Винените маршрути на България и страната ни на световната винена карта
С богатата си природа, Черно море и многочислените планини, България предлага условия за туризъм през цялата година. Факт е, че най-силен е летният сезон по морския бряг, както и зимният в най-популярните ни ски курорти, които се радват на огромен интерес и от задграничните туристи. Но има и една друга даденост на страната ни, която я трансформира в привлекателна дестинация през всеки сезон и когато и да е. И това са винените направления, винената просвета и винопроизводството.
Най-добрите хотели в света към този момент и с ключ Michelin - ето къде са България и Европа на международната карта
И с какво страната ни притегля вниманието
По-рано този месец Министерството на туризма показа новия справочник на британски език " Винените маршрути на България ". С него страната ни се нарежда на международната винена карта и се дава зявка да се трансформира в целогодишна винена дестинация. Скоро може да стане част и сертифицирания европейски културен маршрут " Пътят на виното ".
След извършената в Пловдив Глобална конференция по туризма на Организация на обединените нации на уеб страницата на намираме подробна информация за винените райони в България и историята на винопроизводството. Ето и най-интересното за тях, което евентуално и ние не знаем.
Винопроизводството е разказано като хилядолетна традиция по нашите земи, която се свързва още с античните траки, които са измежду първите заселници тук. Споменава се за Тракийското златно богатство, което съдържа и съдове за пиене на вино, а производството и потреблението му се дефинират като набожен обред.
През 1980 година страната ни е най-големият винопроизводител в Източния блок и на четвърто място в целия свят. През XIX и при започване на ХХ се слагат основите на модерното винопроизводство и стартират да се употребяват по-модерни технологии. А те, дружно с неповторимите винени сортове, които се отглеждат, водят до основаването на артикул, който се цени високо и на международно равнище. Това се потвърждава и от премиите, които не стопират да печелят нашите производители.
Общата повърхност на лозята на територията на България е 56 200 хектара, а общата годишна продукция от грозде - 147 804 тона. 675 740 хектолитра е общото създадено вино в страната като по-голямата част от него е бяло. Регистрираните винопроизводители са общо 340.
Виното, което отива за експорт, е към 120 хиляди хектолитра (1 хектолитър= 100 литра). По-голямата част от него е за европейския пазар. Най-разпространените сортове са Мерло и Каберне Совиньон. А ето и малко детайлности за петте винени района, на които условно се разделя страната ни, както и за винените направления, които минават през тях.
В Дунавската низина сред Стара планина и река Дунав се създават червени виновност като Рубин, Гъмза, Памид, Мерло, Каберне Совиньон и Пино Ноар, както и качествени бели виновност като Врачански Мискет, Шардоне и Тамянка. Виненият марпрут тук ни води през някои от най-старите лозарски региони в страната, край градове като Белоградчик, Видин, Плевен, Велико Търново, Свищов и Русе, където може да посетим локалните винарни и да опитаме както обичайни, по този начин и по-модерни виновност. Препоръката е да дегустираме Гъмза и да я комбинираме със сърми от агнешки дробчета, пилешки дробчета в масло или по-мазни риби или къс със спанак и сирене.
Тракийската котловина е предпазен регион, в който се отглеждат разнообразни винени сортове, най-много червени виновност като Мерло, Каберне Совиньон и Рубин. Край край Асеновград пък е родното място на известния по целия свят със своята комплексност и плодов усет Мавруд.
Това е е един от най-важните и плодородни винарски региони на България. Именно тук наложително би трябвало да опитаме Рубин в композиция с каварма, сач и други месни ястия. А Маврудът се комбинира съвършено както с алено месо, по този начин и с родопски пататник.
Черноморският район със своя мек климат е съвършен за сортове като Димят, Варненски мискет, редкия и характерен вид грозде Гергана, както и Совиньон блан и Шардоне. В някои региони се отглеждат и червени виновност като Памид, Мерло и Каберне Фран, а най-големите му винарни са във Варна, Поморие, Бургас и Шумен. Тук наложително би трябвало да опитаме Димян и Варненски мискет в композиция с печена черноморска риба или миди със Совиньон Блан.
В Долината на Струма климатът е сходен на средиземноморски и това дава идеални условия за отглеждането на неповторими гроздови сортове като Широка Мелнишка и Мелник 55, както и Мерло и Каберне Совиньон. Тук се създават и прелестни бели, свежи и минерални виновност от добре познатия вид грозде Сандански Мискет. Мелник и Сандански са градовете, където е концентрирано лозарството.
Това е един от най-бързоразвиващи се винарски райони в страната. Вино от сорта грозде Мелник 55 се съчетава съвършено с обичайната капама, а Широката мелнишка - с ястия от агнешко месо.
В Долината на розите с изключение на рози се отглежда и грозде, а от него се прави ужасно вино, най-много от сортовете Червен мискет, Траминер, Шардоне, Ризлинг, Памид, Каберне Совиньон и Мерло. Так акцентът е точно върху Червния мискет, който е съвършен сателит за обичайните вкусни, сладко-солени баници, питки, както и яйца по панагюрски. Каберне Совиньонът е съвършен за месни ястия, до момента в който Мерлото се комбинира идеално с пълнените чушки, които всички обичаме.
България и 2 прилежащи страни са с най-чистите реки и езера в Европа – ето кои
Но на какво се дължи високият резултат
Безспорно виненият туризъм е една страхотна причина за чужденците да посетят страната ни, а за нас - да я обиколим и опознаем от една друга вероятност. И очевидно точно това ще е акцентът в идващите години, който ще разреши да се наложим на международната винена карта - изцяло справедливо.
Най-добрите хотели в света към този момент и с ключ Michelin - ето къде са България и Европа на международната карта
И с какво страната ни притегля вниманието
По-рано този месец Министерството на туризма показа новия справочник на британски език " Винените маршрути на България ". С него страната ни се нарежда на международната винена карта и се дава зявка да се трансформира в целогодишна винена дестинация. Скоро може да стане част и сертифицирания европейски културен маршрут " Пътят на виното ".
След извършената в Пловдив Глобална конференция по туризма на Организация на обединените нации на уеб страницата на намираме подробна информация за винените райони в България и историята на винопроизводството. Ето и най-интересното за тях, което евентуално и ние не знаем.
Винопроизводството е разказано като хилядолетна традиция по нашите земи, която се свързва още с античните траки, които са измежду първите заселници тук. Споменава се за Тракийското златно богатство, което съдържа и съдове за пиене на вино, а производството и потреблението му се дефинират като набожен обред.
През 1980 година страната ни е най-големият винопроизводител в Източния блок и на четвърто място в целия свят. През XIX и при започване на ХХ се слагат основите на модерното винопроизводство и стартират да се употребяват по-модерни технологии. А те, дружно с неповторимите винени сортове, които се отглеждат, водят до основаването на артикул, който се цени високо и на международно равнище. Това се потвърждава и от премиите, които не стопират да печелят нашите производители.
Общата повърхност на лозята на територията на България е 56 200 хектара, а общата годишна продукция от грозде - 147 804 тона. 675 740 хектолитра е общото създадено вино в страната като по-голямата част от него е бяло. Регистрираните винопроизводители са общо 340.
Виното, което отива за експорт, е към 120 хиляди хектолитра (1 хектолитър= 100 литра). По-голямата част от него е за европейския пазар. Най-разпространените сортове са Мерло и Каберне Совиньон. А ето и малко детайлности за петте винени района, на които условно се разделя страната ни, както и за винените направления, които минават през тях.
В Дунавската низина сред Стара планина и река Дунав се създават червени виновност като Рубин, Гъмза, Памид, Мерло, Каберне Совиньон и Пино Ноар, както и качествени бели виновност като Врачански Мискет, Шардоне и Тамянка. Виненият марпрут тук ни води през някои от най-старите лозарски региони в страната, край градове като Белоградчик, Видин, Плевен, Велико Търново, Свищов и Русе, където може да посетим локалните винарни и да опитаме както обичайни, по този начин и по-модерни виновност. Препоръката е да дегустираме Гъмза и да я комбинираме със сърми от агнешки дробчета, пилешки дробчета в масло или по-мазни риби или къс със спанак и сирене.
Тракийската котловина е предпазен регион, в който се отглеждат разнообразни винени сортове, най-много червени виновност като Мерло, Каберне Совиньон и Рубин. Край край Асеновград пък е родното място на известния по целия свят със своята комплексност и плодов усет Мавруд.
Това е е един от най-важните и плодородни винарски региони на България. Именно тук наложително би трябвало да опитаме Рубин в композиция с каварма, сач и други месни ястия. А Маврудът се комбинира съвършено както с алено месо, по този начин и с родопски пататник.
Черноморският район със своя мек климат е съвършен за сортове като Димят, Варненски мискет, редкия и характерен вид грозде Гергана, както и Совиньон блан и Шардоне. В някои региони се отглеждат и червени виновност като Памид, Мерло и Каберне Фран, а най-големите му винарни са във Варна, Поморие, Бургас и Шумен. Тук наложително би трябвало да опитаме Димян и Варненски мискет в композиция с печена черноморска риба или миди със Совиньон Блан.
В Долината на Струма климатът е сходен на средиземноморски и това дава идеални условия за отглеждането на неповторими гроздови сортове като Широка Мелнишка и Мелник 55, както и Мерло и Каберне Совиньон. Тук се създават и прелестни бели, свежи и минерални виновност от добре познатия вид грозде Сандански Мискет. Мелник и Сандански са градовете, където е концентрирано лозарството.
Това е един от най-бързоразвиващи се винарски райони в страната. Вино от сорта грозде Мелник 55 се съчетава съвършено с обичайната капама, а Широката мелнишка - с ястия от агнешко месо.
В Долината на розите с изключение на рози се отглежда и грозде, а от него се прави ужасно вино, най-много от сортовете Червен мискет, Траминер, Шардоне, Ризлинг, Памид, Каберне Совиньон и Мерло. Так акцентът е точно върху Червния мискет, който е съвършен сателит за обичайните вкусни, сладко-солени баници, питки, както и яйца по панагюрски. Каберне Совиньонът е съвършен за месни ястия, до момента в който Мерлото се комбинира идеално с пълнените чушки, които всички обичаме.
България и 2 прилежащи страни са с най-чистите реки и езера в Европа – ето кои
Но на какво се дължи високият резултат
Безспорно виненият туризъм е една страхотна причина за чужденците да посетят страната ни, а за нас - да я обиколим и опознаем от една друга вероятност. И очевидно точно това ще е акцентът в идващите години, който ще разреши да се наложим на международната винена карта - изцяло справедливо.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ