Правителството няма да предоговаря условията по концесиите за злато
С 52 гласа “Против ” (32 на ГЕРБ-СДС, 19 на ПП-ДБ и един от “БСП – Обединена левица ”), както и с 84 гласа “Въздържал се ” (34 от ГЕРБ-СДС, 5 от ПП-ДБ, 14 от “БСП – Обединена левица ”, 14 от Движение за права и свободи – Движение за права и свободи и 17 от “Има подобен народ ”) Народното събрание отхвърли плана на решение, с което искаше да задължи Министерския съвет да предоговори настоящите концесионни контракти за рандеман на злато, скъпи и редки метали за забележителното увеличение на концесионните заплащания и повишение на контрола, а при неспособност – да предприеме дейности по прекратяването им.
“За ” плана на решение гласоподаваха 44 депутати – един от “ПП-ДБ ”, 31 от “Възраждане ” и 12 от МЕЧ.
Вносители на предлагането бяха Радостин Василев, Кирил Веселински и Христо Расташки от МЕЧ.
От “Има подобен народ ” не поддържаха предлагането, защото не бе призната тяхната публицистична корекция – а точно да се отстрани изречението с разновидността за преустановяване на договорите. Тошко Йорданов от Има Такъв Народ уточни, че в случай че договорите бъдат разтрогнати, концесионерите ще завоюват, а България ще загуби доста. От МЕЧ обаче не одобриха поправката с аргумента, че по този начин предоговарянето ще се обезсмисли.
В претекстовете си от МЕЧ посочваха, че контрактуваните концесионни такси са оскъдни по мярка в съпоставяне със международните практики на страни с богати находища на подземни благосъстояния. При осъществени одити през годините се установявало, че заплатените концесионни такси по договорите за рандеман на злато, скъпи и редки метали са приблизително към 1.5% от приходите от продажбата на добиваните подземни благосъстояния на частните сдружения концесионери.
От МЕЧ разясняват: “Границите за концесионни хонорари за железни потребни изкопаеми са от 0.8% до 4.0 %. Например Дънди Прешъс Металс Инк. – концесионер на находище Челопеч, заплаща на страната концесионно заплащане в размер на 1.5 % ”.
Те прибавят и че след инспекция на ДАНС и умозаключение на прокуратурата, се открива, че министри в разнообразни държавни управления са сключвали спомагателни съглашения към концесионните контракти за златните залежи напълно срещу интереса на Република България. Тези спомагателни съглашения, съгласно инспекцията, дават опция на частните компании концесионери да усилят в допълнение облагите си, ощетявайки българската страна.
Пример за това са подписаното на 28.12.2009 година от министъра на стопанската система, енергетиката и туризма Трайчо Трайков в допълнение съглашение №4 към контракта за концесия на златното находище в Челопеч, както и подписаното на 11.08. 2015 година в допълнение съглашение № 5 от Министъра на енергетиката Теменужка Петкова.
С спомагателните съглашения се понижават средствата за наложителната минимална екологична стратегия, средствата по наложителната за концесионерите капиталова стратегия, анулиран е контролният съвет и достъпът до обекта, понижава се и концесионното заплащане, макар че добивът на руда е неведнъж повишен и цената на златото е доста нараснала, преустановен е и контролът на количеството концентрат, което се изнася от страната.
Това са неизгодни клаузи, контрактувани напълно срещу ползите на България. В същото време неналичието на прецизен и явен способ за определянето на добитото количество злато, скъпи и редки метали водят до необятни благоприятни условия за злоупотреби на частните компании концесионери, акцентираха още вносителите на плана за решение.
По време на полемиките по законопроекта от “Възраждане ” също се изрекоха против актуалните концесионни контракти и против спомагателните съглашения. Техни депутати се похвалиха, че са били единствената партия, която е застанала до хората в Своге и е събирала подписи в техния регион да не се добиват злато и скъпи метали.
Освен това Ангел Славчев от “Възраждане ” дефинира като проблем, че България няма ясна тактика за ръководство на подземните си благосъстояния и че от неговата партия били единствените, които приказват за това от 10 години. Той разгласи и че у нас концесиите се дават без търгове – просто идва една компания, прави изследване и стартира да добива.
Неговият съпартиец – Георги Иванов, пък приказва за дребната концесионна такса от 1.5%, като даде образец с Германия, където тя била 30%, в Мексико – 30%, в Аржентина – 35%, а в Индия – 42 %.
Делян Добрев, (бивш стопански министър в интервала от март 2012 – март 2013), сегашен народен представител от ГЕРБ-СДС, взе думата, пояснявайки, че желае да опровергае неистините, стартирани от “Възраждане ” и МЕЧ. По думите му в България концесионното заплащане за петрол и газ е сред 2 и 30 %.
“Ето за какво, когато казвате, че еди-къде си било 25%, би трябвало да кажете, че и в България за петрол и газ е също 30 % “, посъветва ги Добрев и добави: “Ако ние намерим газ в Черно море или петрол в Черно море и стартираме да го добиваме, тогава те ще заплащат до четири % “.
По думите на Добрев най-високите концесионни хонорари в Европа са до 4% за металите и в България те също са в този диапазон. Освен това депутатът от ГЕРБ-СДС обърна внимание, че процентът се дефинира от това какъв брой богато или оскъдно е едно находище, а българските са небогати. По време на дебатите той имал чувството, че изживява някакво дежавю, защото същите тези ги бил слушал и от Волен Сидеров преди десетина години.
“Планът “Сидеров ” беше едно към едно това, което говорите през днешния ден – вие се движите по него и в случай че той беше тук, несъмнено щеше да излезе да ви поздрави, че сте чели неговия проект и го преписвате – нищо по-различно не се случва “, разяснява Добрев.
“За ” плана на решение гласоподаваха 44 депутати – един от “ПП-ДБ ”, 31 от “Възраждане ” и 12 от МЕЧ.
Вносители на предлагането бяха Радостин Василев, Кирил Веселински и Христо Расташки от МЕЧ.
От “Има подобен народ ” не поддържаха предлагането, защото не бе призната тяхната публицистична корекция – а точно да се отстрани изречението с разновидността за преустановяване на договорите. Тошко Йорданов от Има Такъв Народ уточни, че в случай че договорите бъдат разтрогнати, концесионерите ще завоюват, а България ще загуби доста. От МЕЧ обаче не одобриха поправката с аргумента, че по този начин предоговарянето ще се обезсмисли.
В претекстовете си от МЕЧ посочваха, че контрактуваните концесионни такси са оскъдни по мярка в съпоставяне със международните практики на страни с богати находища на подземни благосъстояния. При осъществени одити през годините се установявало, че заплатените концесионни такси по договорите за рандеман на злато, скъпи и редки метали са приблизително към 1.5% от приходите от продажбата на добиваните подземни благосъстояния на частните сдружения концесионери.
От МЕЧ разясняват: “Границите за концесионни хонорари за железни потребни изкопаеми са от 0.8% до 4.0 %. Например Дънди Прешъс Металс Инк. – концесионер на находище Челопеч, заплаща на страната концесионно заплащане в размер на 1.5 % ”.
Те прибавят и че след инспекция на ДАНС и умозаключение на прокуратурата, се открива, че министри в разнообразни държавни управления са сключвали спомагателни съглашения към концесионните контракти за златните залежи напълно срещу интереса на Република България. Тези спомагателни съглашения, съгласно инспекцията, дават опция на частните компании концесионери да усилят в допълнение облагите си, ощетявайки българската страна.
Пример за това са подписаното на 28.12.2009 година от министъра на стопанската система, енергетиката и туризма Трайчо Трайков в допълнение съглашение №4 към контракта за концесия на златното находище в Челопеч, както и подписаното на 11.08. 2015 година в допълнение съглашение № 5 от Министъра на енергетиката Теменужка Петкова.
С спомагателните съглашения се понижават средствата за наложителната минимална екологична стратегия, средствата по наложителната за концесионерите капиталова стратегия, анулиран е контролният съвет и достъпът до обекта, понижава се и концесионното заплащане, макар че добивът на руда е неведнъж повишен и цената на златото е доста нараснала, преустановен е и контролът на количеството концентрат, което се изнася от страната.
Това са неизгодни клаузи, контрактувани напълно срещу ползите на България. В същото време неналичието на прецизен и явен способ за определянето на добитото количество злато, скъпи и редки метали водят до необятни благоприятни условия за злоупотреби на частните компании концесионери, акцентираха още вносителите на плана за решение.
По време на полемиките по законопроекта от “Възраждане ” също се изрекоха против актуалните концесионни контракти и против спомагателните съглашения. Техни депутати се похвалиха, че са били единствената партия, която е застанала до хората в Своге и е събирала подписи в техния регион да не се добиват злато и скъпи метали.
Освен това Ангел Славчев от “Възраждане ” дефинира като проблем, че България няма ясна тактика за ръководство на подземните си благосъстояния и че от неговата партия били единствените, които приказват за това от 10 години. Той разгласи и че у нас концесиите се дават без търгове – просто идва една компания, прави изследване и стартира да добива.
Неговият съпартиец – Георги Иванов, пък приказва за дребната концесионна такса от 1.5%, като даде образец с Германия, където тя била 30%, в Мексико – 30%, в Аржентина – 35%, а в Индия – 42 %.
Делян Добрев, (бивш стопански министър в интервала от март 2012 – март 2013), сегашен народен представител от ГЕРБ-СДС, взе думата, пояснявайки, че желае да опровергае неистините, стартирани от “Възраждане ” и МЕЧ. По думите му в България концесионното заплащане за петрол и газ е сред 2 и 30 %.
“Ето за какво, когато казвате, че еди-къде си било 25%, би трябвало да кажете, че и в България за петрол и газ е също 30 % “, посъветва ги Добрев и добави: “Ако ние намерим газ в Черно море или петрол в Черно море и стартираме да го добиваме, тогава те ще заплащат до четири % “.
По думите на Добрев най-високите концесионни хонорари в Европа са до 4% за металите и в България те също са в този диапазон. Освен това депутатът от ГЕРБ-СДС обърна внимание, че процентът се дефинира от това какъв брой богато или оскъдно е едно находище, а българските са небогати. По време на дебатите той имал чувството, че изживява някакво дежавю, защото същите тези ги бил слушал и от Волен Сидеров преди десетина години.
“Планът “Сидеров ” беше едно към едно това, което говорите през днешния ден – вие се движите по него и в случай че той беше тук, несъмнено щеше да излезе да ви поздрави, че сте чели неговия проект и го преписвате – нищо по-различно не се случва “, разяснява Добрев.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ