Илиян Василев: Коалицията ПП ”Белене” навлезе в ново тресавище
С днешното решение на Народното събрание - обединението Политическа партия ”Белене ” навлезе в ново мочурище без да го осъзнава. Защото действието е политически стимулирано, без задоволителен експертен бакъп. Това написа във Facebook някогашният дипломат в Русия Илиян Василев.
Нямат концепция какво ги чака - примерно оценката на активите и пасивите на АЕЦ " Белене " и обособяването им като апорт в новото сдружение. Не става тирада за функциониращо дружество, на което се усилва капитал.
Счетоводно могат да създадат каквото си желаят и всяка оценка може да бъде обоснована - както висока, по този начин и мижава, само че ги чака леден душ, тъй като работят в съответна политическа рамка на упования, които не могат да бъдат изпълнени.
В последна сметка, едни активи костват толково колкото ги правят оценка не специалистите, а пазарът - а той има два репера - колкото купувачът е подготвен да даде, като единствената гаранция е състезателността и минималната цена /под нея не продавам/, а другият е доколкото тези активи са " мъртви ", " замръзнали " или настоящи и както реши специалиста и каквато методолия приложи. Става дума за неработещ актив и там отново има вид " за един лев " придобиване против " вложения ". Тук студеният душ сигурно ще ги залее при тъй наречените неосезаеми активи.
От там пък може да се срине структурата на дяловия капитал, надлежно концепцията за контролния пакет, тъй като при този гиъринг /дялов - заемен капитал/ и стойност на плана над 11 милиарда евро /а тази цифра единствено ще расте/, с цел да имаме 34% би трябвало да потвърдим инвестиция от 1,5 милиарда евро - което по никакъв начин не е несъмнено, в допълнение като извадим банкова гаранция за другите над два милиарда евро заем. И по този начин нататък, тъй като това не е крайният масраф и ангажимент. Но каквато и експертна оценка да се приложи меродавно е единодушието на " купувача " или " вложителя ". За това и моето предложение беше и остава - вършат каквото вършат - редом с всевъзможни други глупости /защото е ясно, че най-после ще желаят държавни гаранции и Русия и Китай/, а пък европейските " вложители " просто желаят дял от баницата като реализатори, като за своята част могат да обезпечат заем, само че отново с държавни гаранции.
Та вършат костват - редом да върви процедурата по продажбата на оборудването с цел да не се губи време. Ако има по-добър вид от продажбата /такъв няма, само че знаят повече/ да минат на него, само че да не губят време, до момента в който илюзиите се надуват. Защото, в случай че процедурата приключи с крах и чак тогава стартира процедура по продажбата цената ще падне, доста.
Нямат концепция какво ги чака - примерно оценката на активите и пасивите на АЕЦ " Белене " и обособяването им като апорт в новото сдружение. Не става тирада за функциониращо дружество, на което се усилва капитал.
Счетоводно могат да създадат каквото си желаят и всяка оценка може да бъде обоснована - както висока, по този начин и мижава, само че ги чака леден душ, тъй като работят в съответна политическа рамка на упования, които не могат да бъдат изпълнени.
В последна сметка, едни активи костват толково колкото ги правят оценка не специалистите, а пазарът - а той има два репера - колкото купувачът е подготвен да даде, като единствената гаранция е състезателността и минималната цена /под нея не продавам/, а другият е доколкото тези активи са " мъртви ", " замръзнали " или настоящи и както реши специалиста и каквато методолия приложи. Става дума за неработещ актив и там отново има вид " за един лев " придобиване против " вложения ". Тук студеният душ сигурно ще ги залее при тъй наречените неосезаеми активи.
От там пък може да се срине структурата на дяловия капитал, надлежно концепцията за контролния пакет, тъй като при този гиъринг /дялов - заемен капитал/ и стойност на плана над 11 милиарда евро /а тази цифра единствено ще расте/, с цел да имаме 34% би трябвало да потвърдим инвестиция от 1,5 милиарда евро - което по никакъв начин не е несъмнено, в допълнение като извадим банкова гаранция за другите над два милиарда евро заем. И по този начин нататък, тъй като това не е крайният масраф и ангажимент. Но каквато и експертна оценка да се приложи меродавно е единодушието на " купувача " или " вложителя ". За това и моето предложение беше и остава - вършат каквото вършат - редом с всевъзможни други глупости /защото е ясно, че най-после ще желаят държавни гаранции и Русия и Китай/, а пък европейските " вложители " просто желаят дял от баницата като реализатори, като за своята част могат да обезпечат заем, само че отново с държавни гаранции.
Та вършат костват - редом да върви процедурата по продажбата на оборудването с цел да не се губи време. Ако има по-добър вид от продажбата /такъв няма, само че знаят повече/ да минат на него, само че да не губят време, до момента в който илюзиите се надуват. Защото, в случай че процедурата приключи с крах и чак тогава стартира процедура по продажбата цената ще падне, доста.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ