Парламентът почете жертвите на комунизма. Възраждане ги обяви за главорези. БСП напусна залата
С едноминутно безмълвие в памет на жертвите на комунистическия режим стартира съвещанието на Народното събрание. Някои депутати от " Възраждане " не станаха от местата си. А от " Българска социалистическа партия за България " излязоха от залата.
С декларация от " Продължаваме промяната - Демократична България " (ПП-ДБ) припомниха за всички почтени жертви на комунистическия режим и приканиха за опазване на историческата памет, тъй че в бъдеще " да не попадаме в същите клопки, маскирани под друга опаковка, само че с идентична същина ".
Декларацията показа националният представител Никола Минчев от ПП-ДБ.
" Преди 79 години на този ден Народният съд осъжда на гибел тримата регенти княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22-ма министри, 67 народни представители, 47 генерали и офицери, осем царски съветници. За четиримесечното битие на Народния съд статистиката му е повече от смразяваща ", сподели Минчев.
И добави, че са издадени съвсем 11 хиляди присъди, над 2800 души са наказани на гибел, а на пожизнен затвор - над 300.
" За съпоставяне на Нюрнбергския развой против нацисткия режим са съдени 24-ма души, част от които са и оправдани. Народният съд не е казус за следвоенна Европа, само че българският случай е неповторим. Самото му битие като ексклузивен съд е срещу Търновската конституция, а политическата му цел е незаконна ", сподели още Минчев.
Той добави, че за общата правораздавателна настройка на Народния съд е индикативен и фактът, че ден след изтезанието на регентите, един от екзекуторите - Фердинанд Козовски, се разхожда из центъра на София с ботушите на убития княз Кирил.
" Козовски по-късно е ръководител 15 години на Народното събрание ", добави депутатът.
В текста на декларацията се показва, че изключителната работливост на Народния съд за четиримесечното му битие е явен белег, че обвинените се възприемат за отговорни по дифолт.
" Как да е другояче, веднага като човек като Димитър Пешев, надали има смисъл да припомняме за неговия принос за спасяването на българските евреи, е наказан за фашистка активност и антисемитизъм. Народният съд стартира, до момента в който България е окупирана ", добави Минчев.
В декларацията се акцентира, че познаването на историята е авансово изискване за отбягване на същите неточности в бъдеще, а моралната оценка и осъждането на осъществените закононарушения, играят значима роля за възпитаването на бъдещите генерации.
" Ясната позиция за предишното е ориентир за бъдещето. Важно е да подчертаваме смисъла за поддържане на загатна за истината жив, защото не може да има помиряване без истина и памет. Трябва да удостоверяваме своята решителна единна позиция против всяка форма на тоталитарно ръководство, без значение от идеологическия подтекст. Всякакви опити за омаловажаване на стореното би трябвало да срещат хладнокръвен отпор ", сподели още Минчев.
Веднага по-късно думата взе водачът на " Възраждане " Костадин Костадинов.
" Беше почетена паметта на хората, направили ето това - отрязани глави на убитите партизани. Тези хора са били антифашисти. Техните убийци са хора, които са взели участие в противоположната страна тогава ", сподели Костадинов, като сподели фотография.
" Почетохме убийците, главорезите, осъдили на гибел 3055 индивида в интервала 1941 - 1944 година ", добави той и уточни, че убитите от Народния съд са по-малко - 2730 души.
Той изиска в България да има ден на националното помиряване.
" През всичките 34 години на прехода Българска комунистическа партия - БСП не се извини, а в тази ситуация излезе и не се разкая за зверствата на комунизма, за лагерите на гибелта, за погубените животи и ориси, за срамния Възродителен развой. Нещо повече, не престават опитите за изкривяване, неглижиране и подправяне на историята ни в този черен интервал.
Тези опити са срам в страна членка на Европейски Съюз, приела полезностите на демократичния свят и осъдила режима като незаконен със закон, признат в 37-ото Народно заседание ".
Това съобщи в декларация от името на ПГ ГЕРБ-СДС Румен Христов, ръководител на Съюз на демократичните сили.
В декларацията си Румен Христов напомни, че на 1 февруари 1945 година по този начин нареченият Народен съд осъжда на гибел трима регенти, 67 депутати, министри, генерали, полковници, общественици. Присъдите са изпълнени същия ден и цветът на нацията е безмилостно избит.
" За демократичната общественост в България 1 февруари въплъщава незаконната същина на комунистическия режим, натрапен благодарение на окупационната Червена войска, коствала на отечеството ни над 130 милиарда лв. и откъсването ни за половин век от свободния свят ", съобщи Христов.
В отговор на декларацията на " Възраждане ", в която Костадинов прикани за ден на национално помиряване, Румен Христов сподели, че 23 август е Ден за респект към жертвите на всички режими, в това число и на нацисткия режим.
На 23 август 1939 година е подписан пактът " Рибентроп-Молотов ", с който Германия и Съюз на съветските социалистически републики стават съдружници и си поделят Полша.
" Всяка година аз сервирам венци, само че не съм видял ваши представители да сервират венци при отбелязването на паметта на жертвите както на нацисткия, по този начин и на комунистическия режим ", добави Румен Христов.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
С декларация от " Продължаваме промяната - Демократична България " (ПП-ДБ) припомниха за всички почтени жертви на комунистическия режим и приканиха за опазване на историческата памет, тъй че в бъдеще " да не попадаме в същите клопки, маскирани под друга опаковка, само че с идентична същина ".
Декларацията показа националният представител Никола Минчев от ПП-ДБ.
" Преди 79 години на този ден Народният съд осъжда на гибел тримата регенти княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22-ма министри, 67 народни представители, 47 генерали и офицери, осем царски съветници. За четиримесечното битие на Народния съд статистиката му е повече от смразяваща ", сподели Минчев.
И добави, че са издадени съвсем 11 хиляди присъди, над 2800 души са наказани на гибел, а на пожизнен затвор - над 300.
" За съпоставяне на Нюрнбергския развой против нацисткия режим са съдени 24-ма души, част от които са и оправдани. Народният съд не е казус за следвоенна Европа, само че българският случай е неповторим. Самото му битие като ексклузивен съд е срещу Търновската конституция, а политическата му цел е незаконна ", сподели още Минчев.
Той добави, че за общата правораздавателна настройка на Народния съд е индикативен и фактът, че ден след изтезанието на регентите, един от екзекуторите - Фердинанд Козовски, се разхожда из центъра на София с ботушите на убития княз Кирил.
" Козовски по-късно е ръководител 15 години на Народното събрание ", добави депутатът.
В текста на декларацията се показва, че изключителната работливост на Народния съд за четиримесечното му битие е явен белег, че обвинените се възприемат за отговорни по дифолт.
" Как да е другояче, веднага като човек като Димитър Пешев, надали има смисъл да припомняме за неговия принос за спасяването на българските евреи, е наказан за фашистка активност и антисемитизъм. Народният съд стартира, до момента в който България е окупирана ", добави Минчев.
В декларацията се акцентира, че познаването на историята е авансово изискване за отбягване на същите неточности в бъдеще, а моралната оценка и осъждането на осъществените закононарушения, играят значима роля за възпитаването на бъдещите генерации.
" Ясната позиция за предишното е ориентир за бъдещето. Важно е да подчертаваме смисъла за поддържане на загатна за истината жив, защото не може да има помиряване без истина и памет. Трябва да удостоверяваме своята решителна единна позиция против всяка форма на тоталитарно ръководство, без значение от идеологическия подтекст. Всякакви опити за омаловажаване на стореното би трябвало да срещат хладнокръвен отпор ", сподели още Минчев.
Веднага по-късно думата взе водачът на " Възраждане " Костадин Костадинов.
" Беше почетена паметта на хората, направили ето това - отрязани глави на убитите партизани. Тези хора са били антифашисти. Техните убийци са хора, които са взели участие в противоположната страна тогава ", сподели Костадинов, като сподели фотография.
" Почетохме убийците, главорезите, осъдили на гибел 3055 индивида в интервала 1941 - 1944 година ", добави той и уточни, че убитите от Народния съд са по-малко - 2730 души.
Той изиска в България да има ден на националното помиряване.
" През всичките 34 години на прехода Българска комунистическа партия - БСП не се извини, а в тази ситуация излезе и не се разкая за зверствата на комунизма, за лагерите на гибелта, за погубените животи и ориси, за срамния Възродителен развой. Нещо повече, не престават опитите за изкривяване, неглижиране и подправяне на историята ни в този черен интервал.
Тези опити са срам в страна членка на Европейски Съюз, приела полезностите на демократичния свят и осъдила режима като незаконен със закон, признат в 37-ото Народно заседание ".
Това съобщи в декларация от името на ПГ ГЕРБ-СДС Румен Христов, ръководител на Съюз на демократичните сили.
В декларацията си Румен Христов напомни, че на 1 февруари 1945 година по този начин нареченият Народен съд осъжда на гибел трима регенти, 67 депутати, министри, генерали, полковници, общественици. Присъдите са изпълнени същия ден и цветът на нацията е безмилостно избит.
" За демократичната общественост в България 1 февруари въплъщава незаконната същина на комунистическия режим, натрапен благодарение на окупационната Червена войска, коствала на отечеството ни над 130 милиарда лв. и откъсването ни за половин век от свободния свят ", съобщи Христов.
В отговор на декларацията на " Възраждане ", в която Костадинов прикани за ден на национално помиряване, Румен Христов сподели, че 23 август е Ден за респект към жертвите на всички режими, в това число и на нацисткия режим.
На 23 август 1939 година е подписан пактът " Рибентроп-Молотов ", с който Германия и Съюз на съветските социалистически републики стават съдружници и си поделят Полша.
" Всяка година аз сервирам венци, само че не съм видял ваши представители да сервират венци при отбелязването на паметта на жертвите както на нацисткия, по този начин и на комунистическия режим ", добави Румен Христов.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ