С Асен Златев говорим за Наим Сюлейманоглу, който си отиде

С Асен Златев приказваме за Наим Сюлейманоглу, който си отиде от този свят преди няколко дни на 50-годишна възраст. Българският олимпийски първенец от Москва 1980 година бе на погребението на Наим в Истанбул дружно с още няколко някогашни наши щангисти. Асен Златев е още троент международен първенец (1980, 1982, 1986) и петкратен европейски (1980, 1982, 1984, 1985, 1987). Естествено, връщаме го и обратно във времето, с цел да си спомни за част от триумфите и медалите, които е донесъл на България.

-Господин Златев, бяхте на погребението на Наим Сюлейманоглу, в действителност ли имаше толкоз доста хора, пристигнали да изпратят великия първенец?
-Половин Истанбул се беше притекъл в джамията. Трудно стигнахме до него, само че беше изцяло обикновено. Приживе го изпозваха за своята пропагадна, в това число и политици. И с неговата гибел също стана по този начин.

-Видяхте ли се с някои от околните му?
-Беше майка му, само че женицата не беше съответна, наподобява беше под упойващи субстанции, което е обикновено. С брат му се видяхме. Естествено, че ни позна. Каза ни, че е доста признателен, че сме пристигнали да уважим нашия другар в последното му изпращане. Насълзиха му се очите. Братът на Наим също беше щангист, или най-малко се опитваше като по-млад. Стана му доста благо и прелестно, че ни видя измежду хората, пристигнали да изпратят Наим. Пирос Димас (б.а – троент олимпийски първенец – 1992, 1996, 2000) е бил там, само че не го видяхме. Успяхме да поговорим с различен съперник на Наим през годините – Валериос Леонидас. Бяхме признати от министъра на спорта на Турция като приятели и другари на Наим, както и негови съотборници в израстването му като състезател. Навсякъде в речите се загатваше, че Наим Сюлейманоглу отива в Турция от от Булгаристан.

-Какво е първото, което се сещате за Наим?
-Най-големият щангист за всички времена, откогато съществува актуалното повдигане на тежести. Толкова! Нямаше нещо, което да не му е направено тъкмо.

-Как реализира тези резултати – с доста труд, гений, верни треньорски решения?
-Всички тези неща не си опонират. Той е 100 % гений, само че и 100 % труд, естествено – нямаше да бъде този Наим, в случай че не беше основан в българската, най-хубавата школа за всички времена. И когато отпътува за Турция, беше изцяло основан и завършен играч. Напълно подготвен състезател с благоприятни условия да бъде началник на този състезателен развой. Затова съумя да управлява себе си, когато излезе отвън тази школа. Но основата беше българската методика на подготовка. И в случай че не беше протестът – този неприличен протест, първо от американска, по-късно и от наша страна, Наим щеше да взе участие на игрите в Лос Анджелис. Така той щеше да бъде участник на 5 олимпиади с опция да вземе 4 златни и един сребърен или бронзов орден.

-Това с неговото бягство по какъв начин го приехте?
-Приехме го обикновено, това беше част от политическите въртележки преди време. Мисля обаче, че той не го одобри обикновено. Това, което съм приказвал с него и което е споделял на наши сътрудници, е, че когато е отпътувал, му е било мъчително за България и че доста страда. Естествено, това го е споделил на четири очи. Не е допустимо да го каже обществено.

-По-късно той изяснява бягството със промяната на имената и че е отчаян от този акт?
-Ние виждаме, че и до през днешния ден политици и тези, които имат публични позиции споделят доста неща. Които ние знаем, че просто не са по този начин, само че това е метод на говорене.

-Тоест, Наим по този начин е трябвало да приказва ли?
-Казах каквото споделих (смее се)

-Наим беше ли толериран от Иван Абаджиев, с цел да реализира тези триумфи?
-На подобен голям талантлив гений не му е належащо никакво толериране. Той единствено би трябвало да бъде подложен в условия, при които да изяви себе си. Нищо друго не му е нужно на този популярен щангист.

-Ако не беше избягал в Турция, какво щеше да стане с Наим Сюлейманоглу?
-Щеше да стане най-големият състезател на България... може би. Щеше да се развива не по-малко добре, даже още по-добре в наши условия. Защото тук цялата наша система щеше да продължи да го поддържа. Тъй като в Турция особено за този спорт – може да имат други спортове с добра методика, само че за този спорт, се учеха от България, както гърците и доста други страни от света. И естествено, че е по-добре да се учиш от оригинала, а не от оня, който се учи от теб.

-Как отразиха новината в България за бягството му?
-Не знам, тъй като бях в Австралия, когато той избяга. Световната купа беше предходна и вечерта имахме прием. Седяхме на една маса. На другата заран изобщо не се притиснихме, че го няма, тъй като турците постоянно го взимаха и ходеха някъде, въпреки всичко той беше момче ергенче (смее се). Не за първи път го нямаше през нощта. И доста обичаше да си поспива. Така на сутринта успокоявах моите сътрудници, споделих им – умерено, до момента в който се разсъни към 10-11 часа, след това до момента в който пие едно кафе...

-Обаче...
-Обаче стана 1 часа на обяд и него към момента го нямаше. Тогава си споделих, тук има нещо.

-Имаше ли хора от службите за сигурност с вас? Сигурно не им е било доста елементарно да оповестят в България, че Наим Сюлейманоглу е липсващ?
О, постоянно имаше хора от службите с нас. Но какво да вършат. След това ходихме в Държавна сигурност, давахме показания, какво сме видели, какво сме чули.

-Кога се срещнахте с Наим след бягството, какво си казахте?
-Беше в Истанбул на европейско или международно състезание. Той стоеше и гледаше надпреварата. Изведнъж като ни видя и по този начин се смути (смее се). Пребледня, развълнува се от срещата. Видяхме се, говорихме, само че не по тази тематика, тъй като тя е неуместна. Трябва предразполагане, не може по този начин от нищото да приказваме. А и горе долу обстоятелствата са известни. Той просто трябваше да направи този акт. Беше длъжен.

-Отидоха си от този свят Милен Добрев и Величко Чолаков – млади момчета. А в този момент и Наим. Каква е повода?
-Причината е като на всеки човек се случват разнообразни проблеми на друга възраст. Не малко хора, даже доста висок %, получават здравословни проблеми от актуалния метод на живот. Това няма по какъв начин да се избегне, в действителност, може, само че не се заобикаля в обществото. Трудно може да се избегне, в случай че човек не се грижи добре за себе си. Същото важи и за спортистите, макар че са спортисти и те са хора и са пострадали от цялата наклонност.

-Някои хора упрекват вашия спорт за съдбовните последствия?
-Нашият спорт е един от най-щадящите във връзка с здравето. И в случай че го практикуваш вярно, наблягам вярно, в действителност е един от най-щадящите. Всяко нещо, което не се практикува вярно или се злоупотреби, се трансформира в причина за проблеми. Независимо в каква област в живота. Никой не отбелязва всеки умрял или умрял човек, а когато се случи с обществена персона, се приказва за някаква наклонност. А това не е вярно.

-Вашият метод на упражняване на спорта верен ли беше по това време?
-Аз смятам, че моят метод е бил верен. Аз не съм направил нито една подготовка и нито един опит без да съм загрял. Не съм разрешавал огромни амплитуди на натоварването в нито един миг. Ако се е случило по някаква причина да не упражнявам, съм започвал последователно, само че не съм допускал огромни почивки и по тази причина всичко е вървяло добре. И до ден сегашен нямам никакви недоволства. Дай Боже по този начин да продължа.

-Как започнахте с щангите, можехте ли да изберете различен път?
-А, можеше. Дори по-добре щеше, в случай че бях станал нещо друго, тъй като физически съм основан за огромна устойчивост. Това ми е генът - доста мощно изразена устойчивост за сметка на това оптимално моментно изпитание при повдигането на тежести. Отдаваха ми се всички спортове като дребен, няма нещо, което да не ми се лепи – изключително в случай че желае устойчивост.

-Кой ви заведе на първата подготовка?
-Случи се по този начин, че нямаше къде да живеем и майка ми ме заведе в спортното учебно заведение, най-малко да имам заслон, както и храна и вода. Явих се на приемните изпити, одобриха ме и по този начин започнах.

-Как от село Царимир стигнахте до огромния подиум?
-Много елементарно се стига, единствено би трябвало да тренираш непрекъснато. И е добре да попаднеш при най-хубавите, както и да имаш шанс. Да се учиш от най-хубавите и тогава нещата се получават. Аз започнах при великия треньор Ганчо Карушков. Вратарят на Ботев Пловдив Михаил Карушков, който му е родственик, ми спомага, с цел да ме вземат в спортното.

-През 1980-та ставате международен, европейски и олимпийски първенец. В какъв интервал от време взехте и трите трофеи?
-За няколко месеца, може би за два-три месеца. Знаете ли каква е истината. Състезанието беше на тренировката, а на шампионата единствено си разпределяхме медалите. Важното е да си се подготвил добре.

-Какво ви дадоха за купата в Москва?
-Волга и 3000 лв..

-Какво се случи с Волга-та?
-Един играч по мятане на чук я блъсна в един Икарус. Услужих му, с цел да върви до аерогарата да вози някого и я блъсна.

-Как се понасяхте с Иван Абаджиев?
-Понасяхме се 10 години. Седем или осем от тях бях капитан на националния тим.

-Не може да не е имало спорове, работата поражда такива.
-Всеки ден по през целия ден (смее се). Всеки отстоява своята позиция и по този начин се ражда нещо по-добро. Той си държи на неговото, аз си държа на моето и най-после се вижда, че нещо се ражда.

-Вярно ли е, че вие, боксьори и борци сте сънували водопади, когато сте сваляли килограми. Пиело ви се е вода, а не може да пиете?
-Аз със събаряне на килограми нямах проблеми, имах повече с качване. Но имал съм случаи в юношеството, когато съм свалял на по- долна категория. 8-9 кг беше най-голямото събаряне. Всичко може да сънуваш, просто нито ядеш нито пиеш. И най-после се стига до припадане – от болежка, от сауна...

-Готвите се за четири олимпиади, а участвате единствено на една – в Москва през 1980 година.
-Бях се подготвил за всички и вероятността да станеш първи съществува и то доста. Бойкотирахме Лос Анджелис през 1984 година, а в Сеул 88-ма изтеглиха тима след случая с допинг. В Сеул нямаше по какъв начин да не стана първи. Ако бях направил по един опит в придвижване, това ми осигуряваше първото място. Това ми беше най-хубавата подготовка за всички времена.

-Как се преодолява подобен миг. Днес или на следващия ден си подготвен за олимпийски първенец, а внезапно тимът е отзован и се прибира в България.
-И това ще излезе един ден. Това е комплициран и сложен миг за разказване.

-А за Олимпиадата в Барселона 1992 година?
-Там аз си бях отговорен - не направих нужното да не отстъпвам правата си. За което персоналният ми треньор доста ме подлага на критика и то с цялостно съображение.

-Какво вършиме сега, с какво се занимавате?
-Изнасям млечни артикули за вериги магазини в Германия.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ