С декларация по случай 2 юни - Деня на почит

С декларация по случай 2 юни - Деня на респект към паметта на Христо Ботев и починалите за свободата на България, от ПГ на " Българска социалистическа партия – Обединена левица " излязоха с декларация.

Ето какво гласи тя:

" Днес е 2 юни – Ден на Ботев и на починалите за свободата и независимостта на България!

„ Тоз който падне в пердах за независимост той не е умира! “

Този стих на Ботев е гравиран върху десетки монументи издигнати из цялата наша Родина. Той се е трансформирал в национално вярване за безсмъртието на борците за национална независимост, по този начин както Христо Ботев се е трансформирал в знак на националната ни гражданска война. Едва ли има българин, който да не знае този стих и да не има вяра в него!

2-ри юни, датата на неговата гибел е дата от календара на историческата орис на България. Денят, в който признателно скланяме глава пред подвига и саможертвата на Христо Ботев и героите, възвестили на света, че има един народ, измъчен и подготвен за независимост. Ден, в който коленичим в символ на благодарност към тези, жертвали себе си, с цел да оцелее българската нация, с цел да я има българската страна.

Христо Ботев не е професионален поборник, въстаник или челник. Той е стихотворец, издател и преподавател, бунтовник по дух.

Когато четата слиза на козлодуйския бряг Ботев е определен за челник от четниците, тъй като е вярвал, че войводата не може и не би трябвало да бъде натрапен.

В същото време тази роля не е непозната на Ботев, който посвещава цялата си активност на революционното съзряване на нацията и на българската емиграция. В разбирането си за революцията Христо Ботев не се отличава по нищо от най-бележитите си съвременници, Гарибалди, Мацини, Кошут. За това каква гражданска война е нужна на българския народ Ботев написа „ гражданска война национална, незабавна, обезверена! “

Трудно е да се добави нещо ново към облика на Ботев, към подвига на починалите за свободата и независимостта на България. Но от ден на ден имаме нужда да се обръщаме към историческата памет, тъй като тя е мерило за това, което вършим през днешния ден. Повече от всеки път са ни нужни персони и хрумвания, устояли на времето, минали оттатък границите на страната ни, трансформирали се в знак на народен дух.

Богата е българската съкровищница от персони, предшественици на освободителната епопея и Възраждането. Това е историческо събитие, което ни оказва помощ в съхраняването на националното самочувствие и достолепие, оказва помощ ни в днешния ни комплициран път, приобщава ни към общата история на Европа.

В днешното, предизвикателно, заредено с неодобрение и несъгласия всекидневие, неизбежно се обръщаме към величието на гения Ботев, с цел да се убедим, че неговата фантазия за свободна, съвременна и успяваща България не е химера, че тя е най-важната цел към която да се стреми през днешния ден и всичко друго са единствено средства за нейното реализиране.

2 юни не е единствено мотив да препотвърдим, че Ботев е най-високият нравствен връх през епохата на националното ни възобновление, не е единствено талантлив стихотворец, не е единствено знак на национално самочувствие и достолепие, а е изумително, неповторимо събитие, въплъщение на човек, който умира за свободата освен на своето родно място, само че и за „ целий свят “. Ботев е връзката сред епохите и поколенията, връзката сред хората с разнообразни възгледи и убеждения.

Втори юни ни задължава освен да спрем и склоним глава в едноминутно безмълвие, под пронизителния писък на сирените, само че също по този начин да отправим апел към бъдещето с родолюбивия възклик на Ботевите четници, стъпили на българската земя с думите: „ Да живее България! ”. "