Ще заменят ли отпадъчните мазнини и захарната тръстика керосина
С взрива на пътуванията със аероплан, който пристигна след края на коронавирус пандемията и рухването на рестриктивните мерки, още веднъж на напред във времето пристигна и въпросът за въглеродния отпечатък върху природата, който оставят всички тези хиляди полети всекидневно.
Преди дни пък компанията Virgin Atlantic бе тази, която направи огромна стъпка в нова посока - реализира първия задокеански полет със аероплан, задвижван със 100% биогориво. Това гориво за Boeing 787 е основано не от изкопаеми запаси, а от растителни захари и отпадъчни мазнини. То е тип стабилно авиационно гориво, наричано още на малко SAF.
Полетът над Атлантическия океан от летище Хийтроу с последна точка Ню Йорк бе финансиран отчасти от английското държавно управление, а триумфът на компанията на Ричард Брансън ни накара да се запитаме дали това е бъдещето на пътуването със аероплан. Но като че ли не е толкоз елементарно, колкото ни се желае да бъде.
Биогоривата могат да се създават от необятен набор първични материали, наречени биомаса - растителни материали, водорасли или хранителни боклуци да вземем за пример. За задачата обаче се нужни доста огромни количества от тях, тъй като авиоиндустрията се нуждае от тонове гориво всеки ден.
Според една академична публикация от август, в случай че желаеме да произвеждаме захарна тръстика като суровина за биогориво за търговски полети, са нужни площи от 125 милиона хектара, което е почти колкото щатите Калифорния, Орегон, Вашингтон, Невада и Луизиана взети дружно. А производството на биогориво единствено от отпадъчни материали не е алтернатива за облекчаване на потребностите на промишлеността, която създава към 3.5% от парниковите газове годишно - почти колкото цяла Япония.
Източник: iStock
Затова учените считат, че сполучливият задокеански полет единствено с биогориво не е ново начало в авиоиндустрията, а просто доказателство, че и това е допустимо - използвано е и е безвредно. Но на този стадий няма по какъв начин биогоривото да влезе в всеобща приложимост и да размени стандартното, при изгарянето на което се отделят огромни количества въглероден диоксид в атмосферата, предава BBC.
Според Международната асоциация за въздушен превоз, самолетните компании ще се нуждаят от 450 милиарда литра устойчиво авиационно гориво до 2050 година А през 2022 година да вземем за пример са създадени единствено 300 милиона литра. Но въпреки всичко е значимо да се означи, че с тези горива са зареждани стотици хиляди полети, само че в като част от примес, в която се употребяват и стандартни.
Източник: iStock
Основната част от производството на устойчиви авиационни горива е разположена в Съединени американски щати. Но фирмите, заети с процеса, не крият нуждата от огромно разширение на площите, на които се отглеждат суровици като захарна тръстика, с цел да може да се отговори на непрестанно възходящите потребности на промишлеността. Защото отпадъчните мазнини и други сходни артикули, които също могат да се употребяват в индустриалния развой, са нищожно дребни като количество.
В момента други екологични варианти като водородно гориво или задвижване на ток също не са ефикасна и вяра опция, що се отнася до пътуването по въздух. Затова на този стадий концепцията за устойчива авиация остава по-скоро заблуда. А напъните на държавните управления са на първо място ориентирани към понижаване на броя осъществявани полети, изключително на къси дистанции, както и стимулирането на потребление на различни способи на напредване.
Преди дни пък компанията Virgin Atlantic бе тази, която направи огромна стъпка в нова посока - реализира първия задокеански полет със аероплан, задвижван със 100% биогориво. Това гориво за Boeing 787 е основано не от изкопаеми запаси, а от растителни захари и отпадъчни мазнини. То е тип стабилно авиационно гориво, наричано още на малко SAF.
Полетът над Атлантическия океан от летище Хийтроу с последна точка Ню Йорк бе финансиран отчасти от английското държавно управление, а триумфът на компанията на Ричард Брансън ни накара да се запитаме дали това е бъдещето на пътуването със аероплан. Но като че ли не е толкоз елементарно, колкото ни се желае да бъде.
Биогоривата могат да се създават от необятен набор първични материали, наречени биомаса - растителни материали, водорасли или хранителни боклуци да вземем за пример. За задачата обаче се нужни доста огромни количества от тях, тъй като авиоиндустрията се нуждае от тонове гориво всеки ден.
Според една академична публикация от август, в случай че желаеме да произвеждаме захарна тръстика като суровина за биогориво за търговски полети, са нужни площи от 125 милиона хектара, което е почти колкото щатите Калифорния, Орегон, Вашингтон, Невада и Луизиана взети дружно. А производството на биогориво единствено от отпадъчни материали не е алтернатива за облекчаване на потребностите на промишлеността, която създава към 3.5% от парниковите газове годишно - почти колкото цяла Япония.
Източник: iStock
Затова учените считат, че сполучливият задокеански полет единствено с биогориво не е ново начало в авиоиндустрията, а просто доказателство, че и това е допустимо - използвано е и е безвредно. Но на този стадий няма по какъв начин биогоривото да влезе в всеобща приложимост и да размени стандартното, при изгарянето на което се отделят огромни количества въглероден диоксид в атмосферата, предава BBC.
Според Международната асоциация за въздушен превоз, самолетните компании ще се нуждаят от 450 милиарда литра устойчиво авиационно гориво до 2050 година А през 2022 година да вземем за пример са създадени единствено 300 милиона литра. Но въпреки всичко е значимо да се означи, че с тези горива са зареждани стотици хиляди полети, само че в като част от примес, в която се употребяват и стандартни.
Източник: iStock
Основната част от производството на устойчиви авиационни горива е разположена в Съединени американски щати. Но фирмите, заети с процеса, не крият нуждата от огромно разширение на площите, на които се отглеждат суровици като захарна тръстика, с цел да може да се отговори на непрестанно възходящите потребности на промишлеността. Защото отпадъчните мазнини и други сходни артикули, които също могат да се употребяват в индустриалния развой, са нищожно дребни като количество.
В момента други екологични варианти като водородно гориво или задвижване на ток също не са ефикасна и вяра опция, що се отнася до пътуването по въздух. Затова на този стадий концепцията за устойчива авиация остава по-скоро заблуда. А напъните на държавните управления са на първо място ориентирани към понижаване на броя осъществявани полети, изключително на къси дистанции, както и стимулирането на потребление на различни способи на напредване.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ