Николай Милчев: Но какво разбирам аз? На мен ми дай да ходя по бръснарници, магазини и шивачници
С години си закупувам медикаменти от една и съща аптека – всеки месец оставям минимум по 100 лв. там. И благодаря.
Хляб, олио и ментови бонбонки си закупувам постоянно от моя магазин до блока.
Поправям си облеклата при един и същи шивач.
И баници си закупувам от едно и също място, и айрян. И благодаря.
А като издам книга - това не е доста постоянно събитие – някои от тези дами и господа ми подмятат:
– Чухме нещо, че имаш нова книга. Дай, в случай че може, да я прочетем и ще ти я върнем след това.
И за какво по този начин, за какво по този начин?
Защо моите книги, стихове, разкази и всевъзможни други трудове да не костват нито стотинка, а всичко в близост да е скъпо и прескъпо? Защо моите мисли, метафори и фрази да подлежат на „ връщане “, а останалото – не?
Това лято моя другарка ме зарадва доста:
– Всяка заран – показа ми тя, - те чета. Започвам още в тоалетната да чета каквото си пуснал и в случай че е по-дълго, го дочитам в рейса за работа. Да си жив и здрав, по този начин няма потребност да виждам вести. Много си добър, да знаеш.
Получавам и други похвали от тоя жанр и в този „ изумителен подтекст “. Обаче най-после постоянно се стига до „ дай книгата да я прочетем, а след това ще ти я върнем. “
Само за сведение на всички уважавани от мен фризьори, аптекари, магазинери, шивачи, месари и баничари ще оповестя, че към този момент са ми на изчерпване и книгите за разпределяне, и силите, и нервите.
И какъв е този благ, прекрасен и насочен към светли съдбини свят, в който аз си броя жълтите стотинки от инвалидната пенсия и билетчетата за трамвая, до момента в който в същия миг в американско списание цъфват ликовете на първите български милиардери. Кой съм аз в действителност, по какъв начин се споделям, какво върша, има ли ме въобще?
Преди седмица, хей по този начин – съвсем напук, си взех двете най-купувани през последните месеци български книги. Втресе ме, позор ме хвана. Или към този момент съм отвън времето и света, или българските читатели са се върнали в пещерите, при сенките и суеверията, при примитивизма и първичността. Не ми се вярваше, че такива „ печатни творби “ могат да съществуват в 21. век и да се купуват най-вече.
Но какво разбирам аз? На мен ми дай да вървя по бръснарници, магазини и шивачници.
Защото да си публицист в България съгласно скромните ми наблюдения към този момент значи или да си отвън времето, или времето, конюнктурата и модата да са се качили на врата ти и да те мачкат.
А другояче божества, полубожества и поклонени до земята палячовци в литературата колкото искаш. Те обаче си броят премиите и пътешествията, до момента в който други си броят стотинките. И акъла също си броят.
Николай Милчев, Facebook
Хляб, олио и ментови бонбонки си закупувам постоянно от моя магазин до блока.
Поправям си облеклата при един и същи шивач.
И баници си закупувам от едно и също място, и айрян. И благодаря.
А като издам книга - това не е доста постоянно събитие – някои от тези дами и господа ми подмятат:
– Чухме нещо, че имаш нова книга. Дай, в случай че може, да я прочетем и ще ти я върнем след това.
И за какво по този начин, за какво по този начин?
Защо моите книги, стихове, разкази и всевъзможни други трудове да не костват нито стотинка, а всичко в близост да е скъпо и прескъпо? Защо моите мисли, метафори и фрази да подлежат на „ връщане “, а останалото – не?
Това лято моя другарка ме зарадва доста:
– Всяка заран – показа ми тя, - те чета. Започвам още в тоалетната да чета каквото си пуснал и в случай че е по-дълго, го дочитам в рейса за работа. Да си жив и здрав, по този начин няма потребност да виждам вести. Много си добър, да знаеш.
Получавам и други похвали от тоя жанр и в този „ изумителен подтекст “. Обаче най-после постоянно се стига до „ дай книгата да я прочетем, а след това ще ти я върнем. “
Само за сведение на всички уважавани от мен фризьори, аптекари, магазинери, шивачи, месари и баничари ще оповестя, че към този момент са ми на изчерпване и книгите за разпределяне, и силите, и нервите.
И какъв е този благ, прекрасен и насочен към светли съдбини свят, в който аз си броя жълтите стотинки от инвалидната пенсия и билетчетата за трамвая, до момента в който в същия миг в американско списание цъфват ликовете на първите български милиардери. Кой съм аз в действителност, по какъв начин се споделям, какво върша, има ли ме въобще?
Преди седмица, хей по този начин – съвсем напук, си взех двете най-купувани през последните месеци български книги. Втресе ме, позор ме хвана. Или към този момент съм отвън времето и света, или българските читатели са се върнали в пещерите, при сенките и суеверията, при примитивизма и първичността. Не ми се вярваше, че такива „ печатни творби “ могат да съществуват в 21. век и да се купуват най-вече.
Но какво разбирам аз? На мен ми дай да вървя по бръснарници, магазини и шивачници.
Защото да си публицист в България съгласно скромните ми наблюдения към този момент значи или да си отвън времето, или времето, конюнктурата и модата да са се качили на врата ти и да те мачкат.
А другояче божества, полубожества и поклонени до земята палячовци в литературата колкото искаш. Те обаче си броят премиите и пътешествията, до момента в който други си броят стотинките. И акъла също си броят.
Николай Милчев, Facebook
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ