от друга-модерните трендове в тогавашното италианско изкуство. Това се отнася и за църковната утвар, употребена в тези църкви.
Може да се каже, че храмовете на павликяните католици са били от нетрайни материали, най-вече от дърво. По външен тип те не са се различавали от близките къщи. Това е било подбудено от устрема да не се нервира формалната османска власт.
– Какво ще прочетем в монографията ви за католическите храмове и некрополи по българските земи?
– В нея върша извод, че без значение от сложните условия, в които се развиват католическото църковно строителство и архитектура, е реализирано удивително за времето си художествено равнище. И това е част от националната българска просвета. То не е инцидентно, тъй като тя е основана под въздействие и самодейност на високообразовани църковни дейци и интелектуалци. Наред с тази проблематика, в монографията е включено и проучването на католическите некрополи. Проследил съм развиването и особеностите на католическите погребални традиции и ритуали и тяхната специфичност. Установих и въздействието сред погребалната процедура на православни и католици.
– Кое беше най-голямото предизвикателство пред вас за този теоретичен труд?
– Този теоретичен труд е отдаден на 330-годишнината от Чипровското въстание. А то е проведено от българите католици за освобождението на страната. Наред с това имах и персонален претекст. Бях дал обет, че книгата ще е отдадена на трагично умрелия мой непосредствен другар и сътрудник проф.Валентин Плетньов, който се занимаваше с проучване на този исторически интервал.
– Проф.Вачев, а какви са резултатите от последния ви археологически сезон?
– През 2017 година продължих археологическото изследване на манастирския комплекс „ Успение на Света Богородица ” в местността Френкхисар във Велико Търново. Беше изследван некропола на храма и изяснена строителната история. Най-забележителното, което бе намерено е една превъзходна жилищна кула, която е била богато украсена с керамо-пластични детайли в духа на търновската художествена школа. За първи път в границите на Средновековната столица бе намерено такова оборудване. Според архитектурния му тип смятам, че то има доста паралели с фамозната Хрельова кула в Рилския манастир.
Обектът се изследва от 2014 година Разкрити са останките на превъзходен феодален храм със непокътнати елементи от фрески. Първоначалното издигане на храма е по времето на цар Иван-Асен II при започване на XIII век, а през XIV век по времето на цар Иван-Александър към него е построен и манастирски комплекс. Анализите от данните от разкопките в комбиниране с информацията от писмените извори дава съображение да смятам, че това е манастирът „ Успение на Света Богородица ”, чието местонахождение не бе известно досега на разкопките и за него имаше податки само в писмените източници. Забележителното е, че в този храм е служил главата на Българската църква-патриарх Евтимий. Във вътрешността на църквата са заровени висши представители на българската средновековна аристокрация, както и висши духовници. За това осъждам по откритите златни украшения и остатъци от златотъкани дрехи, а в един от гробовете за първи път в България бе открита в гробно оборудване тухла с надпис, който се оказа 1-4-ти стих от Евангелието на Йоан. Тухлата пък бе сложена под главата на мъжки субект като това е процедура при погребение на висши духовници. Попаднах и на гроб на различен върховен свещеник северно от църквата, който бе положен в полуседнало състояние, което свидетелства, че той е бил свещеник или митрополит.
През този сезон пък напъните ще бъдат съсредоточени върху откриване на манастирските здания. Според податките най-вероятно ще разравям манастирската столова, която има значима роля в провеждането на религиозни ритуали във всекидневния живот на светата обител.
– Председател сте на Специализирания експертен съвет за запазване недвижимите културни полезности. Какви незабавни ограничения вземате за съхраняването на това завещание?
– Големият брой на недвижими културни полезности – десетки хиляди в България, принуждава Съвета за опазването им да работи с оптимално натоварване. Това се постанова, с цел да може всеки един от тях да придобие съответния статут. Това пък е превантивна мярка за физическото им запазване.
– Автор сте на съществено проучване на мощите на светци, които са се съхранявали в Търново през Второто българско царство. Разкажете ниш нещо за него?
– В епохата на Второто българско царство в Търново са се съхранявали мощите на 13 светци и други свещени реликви. Това направило средновековната столица толкоз фамозна в православния свят, че константинополският патриарх Калист нарекъл царския град „ Втори Констинопол от Третия Рим ”. И до през днешния ден се счита, че непревземаемостта на Търново епохи наред се е дължала освен на уменията и далновидността на средновековните владетели, само че и на силата на светите мощи. Заради това столично Търново се е славело и като Българския Ерусалим. Още с възобновяване на Второто българско царство, в столицата стартира да се натрупа берекет. Това на езика на средновековните книжовници значи събиране и запазване на свети мощи, които да подаряват града с чудна и несъкрушима мощ. Началото на този развой било сложено от цар Асен I, който през 1195 г пренесъл мощите на най-почитания български светец Св.Иван Рилски от Средец /б.а.древното име на София/ в Търново. Тази духовна активност била продължена с особена интензивност от цар Калоян. Негова заслуга е в болярския град да бъдат събрани мощите на Свети Михаил Воин, Свети Иларион Мъгленски, Свети Йоан Поливодски и на Света Филотея. По времето на цар Иван-Асен II пък в Търново се озовали нетленните остатъци на Света Петка Българска и на Свети Гавраил Лесновски. От непокътнатите писмени източници на средновековните книжовници и най-много от творбите на патриарх Евтимий черпим сведения в кои храмове са се съхранявали светините. Мощите на Свети Михаил Воин са били положени в патриаршеската черква „ Свето Вознесение Христово.Заедно с тях са били изложени и мощите и на канонизираните български патриарси Йоаким I Макарий и Йоаким III. В църквата на цар Иван-Асен II „ Св.40 мъченици ” пък са били скътани останките на Свети Иларион Мъгленски на канонизирания в Търново Свети Сава Сръбски. Знае се, че костите на Свети Йоан Поливотски са били в царския манастир „ Свети Апостоли Петър и Павел ”, а на Света Филотея в античния манастир „ Св.Богорица Темнишка ” в подножието на крепостта Царевец.
По това време, преди цели 7 века, за мощите на Света Петка Българска било отредено особено място в дворцовата черква на хълма Царевец. Култът към светицата през 14 век става извънредно огромен. Тя се е смятала за настойничка на Търново. Така при подписването на търговски контракт с Венеция, цар Иван-Александър декларира, че ще извърши отговорностите си по съглашението, като се заклева в Света Богорица и Света Петка.
Нашият посетител
Проф.д-р Хитко Вачев е археолог с над 30-годишна процедура. Има повече от 150 научни изявления преведени на немски, френски, румънски, японски език. Ръководител е на археологичски изследвания в село Арбанаси, Дубровнишката черква, манастирските комплекси “Св.Св.Петър и Павел ” и “Успение на Св.Богородица ” във Велико Търново. Председател е на Специализирания експертен съвет за запазване паметниците на културата. Хоноруван учител във ВТУ “Св.св. Кирил и Методий ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ