Баневи съдят Гeшев и заместниците му заради писмо до евроинституциите
С исковата молба, направена от юрист Михаил Екимджиев, те претендират за обезщетение от общо 60 000 лева (по 30 000 лева на всеки) за моралните вреди, които са им нанесени с писмо, подписано от управлението на прокуратурата и адресирано до 67 получатели - ръководители на интернационалните институции и задгранични посланици, измежду които ръководителят на Европейския парламент Давид Сасоли (наскоро починал), ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, основни еврокомисари, ръководители на парламентарни групи в Екологичен потенциал, посолствата на Съединени американски щати, Англия, Франция, Германия и доста други.
Това дело е любопитно минимум по две аргументи. От една страна, претекстовете в исковата молба, по думите на адв. Екимджиев, излагат на показ юридическото незнание и моралната неплатежоспособност на ръководителите на българската прокуратура. От друга страна, за разлика от досегашните каузи за компенсации за вреди, завеждани от потърпевшите против прокуратурата, надлежно против страната, по които съответните причинители на нарушаването не търпят никакви негативи, този иск е ориентиран персонално против причинителите - основния прокурор и заместниците му.
Писмото на ръководителите на прокуратурата, станало мотив за желае, е изпратено в края на декември, само че за него стана известно след изявления в медиите от началото на януари, които провокираха мощни публични реакции. В него Гешев и заместниците му декларират, че върху прокуратурата и персонално върху основния прокурор се упражнява политически напън, който заплашва върховенството на правото и разделянето на управляващите. Като политически напън са окачествени апелите към Гешев да си подаде оставката, както и редица законодателни начинания във връзка с прокуратурата и основния прокурор, като да вземем за пример за чуване на основния прокурор в Народното събрание, за ограничение на пълномощията му и други, в това число и за премахването на профилираното правораздаване. Като политически напън се окачествяват и импортираните от министрите на правораздаването сигнали до Висш съдебен съвет с искане за формиране на дисциплинарно произвеждане против Гешев, а като лична офанзива против основния прокурор са окачествени и инспекциите от Национална агенция за приходите и ГДБОП на бащата на Гешев и на дамата, с която живее на фамилни начала, провокирани от сигнали за съмнителни бизнес участия. По същия метод са оценени и рецензии към работата на прокуратурата по съответни каузи, искане за санкции на прокурори за несвършена работа и за повече бистрота по тези преписки, които съставляват публичен интерес. Общото е, че всички дейности, които Гешев и заместниците му окачествяват като напън, всъщност са дейности в осъществяване на съответни институционални пълномощия, планувани в закона, и стимулирани от държанието на самия Гешев и ръководената от него прокуратура написа " Капитал ".
" Казусът е невиждан. Освен компенсацията, което жалбоподателите претендират, делото има стратегически темперамент и цели да изобличим юридическото незнание и моралната неплатежоспособност на ръководителите на българската прокуратура, които години наред редовно злоупотребяват с функционалния си имунитет, нарушавайки конституционни права на български жители. Вероятно поради същото юридическо незнание те не си дават сметка, че подписвайки писмото в персонално качество, въпреки да са показали длъжностите, които заемат, те към този момент излизат от чадъра на този имунитет, който ги пази от наказание единствено за дейности по работа. Тъй като тази странна " патриотична " петиция, изрично не е процесуално деяние, попадащо в процесуалните пълномощия на прокуратурата, те на общо съображение дават отговор за непозволено увреждане по реда на член 45 Закон за задълженията и договорите.
Това дава превъзходен късмет да се потърси лична отговорност от лицата, предизвикали недобросъвестно увреждането, а не от прокуратурата, когато възможното обезщетение би било платено от всички нас.
Искът е и отзив за Висш съдебен съвет, който утвърждава хора с такива професионални и морални качества на основни места в прокуратурата. "
В исковата молба Екимджиев се базира на " странния халюцинационен епистоларен род ", употребен от управлението на прокуратурата, големия брой на получателите, до които е изпратено писмото и тяхната значима институционална позиция, както и на " характерния подтекст, в който напълно неоснователно са забъркани " Баневи.
" Ръководителите на Прокуратурата на Република България, в прорез с правилото на националния суверенитет, се оплакват на 67-те получатели на писмото, множеството от които представители на други суверенни страни, от други български институции. Впечатляващо е, че ответниците, заемащи управителни длъжности в българска обществена институция с голям властов запас, се оплакват от напън на останалите управляващи и на всички политически сили. ", т.е. от " неприятната си страна, чиито институции злонамерено и с непонятен синхрон желаят да реформират ", се споделя в исковата молба.
Нещо повече - изложените в исковата молба обстоятелства приказват за рецидивиращ институционален произвол. За следващ път по отношение на тях е нарушена презумпцията за невиновност, освен това - по-малко от три месеца откакто през октомври м.г. Баневи завоюваха дело в Страсбург против България точно за нарушение на презумпцията за невиновност от страна на спецпрокуратурата в миг, когато неин началник беше Гешев, към този момент спряган за основен прокурор и водещ предизборната си акция със " знакови " акции против " олигарси ". Това решение на Страсбург пристигна след серия предходни осъждания на страната за идентични нарушавания - управляващите и най-често прокуратурата и Министерство на вътрешните работи, ползвайки се от безспорната си безотговорност, самоуверено афишират пред медиите публично известни лица за нарушители, доста постоянно преди делото въобще да стигне в съда (такива са решенията по делата Гуцанов против България от 2015 година, Стоянов и други (Дамбовците) от 2016 година, Масларова (2019 г.) и др.).
Това е основанието за коментара в исковата молба, че за жалост, просветителният темперамент на решенията на Европейски съд по правата на човека, не е съумял да повлияе на изконната юридическа неначетеност на управлението на прокуратурата, което в писмото си до евроинституциите декларира: " Манипулативно и по неприемлив метод тези лица използваха нагнетена против изпълнителната власт гражданска сила против Прокуратура на Република България и основния прокурор, с цел да попречат на работата на прокуратурата, с цел да осуетят следствия и да предотвратят изправянето на отговорни лица пред самостоятелния български съд на база на събраните доказателства. "
Това дело е любопитно минимум по две аргументи. От една страна, претекстовете в исковата молба, по думите на адв. Екимджиев, излагат на показ юридическото незнание и моралната неплатежоспособност на ръководителите на българската прокуратура. От друга страна, за разлика от досегашните каузи за компенсации за вреди, завеждани от потърпевшите против прокуратурата, надлежно против страната, по които съответните причинители на нарушаването не търпят никакви негативи, този иск е ориентиран персонално против причинителите - основния прокурор и заместниците му.
Писмото на ръководителите на прокуратурата, станало мотив за желае, е изпратено в края на декември, само че за него стана известно след изявления в медиите от началото на януари, които провокираха мощни публични реакции. В него Гешев и заместниците му декларират, че върху прокуратурата и персонално върху основния прокурор се упражнява политически напън, който заплашва върховенството на правото и разделянето на управляващите. Като политически напън са окачествени апелите към Гешев да си подаде оставката, както и редица законодателни начинания във връзка с прокуратурата и основния прокурор, като да вземем за пример за чуване на основния прокурор в Народното събрание, за ограничение на пълномощията му и други, в това число и за премахването на профилираното правораздаване. Като политически напън се окачествяват и импортираните от министрите на правораздаването сигнали до Висш съдебен съвет с искане за формиране на дисциплинарно произвеждане против Гешев, а като лична офанзива против основния прокурор са окачествени и инспекциите от Национална агенция за приходите и ГДБОП на бащата на Гешев и на дамата, с която живее на фамилни начала, провокирани от сигнали за съмнителни бизнес участия. По същия метод са оценени и рецензии към работата на прокуратурата по съответни каузи, искане за санкции на прокурори за несвършена работа и за повече бистрота по тези преписки, които съставляват публичен интерес. Общото е, че всички дейности, които Гешев и заместниците му окачествяват като напън, всъщност са дейности в осъществяване на съответни институционални пълномощия, планувани в закона, и стимулирани от държанието на самия Гешев и ръководената от него прокуратура написа " Капитал ".
" Казусът е невиждан. Освен компенсацията, което жалбоподателите претендират, делото има стратегически темперамент и цели да изобличим юридическото незнание и моралната неплатежоспособност на ръководителите на българската прокуратура, които години наред редовно злоупотребяват с функционалния си имунитет, нарушавайки конституционни права на български жители. Вероятно поради същото юридическо незнание те не си дават сметка, че подписвайки писмото в персонално качество, въпреки да са показали длъжностите, които заемат, те към този момент излизат от чадъра на този имунитет, който ги пази от наказание единствено за дейности по работа. Тъй като тази странна " патриотична " петиция, изрично не е процесуално деяние, попадащо в процесуалните пълномощия на прокуратурата, те на общо съображение дават отговор за непозволено увреждане по реда на член 45 Закон за задълженията и договорите.
Това дава превъзходен късмет да се потърси лична отговорност от лицата, предизвикали недобросъвестно увреждането, а не от прокуратурата, когато възможното обезщетение би било платено от всички нас.
Искът е и отзив за Висш съдебен съвет, който утвърждава хора с такива професионални и морални качества на основни места в прокуратурата. "
В исковата молба Екимджиев се базира на " странния халюцинационен епистоларен род ", употребен от управлението на прокуратурата, големия брой на получателите, до които е изпратено писмото и тяхната значима институционална позиция, както и на " характерния подтекст, в който напълно неоснователно са забъркани " Баневи.
" Ръководителите на Прокуратурата на Република България, в прорез с правилото на националния суверенитет, се оплакват на 67-те получатели на писмото, множеството от които представители на други суверенни страни, от други български институции. Впечатляващо е, че ответниците, заемащи управителни длъжности в българска обществена институция с голям властов запас, се оплакват от напън на останалите управляващи и на всички политически сили. ", т.е. от " неприятната си страна, чиито институции злонамерено и с непонятен синхрон желаят да реформират ", се споделя в исковата молба.
Нещо повече - изложените в исковата молба обстоятелства приказват за рецидивиращ институционален произвол. За следващ път по отношение на тях е нарушена презумпцията за невиновност, освен това - по-малко от три месеца откакто през октомври м.г. Баневи завоюваха дело в Страсбург против България точно за нарушение на презумпцията за невиновност от страна на спецпрокуратурата в миг, когато неин началник беше Гешев, към този момент спряган за основен прокурор и водещ предизборната си акция със " знакови " акции против " олигарси ". Това решение на Страсбург пристигна след серия предходни осъждания на страната за идентични нарушавания - управляващите и най-често прокуратурата и Министерство на вътрешните работи, ползвайки се от безспорната си безотговорност, самоуверено афишират пред медиите публично известни лица за нарушители, доста постоянно преди делото въобще да стигне в съда (такива са решенията по делата Гуцанов против България от 2015 година, Стоянов и други (Дамбовците) от 2016 година, Масларова (2019 г.) и др.).
Това е основанието за коментара в исковата молба, че за жалост, просветителният темперамент на решенията на Европейски съд по правата на човека, не е съумял да повлияе на изконната юридическа неначетеност на управлението на прокуратурата, което в писмото си до евроинституциите декларира: " Манипулативно и по неприемлив метод тези лица използваха нагнетена против изпълнителната власт гражданска сила против Прокуратура на Република България и основния прокурор, с цел да попречат на работата на прокуратурата, с цел да осуетят следствия и да предотвратят изправянето на отговорни лица пред самостоятелния български съд на база на събраните доказателства. "
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ