Соня Йончева с пореден знаков дебют в Метрополитън опера и със световен рекорд
С огромен триумф мина следващият знаков дебют на Соня Йончева на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк на 24 ноември вечерта. Българското сопрано влезе в ролята на Мадалена ди Куани от операта „ Андре Шение ” на Умберто Джордано – облик, който тя към този момент бе изиграла в Миланската Скала през 2023 година и във Виенската държавна опера по-рано тази година. В основната роля й партнира полският тенор Пьотр Бечала, за който това бе безспорен дебют в ролята на поета Шение, действителна историческа фигура от времето на Великата Френска Революция, и с който дружно изпяха и другата най-популярна опера на майстора на течението „ веризъм ” – „ Федора ” през 2023 година на най-престижната американска сцена.
Постановката възкресява именитата продукция на Никола Жоел от 1996 година, в началото основана за Лучано Павароти и Мария Гулегина и сложена в МЕТ за 100-годишния празник от международната премиера на „ Андре Шение ” през 1896 година в Миланската Скала. В навечерието на 130-ата годишнина от появяването на операта на Джордано и тримата солисти Соня Йончева (Мадалена), Пьотр Бечала (Шение) и Игор Головатенко (Жерар) направиха дебютите си в съответните функции на сцената на МЕТ под диригентството на маестро Даниеле Рустиони – новият непрекъснат гост-диригент в Нюйоркския оперен спектакъл.
След снощната премиера са планувани още 5 дати (28 ноември, 3, 6, 9, 13 декември), като последният театър ще бъде излъчен онлайн в определени киносалони в целия свят. Две аудиотрансмисии в действително време — на 24 ноември и 3 декември — са налични гратис в формалния уебсайт на Метрополитън опера. Ценителите могат да ги проследят тук: от 19:25 американско време (2:25 ч. в България на идващия ден).
Снимки: Карън Алмънд/Метрополитън опера
Мадалена е 12-ата подред в репертоара на Йончева в МЕТ, което я трансформира в българския оперен актьор с най-многобройни функции в влиятелния оперен спектакъл на Ню Йорк. След няколко месеца следва и 13-ата: на Чо-Чо Сан в „ Мадам Бътерфлай ”.
Българската прима е на прага обаче и на още един връх, този път международен. През февруари 2026 година следва световната премиера на операта „ Марина ” от Умберто Джордано в Милано (Teatro del Verme). Това е първата оперна творба, композирана от италианския занаятчия на веризма и до момента в никакъв случай не е изпълнявана обществено – даже за дълъг интервал от време е считана за изгубена.
Преди няколко години Йончева взе участие във възраждането и на още една малко позната творба на Джордано – „ Сибир ”. Композиторът е създател на общо 11 опери. В международния репертоар обаче най-често се извършват единствено 2 от тях – „ Андре Шение ” и „ Федора ”. Повечето световноизвестни сопрани са изпълнявали най-много ролята на Мадалена, единствено някои от тях и на Федора, съвсем никоя не е влизала в облика на Стефана (от „ Сибир ”) и безусловно никоя до момента не е изпълнявала Марина.
Това слага Соня Йончева в неповторимата позиция да е първата оперна певица в света, която ще извърши тази роля и първата въобще, която ще може да се похвали с 4 героини от Джордано в репертоара си. Така тя се утвърждава като водещата интерпретаторка на оперното завещание на Джордано в цялата история на жанра.
Завръщането към нов живот на оперни перли от предишното е специфична задача на българската оперна прима, издател и продуцент, която гради мостове сред епохите и взе участие персонално в исторически „ документи ” на времето.
За дебюта на тази творба в Милано ще й партнират тенорът Фреди де Томазо (познат на българската аудитория от фестивала за камерна музика „ Съкровени гласове ”), както и баритонът Михай Дамян (победител на тазгодишното издание на „ Опералия ”, което се организира в София) – и двете начинания се състояха в българската столица по концепция и покана точно на Соня Йончева и в осъществяване на задачата й да среща родната аудитория с най-актуалните гласове на съвремието ни и да уголемява визиите на меломаните за разнообразието на оперния репертоар и хубостта на човешкия глас.
Италианският оперен композитор Умберто Джордано (1867–1948) е роден във Фоджа, Южна Италия, в фамилията на състоятелен майстор. Учи при Паоло Серао в Консерваторията на Неапол и дебютира на оперната сцена още като студент със своята лирична драма „ Марина “, привлякла вниманието на музикалното издателство „ Сондзоньо “. Творбата взе участие в състезанието за едноактна опера, в който първото място печели „ Селска чест “ от Пиетро Маскани, а операта на Джордано заема шесто място измежду 73 други творби.
Благодарение на това издателят Сондзоньо разпорежда на младия създател да напише последваща опера за сезон 1891-92. Джордано основава „ Mala vita “ – сурова веристична драма, която провокира необятни полемики, когато е сложена в Рим през февруари 1892 година Следва „ Regina Diaz “ (1894), която има по-слаб банкет, само че същинският му пробив настава през 1896 година с премиерата на „ Андре Шение “ в Ла Скала – опера, която и до през днешния ден остава най-популярната му.
Следва вторият му огромен интернационален шлагер – „ Федора “ (1898) – чиито създател е Викториен Сарду (който стои и зад пиесата „ Тоска ”, по която Пучини композира своя едноименен шедьовър). През първите десетилетия на XX в. Джордано композира още няколко опери, измежду които „ Сибир “ (1903), „ Marcella “ (1907), „ Mese Mariano “ (1910), „ Madame Sans-Gêne “ (1915) и „ La cena delle beffe “ (1924). Последната му опера е „ Il Re “ (1929).
Със своето културно завещание Джордано принадлежи към поколението композитори, оформили зрелия етап на италианския музикален натурализъм след триумфите на Маскани и Леонкавало. Той се смята за пример на придвижването „ веризъм ” (използването за сюжети на най-вече действителни случки от живота на елементарните хора – а не на митични или кралски фигури – и стремежът за пресъздаване на действителността на фона на исторически събития).
Майстор е на драматургичната линия и съчетава пристрастеност, психическа дълбочина и благозвучен обсег. От 20-те години на XX в. до гибелта си през 1948 година се посвещава най-вече на преподавателска и издателска активност. Освен опери той написа няколко симфонии и редактира цялостното италианско издание на симфониите на Бетовен. Умберто Джордано умира в Милано на 81-годишна възраст.
Постановката възкресява именитата продукция на Никола Жоел от 1996 година, в началото основана за Лучано Павароти и Мария Гулегина и сложена в МЕТ за 100-годишния празник от международната премиера на „ Андре Шение ” през 1896 година в Миланската Скала. В навечерието на 130-ата годишнина от появяването на операта на Джордано и тримата солисти Соня Йончева (Мадалена), Пьотр Бечала (Шение) и Игор Головатенко (Жерар) направиха дебютите си в съответните функции на сцената на МЕТ под диригентството на маестро Даниеле Рустиони – новият непрекъснат гост-диригент в Нюйоркския оперен спектакъл.
След снощната премиера са планувани още 5 дати (28 ноември, 3, 6, 9, 13 декември), като последният театър ще бъде излъчен онлайн в определени киносалони в целия свят. Две аудиотрансмисии в действително време — на 24 ноември и 3 декември — са налични гратис в формалния уебсайт на Метрополитън опера. Ценителите могат да ги проследят тук: от 19:25 американско време (2:25 ч. в България на идващия ден).
Снимки: Карън Алмънд/Метрополитън опера
Мадалена е 12-ата подред в репертоара на Йончева в МЕТ, което я трансформира в българския оперен актьор с най-многобройни функции в влиятелния оперен спектакъл на Ню Йорк. След няколко месеца следва и 13-ата: на Чо-Чо Сан в „ Мадам Бътерфлай ”.
Българската прима е на прага обаче и на още един връх, този път международен. През февруари 2026 година следва световната премиера на операта „ Марина ” от Умберто Джордано в Милано (Teatro del Verme). Това е първата оперна творба, композирана от италианския занаятчия на веризма и до момента в никакъв случай не е изпълнявана обществено – даже за дълъг интервал от време е считана за изгубена.
Преди няколко години Йончева взе участие във възраждането и на още една малко позната творба на Джордано – „ Сибир ”. Композиторът е създател на общо 11 опери. В международния репертоар обаче най-често се извършват единствено 2 от тях – „ Андре Шение ” и „ Федора ”. Повечето световноизвестни сопрани са изпълнявали най-много ролята на Мадалена, единствено някои от тях и на Федора, съвсем никоя не е влизала в облика на Стефана (от „ Сибир ”) и безусловно никоя до момента не е изпълнявала Марина.
Това слага Соня Йончева в неповторимата позиция да е първата оперна певица в света, която ще извърши тази роля и първата въобще, която ще може да се похвали с 4 героини от Джордано в репертоара си. Така тя се утвърждава като водещата интерпретаторка на оперното завещание на Джордано в цялата история на жанра.
Завръщането към нов живот на оперни перли от предишното е специфична задача на българската оперна прима, издател и продуцент, която гради мостове сред епохите и взе участие персонално в исторически „ документи ” на времето.
За дебюта на тази творба в Милано ще й партнират тенорът Фреди де Томазо (познат на българската аудитория от фестивала за камерна музика „ Съкровени гласове ”), както и баритонът Михай Дамян (победител на тазгодишното издание на „ Опералия ”, което се организира в София) – и двете начинания се състояха в българската столица по концепция и покана точно на Соня Йончева и в осъществяване на задачата й да среща родната аудитория с най-актуалните гласове на съвремието ни и да уголемява визиите на меломаните за разнообразието на оперния репертоар и хубостта на човешкия глас.
Италианският оперен композитор Умберто Джордано (1867–1948) е роден във Фоджа, Южна Италия, в фамилията на състоятелен майстор. Учи при Паоло Серао в Консерваторията на Неапол и дебютира на оперната сцена още като студент със своята лирична драма „ Марина “, привлякла вниманието на музикалното издателство „ Сондзоньо “. Творбата взе участие в състезанието за едноактна опера, в който първото място печели „ Селска чест “ от Пиетро Маскани, а операта на Джордано заема шесто място измежду 73 други творби.
Благодарение на това издателят Сондзоньо разпорежда на младия създател да напише последваща опера за сезон 1891-92. Джордано основава „ Mala vita “ – сурова веристична драма, която провокира необятни полемики, когато е сложена в Рим през февруари 1892 година Следва „ Regina Diaz “ (1894), която има по-слаб банкет, само че същинският му пробив настава през 1896 година с премиерата на „ Андре Шение “ в Ла Скала – опера, която и до през днешния ден остава най-популярната му.
Следва вторият му огромен интернационален шлагер – „ Федора “ (1898) – чиито създател е Викториен Сарду (който стои и зад пиесата „ Тоска ”, по която Пучини композира своя едноименен шедьовър). През първите десетилетия на XX в. Джордано композира още няколко опери, измежду които „ Сибир “ (1903), „ Marcella “ (1907), „ Mese Mariano “ (1910), „ Madame Sans-Gêne “ (1915) и „ La cena delle beffe “ (1924). Последната му опера е „ Il Re “ (1929).
Със своето културно завещание Джордано принадлежи към поколението композитори, оформили зрелия етап на италианския музикален натурализъм след триумфите на Маскани и Леонкавало. Той се смята за пример на придвижването „ веризъм ” (използването за сюжети на най-вече действителни случки от живота на елементарните хора – а не на митични или кралски фигури – и стремежът за пресъздаване на действителността на фона на исторически събития).
Майстор е на драматургичната линия и съчетава пристрастеност, психическа дълбочина и благозвучен обсег. От 20-те години на XX в. до гибелта си през 1948 година се посвещава най-вече на преподавателска и издателска активност. Освен опери той написа няколко симфонии и редактира цялостното италианско издание на симфониите на Бетовен. Умберто Джордано умира в Милано на 81-годишна възраст.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ