С едноминутно мълчание и полагане на цветя, русенци почетоха паметта на

С едноминутно безмълвие и полагане на цветя, русенци уважиха паметта на починалия едвам на 29 години воин от крайдунавския град в Сръбско-българската война флигел-адютант капитан Марин Янакиев Маринов. Церемонията се организира на гробищен парк „ Чародейка “, където са положени тленните останки на „ Рицарят на Сръбско-българската война “. Възпоменателното събитие бе отдадено на 140-ата годишнина от победата ни в Сръбско-българската война и се провежда от ръководителя на клуб „ Родолюбие “ към Регионалния съюз на офицерите и сержантите от запаса и запаса в града майор о.з. Евгени Алексиев. Инициативата стана възможна сподкрепата на регионалния шеф Драгомир Драганов. „ Той не потегля към бойното поле за популярност или награди, а воден от дълг към родината и бъдещето на народа ни “, сподели Драганов за капитан Маринов. Той добави, че днес патриотизмът се проявява най-вече в образованието и знанието, както и в стремежа ни да бъдем по-добри жители. „ Родолюбието е в отстояването на истината, в отбраната на националното ни достолепие и в умеенето да бъдем единни, даже когато мненията ни се разграничават “, разяснява регионалният шеф и уточни, че същинският национализъм не опълчва, а сплотява. „ Днес България не се пази на бойното поле, а в учебните заведения, в институциите, в отношението ни един към различен. Тя се губи не с оръжие, а с равнодушие. Патриотизмът изисква темперамент и когато споделяме, че обичаме България, би трябвало да подплатим думите си с дейности и това би трябвало да става освен в празничните дни, а всеки ден “, безапелационен бе Драганов. 

„ Днес, 140 години по-късно можем да се запитаме: Какво е нужна да направи човек, с цел да се трансформира още на 29 години в знак на един град и един народ? В Рицар на една война? Отговорът е елементарен – да се роди в Русчук, да приключи Робърт лицей в Цариград, да знае 6 езика, да загърби работата си като служител в банка и да постъпи в армията; да приключи Военното учебно заведение и пехотна школа в Ораниенбаум; да е офицерът с най-голямо доверие от българския княз, само че когато родината го призове, да загърби дворцовия искра и да поведе братята си по език и религия в неравната само че обективна борба при хълмовете на Сливница. И то да ги поведе с такава мощ и почит, че даже когато вражеският патрон го стопира, устремът им да стане по-мощен и нищо да не бъде в положение да ги спре! Отговорът е елементарен, само че не е изпълним за всеки! Затова капитан Марин Янакиев Маринов остави светла следа в нашата къса нова история. И ще остава образец и ориентир за бъдните генерации носещи Русе и България в сърцата си! Пример на мощ, отдаденост, религия, старание и всички тези добродетели, които ни свързват завинаги с родния край и родината “, съобщи от своя страна майор о.з. Евгени Алексиев. 

Сред присъстващите на възпоменанието бяха ощекомандирът на Военно формирование 32420 подполковник Павлин Илиев, представители на РСОСЗР, както и техният ръководител о.р. полковник Веселин Додев, майката на загиналия през 2003 година в Кербала офицерски кандидат Антон Петров – Иванка Петрова като представител на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, както и ръководителят на Военния клуб в града Деница Аспарухова. 

Марин Янакиев Маринов е роден в Русе през 1856 година Първоначално учи в родния си град, по-късно в Робърт лицей в Истанбул. Работи като писар и книговодител, а след Освобождението се записва на военна работа. Завършва първия випуск на Военното учебно заведение в София през 1879 година и по-късно е назначен за адютант на княз Александър IБатенберг. През 1883 година отпътува за Русия да продължи с военното си образование. След завръщането си в България през 1885 година е създаден в чин капитан и е назначен за пълководец на 3-ти пехотен бдински полк. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) взе участие с полка си в боевете при Врабча и при Сливница. На 7 ноември капитан Маринов взема решение за офанзива „ на нож “ към рида Три уши на Сливнишката позиция и повежда бойците си. Атаката е успешна и има решаващо значение за сполучливия завършек на войната в интерес на България, само че капитанът е тежко ранен и по-късно умира от раните си. Тялото на покойника е опято в църквата „ Свети Крал “ в наличието на бойците му, само че по гледище на родителите и русенското поданство е превозено в родния му град. На 26 декември тленните остатъци са посрещнати на входа на града и съпроводени до църквата „ Св. Троица “. Да отдаде респект на героя е излязъл целият град. След новото опело „ Рицарят на Сръбско-българската война “ е заровен в градското гробище, наоколо до задната стена на Пантеона, на няколко метра от издигнатата няколко години по-късно гробница на Захари Стоянов и гроба на Баба Тонка Обретенова. Когато през 60-те години гробище „ Възраждане “ е превърнато в парк, костите на капитан Маринов, като известна персона са пренесени и препогребани в така наречен „ Алея на опълченците “ в гробищен парк „ Чародейка “. За проявената смелост в боевете е награден с медал „ За смелост “ III степен. Сред оценките му са още руският орден „ Св. Станислав ” – III степен, Румънска звезда – V степен, сръбски орден „ Такова ” – II и V степен. През 2007 година негов монумент е повдигнат и на връх Мека Црев, част от рида Три уши, северно сред градовете Сливница и Драгоман.

„ Длъжен съм с огорчение да ви известя, че през днешния ден на Бог било угодно да повика при себе си обичания ви наследник, капитан Маринов. В него Аз загубвам един от най-хубавите и храбрите Си офицери и един от най-обичаните си другари, а отечеството – един от най-верните си синове. Нека Бог ви утеши в това злощастие, като знаете, че името на вашия смел наследник ще остане завинаги свързано с Българската история “, пише българският княз Александър I Батенберг до бащата на капитан Марин Маринов.