„Най-близкото до съвест, което съществува в Силициевата долина“: Тристан Харис – рицарят на честните технологии
С името на митичен рицар, той е измежду дребното донкихотовци, продължаващи борбата против чудовището, в което се трансформира днешния интернет.
„ Най-близкото до съвест, което съществува в Силициевата котловина “, по този начин е прочут Тристан Харис. Името му нашумя с прословутия филм „ Социалната алтернатива “, който притегли погледите, само че по този начин и не поведе след себе си кой знае каква смяна. Работата му е въплъщение на всичко това, което е „ счупено “ в днешния онлайн живот. На манипулативните практики, които са се трансформирали в опасност за бъдещето ни като тип, написа уеб сайтът karamanev.me.
Тристан Харис е освен най-разпознаваемият труженик за свободен и либерален интернет. Не единствено изчерпателен откривател, привличащ погледите към методите, по които ни манипулират. Той е и индивидът, който десетилетие по-рано предизвести, че пътят, по който вървят технологиите ще ни води в света на фирмите мастодонти, по-силни и от най-големите страни. До времената, когато сме неспособни да задържим вниманието си, четейки. До балоните на филтрите, които изкривяват гротескно метода, по който се осведомяваме.
Възможно ли е съгласно него да обърнем трендовете? Интернет да се трансформира в свободно място без монополи, където информацията се дава по либерален метод, с почитание към персоналните данни и възгледите на всеки потребител… Какви ли са концепциите му за бъдещето на мрежата?
Негова персона идва като естествено продължение на Джарон Лание, Ели Парайзър, Кал Нюпорт. Пътят на Тристан минава през личен сполучлив стартъп, през опит да промени системата от вътрешната страна като част от екипа на Гугъл. После идва същинската му борба за времето и вниманието на всички ни.
Роден през 1985-а, пътят му стартира като този на доста от другите забележителни персони на Силициевата котловина. От дребен си пада по програмирането, напълно невръстно хлапе написа първите си стратегии за Mac. Идолът му по това време е Стив Возняк, даже му праща писма, които остават без отговор.
Освен от компютрите, той се увлича и от изкуството на илюзионистите. Сам се учи да прави фокуси, с цел да впечатлява приятелите си. По-късно той ще се върне към тези времена, тъй като те го карат да се замисли по тематиката за асиметричната власт. Карайки ви да изберете карта от колодата, магьосникът сякаш ви дава избор, само че той е единствено заблуда, известно е авансово коя ще изберете, той ловко ви е насочил към нея. Именно това, което след години Тристан ще забележи, че вършат и интернет колосите.
Като млад той несъмнено им симпатизира. Учи в Станфорд, университета, дал на този свят съгласно статистиката най-вече сполучливи стартъпи.
Негов състудент е Майк Кригър, бъдещият основател на Instagram, дружно вземат участие в поведенчески опит. Изследват по какъв начин да накарат човек в дадена мрежа да изпрати на различен фотография, в случай че при събеседника му времето е неприятно – с цел да го зареди с положително въодушевление. Курсът е по логика на психиката и е ориентиран към това по какъв начин да влияем на потребителите. На нашия воин му прави усещане, че и дума не се обелва за това по какъв начин въздействието да се случва етично, по какъв начин да се оставя независимост на избор на същите тези консуматори.
Докато следва, извършва една от огромните си фантазии – стаж в Apple. После идва и огромната стъпка – основава собствен стартъп. Apture е добавка към браузъра, с чиято помощ човек може да търси повече информация в даден уебсайт. Приложението бързо става известно, употребяват го The Economist, Financial Times, The New York Times. Както след това споделя Харис, от самото начало той се раздира сред задачата на компанията – да предизвика любознанието на хората, и натиска на клиентите да прави по този начин, че те да стоят колкото може по-дълго на уеб страниците им.
Стартъпът е платен от Гугъл за $10 млн., дружно с него и Тристан става част от екипа на компанията и работи по електронната поща Gmail. След година в това начинание, той към този момент е уверен, че не желае да е част от една манипулативна система и стартира кръстоносната си битка…
През 2012 година той разпраща на сътрудниците си презентация на 144 страници със заглавието „ Призив да се минимизират отвличащите фактори и да се почита вниманието на потребителите “. Пуска го до пощите на десетина души, само че след няколко дни към този момент са го чели над 5000 чиновници на Гугъл, в това число и Лари Пейдж.
От колоса сякаш му дават късмет да приложи концепциите си на процедура. Година по-късно Тристан заема длъжността „ етичен дизайнер и продуктов мъдрец “ за гигантската компания. Знаете, в тази област си падат по гръмките и истински длъжности, които обаче са с много неразбираемо наличие. Така или другояче, той се пробва да разпространява концепциите си, в това число канейки световноизвестния будистки духовник Тик Нят Хан да изнесе лекция пред „ колектива “.
Много пъти се среща с шефовете на Гугъл. Получава овации, сякаш му споделят какъв брой е значима неговата работа, но… нищо не се трансформира. Така пред декември 2015-а Тристан се отхвърля от опитите си да промени системата от вътрешната страна, напуща работа и се отдава на задачата си. Да приказва за недъзите на актуалните технологии и за това по какъв начин можем да им противодействаме, още веднъж посредством технологиите.
Напълно разбираемо е за какво Гугъл не могат да си разрешат да приложат концепциите на нашия воин. Защото в дивия онлайн свят това незабавно би ги направило неконкурентноспособни по отношение на всички останали.
Става дума за същата онази асиметрична власт, поуката, която Тристан носи в себе си от магическото детство. Само че в тази ситуация не безобидният опит за впечатляване на илюзиониста, а напълно директната операция. „ Хората „ зад екрана “ упражняват цялата власт върху тези, които гледат в същия този екран. “
„ Проблемът ни е, че през днешния ден изпитваме същите палеолитни страсти, живеем при институции, устроени при феодален метод, а към този момент владеем технологии, които ни карат да се усещаме богоподобни “, споделя Тристан.
Всичко това идва като естествено следствие от най-важната характерност на актуалния цифров свят – голямото море от информация, което ни залива, и борбата вниманието ни да бъде привлечено. Искат или не, с цел да оцелеят, фирмите вършат всичко по себе си, с цел да насочат погледа ни точно към техния артикул, колкото може по-често и задълго, тъй като точно то е това, което по някакъв метод ги изхранва.
Тристан я назовава „ стопанска система на вниманието “. Всяко приложение и уеб страница – без значение дали е за медитация, новинарска платформа или увлекателна игра, се старае да притегли погледа ви, с цел да го отворите и да прекарате в него допустимо най-дълго време.
И по какъв начин се случва това? Чрез всевъзможни манипулативни техники. В имейла си до сътрудниците Тристан предизвестява, че до десетилетие те ще доведат до такава степен, че хората ще са неспособни да задържат задълго вниманието си, да вземем за пример четейки книга. Че софтуерните артикули от ден на ден ще ни бомбардират със известия за щяло и нещяло, на което ние ще реагираме още веднъж и още веднъж, без да се осъзнаваме, като хамстер във въртележка. Че персонализирането на наличието крие опасности, които би трябвало да бъдат осмислени и предотвратени.
Добре пристигнали в това бъдеще, за което Тристан се оказва изцяло прав. Отвличащите фактори в всекидневието ни през днешния ден са камшик, чиито гнили плодове ще ядем дълги години. Все по-трудно ни е да задържаме вниманието си, да се удържим да не погледнем отново към телефона, с цел да забележим дали пък някой не е лайкнал следващия ни пост.
Ама, и да го е лайкнал, какво от това?
След Гугъл Тристан стартира да се занимава с нещо, което самичък назовава „ етически активизъм “. Създава придвижването „ Добре прекарано време “ (Time Well Spent) с концепцията по тематиката да се приказва повече и хората да си дават сметка за размерите на операцията. После със съидейници основава неправителствената организация Център за хуманни технологии.
През 2020-а съумява да притегли внимание към тематиките с присъединяване си в „ Социалната алтернатива “. Филмът е гледан от 100 милиона души в 190 страни, преведен е на 30 езика! Харис става много известен, доста страни го канят като съветник за вероятни регулации, чест посетител е и в Сената.
Да, известността на кино лентата евентуално води до някои промени, като да вземем за пример въвеждането на „ фокусиран “ режим в новите айфони. Истината обаче е, че по-скоро още веднъж се претворява поговорката за това, че кучетата си лаят, а керванът си върви.
Според нашия воин едно от решенията е да се постави завършек на безплатните приложения. Както повтаря и положителният стар Джарон Лание, когато нещо е гратис, стоката си ти, това се потвърждава през днешния ден от тъжните образци на интернет колосите. От ожесточената им борба за данните и времето ни. Срещу това съгласно Тристан стоят „ органичните технологии “ – плащаш си за тях, само че това разрешава на основателите им да не употребяват операции и рекламни хватки.
Първата стъпка съгласно него е страните да забранят свръхтаргетираната реклама.
Обаче доста е мъчно човек да свикне да дава пари за нещо, което постоянно е получавал (на пръв поглед) гратис. Разбира се, тук цена има и тя най-после излиза солена, само че с цел да си дадеш сметка за това, би трябвало да се замислиш… за което нямаш време, до момента в който в джоба телефонът отново ти припомня, че в някоя от 235-те обществени мрежи някой е харесал поста ти.
И тук идва идната концепция на Тристан, която е елементарна, разумна и въпреки всичко, в случай че я вземат на въоръжение повече хора, единствено биха спечелили от това. Да, знаете в чии ръце е спасението на самите давещи се.
Търсенето на решение на тези проблеми минава през осъзнаването им – малко на брой ще се замислят и няма да открият за себе си, че са се трансформирали в „ анонимни фейсбукхолици “ и отварят минута през минута тази или друга платформа.
Съветите на нашия воин са много сходни на тези на Кал Нюпорт с неговия „ цифров минимализъм “. Стъпките са в действителност интуитивни. Да ограничите за известно време приложенията, които имате на телефона си, с цел да оцените кои от тях в действителност са ви значими. Факт е, че през днешния ден е съвсем невероятно да си деен член на обществото, в случай че се откажеш изцяло от тях, за това способства и все по-свободната работна среда от времената на пандемията.
Но спасението тук е в това да се ограничим до тези приложения и известия в тях, които в действителност са ни значими. Ако толкоз нямаме самообладание да забележим писмото от някой значим човек, постоянно може да сложим филтър и телефонът да ни осведоми единствено за него, а не за всяки идващ спам в пощенската кутия. Средно всеки от нас през днешния ден поглежда телефона си към 150 пъти дневно!
Сред другите му хрумвания е да отделите на един екран значимите приложения, тъй че другите да не са непрекъснато пред очите ви. Защото всички са измислени по този начин, че, насочите ли взор към екрана, да ви привлекат с алена удивителна, че има нещо ново и изключително забавно, поради което да ги отворите.
Неспособността да се концентрираме е голям проблем, който се задълбочава – проличава си и от това по какъв начин се трансформира характерът на всяка последваща нашумяла обществена мрежа. Но има и още една огромна тематика, обвързвана с етиката на колосите, за която Тристан постоянно приказва и тя е не по-малко значима за нас като тип: демокрацията и публичното развиване.
И тук отново огромно значение имат обществените мрежи. Днес, с цел да доближи до вас да вземем за пример тази обява, това с доста огромна степен на възможност се е случило през някой от интернет колосите. Отдавна отмина времето, когато влизахме на уеб сайтове, с цел да четем вести – в този момент ни ги оферират търсачките, в случай че ни е нужно нещо съответно, или обществените мрежи. Последните обаче по никакъв начин не обичат да демонстрират външни линкове, главната им цел е да задържат вниманието ни колкото може по-дълго. В резултат се постанова основателите на наличие да заплащат за реклама, тъй че въпреки всичко думите им да стигат до някого.
Или другият вид: да са шумни, провокативни, тайни, двусмислени, „ просещи си “ да кликнеш на шарено звучащия линк. От всичко това разумно последваха и други феномени, предсказани от Тристан – поляризацията на обществата, невъзможността за реализиране на единодушие, нападателната връзка.
Заедно с това идва и директната интервенция. Според проучване на психолога Робърт Ъпстейн от Американския институт за поведенчески проучвания и технологии да вземем за пример, от 2015-а до през днешния ден резултатите от Гугъл са трансформирали изхода на изборите в не по-малко от 25 страни.
„ Всичко това води до крах на хората, на човечеството, крах на връзките, вниманието, демокрацията, на възприятието за позор “, споделя Тристан.
Нови тематики отваря и напредъкът на изкуствения разсъдък. Според модерния рицар, казусът там не е, че технологиите софтуерно ще стартират да ни превъзхождат в нашите мощни области. Опасността настъпа тогава, когато компютърът „ осъзнае “ слабостите на индивида, когато разбере къде той е прочувствено уязвим и употребява това против него. Дали не виждаме първите следи от този проблем в логаритмите на обществените мрежи?
На съвещание на Сената напролет на 2021-а Тристан формулира казуса ясно и увлекателно: „ Намираме се в средата на огромния преход от аналоговото общество на ХХ към цифровото на XXI век. Пред нас има два избора, които наподобяват като антиутопия: можем да се насочим към китайските оруеловски импланти в мозъка с властнически надзор, цензура и всеобща смяна на държанието. Или да изберем американската, западната версия на Хъксли, при която да потънем в разпределяне, яд, маловажност и развлечения до смърт… Хайде да опитаме да намерим трети път: към намерено, а не затворено цифрово общество! “.
И в действителност, хайде! Тази борба е толкоз значима и зависи от всеки от нас… Със сигурност смисленото цифрово бъдеще минава през осмисляне. И битка, само че не против хората на друго мнение онлайн. Нали си спомняш къде е свободата, Санчо…?
„ Най-близкото до съвест, което съществува в Силициевата котловина “, по този начин е прочут Тристан Харис. Името му нашумя с прословутия филм „ Социалната алтернатива “, който притегли погледите, само че по този начин и не поведе след себе си кой знае каква смяна. Работата му е въплъщение на всичко това, което е „ счупено “ в днешния онлайн живот. На манипулативните практики, които са се трансформирали в опасност за бъдещето ни като тип, написа уеб сайтът karamanev.me.
Тристан Харис е освен най-разпознаваемият труженик за свободен и либерален интернет. Не единствено изчерпателен откривател, привличащ погледите към методите, по които ни манипулират. Той е и индивидът, който десетилетие по-рано предизвести, че пътят, по който вървят технологиите ще ни води в света на фирмите мастодонти, по-силни и от най-големите страни. До времената, когато сме неспособни да задържим вниманието си, четейки. До балоните на филтрите, които изкривяват гротескно метода, по който се осведомяваме.
Възможно ли е съгласно него да обърнем трендовете? Интернет да се трансформира в свободно място без монополи, където информацията се дава по либерален метод, с почитание към персоналните данни и възгледите на всеки потребител… Какви ли са концепциите му за бъдещето на мрежата?
Негова персона идва като естествено продължение на Джарон Лание, Ели Парайзър, Кал Нюпорт. Пътят на Тристан минава през личен сполучлив стартъп, през опит да промени системата от вътрешната страна като част от екипа на Гугъл. После идва същинската му борба за времето и вниманието на всички ни.
Роден през 1985-а, пътят му стартира като този на доста от другите забележителни персони на Силициевата котловина. От дребен си пада по програмирането, напълно невръстно хлапе написа първите си стратегии за Mac. Идолът му по това време е Стив Возняк, даже му праща писма, които остават без отговор.
Освен от компютрите, той се увлича и от изкуството на илюзионистите. Сам се учи да прави фокуси, с цел да впечатлява приятелите си. По-късно той ще се върне към тези времена, тъй като те го карат да се замисли по тематиката за асиметричната власт. Карайки ви да изберете карта от колодата, магьосникът сякаш ви дава избор, само че той е единствено заблуда, известно е авансово коя ще изберете, той ловко ви е насочил към нея. Именно това, което след години Тристан ще забележи, че вършат и интернет колосите.
Като млад той несъмнено им симпатизира. Учи в Станфорд, университета, дал на този свят съгласно статистиката най-вече сполучливи стартъпи.
Негов състудент е Майк Кригър, бъдещият основател на Instagram, дружно вземат участие в поведенчески опит. Изследват по какъв начин да накарат човек в дадена мрежа да изпрати на различен фотография, в случай че при събеседника му времето е неприятно – с цел да го зареди с положително въодушевление. Курсът е по логика на психиката и е ориентиран към това по какъв начин да влияем на потребителите. На нашия воин му прави усещане, че и дума не се обелва за това по какъв начин въздействието да се случва етично, по какъв начин да се оставя независимост на избор на същите тези консуматори.
Докато следва, извършва една от огромните си фантазии – стаж в Apple. После идва и огромната стъпка – основава собствен стартъп. Apture е добавка към браузъра, с чиято помощ човек може да търси повече информация в даден уебсайт. Приложението бързо става известно, употребяват го The Economist, Financial Times, The New York Times. Както след това споделя Харис, от самото начало той се раздира сред задачата на компанията – да предизвика любознанието на хората, и натиска на клиентите да прави по този начин, че те да стоят колкото може по-дълго на уеб страниците им.
Стартъпът е платен от Гугъл за $10 млн., дружно с него и Тристан става част от екипа на компанията и работи по електронната поща Gmail. След година в това начинание, той към този момент е уверен, че не желае да е част от една манипулативна система и стартира кръстоносната си битка…
През 2012 година той разпраща на сътрудниците си презентация на 144 страници със заглавието „ Призив да се минимизират отвличащите фактори и да се почита вниманието на потребителите “. Пуска го до пощите на десетина души, само че след няколко дни към този момент са го чели над 5000 чиновници на Гугъл, в това число и Лари Пейдж.
От колоса сякаш му дават късмет да приложи концепциите си на процедура. Година по-късно Тристан заема длъжността „ етичен дизайнер и продуктов мъдрец “ за гигантската компания. Знаете, в тази област си падат по гръмките и истински длъжности, които обаче са с много неразбираемо наличие. Така или другояче, той се пробва да разпространява концепциите си, в това число канейки световноизвестния будистки духовник Тик Нят Хан да изнесе лекция пред „ колектива “.
Много пъти се среща с шефовете на Гугъл. Получава овации, сякаш му споделят какъв брой е значима неговата работа, но… нищо не се трансформира. Така пред декември 2015-а Тристан се отхвърля от опитите си да промени системата от вътрешната страна, напуща работа и се отдава на задачата си. Да приказва за недъзите на актуалните технологии и за това по какъв начин можем да им противодействаме, още веднъж посредством технологиите.
Напълно разбираемо е за какво Гугъл не могат да си разрешат да приложат концепциите на нашия воин. Защото в дивия онлайн свят това незабавно би ги направило неконкурентноспособни по отношение на всички останали.
Става дума за същата онази асиметрична власт, поуката, която Тристан носи в себе си от магическото детство. Само че в тази ситуация не безобидният опит за впечатляване на илюзиониста, а напълно директната операция. „ Хората „ зад екрана “ упражняват цялата власт върху тези, които гледат в същия този екран. “
„ Проблемът ни е, че през днешния ден изпитваме същите палеолитни страсти, живеем при институции, устроени при феодален метод, а към този момент владеем технологии, които ни карат да се усещаме богоподобни “, споделя Тристан.
Всичко това идва като естествено следствие от най-важната характерност на актуалния цифров свят – голямото море от информация, което ни залива, и борбата вниманието ни да бъде привлечено. Искат или не, с цел да оцелеят, фирмите вършат всичко по себе си, с цел да насочат погледа ни точно към техния артикул, колкото може по-често и задълго, тъй като точно то е това, което по някакъв метод ги изхранва.
Тристан я назовава „ стопанска система на вниманието “. Всяко приложение и уеб страница – без значение дали е за медитация, новинарска платформа или увлекателна игра, се старае да притегли погледа ви, с цел да го отворите и да прекарате в него допустимо най-дълго време.
И по какъв начин се случва това? Чрез всевъзможни манипулативни техники. В имейла си до сътрудниците Тристан предизвестява, че до десетилетие те ще доведат до такава степен, че хората ще са неспособни да задържат задълго вниманието си, да вземем за пример четейки книга. Че софтуерните артикули от ден на ден ще ни бомбардират със известия за щяло и нещяло, на което ние ще реагираме още веднъж и още веднъж, без да се осъзнаваме, като хамстер във въртележка. Че персонализирането на наличието крие опасности, които би трябвало да бъдат осмислени и предотвратени.
Добре пристигнали в това бъдеще, за което Тристан се оказва изцяло прав. Отвличащите фактори в всекидневието ни през днешния ден са камшик, чиито гнили плодове ще ядем дълги години. Все по-трудно ни е да задържаме вниманието си, да се удържим да не погледнем отново към телефона, с цел да забележим дали пък някой не е лайкнал следващия ни пост.
Ама, и да го е лайкнал, какво от това?
След Гугъл Тристан стартира да се занимава с нещо, което самичък назовава „ етически активизъм “. Създава придвижването „ Добре прекарано време “ (Time Well Spent) с концепцията по тематиката да се приказва повече и хората да си дават сметка за размерите на операцията. После със съидейници основава неправителствената организация Център за хуманни технологии.
През 2020-а съумява да притегли внимание към тематиките с присъединяване си в „ Социалната алтернатива “. Филмът е гледан от 100 милиона души в 190 страни, преведен е на 30 езика! Харис става много известен, доста страни го канят като съветник за вероятни регулации, чест посетител е и в Сената.
Да, известността на кино лентата евентуално води до някои промени, като да вземем за пример въвеждането на „ фокусиран “ режим в новите айфони. Истината обаче е, че по-скоро още веднъж се претворява поговорката за това, че кучетата си лаят, а керванът си върви.
Според нашия воин едно от решенията е да се постави завършек на безплатните приложения. Както повтаря и положителният стар Джарон Лание, когато нещо е гратис, стоката си ти, това се потвърждава през днешния ден от тъжните образци на интернет колосите. От ожесточената им борба за данните и времето ни. Срещу това съгласно Тристан стоят „ органичните технологии “ – плащаш си за тях, само че това разрешава на основателите им да не употребяват операции и рекламни хватки.
Първата стъпка съгласно него е страните да забранят свръхтаргетираната реклама.
Обаче доста е мъчно човек да свикне да дава пари за нещо, което постоянно е получавал (на пръв поглед) гратис. Разбира се, тук цена има и тя най-после излиза солена, само че с цел да си дадеш сметка за това, би трябвало да се замислиш… за което нямаш време, до момента в който в джоба телефонът отново ти припомня, че в някоя от 235-те обществени мрежи някой е харесал поста ти.
И тук идва идната концепция на Тристан, която е елементарна, разумна и въпреки всичко, в случай че я вземат на въоръжение повече хора, единствено биха спечелили от това. Да, знаете в чии ръце е спасението на самите давещи се.
Търсенето на решение на тези проблеми минава през осъзнаването им – малко на брой ще се замислят и няма да открият за себе си, че са се трансформирали в „ анонимни фейсбукхолици “ и отварят минута през минута тази или друга платформа.
Съветите на нашия воин са много сходни на тези на Кал Нюпорт с неговия „ цифров минимализъм “. Стъпките са в действителност интуитивни. Да ограничите за известно време приложенията, които имате на телефона си, с цел да оцените кои от тях в действителност са ви значими. Факт е, че през днешния ден е съвсем невероятно да си деен член на обществото, в случай че се откажеш изцяло от тях, за това способства и все по-свободната работна среда от времената на пандемията.
Но спасението тук е в това да се ограничим до тези приложения и известия в тях, които в действителност са ни значими. Ако толкоз нямаме самообладание да забележим писмото от някой значим човек, постоянно може да сложим филтър и телефонът да ни осведоми единствено за него, а не за всяки идващ спам в пощенската кутия. Средно всеки от нас през днешния ден поглежда телефона си към 150 пъти дневно!
Сред другите му хрумвания е да отделите на един екран значимите приложения, тъй че другите да не са непрекъснато пред очите ви. Защото всички са измислени по този начин, че, насочите ли взор към екрана, да ви привлекат с алена удивителна, че има нещо ново и изключително забавно, поради което да ги отворите.
Неспособността да се концентрираме е голям проблем, който се задълбочава – проличава си и от това по какъв начин се трансформира характерът на всяка последваща нашумяла обществена мрежа. Но има и още една огромна тематика, обвързвана с етиката на колосите, за която Тристан постоянно приказва и тя е не по-малко значима за нас като тип: демокрацията и публичното развиване.
И тук отново огромно значение имат обществените мрежи. Днес, с цел да доближи до вас да вземем за пример тази обява, това с доста огромна степен на възможност се е случило през някой от интернет колосите. Отдавна отмина времето, когато влизахме на уеб сайтове, с цел да четем вести – в този момент ни ги оферират търсачките, в случай че ни е нужно нещо съответно, или обществените мрежи. Последните обаче по никакъв начин не обичат да демонстрират външни линкове, главната им цел е да задържат вниманието ни колкото може по-дълго. В резултат се постанова основателите на наличие да заплащат за реклама, тъй че въпреки всичко думите им да стигат до някого.
Или другият вид: да са шумни, провокативни, тайни, двусмислени, „ просещи си “ да кликнеш на шарено звучащия линк. От всичко това разумно последваха и други феномени, предсказани от Тристан – поляризацията на обществата, невъзможността за реализиране на единодушие, нападателната връзка.
Заедно с това идва и директната интервенция. Според проучване на психолога Робърт Ъпстейн от Американския институт за поведенчески проучвания и технологии да вземем за пример, от 2015-а до през днешния ден резултатите от Гугъл са трансформирали изхода на изборите в не по-малко от 25 страни.
„ Всичко това води до крах на хората, на човечеството, крах на връзките, вниманието, демокрацията, на възприятието за позор “, споделя Тристан.
Нови тематики отваря и напредъкът на изкуствения разсъдък. Според модерния рицар, казусът там не е, че технологиите софтуерно ще стартират да ни превъзхождат в нашите мощни области. Опасността настъпа тогава, когато компютърът „ осъзнае “ слабостите на индивида, когато разбере къде той е прочувствено уязвим и употребява това против него. Дали не виждаме първите следи от този проблем в логаритмите на обществените мрежи?
На съвещание на Сената напролет на 2021-а Тристан формулира казуса ясно и увлекателно: „ Намираме се в средата на огромния преход от аналоговото общество на ХХ към цифровото на XXI век. Пред нас има два избора, които наподобяват като антиутопия: можем да се насочим към китайските оруеловски импланти в мозъка с властнически надзор, цензура и всеобща смяна на държанието. Или да изберем американската, западната версия на Хъксли, при която да потънем в разпределяне, яд, маловажност и развлечения до смърт… Хайде да опитаме да намерим трети път: към намерено, а не затворено цифрово общество! “.
И в действителност, хайде! Тази борба е толкоз значима и зависи от всеки от нас… Със сигурност смисленото цифрово бъдеще минава през осмисляне. И битка, само че не против хората на друго мнение онлайн. Нали си спомняш къде е свободата, Санчо…?
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ