Съдийската колегия въведе промяна
С една година да се отсрочи влизането в действие на наредбите в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които се вкарва централизирано систематизиране на заповедните производства. Причината – неналичието на финансиране, заради безучастие от страна на изпълнителната власт, предава
Този въпрос беше разискван на днешното съвещание на Съдийската гилдия, като кадровиците взеха решение да изискат промени с Граждански процесуален кодекс, с които да се отсрочи с година въвеждането на централизираното систематизиране на заповедните производства. В момента срокът е от 1 юли 2024 година, Семеен кодекс предлага да е от 1 юли 2025 година Предложението за промени в Граждански процесуален кодекс ще бъде изпратено на Министерството на правораздаването и на Народното събрание.
Наред с това колегията ще изиска от Министерство на правосъдието да внесе и промени в Закона за правосъдната власт (ЗСВ), с които да ѝ бъде предоставено пълномощие да издава, трансформира и анулира подзаконови нормативни актове. Искането още веднъж е обвързвано със заповедните производства – постановат се смяна в две наредби, издадени от Висш съдебен съвет.
Както е известно, с промени в Граждански процесуален кодекс от февруари 2023 година беше планувано централизираното систематизиране на заповедните каузи без оглед на разпоредбите за локална подсъдност, а по такива, признати от Съдийската гилдия. Целта на промените е въз основата на система за отчитане на натовареността на съдиите, заповедните каузи да се разпределят с логаритъм, като задачата е да се изравни общата натовареност на районните съдилища. В момента някои районни съдилища са „ записани “ със заповедни производства (в част от случаите те съставляват към 70% от обшия брой цивилен дела).
Затова беше планувано, че всички процесуални дейности в заповедното произвеждане ще се правят в електронна форма и всички актове на съда в производството, в това число заповедите за осъществяване и изпълнителните листове, ще се издават в електронна форма. Заявленията за издаване на заповед за осъществяване и приложенията към тях ще бъдат подавани по електронен път посредством електронен формуляр, наличен в Единния портал за електронно правораздаване.
Въпросните промени е планувано да вляза в действие от 1 юли 2024 година Отлагането е за да се обезпечат нужните условия за реализиране на промяната в заповедните каузи – основаване и приемане на всички подзаконови нормативни актове и създаване, и внедряване на модул „ Заповедни каузи “ в Единната осведомителна система на съдилищата (ЕИСС).
Разработването на този модул е планувано още през 2020 година в Плана за възобновяване и резистентност.
Но реализирането на промяната беше забавено. От една страна закъсня одобряването на ПВУ, а от друга – над 10 месеца Министерството на финансите не подписваше оперативното съглашение с Висш съдебен съвет. Това е било сторено едвам на 26 март тази година.
Това е и повода Висш съдебен съвет да не успее да съблюдава периода в Граждански процесуален кодекс – 1 юли 2024 година за построяването и въвеждането на модула за централизирано систематизиране на заповедните каузи в ЕИСС.
„ От страна на Висш съдебен съвет са положени всички старания и са изпълнени всички условия на МФ и Национален фонд, с цел да се осъществя планът за надграждане на ЕИСС – Оперативното съглашение е изпратено с надлежната глоба на Висш съдебен съвет за автограф от министъра на финансите на 15 май 2022 година, като повече от 10 месеца липсваше какъвто и да е отговор за аргументите да не бъде подписано съглашението, без значение от изпратените напомнителни писма и извършени диалози “, сподели през днешния ден Даниела Марчева, която дружно с Боян Новански е вносител на предлагането за промени в Граждански процесуален кодекс. Тя съпостави обстановката с плана за правосъдната медиация, по който оперативното съглашение е било подписано на 7 април 2023 година и по него няма веселба.
В отговор на въпрос Марчева посочи, че техническото задание е направено от работната група по заповедните каузи със съдействието на двама външни специалисти. „ Към момента публичната поръчка е минала през предварителната процедура и би следвало да е открит срокът за кандидатстване “, сподели още тя.
Но по този начин или другояче няма по какъв начин всичко да завърши до 1 юли т.г. и поради това предложи Семеен кодекс да изиска смяна в Граждански процесуален кодекс като срокът бъде продължен до 1 юли следващата година.
Олга Керелска предложи срокът да е до 1 октомври 2025 година, само че Марчева съобщи, че една година е задоволителна – девет месеца за създаването на модула и три месеца за въвеждането му. Това е по този начин, тъй като няма да се построява напълно нова система, а единствено модул в ЕИСС.
Ако Граждански процесуален кодекс бъде изменен, ще се наложат промени и в две наредби на Висш съдебен съвет – Наредба №5 от 1 юли 2017 година и Наредба №6 от 3 август 2017 година
Но след промените в Конституцията, нито една от двете колегии няма законова делегация да приема, трансформира или анулира подзаконови нормативни актове.
И в тази връзка кадровиците взеха решение да изискат от Министерство на правосъдието да внесе предложение за изменение на Закон за съдебната власт, с което да им се даде пълномощието да трансформират наредби, правилници и др.
Този въпрос беше разискван на днешното съвещание на Съдийската гилдия, като кадровиците взеха решение да изискат промени с Граждански процесуален кодекс, с които да се отсрочи с година въвеждането на централизираното систематизиране на заповедните производства. В момента срокът е от 1 юли 2024 година, Семеен кодекс предлага да е от 1 юли 2025 година Предложението за промени в Граждански процесуален кодекс ще бъде изпратено на Министерството на правораздаването и на Народното събрание.
Наред с това колегията ще изиска от Министерство на правосъдието да внесе и промени в Закона за правосъдната власт (ЗСВ), с които да ѝ бъде предоставено пълномощие да издава, трансформира и анулира подзаконови нормативни актове. Искането още веднъж е обвързвано със заповедните производства – постановат се смяна в две наредби, издадени от Висш съдебен съвет.
Както е известно, с промени в Граждански процесуален кодекс от февруари 2023 година беше планувано централизираното систематизиране на заповедните каузи без оглед на разпоредбите за локална подсъдност, а по такива, признати от Съдийската гилдия. Целта на промените е въз основата на система за отчитане на натовареността на съдиите, заповедните каузи да се разпределят с логаритъм, като задачата е да се изравни общата натовареност на районните съдилища. В момента някои районни съдилища са „ записани “ със заповедни производства (в част от случаите те съставляват към 70% от обшия брой цивилен дела).
Затова беше планувано, че всички процесуални дейности в заповедното произвеждане ще се правят в електронна форма и всички актове на съда в производството, в това число заповедите за осъществяване и изпълнителните листове, ще се издават в електронна форма. Заявленията за издаване на заповед за осъществяване и приложенията към тях ще бъдат подавани по електронен път посредством електронен формуляр, наличен в Единния портал за електронно правораздаване.
Въпросните промени е планувано да вляза в действие от 1 юли 2024 година Отлагането е за да се обезпечат нужните условия за реализиране на промяната в заповедните каузи – основаване и приемане на всички подзаконови нормативни актове и създаване, и внедряване на модул „ Заповедни каузи “ в Единната осведомителна система на съдилищата (ЕИСС).
Разработването на този модул е планувано още през 2020 година в Плана за възобновяване и резистентност.
Но реализирането на промяната беше забавено. От една страна закъсня одобряването на ПВУ, а от друга – над 10 месеца Министерството на финансите не подписваше оперативното съглашение с Висш съдебен съвет. Това е било сторено едвам на 26 март тази година.
Това е и повода Висш съдебен съвет да не успее да съблюдава периода в Граждански процесуален кодекс – 1 юли 2024 година за построяването и въвеждането на модула за централизирано систематизиране на заповедните каузи в ЕИСС.
„ От страна на Висш съдебен съвет са положени всички старания и са изпълнени всички условия на МФ и Национален фонд, с цел да се осъществя планът за надграждане на ЕИСС – Оперативното съглашение е изпратено с надлежната глоба на Висш съдебен съвет за автограф от министъра на финансите на 15 май 2022 година, като повече от 10 месеца липсваше какъвто и да е отговор за аргументите да не бъде подписано съглашението, без значение от изпратените напомнителни писма и извършени диалози “, сподели през днешния ден Даниела Марчева, която дружно с Боян Новански е вносител на предлагането за промени в Граждански процесуален кодекс. Тя съпостави обстановката с плана за правосъдната медиация, по който оперативното съглашение е било подписано на 7 април 2023 година и по него няма веселба.
В отговор на въпрос Марчева посочи, че техническото задание е направено от работната група по заповедните каузи със съдействието на двама външни специалисти. „ Към момента публичната поръчка е минала през предварителната процедура и би следвало да е открит срокът за кандидатстване “, сподели още тя.
Но по този начин или другояче няма по какъв начин всичко да завърши до 1 юли т.г. и поради това предложи Семеен кодекс да изиска смяна в Граждански процесуален кодекс като срокът бъде продължен до 1 юли следващата година.
Олга Керелска предложи срокът да е до 1 октомври 2025 година, само че Марчева съобщи, че една година е задоволителна – девет месеца за създаването на модула и три месеца за въвеждането му. Това е по този начин, тъй като няма да се построява напълно нова система, а единствено модул в ЕИСС.
Ако Граждански процесуален кодекс бъде изменен, ще се наложат промени и в две наредби на Висш съдебен съвет – Наредба №5 от 1 юли 2017 година и Наредба №6 от 3 август 2017 година
Но след промените в Конституцията, нито една от двете колегии няма законова делегация да приема, трансформира или анулира подзаконови нормативни актове.
И в тази връзка кадровиците взеха решение да изискат от Министерство на правосъдието да внесе предложение за изменение на Закон за съдебната власт, с което да им се даде пълномощието да трансформират наредби, правилници и др.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ