Димитър Цолов-Доктора за музиката, пандемията, антиутопиите и бунта в малкия провинциален град |
С групата " Докторс Гого бенд " се сблъсках напълно инцидентно. Един ден, преди много години, до момента в който ровех в интернет, попаднах на един видеоклип, в който някакви непознати за мен пичове пееха много мръсна ария, отдадена на... а бе около абсурда с книгата " В като вагина " може би мога да загатна, че беше отдадена на заглавието на тази книга.
Пънкарят в мен мигновено се заинтригува - кои са тия хулигани? Оказаха се момчета от Враца - Димитър Цолов, доктор рентгенолог, и неговите другари Гого Костурков, Илко и Ивайло Русия.
Така стартира моето задочно запознанство с тази група, която дефинира стила си като " трапезен пънк ". По-късно се запознахме, станахме другари и всякога, когато вървя във Враца, виждам да се видя с тях, тъй като са от онази изчезваща порода хора, които могат да назоват действителността такава, каквато я вижда циникът вечер, в кръчмата, измежду другари на по шише " каменярка " (така във Враца викат на домашната люта ракия).
Димитър Цолов-Доктора е човек с няколко лица. Автор на фантастични романи. Лекар в локалната болница. И пънкар, фронтмен на пънк група. Увековечил собствен пациент, до момента в който в едно нощно дежурство му гледал рентгеновата фотография, с песента " Никола - Батман ".
" Никола, да беше си стоял във хола.
Никола, човек не може да лети "...
Дълго време се канех да направя това изявление и все нещо го отлагаше. Но тъкмо през днешния ден, когато четем ужасяващите вести за COVID-19, взех решение, че моментът е назрял. Кой по добре от един рентгенолог, писател-фантаст и пънк композитор и текстописец може да приказва за тревожното съвремие.
Док, дълго време се чудех с кого от тримата, събрани в твоето тяло, да стартира. Пънкарят лекар Цолов, писателят фантазьор лекар Цолов или рентгенологът лекар Цолов? За това, за да се направя на интелигентен и забавен, задавам първия въпрос – има ли пънк в антиутопията, в която живеем, и в случай че да, какво демонстрира рентгеновата му фотография?
Ще ти отговорим и тримата, тъй като те са неделима част от моята персона, страдаща от тежка артистична шизофрения.
Рентгенологията работи с облици – мощни и слаби сенки, или преведено на по-простичък език – с разнообразни нюанси на бялото, черното и сивото. За мен антиутопията изрично съставлява обхванат в полумрак тунел, в дъното на който се вижда ярко леке. За едни хора тунелът е просто уютна вътрешност, от която ще излязат въодушевени за нов живот. За други – нормалната ежедневна сивота и заспалост, част от правото черво, в което безнадеждно са се напъхали, като глистите татко и наследник от оня анекдот „ Родина, татковото, Родина… " Уточнението е, че всеки човек самичък за себе си прави интерпретацията на този облик.
Как успяваш да съхраняваш духа си в същото време?
Така, както съм го правил през целия си умишлен живот - чета художествена литература – главно трилъри, фентъзи и хорър, спекулативните жанрове са ми уязвимост. А в последните месеци се зарибих по сериала „ Кухня ” и всичките му производни, зяпам и цвиля от кеф…
Измисляш ли нови песни? Не ми казвай, че не ти е пристигнало в главата да възпееш COVID–19 и всичките нелепости, които вървят около него.
Още през февруари 2020, когато ситуацията в Ухан накара целия свят да обърне лице натам, избълвах една простотийка, ползвайки мелодията на евъргрийна L`italiano (l asciatemi cantare), постигнала добър рейтинг в обществената мрежа.
Към днешна дата обаче, признавам си, надали би ми хрумнала… в последните месеци се сблъсках челно със болестта, въпреки всичко съм рентгенолог в белодробна болница…
Нови песни не мисля, само че постоянно вършим джем сешъни с дребния ми наследник, пет годишен – той счупва от пердах барабаните, които предишния декември му донесе Дядо Коледа, а аз дораздрънквам кухата китара за смут на съседите в тринадесететажния ни блок.
Въпрос към писателя Цолов – в случай че това време е антиутопия, която си измисляш, каква посока би поела книгата ти? И въобще – не е ли отблъскващ фактът, че живеем във приказен филм тъкмо в този миг?
Тя книгата е написана още през 70-те години на предишния век от Стивън Кинг и се назовава „ Сблъсък ”. Монументален опус, в който Краля майсторски обрисува картината на рухването на цивилизацията след пандемия от изтърван от военна лаборатория вирус, до момента в който героите малко по малко поемат в две съществени направления - едните съумяват да запазят човешкото в себе си и да запазят положителното, а другите се трансформират в еманации на злото - хищни зверове…
Какво се случва с „ Докторс Гого Бенд “. Вашият басист Ивайло Русия смеси ли най–накрая частите ви? (В групата непрекъснато се бъзикат с басиста Ивайло, който доста постепенно смесвал частите им.)
Димитър Цолов и Ивайло Русия
Не сме се виждали от концерта в края на септември, когато с неколкомесечно забавяне отбелязахме 50-годишнината на групата (принципно се падаше в средата на март). Хубав лайф стана, само че към края му, съгласно разкази на очевидци, и основно по моя виновност (омотал бях кънките, признавам си без бой), на сцената са прескочили искри и псувни, и са се размахали пестници… абе… свинска работа… оправдавам се на почитателите, и съответно на Русия… Инак той, допускам, не е спирал да смесва… бира и концентрат, хахахаах.
Какво се случва в родната ти Враца? Изобщо, по какъв начин един пънкар съумява да се бунтува в град, където среща непрекъснато родственици и другари?
Бунтът в дребния град е по-скоро положение на мозъка.
Известен локален безгрижник съм, не заплащам налог публично мнение. Намерил съм хората, с които ми е удобно и с които се приписвам на ония високо интелектуални занимания – яденье и пиенье - както им се вика по Враца. Но внимавам персоналният и професионалният ми живот да останат две различни Вселени - добре почерпеният майтапчия от кръчмата няма място в болничното поделение.
Kак намираш родния си град сега? Съжаляваш ли, че да вземем за пример не живеете цялата тайфа в София, с цел да сте по-близо до сцената и клубния живот?
Град като град – за мнозина вероятно отегчителен, за мен – най-специалното кътче на света. И не, в никакъв случай не съм скърбя за избора си да остана да пребивавам във Враца. Смятам, че точно провинциалните банди внасят шипката нюанс в ъндърграунд сцената.
Една от първите ви песни, която чух, беше оная за киселината (няма да изтъквам цялото име поради детската ни аудитория). Но за мен една от най–великите ви песни е „ Сапунена опера “. Класически пример на политически пънк – нещо, което съвсем изцяло липсваше в България в последните години. В тази ария това „ всички са маскари “, което обичаме да произнасяме на няколко ракии, е обяснено и изпято от теб. Какво мислиш за политически ангажирания рок и има ли потребност от него? И разкажи за основаването на тази ария.
Два литра водка и няколко кисели млека за пиянство с плодова есенция са виновниците за основаването на „ Сапунена опера ”.
Роди се за петнадесет минути по време на подготовка – точно по този начин сме измъдрили някои от най-известните си части. Ангажираност – обществена, политическа и прочие обвързване с дадена идея - може да има, само че не трябва да е насилена (като „ Песен за Банкя ”, бляяяяк, или „ Нашата полиция ”, пфффф, хахахахахх), нещата би трябвало да се получават естествено.
Когато през 2004 останах без работа и за няколко месеца излязох на борсата, съвсем на подбив (ама беше смях през сълзи) измъдрих една от най-социалните ни песни - „ Иванов ”; по-късно около правосъдните драми с Вальо Топлото се роди „ Топлофикация ”, образци много…
Години по–късно изпяхте още една ария, отдадена на политиците. Тя носи богатството, благо и вежливо име „ Лапайте ни “. Към днешна дата коя от двете песни те изрязява повече? Ама почтено!
Е, във всяка ария е вплетена и парченце от нейния създател, само че най-интимна за мен си остава гореспоменатата „ Иванов ” ( внимание, мощно 18+: „ Когато редуцираха Иванов, той се напи като свиня. Животът с *** преливащ от обич в момент го облада… В България живее Иванов, побъркана и зла страна. Животът с *** преливащ от обич го и досега… ”)
Дефинирай термина „ трапезен пънк “, с който определяш стила на бандата. Това не е ли стратегическо подценяване – ние сме другари по чашка, които си свирят песни. Защото съгласно мен вие сте си класическа пънк група, освен това добре свиреща. И с почитатели в цялата страна.
Автор на понятието е барабанистът ни Гого Костурков, персона, чиито мисловни схеми постоянно имат способността да работят извънредно неординарно.
Гого Костурков
И допускам, че изобщо не е целял да омаловажи творчеството ни – тъкмо противоположното. Обяснил е по един гениално-лаконичен метод, че песните ни са песни за софра – подгизнали от алкохол житейски прозрения за радостни и тъжни моменти, за несподелена и споделена обич, за политически цинизъм и… още нещо…
Членуваш ли в Музикаутор или като доктор не препоръчваш сходни неща?
Членът си не съм го намерил на улицата, та да го размахвам неоснователно по всички страни...
Док, кажи какво мислиш за всеобщата нервност. Ти си доста деен в обществените мрежи и допускам отчиташ всички трендове. Какво се случва с тая клета територия и имаш ли отговор за какво?
Социалната мрежа даде свободна естрада на всевъзможни хухавелници – ние двамата с теб сме чудесно удостоверение на този скръбен факт, хаха. А сериозният ми отговор е, че човек просто е по този начин организиран - постоянно да изпитва подозрение в престижите, постоянно да върви наопаки… Пример: в случай че желая всеки, който мине около вратата на лекарския ми кабинет, да почука на нея, просто ще отпечатвам надпис „ Не чукай! ” и ще го лепна извън.
Над какво работиш в този момент? Остава ли ти време за прелестното ти семейство, за двамата ти сина? И би ли ги насочил към медицината? Или към музиката?
Довършвам черновата на един престъпен разказ с работно заглавие „ Мъртвешко празненство ”. А най-близките ми хора, уви, са основните губещи в моя живот – прекомерно малко време сполучвам да им отделя, разпръснат в хиляди задължения. Все отново се надявам да съм компактно до синовете си в миговете на значимите избори в живота им.
Ако веднага получиш предложение да участвате на Евровизия следващата година, каква ария ще напишеш? И не го приемай саркастично, Рамбо Амадеус към този момент един път взе участие, тъй че контракултурата има своите опити на тоя конкурс.
Със сигурност ще е веселяшка ария, с елементарно запаметим рефрен и подобаваща за зверско пого - от вида на нашата „ Нокия ”.
Малко блиц въпроси – Симеон Вториили Владимир Ампов Графа? Павел Пав или Венци Венц? АзисТ или Тони Стораро? Две огромни или четири дребни ракии?
Категорично Тони Стораро и ОСЕМ огромни ракии.
Последен въпрос – само че първи по значимост – КОГА ЩЕ съдебна експертиза НАПИЕМ? Имай поради, че този въпрос би трябвало да съдържа оптимистичен отговор, който да вдъхне вяра на нашите читатели.
Социалната мрежа, към този момент загатнах, дава необятни благоприятни условия даже в тревожни времена като сегашното.
Ето този петък, да вземем за пример, щракнах чашите си с уиски и сода, над които бях затънал добродушно по домашно и пуснах закачлив фейсбук пост (запазил съм истинския „ правопис ”): Ако ма уважаваш, снимай си пиеньето и го остави в коментар отдоле. Ха, наздраве!!! Нямаш си концепция какъв брой души откликнаха – супер радостни фотоси, супер свежи мнения, почувствах се страхотно… Така че, уважаеми читатели (знам, знам, звучи клиширано, но…), пробвайте се да запазите бодрия си дух и всякога, когато се сетите, казвайте на индивида до себе си: Мило, оби… ли ми сипало едно питиенце, благодаря авансово! "
Пънкарят в мен мигновено се заинтригува - кои са тия хулигани? Оказаха се момчета от Враца - Димитър Цолов, доктор рентгенолог, и неговите другари Гого Костурков, Илко и Ивайло Русия.
Така стартира моето задочно запознанство с тази група, която дефинира стила си като " трапезен пънк ". По-късно се запознахме, станахме другари и всякога, когато вървя във Враца, виждам да се видя с тях, тъй като са от онази изчезваща порода хора, които могат да назоват действителността такава, каквато я вижда циникът вечер, в кръчмата, измежду другари на по шише " каменярка " (така във Враца викат на домашната люта ракия).
Димитър Цолов-Доктора е човек с няколко лица. Автор на фантастични романи. Лекар в локалната болница. И пънкар, фронтмен на пънк група. Увековечил собствен пациент, до момента в който в едно нощно дежурство му гледал рентгеновата фотография, с песента " Никола - Батман ".
" Никола, да беше си стоял във хола.
Никола, човек не може да лети "...
Дълго време се канех да направя това изявление и все нещо го отлагаше. Но тъкмо през днешния ден, когато четем ужасяващите вести за COVID-19, взех решение, че моментът е назрял. Кой по добре от един рентгенолог, писател-фантаст и пънк композитор и текстописец може да приказва за тревожното съвремие.
Док, дълго време се чудех с кого от тримата, събрани в твоето тяло, да стартира. Пънкарят лекар Цолов, писателят фантазьор лекар Цолов или рентгенологът лекар Цолов? За това, за да се направя на интелигентен и забавен, задавам първия въпрос – има ли пънк в антиутопията, в която живеем, и в случай че да, какво демонстрира рентгеновата му фотография?
Ще ти отговорим и тримата, тъй като те са неделима част от моята персона, страдаща от тежка артистична шизофрения.
Рентгенологията работи с облици – мощни и слаби сенки, или преведено на по-простичък език – с разнообразни нюанси на бялото, черното и сивото. За мен антиутопията изрично съставлява обхванат в полумрак тунел, в дъното на който се вижда ярко леке. За едни хора тунелът е просто уютна вътрешност, от която ще излязат въодушевени за нов живот. За други – нормалната ежедневна сивота и заспалост, част от правото черво, в което безнадеждно са се напъхали, като глистите татко и наследник от оня анекдот „ Родина, татковото, Родина… " Уточнението е, че всеки човек самичък за себе си прави интерпретацията на този облик.
Как успяваш да съхраняваш духа си в същото време?
Така, както съм го правил през целия си умишлен живот - чета художествена литература – главно трилъри, фентъзи и хорър, спекулативните жанрове са ми уязвимост. А в последните месеци се зарибих по сериала „ Кухня ” и всичките му производни, зяпам и цвиля от кеф…
Измисляш ли нови песни? Не ми казвай, че не ти е пристигнало в главата да възпееш COVID–19 и всичките нелепости, които вървят около него.
Още през февруари 2020, когато ситуацията в Ухан накара целия свят да обърне лице натам, избълвах една простотийка, ползвайки мелодията на евъргрийна L`italiano (l asciatemi cantare), постигнала добър рейтинг в обществената мрежа.
Към днешна дата обаче, признавам си, надали би ми хрумнала… в последните месеци се сблъсках челно със болестта, въпреки всичко съм рентгенолог в белодробна болница…
Нови песни не мисля, само че постоянно вършим джем сешъни с дребния ми наследник, пет годишен – той счупва от пердах барабаните, които предишния декември му донесе Дядо Коледа, а аз дораздрънквам кухата китара за смут на съседите в тринадесететажния ни блок.
Въпрос към писателя Цолов – в случай че това време е антиутопия, която си измисляш, каква посока би поела книгата ти? И въобще – не е ли отблъскващ фактът, че живеем във приказен филм тъкмо в този миг?
Тя книгата е написана още през 70-те години на предишния век от Стивън Кинг и се назовава „ Сблъсък ”. Монументален опус, в който Краля майсторски обрисува картината на рухването на цивилизацията след пандемия от изтърван от военна лаборатория вирус, до момента в който героите малко по малко поемат в две съществени направления - едните съумяват да запазят човешкото в себе си и да запазят положителното, а другите се трансформират в еманации на злото - хищни зверове…
Какво се случва с „ Докторс Гого Бенд “. Вашият басист Ивайло Русия смеси ли най–накрая частите ви? (В групата непрекъснато се бъзикат с басиста Ивайло, който доста постепенно смесвал частите им.)
Димитър Цолов и Ивайло Русия
Не сме се виждали от концерта в края на септември, когато с неколкомесечно забавяне отбелязахме 50-годишнината на групата (принципно се падаше в средата на март). Хубав лайф стана, само че към края му, съгласно разкази на очевидци, и основно по моя виновност (омотал бях кънките, признавам си без бой), на сцената са прескочили искри и псувни, и са се размахали пестници… абе… свинска работа… оправдавам се на почитателите, и съответно на Русия… Инак той, допускам, не е спирал да смесва… бира и концентрат, хахахаах.
Какво се случва в родната ти Враца? Изобщо, по какъв начин един пънкар съумява да се бунтува в град, където среща непрекъснато родственици и другари?
Бунтът в дребния град е по-скоро положение на мозъка.
Известен локален безгрижник съм, не заплащам налог публично мнение. Намерил съм хората, с които ми е удобно и с които се приписвам на ония високо интелектуални занимания – яденье и пиенье - както им се вика по Враца. Но внимавам персоналният и професионалният ми живот да останат две различни Вселени - добре почерпеният майтапчия от кръчмата няма място в болничното поделение.
Kак намираш родния си град сега? Съжаляваш ли, че да вземем за пример не живеете цялата тайфа в София, с цел да сте по-близо до сцената и клубния живот?
Град като град – за мнозина вероятно отегчителен, за мен – най-специалното кътче на света. И не, в никакъв случай не съм скърбя за избора си да остана да пребивавам във Враца. Смятам, че точно провинциалните банди внасят шипката нюанс в ъндърграунд сцената.
Една от първите ви песни, която чух, беше оная за киселината (няма да изтъквам цялото име поради детската ни аудитория). Но за мен една от най–великите ви песни е „ Сапунена опера “. Класически пример на политически пънк – нещо, което съвсем изцяло липсваше в България в последните години. В тази ария това „ всички са маскари “, което обичаме да произнасяме на няколко ракии, е обяснено и изпято от теб. Какво мислиш за политически ангажирания рок и има ли потребност от него? И разкажи за основаването на тази ария.
Два литра водка и няколко кисели млека за пиянство с плодова есенция са виновниците за основаването на „ Сапунена опера ”.
Роди се за петнадесет минути по време на подготовка – точно по този начин сме измъдрили някои от най-известните си части. Ангажираност – обществена, политическа и прочие обвързване с дадена идея - може да има, само че не трябва да е насилена (като „ Песен за Банкя ”, бляяяяк, или „ Нашата полиция ”, пфффф, хахахахахх), нещата би трябвало да се получават естествено.
Когато през 2004 останах без работа и за няколко месеца излязох на борсата, съвсем на подбив (ама беше смях през сълзи) измъдрих една от най-социалните ни песни - „ Иванов ”; по-късно около правосъдните драми с Вальо Топлото се роди „ Топлофикация ”, образци много…
Години по–късно изпяхте още една ария, отдадена на политиците. Тя носи богатството, благо и вежливо име „ Лапайте ни “. Към днешна дата коя от двете песни те изрязява повече? Ама почтено!
Е, във всяка ария е вплетена и парченце от нейния създател, само че най-интимна за мен си остава гореспоменатата „ Иванов ” ( внимание, мощно 18+: „ Когато редуцираха Иванов, той се напи като свиня. Животът с *** преливащ от обич в момент го облада… В България живее Иванов, побъркана и зла страна. Животът с *** преливащ от обич го и досега… ”)
Дефинирай термина „ трапезен пънк “, с който определяш стила на бандата. Това не е ли стратегическо подценяване – ние сме другари по чашка, които си свирят песни. Защото съгласно мен вие сте си класическа пънк група, освен това добре свиреща. И с почитатели в цялата страна.
Автор на понятието е барабанистът ни Гого Костурков, персона, чиито мисловни схеми постоянно имат способността да работят извънредно неординарно.
Гого Костурков
И допускам, че изобщо не е целял да омаловажи творчеството ни – тъкмо противоположното. Обяснил е по един гениално-лаконичен метод, че песните ни са песни за софра – подгизнали от алкохол житейски прозрения за радостни и тъжни моменти, за несподелена и споделена обич, за политически цинизъм и… още нещо…
Членуваш ли в Музикаутор или като доктор не препоръчваш сходни неща?
Членът си не съм го намерил на улицата, та да го размахвам неоснователно по всички страни...
Док, кажи какво мислиш за всеобщата нервност. Ти си доста деен в обществените мрежи и допускам отчиташ всички трендове. Какво се случва с тая клета територия и имаш ли отговор за какво?
Социалната мрежа даде свободна естрада на всевъзможни хухавелници – ние двамата с теб сме чудесно удостоверение на този скръбен факт, хаха. А сериозният ми отговор е, че човек просто е по този начин организиран - постоянно да изпитва подозрение в престижите, постоянно да върви наопаки… Пример: в случай че желая всеки, който мине около вратата на лекарския ми кабинет, да почука на нея, просто ще отпечатвам надпис „ Не чукай! ” и ще го лепна извън.
Над какво работиш в този момент? Остава ли ти време за прелестното ти семейство, за двамата ти сина? И би ли ги насочил към медицината? Или към музиката?
Довършвам черновата на един престъпен разказ с работно заглавие „ Мъртвешко празненство ”. А най-близките ми хора, уви, са основните губещи в моя живот – прекомерно малко време сполучвам да им отделя, разпръснат в хиляди задължения. Все отново се надявам да съм компактно до синовете си в миговете на значимите избори в живота им.
Ако веднага получиш предложение да участвате на Евровизия следващата година, каква ария ще напишеш? И не го приемай саркастично, Рамбо Амадеус към този момент един път взе участие, тъй че контракултурата има своите опити на тоя конкурс.
Със сигурност ще е веселяшка ария, с елементарно запаметим рефрен и подобаваща за зверско пого - от вида на нашата „ Нокия ”.
Малко блиц въпроси – Симеон Вториили Владимир Ампов Графа? Павел Пав или Венци Венц? АзисТ или Тони Стораро? Две огромни или четири дребни ракии?
Категорично Тони Стораро и ОСЕМ огромни ракии.
Последен въпрос – само че първи по значимост – КОГА ЩЕ съдебна експертиза НАПИЕМ? Имай поради, че този въпрос би трябвало да съдържа оптимистичен отговор, който да вдъхне вяра на нашите читатели.
Социалната мрежа, към този момент загатнах, дава необятни благоприятни условия даже в тревожни времена като сегашното.
Ето този петък, да вземем за пример, щракнах чашите си с уиски и сода, над които бях затънал добродушно по домашно и пуснах закачлив фейсбук пост (запазил съм истинския „ правопис ”): Ако ма уважаваш, снимай си пиеньето и го остави в коментар отдоле. Ха, наздраве!!! Нямаш си концепция какъв брой души откликнаха – супер радостни фотоси, супер свежи мнения, почувствах се страхотно… Така че, уважаеми читатели (знам, знам, звучи клиширано, но…), пробвайте се да запазите бодрия си дух и всякога, когато се сетите, казвайте на индивида до себе си: Мило, оби… ли ми сипало едно питиенце, благодаря авансово! "
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ