По-високите банкови резерви ще вдигнат лихвите в България
Рязкото, двойно завишаване на наложителните минимални запаси на банките в България има за цел да ограничи кредитирането и да способства за понижаване на кредитния риск, който би растял, в случай че не бъде реализирана първата цел. Това изясни Илия Лингорски, член на Управителния съвет на Българската национална банка (БНБ) по време на конференцията Banking Today, като той коментира решението на централната банка от края на април.
Действията на българския банков регулатор са в ход поради релативно бавната трансмисия на лихвената политика на Европа към България.
Разбира се, това е заради свръхликвидността в банковата система в България. С тези старания се основава безрисков ликвиден буфер “, добави още Лингорски.
Той разказа наложителните минимални запаси като „ инструмент, който разрешава да гледаме по-спокойно на банковата система “.
Лингорски не отговори дали тази година може да има още едно покачване на минималните запаси, само че посочи, че Българска народна банка употребява всички принадлежности, които са на нейно разположение, с цел да реализира задачите за ценова непоклатимост.
Според основния изпълнителен шеф на Българо-американска кредитна банка (БАКБ) Илиан Георгиев с повдигането на минималните запаси ще бъде нараснала и цената на заемите, т.е. повишени лихвените проценти по тях.
Във всички случаи това ще се отрази на доходността. Резервирайки тези пари като минимални наложителни запаси, ние няма да може да ги пласираме в други активи и ще търсим метод да компенсираме тази загуба “, разяснява той и разказа ерата на рекордно ниските лихвени проценти в последните години като „ ненормална “.
Изпълнителният шеф на Инвестбанк Светослав Миланов предвижда, че вследствие на това закъснение на растежа на кредитирането ще има единствено
леко изстудяване, не някакви трагични промени “.
С последното повишение на наложителните запаси от Българска народна банка Лингорски регистрира, че условието става едно от най-високите в Европа като цяло и съчетано с висока доходност на банките в България прави институциите постоянни.
Мнението му бе подкрепено и от изпълнителния шеф на Пощенска банка Асен Ягодин.
В България беше направено много за стабилността на банките и в този момент те са за образец в Европа – плод на 10 – 15 години работа на регулатора “, съобщи Ягодин.
По тези аргументи Лингорски акцентира, че всички банки в Европа дават отговор на всички заложени критерии за кредитоспособност и не се следи преместване на шокове от банковите банкрути в Съединени американски щати и в Европа.
Няма трансмисия от Съединени американски щати към Европа. Проблемът е с дребни и междинни банки – най-вече районни. Малките и междинни банки в Съединени американски щати в никакъв случай не бяха подложени на регулаторните стандарти на Базел 3, изключително във връзка с LSR, което не е по този начин в Европа и изключително не е по този начин в България – всички банки дават отговор на условията и то в много по-висока степен от междинното за еврозоната и Европа “, изясни Лингорски.
ESG стандартите
Зеленият преход и вложенията в зелена сила пък са все по-важни за банковия бранш и това най-реално към този момент се вижда от цената. Зеленият аспект ще се трансформира в наложителен детайл от оценката на банката и в това какви клиенти финансира. Банките, които финансират клиенти, които замърсяват околната среда, ще понесат повече условия за капитал и заемите за тях ще станат много по-скъпи и това е израз на желанието стопанската система да се трансформира по-бързо.
По думите на Илиян Георгиев сега при идентични по мярка вложения – една за зелена инвестиция – фотоволтаици или нещо сходно – и една за кафява сила – те биха получили напълно разнообразни цени за финансирането си.
В момента в случай че сложите на кантар два плана – един за 5 MWh фотоволтаик и за 5 MGh топлинна централа, която гори въглища – първите ще вземат рента х, а другите – същата по 1.25, даже 1.50 “, разяснява Георгиев.
Действията на българския банков регулатор са в ход поради релативно бавната трансмисия на лихвената политика на Европа към България.
Разбира се, това е заради свръхликвидността в банковата система в България. С тези старания се основава безрисков ликвиден буфер “, добави още Лингорски.
Той разказа наложителните минимални запаси като „ инструмент, който разрешава да гледаме по-спокойно на банковата система “.
Лингорски не отговори дали тази година може да има още едно покачване на минималните запаси, само че посочи, че Българска народна банка употребява всички принадлежности, които са на нейно разположение, с цел да реализира задачите за ценова непоклатимост.
Според основния изпълнителен шеф на Българо-американска кредитна банка (БАКБ) Илиан Георгиев с повдигането на минималните запаси ще бъде нараснала и цената на заемите, т.е. повишени лихвените проценти по тях.
Във всички случаи това ще се отрази на доходността. Резервирайки тези пари като минимални наложителни запаси, ние няма да може да ги пласираме в други активи и ще търсим метод да компенсираме тази загуба “, разяснява той и разказа ерата на рекордно ниските лихвени проценти в последните години като „ ненормална “.
Изпълнителният шеф на Инвестбанк Светослав Миланов предвижда, че вследствие на това закъснение на растежа на кредитирането ще има единствено
леко изстудяване, не някакви трагични промени “.
С последното повишение на наложителните запаси от Българска народна банка Лингорски регистрира, че условието става едно от най-високите в Европа като цяло и съчетано с висока доходност на банките в България прави институциите постоянни.
Мнението му бе подкрепено и от изпълнителния шеф на Пощенска банка Асен Ягодин.
В България беше направено много за стабилността на банките и в този момент те са за образец в Европа – плод на 10 – 15 години работа на регулатора “, съобщи Ягодин.
По тези аргументи Лингорски акцентира, че всички банки в Европа дават отговор на всички заложени критерии за кредитоспособност и не се следи преместване на шокове от банковите банкрути в Съединени американски щати и в Европа.
Няма трансмисия от Съединени американски щати към Европа. Проблемът е с дребни и междинни банки – най-вече районни. Малките и междинни банки в Съединени американски щати в никакъв случай не бяха подложени на регулаторните стандарти на Базел 3, изключително във връзка с LSR, което не е по този начин в Европа и изключително не е по този начин в България – всички банки дават отговор на условията и то в много по-висока степен от междинното за еврозоната и Европа “, изясни Лингорски.
ESG стандартите
Зеленият преход и вложенията в зелена сила пък са все по-важни за банковия бранш и това най-реално към този момент се вижда от цената. Зеленият аспект ще се трансформира в наложителен детайл от оценката на банката и в това какви клиенти финансира. Банките, които финансират клиенти, които замърсяват околната среда, ще понесат повече условия за капитал и заемите за тях ще станат много по-скъпи и това е израз на желанието стопанската система да се трансформира по-бързо.
По думите на Илиян Георгиев сега при идентични по мярка вложения – една за зелена инвестиция – фотоволтаици или нещо сходно – и една за кафява сила – те биха получили напълно разнообразни цени за финансирането си.
В момента в случай че сложите на кантар два плана – един за 5 MWh фотоволтаик и за 5 MGh топлинна централа, която гори въглища – първите ще вземат рента х, а другите – същата по 1.25, даже 1.50 “, разяснява Георгиев.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ