Голямата заблуда за достъпа до елита
Рюдигер Грубе, наследник на селяндур, занимаващ се с произвеждане на плодове, стартира кариерата си като възпитаник в самолетостроенето. Днес той е началник на Германските железници. Но може ли всеки да се изкачи до върха? Нови изследвания оспорват тази опция.
Наполовина дете, на половина началник на тръст: Когато обноските, средата и финансовото положение са подобаващи, издигането в посока нагоре е доста по-лесно
Известността на родителите не би трябвало да пречи на личната ти кариера. Тристан - осиновеният наследник на Томас Готшалк - на 24 години открива работа, за която доста хора биха си скъсали задника. Той популяризира немския футбол. И то не къде да е, а в Ню Йорк.
Работи в центъра на Манхатън, на 21-вия етаж на небостъргач на Лексингтън Авеню. Там от 1 година насам ФК Байерн има офис. Водещ на празничното разкриване с дейци, спонсори и спортисти от целия свят в действителност е един правилен почитател – модераторът, трансформирал се в икона – Томас Готшалк.
В началото Тристан стартира работа като помощник на шефа на новия клон, което не е по никакъв начин неприятно. Ако прави работата си добре, наследникът на Готшалк може да получи положителни рекомендации и да стартира лична доходоносна кариера.
При Рюдигер Грубе сходни предпоставки не са налице, когато стартира кариерата си като самолетостроител. Като дете на елементарни родители той не разполага нито с нужните финансови средства, нито има подобаващите връзки или културната среда, които за доста мениджъри от неговото потомство са нещо всекидневно още от детската люлка. Въпреки това Грубе съумява да се издигне до ръководител на управителния съвет на Германските железници.
„ Произхождам от нормално семейство, по тази причина за мен триумфът не пристигна от нищото. Повечето от нещата, които за мениджърите с добър генезис се схващат от единствено себе си, аз трябваше да усвоя с доста труд ", споделя Грубе.
Като дребен желал да стане водач. Когато обаче вуйна му научила за това негово предпочитание, тя се изсмяла: Никога нямал да го реализира, та нали за това трябвало да издържи матурите. „ Точно това изречение за мен е тласък и до през днешния ден. Опитът ме научи, че на младите би трябвало да се дава късмет, без значение от потеклото им ".
Става въпрос за правдивост
Всеки ли обаче може да се изкачи по стълбата на триумфа? И дали Грубе е изключение, а Готшалк младши предписание? Учените към момента спорят, дали гените или средата са определящи за триумфа в живота.
Актуални проучвания демонстрират, че въздействието на средата – фамилията, съседите, приятелите – върху по-нататъшния път в живота досега е подценявано систематично. Докато геният, мозъкът и старанието играят по-малка роля, в сравнение с се предполагаше.
Финансовото състояние, връзките и името могат да имат доста огромна тежест.
Темата визира моралните устои на обществото. Става въпрос за правдивост, за това, дали изобщо е допустима равнопоставеност на възможностите. Също и за главния принцип на демократичния Запад, който прокламира, че всеки може да се издигне от мияч на чинии до милионер или от дете на безработни родители до ръководител на управителния съвет.
Човек не става част от елита, той е елитът
Именно това е тласъкът, който кара армията от така наречен родители-хеликоптери, да вършат всичко и да изискват всекидневно най-хубавото от своите деца под предлог, че би трябвало да им дадат най-хубавото. Дали напъните си заслужават, постоянно е неразбираемо.
Цифрите приказват сами за себе си. От десетилетия насам 4 от 5 топ-мениджъри в Германия произлизат от тези елитни кръгове, представляващи 3,5% на популацията, разкрива Михаел Хартман – откривател на елита. До известна степен издигането в обществената подчиненост е съвсем невероятно, споделя професорът по социология, който до края на 2014 е учител в ТУ Дармщат.
„ Като дете на служащи, при съществуване на гений и старание, от време на време човек може да влезе в по-високите кръгове на обществото и да стане юрист или доктор. Това, което обаче е необичайност, е издигането до най-високите обществени кръгове на стопанската система, в случай че не си част от тях още от раждането си. "
С други думи: Човек не става част от елита, той е елитът.
Въпрос на пари
Понятието има и друга страна: В спорта и науката, в медиите и културата несъмнено геният и уменията са решаващи за изкачването до управителни позиции.
Съсредоточавайки се обаче върху стопански най-атрактивните области – светът на концерните и висшите финанси – принадлежността към най-елитните кръгове и през 2015 (с някои напълно дребни изключения) явно е най-много въпрос на пари и фамилно родословие.
Впрочем това наподобява повече на феодализъм, в сравнение с съвременно и отворено общество.
Значително лимитирани шансове за издигане
В Германия подрастващите от необразовани фамилии са изправени пред големи трудности. Проучване демонстрира, че единствено 29% от децата на родители с главно обучение посещават гимназия, до момента в който наследниците на родители със приключено приблизително обучение съумяват да завършат с до 77% успеваемост. Доклад на немското държавно управление сочи, че през последните години възможностите за триумфи в професионален проект най-много за представителите с ниски приходи доста са намалели.
Същите са резултатите и от така наречен IGLU-проучване, което изследва разбирането при четене измежду четвъртокласници в интернационален мащаб. Фактът, че даже при висок % на просветеност децата от по-долните обществени кръгове по-рядко и с доста повече старания доближават до гимназиално обучение от своите връстници от по-заможни фамилии, е главен проблем за равнопоставеността в образованието.
Заможните родители възпитават заможни деца
Актуални изследвания изричат подозрения, че би имало особена изгода, в случай че в образованието царува повече равнопоставеност на възможностите. Това евентуално би довело до повече подвижност от ниските обществени кръгове към междинната класа. Пътят до елитните кръгове обаче ще си остане отново по този начин скалист.
Същинският хайлайф, отбелязва Хартман, въобще не изпраща децата си в скъпи учебни заведения, а в държавни. Това също потвърждава, че едно положително общо обучение по предписание е належащо изискване за нанагорнище по стълбичката нагоре, надалеч обаче не е задоволително.
Така неотдавна група икономисти от Ирландия, Съединени американски щати и Швеция изследва материалното положение на повече от 2000 осиновени деца, на техните същински родители и на осиновителите им и открива: Финансовият триумф в живота играе доста по-голяма роля върху оформяне на настоящата среда на живот, в сравнение с биологичното завещание.
Или малко пресилено дефинирано: Богатите родители възпитават богати деца, без значение дали това са техните родни или осиновени деца.
Влиянието на гените се надценява
За проучването си учени от няколко университета употребяват две единствени по рода си в целия свят бази данни: шведската база данни за осиновяване и националния указател на финансовото положение на страната, която съдържа детайлна информация за приходите на всички поданици.
Проучването обгръща осиновени деца, родени в интервала 1950-1970, които все още на осъществяване на изследването към момента не са встъпили в завещание.
Оказва се, че настоящото финансово положение на осиновените деца зависи два пъти повече от благосъстоянието на техните осиновители, в сравнение с същинските им родители. Влиянието на гените до момента беше надценявано, е заключението на учените.
Децата от по-заможни фамилии са натрупали своето положение не главно заради това, че са по-талантливи или по-даровити. Влиянието на средата играе „ съществена роля " за реализиране на финансовия триумф, до момента в който биологичните фактори са доста по-маловажни.
Стартов капитал в верния миг
По-заможните родители по предписание имат по-висок учебен ценз, демонстрират на децата си по-добри благоприятни условия за инвестиция, още в ранна възраст ги научават по какъв начин да икономисват.
Отношенията и контактите също може да окажат въздействие. А може би някои родители просто обезпечават стартовия капитал в верния миг, защото всевъзможен тип завещание е изключено от изследването, само че не и средствата, предоставени от родителите по тяхно лично предпочитание.
„ Само по себе си осиновяването не покачва интелигентността ", разяснява резултатите психологът Щерн. Проучването обаче демонстрира, че в среда с повече насърчване наличният генетичен капацитет може да бъде употребен оптимално.
За родителите това значи: Дори да не можете да „ избутате " детето си до икономическия хайлайф на страната, тъй като Вие самите не принадлежите към него, бихте могли посредством основаване на подобаващи условия на живот да извлечете максимума от вродения му капацитет.
Възход след смяна на средата
Колко значима е ежедневната среда за триумфа на децата демонстрира второ изследване. Икономисти от Университета Харвард са изследвали данните на повече от 5 млн. американци, които като деца са се преместили със своите родители.
Когато преместването е в район с по-заможни съседи, личният приход през по-късните години от живота доста нараства. Колкото по-малки са децата при преместването, толкоз по-добре за тях.
Така да вземем за пример момче от оскъдно семейство в Бронкс или от проблематичните квартали на Лос Анджелис в по-късните години от живота си печели приблизително с 35% по-малко от собствен безпаричен връстник, израснал в по-добра среда. И аргументите за това са многообразни.
В положителни райони (квартали) за живеене, които предизвикват обществената подвижност, в границите на национално относително изследване учениците реализират резултати над междинните. Има по-малко самотни родители, повече ангажираност в църковни и публични мероприятия. А богатите, фамилиите от междинната класа и хората с по-ниски приходи контактуват повече между тях, в сравнение с други места.
Качеството на образованието дефинира местоживеенето
Възможността за нанагорнище нагоре е главно заричане на американското общество.
Не на последно място триумфът на Америка се дължи и на меритократичния принцип, съгласно който всяко изпитание си коства, тъй като възможностите на всички хора са идентични. Идеалът обаче поддава: Стотици хиляди фамилии от генерации насам са заседнали в безизходицата на най-долните съсловия. Доходите мощно се разминават.
В Германия също от ден на ден родители преценяват местоживеенето си с качеството на образованието. Те даже употребяват разнообразни трикове, с цел да избягнат така наречен проблематични учебни заведения и да запишат децата си в положително учебно заведение, пък било то и в по-отдалечен квартал. Други пък избират някое от многото частни учебни заведения с всевъзможни специфични предложения – от образование в дребни групи до релаксиращ масаж. Повече от 1000 евро на месец обаче може да коства визитата в такова учебно заведение, а таксите за частен университет пък са още по-високи.
Неписаните закони на елита
Хартман показва, че от двата считани за най-престижни института European Business School и WHU Otto Beisheim School of Management общо двама абсулвенти до момента са съумели да доближат до висшето управление на 100-те най-големи компании в Германия.
По-малко известни университети биха се справили също толкоз добре и даже по-добре. Защото с изключение на образованието за по-нататъшния триумф от голяма важност е и следният факт: Между деца от разнообразни обществени среди царят доста повече разлики от степента на начетеност на техните родители. За да достигнеш най-висшите етажи на стопанската система би трябвало най-много да познаваш и следваш неписаните закони на елита, уверени са социолозите.
В тази връзка от голяма важност е както отличната обща просвета, по този начин и суверенното държание с оглед по-лесно справяне със личните дефекти. Това социолозите назовават „ хабитус " (обноски, обществено поведение) – нещо, на което човек мъчно се научава, защото е вплетено в метода на живот.
Семейната среда има голямо значение
Повечето родители по света желаят да предложат допустимо най-хубави стартови благоприятни условия на децата си. И към това спада освен посещаването на часовете, а и театрални изяви, списване на учебния вестник или представител на класа.
Така децата се научават на самонадеяност и по какъв начин да беседват с по-високопоставени от тях в йерархията. Няма особена изгода обаче от това децата да бъдат насилвани да взимат присъединяване в сходни действия. По-добре е да им бъде даден късмет сами да избират, което предизвиква тяхната автономия. Именно това е един от факторите за триумф.
Еднаква тежест за бъдещия триумф в живота имат характера, съответните гениите и фамилната среда. Роднините, приятелите и съседите имат отношение към това какво ще стане от децата. Това е известно и на осиновителите. Те напълно целеустремено вземат решение, дали да осиновят сирачета или деца от сложни фамилии, с цел да им обезпечат по-добро бъдеще. Това важи за някогашния канцлер Герхард Шрьодер и брачната половинка му Дорис, които осиновиха 2 деца от Русия, както и за американските артисти Брад Пит и Анджелина Джоли и за певицата Мадона.
Отношение към парите и известността
Модераторът Томас Готшалк и брачната половинка му Теа имат двама сина – един естествен и един осиновен. Отношението към парите и известните персони двете деца упражняват от най-ранна възраст, защото в фамилната вила в Малибу не рядко посетители са холивудски артисти. Въпреки контактите с тях момчетата са стъпили крепко на земята.
„ Никога не съм показал пред децата си, че парите не стигат и все пак те са си построили доста рационално отношение към тях. Гордея се и с двамата и думите им приказват задоволително за тях самите: Не ни трябват твоите пари! Но за какво? Нали въпреки всичко в известна степен към този момент сте се възползвали от международната популярност и контактите на татко си – давам отговор аз ".
Източник: www.welt.de
Снимка: dev27.n24.code-b-development.com
