Режисьорката Вера Немирова: В операта мислим с мозъка на театъра
С " Дама Пика " на режисьорката Вера Немирова се слага началото на юбилейната стратегия за 75-годишнината на Държавната опера във Варна през 2022 година
Предпремиера: 15, 16 април 2022, 19.00, Държавна опера - Варна; Премиера 26 юли 2022, 21.00, Опера в Летния спектакъл, ММФ „ Варненско лято “ 2022.
Режисьорката Вера Немирова споделя пред Виолета Тончева за своя психически прочит на „ Дама Пика “ във Варна, за другите аспекти в интерпретациите по тематиката на Пушкин и Чайковски и „ Московската Венера “, която среща своя смъртен ангел в Герман, а той се оглежда в нея като холограма; за постановката на Евгени Немиров на „ Дама Пика “ и театралната хармония, която сближава бащата и дъщерята; за операта като спектакъл, в който мислим с мозъка на театъра; за новаторските режисьорски решения, специфичната трактовка за всеки един такт на маестро Павел Балев, изчистената визия на Юлиян Табаков и хореографията на Анна Пампулова, открояваща всеки жест като в обрамчена картина; за Вера Немирова като вдъхновяващо взискателна, съгласно артистите в „ Дама Пика “ и още...
Госпожо Немирова, „ Дама Пика “ 2022 във Варна има своята виенска предистория с Вашата режисура във Виенската Щатсопера 2007 и възстановката й при започване на тази година на сцената на един от най-престижните оперни театри в света. Защо Ви интригува „ Дама Пика “?
Във Виенската Щатсопера „ Дама Пика “ имаше периодичен няколко възстановки след премиерата през 2007 година, под диригентската палка на Сейджи Озава, от който научих доста в процеса на работа. Много интернационални оперни величия са играли в тази режисура - Аня Силя и Нийл Шиков, Мартина Серафин, Ангела Деноке, Надя Кръстева, Грейс Бамбри. Възстановката през 2015 година бе с Александър Антоненко в основната роля и Мариана Липовшек като остарялата Графиня, а в този момент през 2022 година участваше съветски състав. Маестро Валерий Гергиев докара целия солистичен състав на Мариински спектакъл във Виена – Олга Бородина бе Графинята, Лиза - Елена Гусева, Томски - Алексей Марков, Дмитрий Головин бе Герман и така нататък
И ето в този момент, единствено 3 месеца по-късно, си разрешавам лукса във Варна да направя напълно нов прочит на „ Дама Пика “, който обръща доста повече внимание на психическата страна. „ Дама Пика " е мощна психическа драма, само че също по този начин и разтърсваща обществена покруса, в която светът на богатите не отрежда място и право на обич на един безпаричен и елементарен човек като Герман.
Драматургията на операта хвърля светлина върху други аспекти, спрямо предшестващата я едноименна повест на Пушкин. Различията в сюжетното деяние ли са причина за това?
Една от аргументите, другата, несъмнено, е самата музика, а тя е доста мощна. Либретото е написано от брата на Чайковски Модест, само че композиторът също има дял в него, като му придава своя лична нотка. При Пушкин Герман е леден, прозорлив и още през цялото време търси облагата, до момента в който Герман на Чайковски е сензитивен и в действителност влюбен в Лиза. Той е колеблив сред две пристрастености – любовта към една недостижима за него жена от висшето общество и пристрастеността към хазартната игра, на която се подава в един миг и това предизвиква гибелта му. Но не Герман, а Графинята е централният облик, по тази причина и операта се споделя „ Дама Пика “. Бившата „ Московска Венера “, обаятелна световна дама и буйна картоиграчка, която среща своя смъртен ангел в Герман, а той се оглежда в нея като холограма... За да изтръгне тайната на печелившите три карти от нея и да се снабди с нужното благосъстояние, той би трябвало да извърши „ дяволското изискване “, да й се отдаде. Оплетени съдбовно в любовния триъгълник на Ерос и гибел, тримата герои - Герман, Графинята и Лиза, намират съдбовния си край. Любовта и гибелта са огромните тематики на изкуството изобщо, в операта да вземем облиците на Кармен, Дон Жуан, Дама Пика...
„ Дама Пика “, в която Ерос и Танатос са обхванати в страховита и завладяваща мистичност, същински horror, в случай че би трябвало да си послужим със модерна лексика.
Самият Чайковски възприема доста прочувствено своята опера, той изпитва съчувствие към всеки един от героите, чиито силуети отразяват неговия сложен и измъчен темперамент. А когато приключва операта, написа на брат си, че в никакъв случай не е плакал толкоз доста. И като стана дума за разликите сред повестта и операта, в трактовката си на облика на Герман Пушкин извежда на напред във времето съмненията и терзанията му дали пък да не стане ухажор на остарялата Графиня, с цел да узнае трите карти. Раздвоението му сред двете пристрастености - играта и любовта, води до тази шизофренност, която се придвижва и в операта на Чайковски.
Любопитно. Каква е била интерпретацията на татко Ви, Евгени Немиров, в „ Дама Пика “, последната му режисура в Русенската опера.
Знам за тази негова режисура, в която на сцената е имало болнично легло, Герман лежи в психиатрията и за тази част от ролята е бил зает, с изключение на артист, и трагичен артист. Пресъздавайки второто „ аз “ на Герман, той си спомня в ретроспекция станалото, с което се онагледява раздвоената биполярна същина на персонажа. Постановката на татко ми е била някъде през 60-те години на предишния век, а доста по-късно, през 90-те, аз гледах сходна режисура в Парижката Гранд опера с Галузин, която може да се види и в интернет. Моят татко на времето се сблъсква с огромни компликации към своята „ Дама Пика “, която така наречен живописен съвет непосредствено не разрешава.
Времето на така наречен социалистически натурализъм в изкуството не позволява даже мисълта за раздвояване на личността...
Баща ми доста тежко понася това вмешателство в неговото изкуство.
Къде в полето на театралната хармония се срещат режисьорите Немирови - бащата и дъщерята?
Бях единствено на 9 години, когато изгубих татко си, само че моят път беше предначертан. Още доста млада взех решение да изуча неговата специалност и да го опозная като създател. Щастлива съм, че като режисьор към този момент съм направила повече от заглавията, които и той е поставял. Наскоро открих писма, писани от него, когато е бил основен режисьор на Русенската опера, до майка му, баба ми Вера, на която съм кръстена. В неговите разсъждения открих себе си, толкоз сходни мисли занимават и мен в този момент по същия метод. Изумително прекарване, все едно, че неговата креативна персона се е преродила в мен, с цел да може да реализира своите хрумвания за реформаторски оперен спектакъл, толкоз сложен в ония години. Днес театърът може и да среща финансови компликации, само че към този момент е допустимо да се артикулират разнообразни гледни точки на сцената.
С какви новаторски решения ще изненада „ Дама Пика “ 2022 на Вера Немирова?
Основната презумция, която отличава радикално „ Дама Пика “, е разбирането за операта като спектакъл, в операта мислим с мозъка на театъра. А маестро Павел Балев, желая да подчертая, има специфична трактовка за всеки един такт, както и съществени музикални условия към всеки реализатор. Това се покрива изцяло с моя метод на мислене и това креативно единодушие е прелестна причина да навлизаме все по-дълбоко в същината на нещата. Творческият развой потегля от най-дълбокото и се развива от вътрешната страна на открито, той не е привнесена действителност, а проникновено прозрение във взаимоотношенията сред персонажите, които би трябвало да се решат по нов, актуален метод. Този метод е изведен, с изключение на в музикалната и режисьорската интерпретация, също в хореографията, сценографията и костюмите.
Заедно с хореографката Анна Пампулова откриваме творбата и намираме движенчески език на тялото за всеки персонаж и за хоровия отбор, а самостоятелната работа на Анна с танцьорите прави от сцената „ Пастушок “ един същински шедьовър.
Сценографията и костюмите също са значими, те дават първия взор. Нашият сценограф и костюмограф Юлиян Табаков, доста забавен и самобитен гений, внася нова, ярка хармония в „ Дама Пика “. Със своята изчистена визия тя оказва помощ както на изпълнителя да се експонира по-добре на сцената, по този начин и на костюма да опише ясно характера на героя. От друга страна тази абстрактност прави нещата по-трудни за мен, тъй като би трябвало да работя съвършено с 28-те солисти, става дума за два, някъде и за три солистични състава.
Всеки жест, всеки взор, всяко положение се откроява като в обрамчена картина.В началото беше доста мъчно, само че всички са всеотдайни и окрилени, тъй че нашият репетиционен развой е доста изобретателен. Благодарна съм, че всички демонстрират същинско доверие към мен като режисьор и към целия постановъчен екип.
Както в предходната Ви варненска режисура „ Графиня Марица “, по този начин и в този момент в „ Дама Пика “, артистите са заинтригувани от разсъжденията и анализите, към които ги водите, изобщо от стила Ви на работа и - както ми довериха, занапред съжаляват, че репетиционният развой скоро ще свърши.
Напротив (засмива се), та те би трябвало да се радват, че най-накрая ще излязат на сцената и ще покажат това, което сме изработили дружно. Ще се радват на публиката, на аплодисментите, до момента в който режисьорът би трябвало да се върне в своята креативна самотност. Но до премиерата разполагаме с още няколко дни, в които всички сме изцяло подвластни и безусловно инфектирани от „ Дама Пика “. Тук желая да отделя особено място на пианиста Руслан Павлов, който прониквайки в същността на драматургията предлага забавен прочит на обособените характери. Стефан Бояджиев също е непрестанно с нас, оценявам и неговата поддръжка, както и отношението на целия щаб на операта към „ Дама Пика “.
Един от солистите заключи мнението на екипа за Вас като вдъхновяващо взискателна...
Да, артистите обичат да бъдат предизвикани, да разрушават рамките си като създатели. Държа те да не бъдат марионетки, които механично пресъздават, а да съучастват в постановката като мислещи създатели, които гледат света през своята характерност. Варненската опера разполага с богат артистичен капацитет, с който може да се реализиран доста неща. Надявам се, с ремонта на Сцена Филиал да получим и по-добри условия за работа. Тогава ще пристигна времето на още по-смели промени и смяна, най-много в мисленето, тъй като мисленето предопределя посоката на развиване.
Спряхте ли се към този момент на идващото заглавие, което ще поставите като непрекъснат гост-режисьор на Държавна опера Варна?
„ Хитрата лисичка “ от Яначек ще е идващото заглавие, копродукция с Операта в Рощок, побратимения град на Варна. Аз съм израсла в Рощок, майка ми Соня Немирова беше прима на оперния спектакъл там. Сценографията на „ Хитрата лисичка “ е дело на Димана Латева, една млада и надарена българска художничка, а на диригентския пулт още веднъж ще бъде маестро Павел Балев. Ние сме единомишленици още от 90-те години, когато той беше основен диригент на оперния спектакъл в Рощок, а в този момент и двамата сме част от екипа на Държавна опера Варна – той като непрекъснат посетител диригент, аз като непрекъснат посетител режисьор. За мен е чест, че двамата бяхме поканени да сложим „ Дама Пика “, първата премиера в юбилейния 75-ти сезон на Държавна опера Варна.
„ ДАМА ПИКА “
Опера в три дейности (седем картини) от П. И. Чайковски
Либрето Модест Чайковски
Постановъчен екип:
Диригент Павел Балев
Режисьор Вера Немирова
Сценограф и костюмограф Юлиян Табаков
Хореограф Анна Пампулова
Диригент на хора Цветан Крумов
Действащи лица и реализатори ( по азбучен ред)
Герман – Валерий Георгиев, Иван Момиров
Лиза – Димитринка Райчева, Йоана Железчева, Ирина Жекова
Графинята – Бойка Василева, Силвия Ангелова
Княз Елецки – Иво Йорданов, Свилен Николов
Граф Томски/ Златогор – Венцеслав Анастасов, Пламен Димитров
Чекалински – Пламен Райков, Христо Ганевски
Сурин – Гео Чобанов, Евгений Станимиров
Чаплицки – Велин Михайлов, Димитър Илиев
Нарумов – Людмил Петров, Петър Петров
Управител – Владислав Владимиров
Полина/ Миловзор – Даниела Дякова, Михаела Берова
Гувернантка – Вяра Железова, Миглена Страдалска
Маша – Галина Великова, Мария Палматите, Розалия Желязкова
Прилепа – Жана Костова, Лилия Илиева, Мария Павлова
Концертмайстор Анна Фурнаджиева, помощник реж. Димитър Левичаров, пом. реж. Вероника Минкова, корепетитори Руслан Павлов, Соси Чифчиян, Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, суфльор Димитър Фурнаджиев.
С " Дама Пика " се слага началото на юбилейната стратегия за 75-годишнината на Държавна опера Варна през 2022 година
Предпремиера 15, 16 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна;
Премиера 26 юли 2022, 21.00, Опера в Летния спектакъл, ММФ „ Варненско лято “ 2022.
Предпремиера: 15, 16 април 2022, 19.00, Държавна опера - Варна; Премиера 26 юли 2022, 21.00, Опера в Летния спектакъл, ММФ „ Варненско лято “ 2022.
Режисьорката Вера Немирова споделя пред Виолета Тончева за своя психически прочит на „ Дама Пика “ във Варна, за другите аспекти в интерпретациите по тематиката на Пушкин и Чайковски и „ Московската Венера “, която среща своя смъртен ангел в Герман, а той се оглежда в нея като холограма; за постановката на Евгени Немиров на „ Дама Пика “ и театралната хармония, която сближава бащата и дъщерята; за операта като спектакъл, в който мислим с мозъка на театъра; за новаторските режисьорски решения, специфичната трактовка за всеки един такт на маестро Павел Балев, изчистената визия на Юлиян Табаков и хореографията на Анна Пампулова, открояваща всеки жест като в обрамчена картина; за Вера Немирова като вдъхновяващо взискателна, съгласно артистите в „ Дама Пика “ и още...
Госпожо Немирова, „ Дама Пика “ 2022 във Варна има своята виенска предистория с Вашата режисура във Виенската Щатсопера 2007 и възстановката й при започване на тази година на сцената на един от най-престижните оперни театри в света. Защо Ви интригува „ Дама Пика “?
Във Виенската Щатсопера „ Дама Пика “ имаше периодичен няколко възстановки след премиерата през 2007 година, под диригентската палка на Сейджи Озава, от който научих доста в процеса на работа. Много интернационални оперни величия са играли в тази режисура - Аня Силя и Нийл Шиков, Мартина Серафин, Ангела Деноке, Надя Кръстева, Грейс Бамбри. Възстановката през 2015 година бе с Александър Антоненко в основната роля и Мариана Липовшек като остарялата Графиня, а в този момент през 2022 година участваше съветски състав. Маестро Валерий Гергиев докара целия солистичен състав на Мариински спектакъл във Виена – Олга Бородина бе Графинята, Лиза - Елена Гусева, Томски - Алексей Марков, Дмитрий Головин бе Герман и така нататък
И ето в този момент, единствено 3 месеца по-късно, си разрешавам лукса във Варна да направя напълно нов прочит на „ Дама Пика “, който обръща доста повече внимание на психическата страна. „ Дама Пика " е мощна психическа драма, само че също по този начин и разтърсваща обществена покруса, в която светът на богатите не отрежда място и право на обич на един безпаричен и елементарен човек като Герман.
Драматургията на операта хвърля светлина върху други аспекти, спрямо предшестващата я едноименна повест на Пушкин. Различията в сюжетното деяние ли са причина за това?
Една от аргументите, другата, несъмнено, е самата музика, а тя е доста мощна. Либретото е написано от брата на Чайковски Модест, само че композиторът също има дял в него, като му придава своя лична нотка. При Пушкин Герман е леден, прозорлив и още през цялото време търси облагата, до момента в който Герман на Чайковски е сензитивен и в действителност влюбен в Лиза. Той е колеблив сред две пристрастености – любовта към една недостижима за него жена от висшето общество и пристрастеността към хазартната игра, на която се подава в един миг и това предизвиква гибелта му. Но не Герман, а Графинята е централният облик, по тази причина и операта се споделя „ Дама Пика “. Бившата „ Московска Венера “, обаятелна световна дама и буйна картоиграчка, която среща своя смъртен ангел в Герман, а той се оглежда в нея като холограма... За да изтръгне тайната на печелившите три карти от нея и да се снабди с нужното благосъстояние, той би трябвало да извърши „ дяволското изискване “, да й се отдаде. Оплетени съдбовно в любовния триъгълник на Ерос и гибел, тримата герои - Герман, Графинята и Лиза, намират съдбовния си край. Любовта и гибелта са огромните тематики на изкуството изобщо, в операта да вземем облиците на Кармен, Дон Жуан, Дама Пика...
„ Дама Пика “, в която Ерос и Танатос са обхванати в страховита и завладяваща мистичност, същински horror, в случай че би трябвало да си послужим със модерна лексика.
Самият Чайковски възприема доста прочувствено своята опера, той изпитва съчувствие към всеки един от героите, чиито силуети отразяват неговия сложен и измъчен темперамент. А когато приключва операта, написа на брат си, че в никакъв случай не е плакал толкоз доста. И като стана дума за разликите сред повестта и операта, в трактовката си на облика на Герман Пушкин извежда на напред във времето съмненията и терзанията му дали пък да не стане ухажор на остарялата Графиня, с цел да узнае трите карти. Раздвоението му сред двете пристрастености - играта и любовта, води до тази шизофренност, която се придвижва и в операта на Чайковски.
Любопитно. Каква е била интерпретацията на татко Ви, Евгени Немиров, в „ Дама Пика “, последната му режисура в Русенската опера.
Знам за тази негова режисура, в която на сцената е имало болнично легло, Герман лежи в психиатрията и за тази част от ролята е бил зает, с изключение на артист, и трагичен артист. Пресъздавайки второто „ аз “ на Герман, той си спомня в ретроспекция станалото, с което се онагледява раздвоената биполярна същина на персонажа. Постановката на татко ми е била някъде през 60-те години на предишния век, а доста по-късно, през 90-те, аз гледах сходна режисура в Парижката Гранд опера с Галузин, която може да се види и в интернет. Моят татко на времето се сблъсква с огромни компликации към своята „ Дама Пика “, която така наречен живописен съвет непосредствено не разрешава.
Времето на така наречен социалистически натурализъм в изкуството не позволява даже мисълта за раздвояване на личността...
Баща ми доста тежко понася това вмешателство в неговото изкуство.
Къде в полето на театралната хармония се срещат режисьорите Немирови - бащата и дъщерята?
Бях единствено на 9 години, когато изгубих татко си, само че моят път беше предначертан. Още доста млада взех решение да изуча неговата специалност и да го опозная като създател. Щастлива съм, че като режисьор към този момент съм направила повече от заглавията, които и той е поставял. Наскоро открих писма, писани от него, когато е бил основен режисьор на Русенската опера, до майка му, баба ми Вера, на която съм кръстена. В неговите разсъждения открих себе си, толкоз сходни мисли занимават и мен в този момент по същия метод. Изумително прекарване, все едно, че неговата креативна персона се е преродила в мен, с цел да може да реализира своите хрумвания за реформаторски оперен спектакъл, толкоз сложен в ония години. Днес театърът може и да среща финансови компликации, само че към този момент е допустимо да се артикулират разнообразни гледни точки на сцената.
С какви новаторски решения ще изненада „ Дама Пика “ 2022 на Вера Немирова?
Основната презумция, която отличава радикално „ Дама Пика “, е разбирането за операта като спектакъл, в операта мислим с мозъка на театъра. А маестро Павел Балев, желая да подчертая, има специфична трактовка за всеки един такт, както и съществени музикални условия към всеки реализатор. Това се покрива изцяло с моя метод на мислене и това креативно единодушие е прелестна причина да навлизаме все по-дълбоко в същината на нещата. Творческият развой потегля от най-дълбокото и се развива от вътрешната страна на открито, той не е привнесена действителност, а проникновено прозрение във взаимоотношенията сред персонажите, които би трябвало да се решат по нов, актуален метод. Този метод е изведен, с изключение на в музикалната и режисьорската интерпретация, също в хореографията, сценографията и костюмите.
Заедно с хореографката Анна Пампулова откриваме творбата и намираме движенчески език на тялото за всеки персонаж и за хоровия отбор, а самостоятелната работа на Анна с танцьорите прави от сцената „ Пастушок “ един същински шедьовър.
Сценографията и костюмите също са значими, те дават първия взор. Нашият сценограф и костюмограф Юлиян Табаков, доста забавен и самобитен гений, внася нова, ярка хармония в „ Дама Пика “. Със своята изчистена визия тя оказва помощ както на изпълнителя да се експонира по-добре на сцената, по този начин и на костюма да опише ясно характера на героя. От друга страна тази абстрактност прави нещата по-трудни за мен, тъй като би трябвало да работя съвършено с 28-те солисти, става дума за два, някъде и за три солистични състава.
Всеки жест, всеки взор, всяко положение се откроява като в обрамчена картина.В началото беше доста мъчно, само че всички са всеотдайни и окрилени, тъй че нашият репетиционен развой е доста изобретателен. Благодарна съм, че всички демонстрират същинско доверие към мен като режисьор и към целия постановъчен екип.
Както в предходната Ви варненска режисура „ Графиня Марица “, по този начин и в този момент в „ Дама Пика “, артистите са заинтригувани от разсъжденията и анализите, към които ги водите, изобщо от стила Ви на работа и - както ми довериха, занапред съжаляват, че репетиционният развой скоро ще свърши.
Напротив (засмива се), та те би трябвало да се радват, че най-накрая ще излязат на сцената и ще покажат това, което сме изработили дружно. Ще се радват на публиката, на аплодисментите, до момента в който режисьорът би трябвало да се върне в своята креативна самотност. Но до премиерата разполагаме с още няколко дни, в които всички сме изцяло подвластни и безусловно инфектирани от „ Дама Пика “. Тук желая да отделя особено място на пианиста Руслан Павлов, който прониквайки в същността на драматургията предлага забавен прочит на обособените характери. Стефан Бояджиев също е непрестанно с нас, оценявам и неговата поддръжка, както и отношението на целия щаб на операта към „ Дама Пика “.
Един от солистите заключи мнението на екипа за Вас като вдъхновяващо взискателна...
Да, артистите обичат да бъдат предизвикани, да разрушават рамките си като създатели. Държа те да не бъдат марионетки, които механично пресъздават, а да съучастват в постановката като мислещи създатели, които гледат света през своята характерност. Варненската опера разполага с богат артистичен капацитет, с който може да се реализиран доста неща. Надявам се, с ремонта на Сцена Филиал да получим и по-добри условия за работа. Тогава ще пристигна времето на още по-смели промени и смяна, най-много в мисленето, тъй като мисленето предопределя посоката на развиване.
Спряхте ли се към този момент на идващото заглавие, което ще поставите като непрекъснат гост-режисьор на Държавна опера Варна?
„ Хитрата лисичка “ от Яначек ще е идващото заглавие, копродукция с Операта в Рощок, побратимения град на Варна. Аз съм израсла в Рощок, майка ми Соня Немирова беше прима на оперния спектакъл там. Сценографията на „ Хитрата лисичка “ е дело на Димана Латева, една млада и надарена българска художничка, а на диригентския пулт още веднъж ще бъде маестро Павел Балев. Ние сме единомишленици още от 90-те години, когато той беше основен диригент на оперния спектакъл в Рощок, а в този момент и двамата сме част от екипа на Държавна опера Варна – той като непрекъснат посетител диригент, аз като непрекъснат посетител режисьор. За мен е чест, че двамата бяхме поканени да сложим „ Дама Пика “, първата премиера в юбилейния 75-ти сезон на Държавна опера Варна.
„ ДАМА ПИКА “
Опера в три дейности (седем картини) от П. И. Чайковски
Либрето Модест Чайковски
Постановъчен екип:
Диригент Павел Балев
Режисьор Вера Немирова
Сценограф и костюмограф Юлиян Табаков
Хореограф Анна Пампулова
Диригент на хора Цветан Крумов
Действащи лица и реализатори ( по азбучен ред)
Герман – Валерий Георгиев, Иван Момиров
Лиза – Димитринка Райчева, Йоана Железчева, Ирина Жекова
Графинята – Бойка Василева, Силвия Ангелова
Княз Елецки – Иво Йорданов, Свилен Николов
Граф Томски/ Златогор – Венцеслав Анастасов, Пламен Димитров
Чекалински – Пламен Райков, Христо Ганевски
Сурин – Гео Чобанов, Евгений Станимиров
Чаплицки – Велин Михайлов, Димитър Илиев
Нарумов – Людмил Петров, Петър Петров
Управител – Владислав Владимиров
Полина/ Миловзор – Даниела Дякова, Михаела Берова
Гувернантка – Вяра Железова, Миглена Страдалска
Маша – Галина Великова, Мария Палматите, Розалия Желязкова
Прилепа – Жана Костова, Лилия Илиева, Мария Павлова
Концертмайстор Анна Фурнаджиева, помощник реж. Димитър Левичаров, пом. реж. Вероника Минкова, корепетитори Руслан Павлов, Соси Чифчиян, Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, суфльор Димитър Фурнаджиев.
С " Дама Пика " се слага началото на юбилейната стратегия за 75-годишнината на Държавна опера Варна през 2022 година
Предпремиера 15, 16 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна;
Премиера 26 юли 2022, 21.00, Опера в Летния спектакъл, ММФ „ Варненско лято “ 2022.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ