Изповедта на една излъгана жена: Мъжът ми пие и ме бие, но търпя заради децата
С Алекс се влюбихме като студенти и няколко месеца по-късно той ми предложи брак. Щастлива, че ще стана брачна половинка на обичания човек, одобрих предлагането му, без да се замисля. В края на трети курс непланирана бременност ме принуди да напусна университета, споделя историята си читателка на вестник „ Лична драма “. Новината, че ще става татко донесе невероятна наслада на брачна половинка ми, само че за жалост, в един миг фамилната ни естетика стартира да се разпада като кула от карти. Всичко стартира с раждането на сина ми. Заради непрекъснатия му рев, Алекс не можеше да се наспива. Отиваше на работа в неприятно въодушевление и се прибираше още по-ядосан. Отбягваше ме, не обръщаше внимание на сина ни и с времето един път седмично си идваше вкъщи пийнал. Скоро разбрах, че ми изневерява. Същата вечер той си пристигна пийнал и без да каже дума, си легна да спи.
На сутринта, когато му желаех пояснение за странното държание, мъжът ми се разкрещя като вманиачен: „ Аз съм възрастен човек и ще върша каквото си желая! Ако не ти харесва, можеш да си тръгнеш незабавно. “ От дума на дума разногласието ни се разрасна в скандал и към стената полетяха чаши и чинии. Неочаквано Алекс се нахвърли върху мен и стартира да ме удря с юмруци по цялото тяло. После умерено отиде на работа, а аз останах да лежа на пода в кухнята, ридаейки с глас. Подобни подиуми се повтаряха съвсем всяка седмица, когато брачният партньор ми се прибираше пийнал. Вече не виждах нищо от него, с изключение на плесници и ритници. Няколко месеца по-късно разбрах, че чакам второ дете, само че и това не го спря да ме пребива свиреп. Страхувах се, че бебето ми в никакъв случай няма да се появи на бял свят…
Един ден Алекс сподели, че желае да си поговорим. Съпругът ми съобщи, че поради децата е подготвен да продължи да живее с мен, но за обич и дума не може да става. „ Пред хората ще бъдем примерно семейство, а у дома ще сме като съквартиранти. “ – жестоко и хладно приключи диалога ни той. Измина година. Мъжът ми продължава да скита с непознати дами, пие и ме бие. Любовта ми към него от дълго време си отиде и на нейно място се настани омразата и отвращението. Искам да напусна този тиранин, само че няма къде да отида. Не работя и се опасявам, че съдът ще му даде родителските права. Само поради тях, моите благи деца, пребивавам с това страшилище.
