Екзакта: Българите, вярващи за данните за Covid-19, изпревариха недоверчивите
С 10 на 100 за последните два месеца нараства делът на пълнолетните българи, които декларират, че имат вяра на формалната информация по отношение на разпространяването на Covid-19 у нас - от 46 на 56 %, демонстрират данни на " Екзакта рисърч груп " от национално представително проучване, извършено в интервала 10-16 септември измежду 1005 души в 123 гнезда в 89 обитаеми места на страната.
Социолозите установяват, че от началото на лятото до септември се следи превръщане на публичните настройки по отношение на формалната информация за разпространяването на вируса нас. Ако в края на юни 2020 година невярващите в формалните данни българи бяха повече от вярващите, то в този момент се записва тъкмо противоположната наклонност.
Въпреки това, не е за подценяване делът на невярващите на формалната информация за COVID-19, който остава задоволително важен - 44 на 100.
По-скоро имат вяра на информацията за разпространяването на вируса у нас дами, хора на възраст над 40 години, образовани и столичани. Скептични към достоверността на информацията за болестта са по-често мъже, респонденти на възраст сред 18 и 40 години, хора с ниско обучение и роми.
86 на 100 от българите настояват, че съблюдават рекомендациите на здравните управляващи за поддържане на обществена отдалеченост, за носене на защитни маски и за стерилизация. 14 на 100 декларират, че не съблюдават тези ограничения, като измежду тях има по-често мъже и младежи на възраст до 30 година
В съпоставяне с отговорите на същия въпрос от юнското проучване на " Екзакта ", има лек спад от три % на спазващите ограниченията и леко повишаване (също тъкмо с 3 на сто) на неспазващите ги. Промените се дължат на първо място на отпускарския сезон и на свободното напредване, разясняват анализаторите и означават, че на този декор, заявените настройки приказват по-скоро за поддържане на равнището на отговорност и дисциплинираност.
В съпоставяне с края на юни, през септември изразително понижават /с цели 18 на сто/ българите, съгласно които обстановката с Covid-19 може да се опише като: " най-лошото към този момент е зад нас " (53 на 100 през юни към 35 % през септември). В същото време, с 14 на 100 повече по отношение на юни се оказват допускащите, че " най-лошото занапред следва " (13 на 100 към 27 процента). Най-много, обаче, понастоящем са неориентираните българи по отношение на бъдещото разпространяване на вируса у нас - 38 на 100. Техният дял пораства с 4 на 100 за последните два месеца.
По-скоро оптимисти за развиването на обстановката с Covid-19-19 са младите на възраст 18-29 години, както и интервюираните от възрастовата група 40-49 година, а също по този начин и мъже, както и хора със стандарт на живот над междинния. Песимисти са най-много хора на възраст над 50 години, респонденти с по-нисък стандарт на живот и живеещи в дребните обитаеми места.
Социолозите установяват, че от началото на лятото до септември се следи превръщане на публичните настройки по отношение на формалната информация за разпространяването на вируса нас. Ако в края на юни 2020 година невярващите в формалните данни българи бяха повече от вярващите, то в този момент се записва тъкмо противоположната наклонност.
Въпреки това, не е за подценяване делът на невярващите на формалната информация за COVID-19, който остава задоволително важен - 44 на 100.
По-скоро имат вяра на информацията за разпространяването на вируса у нас дами, хора на възраст над 40 години, образовани и столичани. Скептични към достоверността на информацията за болестта са по-често мъже, респонденти на възраст сред 18 и 40 години, хора с ниско обучение и роми.
86 на 100 от българите настояват, че съблюдават рекомендациите на здравните управляващи за поддържане на обществена отдалеченост, за носене на защитни маски и за стерилизация. 14 на 100 декларират, че не съблюдават тези ограничения, като измежду тях има по-често мъже и младежи на възраст до 30 година
В съпоставяне с отговорите на същия въпрос от юнското проучване на " Екзакта ", има лек спад от три % на спазващите ограниченията и леко повишаване (също тъкмо с 3 на сто) на неспазващите ги. Промените се дължат на първо място на отпускарския сезон и на свободното напредване, разясняват анализаторите и означават, че на този декор, заявените настройки приказват по-скоро за поддържане на равнището на отговорност и дисциплинираност.
В съпоставяне с края на юни, през септември изразително понижават /с цели 18 на сто/ българите, съгласно които обстановката с Covid-19 може да се опише като: " най-лошото към този момент е зад нас " (53 на 100 през юни към 35 % през септември). В същото време, с 14 на 100 повече по отношение на юни се оказват допускащите, че " най-лошото занапред следва " (13 на 100 към 27 процента). Най-много, обаче, понастоящем са неориентираните българи по отношение на бъдещото разпространяване на вируса у нас - 38 на 100. Техният дял пораства с 4 на 100 за последните два месеца.
По-скоро оптимисти за развиването на обстановката с Covid-19-19 са младите на възраст 18-29 години, както и интервюираните от възрастовата група 40-49 година, а също по този начин и мъже, както и хора със стандарт на живот над междинния. Песимисти са най-много хора на възраст над 50 години, респонденти с по-нисък стандарт на живот и живеещи в дребните обитаеми места.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ