С Игнажден започват коледните и новогодишните празници в народния календар
С днешния Игнажден стартират коледните и новогодишните празници в националния календар. Хората са вярвали, че този ден носи магическа мощ. Празникът е извънредно забавен и значим в националната обредност, тъй като се свързва с разнообразни гадания и обреди каква ще е новата година. Ключова роля в празника има така наречен полазник – първият посетител, който в този ден ще влезе в къщата. Затова Игнажден е прочут още като Полазовден. Обредните дейности на празника са свързани с благоденствие и здраве на хората, богата годишна продукция по нивите и плодовитост на животните, описа в изявление за Българска телеграфна агенция етнографът Динка Ангелова.
В предишното хората не са ходили на работа на Игнажден, чакали са у дома кой ще пристигна. Вярвали са, че този първи посетител носи специфичен заряд и в случай че в дома ти влезе добър и заможен човек значи, че годината ще бъде добра и плодородна. Ако полазникът обаче е неприятен човек било същинска покруса, вярвало се, че и годината ще бъде сложна и неприятна. Затова някои по-хитри стопани авансово си уговаряли добър, състоятелен човек да влезе първи, с цел да внесе берекета за къщата. Някъде пък било значимо първият посетител да е жена. За самия полазник пък да го поканят било въпрос на чест. Посрещали го като доста мечтан посетител, изясни етнографът.
Характерна обредност е, че хората вземали от дръвника паднали тресчици и съчки, внасяли ги в къщата. Когато влезел полазникът, хвърлял треските в огнището, с цел да има изобилие в тази къща. Канели го да седне на трапезата, гощавали и дарявали го като безценен посетител – с риза, с пешкир. Наричали каква да бъде годината. От трапезата не бивало да се става, с цел да не стават кокошките от полога и да се излюпят повече пиленца. В някои села на Игнажден пък се правело зареждане на кокошките. Когато стопанката отидела да им хвърля зърно, заграждала с мъжки пояс мястото, където ги храни – с цел да не бягат кокошките, да си останат в двора.
Според националните вярвания на Игнажден не се дава нищо назаем, с цел да не излезе благосъстоянието и плодородието от къщата. " Не бива да се дава най-много огън, плам или сол. Сега на нас несъмнено малко необичайно ни звучи това, само че в случай че се замисли, това са били главните неща, които поддържат живота в фамилията в това далечно време. Ако няма огън в огнището, в случай че няма плам – няма топлота, няма живот. А солта е най-ценният артикул, който в предишното хората са пазели като очите си. Затова в самите вярвания участват тези толкоз значими детайли от живота на хората ", изясни етнографът.
" Трапезата за Игнажден наложително би трябвало да е постна. Питата, която се прави, не би трябвало да има декорация. В някои райони се правела и така наречен първа кадена вечер. В огнището се слагал коладника – дървото, нормално крушово или дъбово, което обичайно се поставя на Бъдни вечер. Според националните песни и вярвания от Игнажден до Коледа е времето, в което Божията майка се мъчи, с цел да роди Бога или новото слънце, както можем да го назовем. Това е времето за мерки, за посрещане на най-големия зимен празник – Коледа, Рождество Христово ", акцентира Динка Ангелова.
В предишното хората не са ходили на работа на Игнажден, чакали са у дома кой ще пристигна. Вярвали са, че този първи посетител носи специфичен заряд и в случай че в дома ти влезе добър и заможен човек значи, че годината ще бъде добра и плодородна. Ако полазникът обаче е неприятен човек било същинска покруса, вярвало се, че и годината ще бъде сложна и неприятна. Затова някои по-хитри стопани авансово си уговаряли добър, състоятелен човек да влезе първи, с цел да внесе берекета за къщата. Някъде пък било значимо първият посетител да е жена. За самия полазник пък да го поканят било въпрос на чест. Посрещали го като доста мечтан посетител, изясни етнографът.
Характерна обредност е, че хората вземали от дръвника паднали тресчици и съчки, внасяли ги в къщата. Когато влезел полазникът, хвърлял треските в огнището, с цел да има изобилие в тази къща. Канели го да седне на трапезата, гощавали и дарявали го като безценен посетител – с риза, с пешкир. Наричали каква да бъде годината. От трапезата не бивало да се става, с цел да не стават кокошките от полога и да се излюпят повече пиленца. В някои села на Игнажден пък се правело зареждане на кокошките. Когато стопанката отидела да им хвърля зърно, заграждала с мъжки пояс мястото, където ги храни – с цел да не бягат кокошките, да си останат в двора.
Според националните вярвания на Игнажден не се дава нищо назаем, с цел да не излезе благосъстоянието и плодородието от къщата. " Не бива да се дава най-много огън, плам или сол. Сега на нас несъмнено малко необичайно ни звучи това, само че в случай че се замисли, това са били главните неща, които поддържат живота в фамилията в това далечно време. Ако няма огън в огнището, в случай че няма плам – няма топлота, няма живот. А солта е най-ценният артикул, който в предишното хората са пазели като очите си. Затова в самите вярвания участват тези толкоз значими детайли от живота на хората ", изясни етнографът.
" Трапезата за Игнажден наложително би трябвало да е постна. Питата, която се прави, не би трябвало да има декорация. В някои райони се правела и така наречен първа кадена вечер. В огнището се слагал коладника – дървото, нормално крушово или дъбово, което обичайно се поставя на Бъдни вечер. Според националните песни и вярвания от Игнажден до Коледа е времето, в което Божията майка се мъчи, с цел да роди Бога или новото слънце, както можем да го назовем. Това е времето за мерки, за посрещане на най-големия зимен празник – Коледа, Рождество Христово ", акцентира Динка Ангелова.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ