124 г. от рождението на композитора Панчо Владигеров
С Ден на отворените порти Къща-музей „ Панчо Владигеров “ означи с 124 години от рождението на великия български композитор. Въпреки, че Панчо Владигеров е роден на 13 март, от музея вземат решение, че точно съботният ден е най-подходящ, с цел да могат оптимално огромен брой искащи да се допрян до атмосферата и уюта, съпътствали живота му, както и до дълбоките „ акомпанименти “ на неговата персона, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Къщата е издигната към 1928 – 1930 година от еврейска фамилия, отпред с Якуб Леви, само че фамилията отпътува за Израел през 40-те години на ХХ век. през 1951 година Панчо Владигеров я купува и трансформира в собствен дом.
Директорът на държавния културен институт Къща-музей „ Панчо Владигеров “ Надя Сотирова описа пред БГНЕС, че музеят е основан в осъществяване на експлицитната воля на композитора, който извънредно доста обичал своя дом, намиращ се „ на върха “ на столичния квартал „ Лозенец “, като се е надявал, в случай че в миналото страната направи музей на негово име, то той да бъде в неговия дом и тук да се пази цялото негово завещание, което е доста впечатляващо като уникалност на сбирките и като мащаб. „ Владигеров доста усърдно е събирал през всичките години на своя деен композиторски, изобщо креативен живот – като композитор, и като реализатор, и като дълготраен преподавател-педагог в Националната музикална академия, която също носи неговото име. Много усърдно е събирал всичко, обвързвано с неговата работа и с помощта на това при нас са непокътнати неповторими материали от неговия персонален списък, персонална преписка, голям брой фотоси, стратегии, афиши, доста богата нототека, доста богата фонотека, цялото му ръкописно завещание от най-ранните детски композиционни опити до последния нотен лист, който ние открихме затворен в рояла на композитора “, акцентира тя.
Посетителите и всички, които се интересуват от нашето музикално завещание, могат да получат една доста необятна визия както за това, което е завещал самият Владигеров, по този начин и за това, което той носи след себе си, възпитавайки една цяла плеяда от огромни български композитори, негови възпитаници, измежду които са Парашкев Хаджиев, Александър Райчев, Красимир Кюркчийски, Александър Йосифов, Васил Казанджиев, Пенчо Стоянов, Милчо Левиев. „ Техният лист е безброен, които всички те се утвърждават като ярки имена в българската музика “, уточни Сотирова, като добави, че Панчо Владигеров е приет за патриарха на българската музикална просвета, един от създателите на българската национална композиторска школа и човек, за който всеки един отвън България, който има отношение към музиката и към музикалното завещание, се сеща незабавно за неговото име. Директорът на музея съобщи, че музиката на Панчо Владигеров се трансформира в самобитна емблема на българската композиторска школа и на българската музика, тъй като неговата музика е доста разпознаваема, доста слушана и обичана от нашите сънародници.
Къщата-музей „ Панчо Владигеров “ дава опция на посетителите да се допрян и да усетят до атмосферата на този дом, да видят достоверната възстановка на неговия работен кабинет, на верандата с взор към улицата, където композиторът е обичал заран да пие своето кафе и да гледа към своите съкварталци, както и да видят къса експозиция, която показва единствено акценти от интервалите от живота на Владигеров – от неговите ранни детски години през образованието и образованието му в Германия като стипендиант на българската страна. „ Той и неговият брат-близнак Любен получават една държавна стипендия, с която отпътуват за образование в Германия “, изясни Сотирова и добави, че това са години една на доста дейна креативна активност в Германия, където Владигеров работи и като композитор в театрите на световноизвестния режисьор Макс Райнхард, който тогава е един от колосите в театралното изкуство на 20-те и 30-те години на ХХ век.
След като Панчо Владигеров се завръща в родината, стартира неговата дейна и креативна, и педагогическа активност, както и работата му като член на жури на доста интернационалните състезания. Той е и държавник, и изобщо човек с доста дейна и креативна, и гражданска позиция. „ Наистина би трябвало да се посети мястото, с цел да може хората да видят и усетят това благосъстояние, което, в действителност, завещава той и неговите наследници в осъществяване на неговата воля да стане необятно налично за нашата общност “, прикани шефът на музея.
Посетителите могат да видят една доста богата сбирка от документални записи и материали от фонда на Къща-музей „ Панчо Владигеров “, които не са изложени в експозицията, а са качени в специфичен уебсайт, който може да бъде прегледан на таблетите, ситуирани в музея. „ Това е едно допълнение на нашата експозиция и на описа за Панчо Владигеров “, уточни Сотирова.
Освен това посетителите могат да чуят аудиозаписи, непокътнати като достоверни осъществявания на Панчо Владигеров, както и да видят видеоматериали. „ Ние имаме доста богат кино материал, обвързван с живота на Владигеров, и един забавен цикъл от спомените на неговите учениците, които ние в годините сме записвали тук, в атмосферата на неговия работен кабинет. Така, че това са неща, които в действителност сега могат да бъдат видени и да добавят описа, и да дообогатят визията за създателя “, означи още Сотирова.
Тя изрази вяра да се ускори ползата към българското национално културно завещание. „ Много е значимо в тези сложни години, когато сме принудени да преодоляваме разнообразни като темперамент и направления рецесии, които не сме се и мислили, че могат да ни сполетят, някак си тези часове на допир с изкуството, носят и по-голямо национално самочувствие, дават една убеденост, че въпреки всичко светът може да не е доста неприятен “, заключи шефът на музея.
Интересен за феновете на изкуството е и роялът, който се намира в помещението, където е ситуирана централната, главната експозиция на музея. Роялът, в действителност, е благосъстоятелност на проф. Панка Пелишек, а не на Панчо Владигеров. Проф. Пелишек е близка негова другарка, сътрудник и по волята на нейната щерка, инструментът идва в музея по-късно, след откриването на експозицията. На плочата на рояла са ситуирани подписи на едни от най-известните пианисти за епохата, в това число и на самия Панчо Владигеров, както и на проф. Пелишек.
Сред експозицията в Къща-музей „ Панчо Владигеров “ се откроява и портретът на майката Елиза, рисуван от Панайот Сеферов, български художник, живял през 20-те години на ХХ век в Берлин, приключил в Берлин, само че умрял доста млад, и заради това не е доста прочут в нашите среди, само че е бил в близки контакти с братя Владигерови. Елиза Пастернак е родом от Одеса – оттова е родът на нейния татко Леон Пастернак, и се допуска, че това е единият клон на цялата фамилия Пастернак, защото самият Владигеров в едно свое изявление по радиото загатва, че с поета Борис Пастернак са далечни братовчеди. За страдание, нито в архива на Панчо Владигеров, нито в архива на Борис Пастернак има информация, която да удостоверява тяхната родова връзка, само че по този начин или другояче това е казано от Владигеров и е прекомерно допустимо, тъй като и двата рода са от Одеса, и най-вероятно са в действителност близки. Елиза приключва медицина в Париж и по специалност е лекар-гинеколог. След като завършва своето образование в Париж, където е имала състуденти българи, които са ѝ разказвали доста за България, тя взима парахода от Одеса и идва във Варна, с цел да практикува своята лекарска специалност и точно там се среща с бащата на Панчо и на Любен Владигерови – Харалан Владигеров, който пък е бил градски прокурор и по този начин потегля тяхната връзка, основават семейство и на 13 март 1899 година се раждат двамата близнаци. /БГНЕС
Къщата е издигната към 1928 – 1930 година от еврейска фамилия, отпред с Якуб Леви, само че фамилията отпътува за Израел през 40-те години на ХХ век. през 1951 година Панчо Владигеров я купува и трансформира в собствен дом.
Директорът на държавния културен институт Къща-музей „ Панчо Владигеров “ Надя Сотирова описа пред БГНЕС, че музеят е основан в осъществяване на експлицитната воля на композитора, който извънредно доста обичал своя дом, намиращ се „ на върха “ на столичния квартал „ Лозенец “, като се е надявал, в случай че в миналото страната направи музей на негово име, то той да бъде в неговия дом и тук да се пази цялото негово завещание, което е доста впечатляващо като уникалност на сбирките и като мащаб. „ Владигеров доста усърдно е събирал през всичките години на своя деен композиторски, изобщо креативен живот – като композитор, и като реализатор, и като дълготраен преподавател-педагог в Националната музикална академия, която също носи неговото име. Много усърдно е събирал всичко, обвързвано с неговата работа и с помощта на това при нас са непокътнати неповторими материали от неговия персонален списък, персонална преписка, голям брой фотоси, стратегии, афиши, доста богата нототека, доста богата фонотека, цялото му ръкописно завещание от най-ранните детски композиционни опити до последния нотен лист, който ние открихме затворен в рояла на композитора “, акцентира тя.
Посетителите и всички, които се интересуват от нашето музикално завещание, могат да получат една доста необятна визия както за това, което е завещал самият Владигеров, по този начин и за това, което той носи след себе си, възпитавайки една цяла плеяда от огромни български композитори, негови възпитаници, измежду които са Парашкев Хаджиев, Александър Райчев, Красимир Кюркчийски, Александър Йосифов, Васил Казанджиев, Пенчо Стоянов, Милчо Левиев. „ Техният лист е безброен, които всички те се утвърждават като ярки имена в българската музика “, уточни Сотирова, като добави, че Панчо Владигеров е приет за патриарха на българската музикална просвета, един от създателите на българската национална композиторска школа и човек, за който всеки един отвън България, който има отношение към музиката и към музикалното завещание, се сеща незабавно за неговото име. Директорът на музея съобщи, че музиката на Панчо Владигеров се трансформира в самобитна емблема на българската композиторска школа и на българската музика, тъй като неговата музика е доста разпознаваема, доста слушана и обичана от нашите сънародници.
Къщата-музей „ Панчо Владигеров “ дава опция на посетителите да се допрян и да усетят до атмосферата на този дом, да видят достоверната възстановка на неговия работен кабинет, на верандата с взор към улицата, където композиторът е обичал заран да пие своето кафе и да гледа към своите съкварталци, както и да видят къса експозиция, която показва единствено акценти от интервалите от живота на Владигеров – от неговите ранни детски години през образованието и образованието му в Германия като стипендиант на българската страна. „ Той и неговият брат-близнак Любен получават една държавна стипендия, с която отпътуват за образование в Германия “, изясни Сотирова и добави, че това са години една на доста дейна креативна активност в Германия, където Владигеров работи и като композитор в театрите на световноизвестния режисьор Макс Райнхард, който тогава е един от колосите в театралното изкуство на 20-те и 30-те години на ХХ век.
След като Панчо Владигеров се завръща в родината, стартира неговата дейна и креативна, и педагогическа активност, както и работата му като член на жури на доста интернационалните състезания. Той е и държавник, и изобщо човек с доста дейна и креативна, и гражданска позиция. „ Наистина би трябвало да се посети мястото, с цел да може хората да видят и усетят това благосъстояние, което, в действителност, завещава той и неговите наследници в осъществяване на неговата воля да стане необятно налично за нашата общност “, прикани шефът на музея.
Посетителите могат да видят една доста богата сбирка от документални записи и материали от фонда на Къща-музей „ Панчо Владигеров “, които не са изложени в експозицията, а са качени в специфичен уебсайт, който може да бъде прегледан на таблетите, ситуирани в музея. „ Това е едно допълнение на нашата експозиция и на описа за Панчо Владигеров “, уточни Сотирова.
Освен това посетителите могат да чуят аудиозаписи, непокътнати като достоверни осъществявания на Панчо Владигеров, както и да видят видеоматериали. „ Ние имаме доста богат кино материал, обвързван с живота на Владигеров, и един забавен цикъл от спомените на неговите учениците, които ние в годините сме записвали тук, в атмосферата на неговия работен кабинет. Така, че това са неща, които в действителност сега могат да бъдат видени и да добавят описа, и да дообогатят визията за създателя “, означи още Сотирова.
Тя изрази вяра да се ускори ползата към българското национално културно завещание. „ Много е значимо в тези сложни години, когато сме принудени да преодоляваме разнообразни като темперамент и направления рецесии, които не сме се и мислили, че могат да ни сполетят, някак си тези часове на допир с изкуството, носят и по-голямо национално самочувствие, дават една убеденост, че въпреки всичко светът може да не е доста неприятен “, заключи шефът на музея.
Интересен за феновете на изкуството е и роялът, който се намира в помещението, където е ситуирана централната, главната експозиция на музея. Роялът, в действителност, е благосъстоятелност на проф. Панка Пелишек, а не на Панчо Владигеров. Проф. Пелишек е близка негова другарка, сътрудник и по волята на нейната щерка, инструментът идва в музея по-късно, след откриването на експозицията. На плочата на рояла са ситуирани подписи на едни от най-известните пианисти за епохата, в това число и на самия Панчо Владигеров, както и на проф. Пелишек.
Сред експозицията в Къща-музей „ Панчо Владигеров “ се откроява и портретът на майката Елиза, рисуван от Панайот Сеферов, български художник, живял през 20-те години на ХХ век в Берлин, приключил в Берлин, само че умрял доста млад, и заради това не е доста прочут в нашите среди, само че е бил в близки контакти с братя Владигерови. Елиза Пастернак е родом от Одеса – оттова е родът на нейния татко Леон Пастернак, и се допуска, че това е единият клон на цялата фамилия Пастернак, защото самият Владигеров в едно свое изявление по радиото загатва, че с поета Борис Пастернак са далечни братовчеди. За страдание, нито в архива на Панчо Владигеров, нито в архива на Борис Пастернак има информация, която да удостоверява тяхната родова връзка, само че по този начин или другояче това е казано от Владигеров и е прекомерно допустимо, тъй като и двата рода са от Одеса, и най-вероятно са в действителност близки. Елиза приключва медицина в Париж и по специалност е лекар-гинеколог. След като завършва своето образование в Париж, където е имала състуденти българи, които са ѝ разказвали доста за България, тя взима парахода от Одеса и идва във Варна, с цел да практикува своята лекарска специалност и точно там се среща с бащата на Панчо и на Любен Владигерови – Харалан Владигеров, който пък е бил градски прокурор и по този начин потегля тяхната връзка, основават семейство и на 13 март 1899 година се раждат двамата близнаци. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ