Фестивал на фолклорната носия, Жеравна - II
С интерес следим по какъв начин грънчар учи младоци да си създадат глинен съд, току протрива брада продавача на цървули, а ножарят изяснява от каква стомана са му ножовете. Пече се и самун по каракачански. Пекарят нагрява, огромен, кръговиден, разлат глинен съд - подница, и нещо като капак от метал с ръкохватка - връшник, върху който има плам. Нагрятата подница се изважда на тревата, вътре се слага самун, захлупва се с връшника, върху който има плам и по този начин до момента в който се изпече хляба.
Малко по-нагоре засукани момци въртят чевермета, а остарели баби бъркат фасул и леща. Родопски гайди и зурни от Гоце Делчевско към този момент пропиват носията ти. Кръшни моми и момци тропат под звуците им. Присядаме и с присъщо женско любознание се потапяме в приказката – Българската национална приказка (добре де има и други националности).
В носия никой не наподобява неприятно. Няма ниски, дебели, кривокраки и немодерни. Всеки гордо пристъпва, като че ли носи на себе си 100 оки злато. Окото не може да се нарадва, всичко е друго, а някак си близко. Сещам се за татко ми, който ме пита преди да потегли, от къде имам такова предпочитание за сходни неща, откакто вкъщи в никакъв случай не се е държало на това, а съм расло градско чадо. Трябва да си бил на фестивала с цел да си отговориш на този въпрос. Трябва! Търсех думи с цел да ви обясня за какво е по този начин, само че думите са безсилни пред тази магия.
Засвирват гайди, чорбаджията Христо пристъпва тежко с ботуши, а зад него момци носят чевермета, които през целия ден въртяха на муден огън. Празнично ги окачват и като че ли това се явява катализатор на още по-безспирна забава. Хората прииждат, а там зад ъгъла, като змия се вие, тежка трапеза, постлана с шарени черги и меки възглавнички, трикраки масички, чакаща своите посетители. Залязващото слънце рисува картини. И скоро всички се запътваме към огромната сцена за концерта на Северняшки отбор - Плевен. Там към този момент леко причаква луната и танцьорите ни понасят в ритъма на танците.
Връщаме се, взимаме ракия в юзче, то остава за спомен. Момъкът, който сипва или е вманиачен или е Луд. В положителният смисъл. Танцува, подскача, подвиква, че най-хубавата ракия има. Кара ме да се усмихна до уши. В полумрака си споделяме наздраве със „ съседите ” по рогозка, получавам комплимент, че имам дребни крачета (такъв не съм имала). Смеем се, а националното забавление не стопира. Скоро страстите стоварват тежки криле над плещите ни и хващаме калдаръма на Жеравна, с цел да се приберем при вуйна Иванка и баба Мария. Тежки, като че ли дъждовни, облаци танцуват с луната, съвсем мистично наподобява къщата, преди да се приберем. Заспиваме незабавно.
Продължава: 
Фестивал на фолклорната носия, ЖеравнаПродължава: Фестивал на фолклорната носия, Жеравна - III
Малко по-нагоре засукани момци въртят чевермета, а остарели баби бъркат фасул и леща. Родопски гайди и зурни от Гоце Делчевско към този момент пропиват носията ти. Кръшни моми и момци тропат под звуците им. Присядаме и с присъщо женско любознание се потапяме в приказката – Българската национална приказка (добре де има и други националности).
В носия никой не наподобява неприятно. Няма ниски, дебели, кривокраки и немодерни. Всеки гордо пристъпва, като че ли носи на себе си 100 оки злато. Окото не може да се нарадва, всичко е друго, а някак си близко. Сещам се за татко ми, който ме пита преди да потегли, от къде имам такова предпочитание за сходни неща, откакто вкъщи в никакъв случай не се е държало на това, а съм расло градско чадо. Трябва да си бил на фестивала с цел да си отговориш на този въпрос. Трябва! Търсех думи с цел да ви обясня за какво е по този начин, само че думите са безсилни пред тази магия.
Засвирват гайди, чорбаджията Христо пристъпва тежко с ботуши, а зад него момци носят чевермета, които през целия ден въртяха на муден огън. Празнично ги окачват и като че ли това се явява катализатор на още по-безспирна забава. Хората прииждат, а там зад ъгъла, като змия се вие, тежка трапеза, постлана с шарени черги и меки възглавнички, трикраки масички, чакаща своите посетители. Залязващото слънце рисува картини. И скоро всички се запътваме към огромната сцена за концерта на Северняшки отбор - Плевен. Там към този момент леко причаква луната и танцьорите ни понасят в ритъма на танците.
Връщаме се, взимаме ракия в юзче, то остава за спомен. Момъкът, който сипва или е вманиачен или е Луд. В положителният смисъл. Танцува, подскача, подвиква, че най-хубавата ракия има. Кара ме да се усмихна до уши. В полумрака си споделяме наздраве със „ съседите ” по рогозка, получавам комплимент, че имам дребни крачета (такъв не съм имала). Смеем се, а националното забавление не стопира. Скоро страстите стоварват тежки криле над плещите ни и хващаме калдаръма на Жеравна, с цел да се приберем при вуйна Иванка и баба Мария. Тежки, като че ли дъждовни, облаци танцуват с луната, съвсем мистично наподобява къщата, преди да се приберем. Заспиваме незабавно.
Продължава: Фестивал на фолклорната носия, ЖеравнаПродължава: Фестивал на фолклорната носия, Жеравна - III Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ