Разходите на строителите скочили с 30%, цените на новото строителство - с 18%
С 18% на годишна база за 2022 са се повишили цените на новото строителство през 2022 година, до момента в който себестойността на строителството е скочила с близо 30%, най-много поради скока на цените на материалите. Тези данни показа Георги Шопов, ръководител на Националната асоциация на строителните бизнесмени.
Основна тематика на брифинга на асоциацията бяха ограниченията, които би трябвало да предприеме страната, с цел да станат по-достъпни цените на жилищата.
" По целия свят, даже и в Африка и Азия, на всички места има общинска и държавна жилищна политика. Държавите са разбрали, че с цел да имаш пълноценни жители, които да живеят, възпроизвеждат и основават добавена стойност, след потребността да се нахранят следва тази да има къде да живеят. Коефициентът на досегаемост на жилищата на Организация на обединените нации (средна заплата по отношение на цената на квадратен метър жилищна площ) България беше 0,8, след инфлационните процеси стана 0,65, а в Западна Европа е приблизително 0,5, т.е. множеството хора не могат и да си мечтаят за лично жилище, а живеят чартърен. Ние се борим срещу тази отрицателна наклонност, тъй като не е в наш интерес жилищата да нарастват, тъй като се печели от оборот. Когато жилищата станат прекомерно скъпи, няма да има кой да купува ", сподели Шопов.
За тази цел строителите извеждат комплект от ограничения, които би трябвало да предприеме страната, с цел да възстановява ценовите равнища. На първо място - понижаване на административната тежест, електронизиране на документите.
" В момента след закупуване на терен минаването през градоустройствена процедура и изваждането на строително позволение лишава сред 3 и 5 години. Това доста оскъпява строителството, води до неустановеност на инвестицията, а от време на време на взаимни отстъпки с качеството ", показват от сектора.
На второ място строителите упорстват за бързо и елементарно урегулиране на териториите към огромните градове, накъдето да се насочи инвеститорския интерес. Шопов даде и образец с многомилионния турски мегаполис Истанбул, където в крайградски затворени комплекси може да се закупи жилище в затворен озеленен комплекс на цени към 700-800 $ на квадратен метър. Друга свободна ниша са и така наречен НПЗ-та - индустриални зони в сърцето на града (например в " Лозенец ", " Хаджи Димитър " и др.), обособени през комунизма, а сега или пустеещи, или превърнати в хранилища, халета или сервизи.
София не е презастроен град, безапелационен бе Димитър Димитров от асоциацията. И даде образец - приблизително в София на квадратен километър живеят 2000 души, до момента в който този индикатор в Букурещ да вземем за пример е 5000, а в Париж цели 20 700.
Все още обаче, съответно в София, наклонността всички да " се бутат " по южните квартали, което води до презастрояване, до момента в който северните региони, изключително местностите в подножието на Стара Планина към Нови Искър да вземем за пример, стоят свободни. За да се развие този регион обаче следва да се намеси общината и страната, с цел да направи допустимо развиването на инфраструктура там.
Значителен скок на цените се следи при строителните материали - да вземем за пример при арматурната мостра скокът е със 100%, при тухлите - 50%, при дървения материал също 50%. При все това крайните цени са се повишили с 18%, което значи, че строителите понижават маржа си на облага.
Огромен интерес има и към закупуването на жилище " на зелено ", като някои обекти се разпродават на 100% преди Акт 16. Тогава цената е по-ниска с от 15 до 25%. В последните 10 години съвсем изчезват и неприятните образци с фирми-фантоми, които да оставят обектите си незавършени, като клиентите " пият една студена вода ". За да няма такива случаи, от асоциацията упорстват да се схване западен модел - всеки строител, започващ обект, да е задължен да подписа застраховка, която да покрие загубите на клиентите при възможен банкрут на компанията.
Освен това - неналичието на устойчиво държавно ръководство в последните години прави невероятно да се одобряват облекчаващи и строителите, и купувачите законови промени, най-много посредством намаляването на административната тежест.
В последна сметка, поради инфлационните процеси в последната година и нещо има доста изстудяване на пазара, установи Георги Шопов. " Има изстудяване на пазара. Огледите са повече, хората имат интерес, само че покупко-продажбите са сензитивно по-малко. "
Основна тематика на брифинга на асоциацията бяха ограниченията, които би трябвало да предприеме страната, с цел да станат по-достъпни цените на жилищата.
" По целия свят, даже и в Африка и Азия, на всички места има общинска и държавна жилищна политика. Държавите са разбрали, че с цел да имаш пълноценни жители, които да живеят, възпроизвеждат и основават добавена стойност, след потребността да се нахранят следва тази да има къде да живеят. Коефициентът на досегаемост на жилищата на Организация на обединените нации (средна заплата по отношение на цената на квадратен метър жилищна площ) България беше 0,8, след инфлационните процеси стана 0,65, а в Западна Европа е приблизително 0,5, т.е. множеството хора не могат и да си мечтаят за лично жилище, а живеят чартърен. Ние се борим срещу тази отрицателна наклонност, тъй като не е в наш интерес жилищата да нарастват, тъй като се печели от оборот. Когато жилищата станат прекомерно скъпи, няма да има кой да купува ", сподели Шопов.
За тази цел строителите извеждат комплект от ограничения, които би трябвало да предприеме страната, с цел да възстановява ценовите равнища. На първо място - понижаване на административната тежест, електронизиране на документите.
" В момента след закупуване на терен минаването през градоустройствена процедура и изваждането на строително позволение лишава сред 3 и 5 години. Това доста оскъпява строителството, води до неустановеност на инвестицията, а от време на време на взаимни отстъпки с качеството ", показват от сектора.
На второ място строителите упорстват за бързо и елементарно урегулиране на териториите към огромните градове, накъдето да се насочи инвеститорския интерес. Шопов даде и образец с многомилионния турски мегаполис Истанбул, където в крайградски затворени комплекси може да се закупи жилище в затворен озеленен комплекс на цени към 700-800 $ на квадратен метър. Друга свободна ниша са и така наречен НПЗ-та - индустриални зони в сърцето на града (например в " Лозенец ", " Хаджи Димитър " и др.), обособени през комунизма, а сега или пустеещи, или превърнати в хранилища, халета или сервизи.
София не е презастроен град, безапелационен бе Димитър Димитров от асоциацията. И даде образец - приблизително в София на квадратен километър живеят 2000 души, до момента в който този индикатор в Букурещ да вземем за пример е 5000, а в Париж цели 20 700.
Все още обаче, съответно в София, наклонността всички да " се бутат " по южните квартали, което води до презастрояване, до момента в който северните региони, изключително местностите в подножието на Стара Планина към Нови Искър да вземем за пример, стоят свободни. За да се развие този регион обаче следва да се намеси общината и страната, с цел да направи допустимо развиването на инфраструктура там.
Значителен скок на цените се следи при строителните материали - да вземем за пример при арматурната мостра скокът е със 100%, при тухлите - 50%, при дървения материал също 50%. При все това крайните цени са се повишили с 18%, което значи, че строителите понижават маржа си на облага.
Огромен интерес има и към закупуването на жилище " на зелено ", като някои обекти се разпродават на 100% преди Акт 16. Тогава цената е по-ниска с от 15 до 25%. В последните 10 години съвсем изчезват и неприятните образци с фирми-фантоми, които да оставят обектите си незавършени, като клиентите " пият една студена вода ". За да няма такива случаи, от асоциацията упорстват да се схване западен модел - всеки строител, започващ обект, да е задължен да подписа застраховка, която да покрие загубите на клиентите при възможен банкрут на компанията.
Освен това - неналичието на устойчиво държавно ръководство в последните години прави невероятно да се одобряват облекчаващи и строителите, и купувачите законови промени, най-много посредством намаляването на административната тежест.
В последна сметка, поради инфлационните процеси в последната година и нещо има доста изстудяване на пазара, установи Георги Шопов. " Има изстудяване на пазара. Огледите са повече, хората имат интерес, само че покупко-продажбите са сензитивно по-малко. "
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ