"Компютърен програмист" и "лекар" са най-предпочитаните професи, отчита "Алфа Рисърч"
Рязък скок в интереса към ИТ специалностите, слаб – към инженерните и намаляващ – към юристи, митничари, политици, публицисти.
Това е една от водещите трендове, която се обрисува при сравнението на данните на две изследвания на социологическата организация " Алфа Рисърч " - през 2008 и през 2017 година. Сегашното изследване е извършено в интервала 12 – 22 юни измежду 1024 пълнолетни българи и отдадено на тематиката за престижа и интереса към другите специалности, както и към повишение на образованието и квалификацията в изискванията на динамизиращ се пазар на труда.
" Компютърен програмист " и " доктор " са най-предпочитаните специалности
Отношението към тях през последното десетилетие обаче следва разнообразни трендове: до момента в който компютърните специалности бележат растеж от 28% през 2008 година до 36% към днешна дата, то атрактивността на лекарската специалност понижава от 27% на 25%. Така, дистанцията сред двете надвишава към този момент 10 %.
Ако тази наклонност е знак за положителното положение, увеличаващия се брой компании и известност на ИТ бранша, то вероятностите пред кадровото застраховане на медицинските грижи са повече от тревожни. Особено в случай че се регистрира и продължаващата емиграция на лекари и медицински сестри ", регистрират социолозите.
Икономистите остават трети по желание, запазвайки неизменен каузи си за последните 10 години (20%).
Компютърните специалности са най-желана кариера за децата на хората с по-висок социално-материален статус - високообразованите и по-високодоходните поданици на столицата и огромните градски центрове. Към тях се ориентират в това число и част от децата на представителите на свободните специалности, които до неотдавна се характеризираха с най-голям коефициент на " самовъзпроизвеждане ".
В класацията на водещите специалности за интервала 2008–2017 година, се следи слаба смяна, което, съгласно социолозите, е показателно за ниската динамичност на българската стопанска система през последното десетилетие. Известен позитивен тренд е налице в настройките към мощно дефицитните през последните години инженерни специалности: от 15% през 2008 година до 19% през 2017 година Този растеж обаче продължава да е непълен, с цел да покрие потребностите на индустриалното произвеждане.
Въпреки опитите за промени през последните години, ползата към едни от специалностите с най-голяма социална значителност – тези на учителите и служителите на реда, остава доста невисок. Те резервират непоклатимост през последното десетилетие, като през 2017 година заемат надлежно девето (6%) и седмо (7%) място по желания.
В съпоставяне с 2008 година прелест и авторитет губят специалности като юрист (спад от 25% на 16%), митничар (от 13% на 7%), политик (от 9% на 5%) и публицист (от 7% на 5%).
Слаба мотивация и интерес към повишение на образованието и квалификацията
В страните с високо развити стопански системи " ученето през целия живот " последователно се трансформира във значим тласък и фактор за по-голяма конкурентноспособност и по-високи приходи. За разлика от тях, в България ползата към влиятелни специалности не е съпроводен от мотивация за повишение на образованието и рационализиране на професионалните умения.
Едва 13% от българите са минали някакви курсове за образование, или повишение на подготовка през последните две години. Относително най-популярни са курсовете за преквалификация (5.4%), следвани от шофьорските курсове (2.7%). Едва след тях остават университетското обучение (2.4%), образования по разнообразни компетентности – езикови, компютърни и прочие (2.3%) и курсове, свързани с занимания (1.2%).
Регистрираната картина е в внезапен контрастност с високия дял младежи сред 20 година и 34 година у нас, които нито учат, нито работят - 21.4% през 2015 година, което по данни на Евростат е едно от най-високите нива в Европейски Съюз. Според Националния проект за деяние по заетостта, 60.2% от безработните младежи до 29 година през 2016 година са без подготовка и компетентност. 69% от дълготрайно безработните също са без подготовка.
Въпреки като цяло ниските равнища, релативно най-сериозна е просветителната интензивност на 18 – 30 годишните. 35% от тях са взели участие в обучителни стратегии. С повишаване на възрастта разумно понижава мотивацията и интереса към увеличение на образованието или квалификацията. При хората над 61 години този % спада до 3%.
Други фактори, които въздействат на интереса към продължаващо образование, са степента на обучение, материалният статус и вида обитаемо място. Колкото по-образовани и по-високо доходни са хората, толкоз по-често се включват в обучителни стратегии. Представителите на свободните специалности и чиновниците, упражняващи неръчен труд, са измежду най-честите участници в такива стратегии. Подобна наклонност не се следи обаче при работещите с ниско обучение и подготовка, които в най-голяма степен се нуждаят от образование. Неравният достъп до стратегии за повишение на уменията в другите видове обитаеми места също оказва своето въздействие. Колкото по-голямо е обитаемото място, толкоз повече хора вземат участие в курсове и образования. И противоположното.
Реализация в България или в чужбина – 57%:41%
Състоянието на стопанската система, трудовият пазар и нивото на приходите са факторите, които способстват за запазващата се поляризация на публичното мнение във връзка с благоприятни условия за трудова реализация: 57% от българите биха посъветвали своите или близки деца да потърсят благоприятни условия в България, до момента в който 41% биха ги насърчили да работят в чужбина.
Жителите на по-малките градове и селата, където опциите на трудовия пазар са лимитирани, най-силно поддържат позицията, че бъдещето на децата им е обвързвано с работа в чужбина.
Допълнително въздейства върху желанието за реализация в чужбина, е и житейският интервал, в който се намират: колкото по-млади и към момента необвързани са те, толкоз по-отворени са към опит за реализация зад граница. И назад, измежду фамилните и изключително измежду тези с деца, делът на избиращите реализация в България нараства до 62%, означават от " Алфа Рисърч ".
Това е една от водещите трендове, която се обрисува при сравнението на данните на две изследвания на социологическата организация " Алфа Рисърч " - през 2008 и през 2017 година. Сегашното изследване е извършено в интервала 12 – 22 юни измежду 1024 пълнолетни българи и отдадено на тематиката за престижа и интереса към другите специалности, както и към повишение на образованието и квалификацията в изискванията на динамизиращ се пазар на труда.
" Компютърен програмист " и " доктор " са най-предпочитаните специалности
Отношението към тях през последното десетилетие обаче следва разнообразни трендове: до момента в който компютърните специалности бележат растеж от 28% през 2008 година до 36% към днешна дата, то атрактивността на лекарската специалност понижава от 27% на 25%. Така, дистанцията сред двете надвишава към този момент 10 %.
Ако тази наклонност е знак за положителното положение, увеличаващия се брой компании и известност на ИТ бранша, то вероятностите пред кадровото застраховане на медицинските грижи са повече от тревожни. Особено в случай че се регистрира и продължаващата емиграция на лекари и медицински сестри ", регистрират социолозите.
Икономистите остават трети по желание, запазвайки неизменен каузи си за последните 10 години (20%).
Компютърните специалности са най-желана кариера за децата на хората с по-висок социално-материален статус - високообразованите и по-високодоходните поданици на столицата и огромните градски центрове. Към тях се ориентират в това число и част от децата на представителите на свободните специалности, които до неотдавна се характеризираха с най-голям коефициент на " самовъзпроизвеждане ".
В класацията на водещите специалности за интервала 2008–2017 година, се следи слаба смяна, което, съгласно социолозите, е показателно за ниската динамичност на българската стопанска система през последното десетилетие. Известен позитивен тренд е налице в настройките към мощно дефицитните през последните години инженерни специалности: от 15% през 2008 година до 19% през 2017 година Този растеж обаче продължава да е непълен, с цел да покрие потребностите на индустриалното произвеждане.
Въпреки опитите за промени през последните години, ползата към едни от специалностите с най-голяма социална значителност – тези на учителите и служителите на реда, остава доста невисок. Те резервират непоклатимост през последното десетилетие, като през 2017 година заемат надлежно девето (6%) и седмо (7%) място по желания.
В съпоставяне с 2008 година прелест и авторитет губят специалности като юрист (спад от 25% на 16%), митничар (от 13% на 7%), политик (от 9% на 5%) и публицист (от 7% на 5%).
Слаба мотивация и интерес към повишение на образованието и квалификацията
В страните с високо развити стопански системи " ученето през целия живот " последователно се трансформира във значим тласък и фактор за по-голяма конкурентноспособност и по-високи приходи. За разлика от тях, в България ползата към влиятелни специалности не е съпроводен от мотивация за повишение на образованието и рационализиране на професионалните умения.
Едва 13% от българите са минали някакви курсове за образование, или повишение на подготовка през последните две години. Относително най-популярни са курсовете за преквалификация (5.4%), следвани от шофьорските курсове (2.7%). Едва след тях остават университетското обучение (2.4%), образования по разнообразни компетентности – езикови, компютърни и прочие (2.3%) и курсове, свързани с занимания (1.2%).
Регистрираната картина е в внезапен контрастност с високия дял младежи сред 20 година и 34 година у нас, които нито учат, нито работят - 21.4% през 2015 година, което по данни на Евростат е едно от най-високите нива в Европейски Съюз. Според Националния проект за деяние по заетостта, 60.2% от безработните младежи до 29 година през 2016 година са без подготовка и компетентност. 69% от дълготрайно безработните също са без подготовка.
Въпреки като цяло ниските равнища, релативно най-сериозна е просветителната интензивност на 18 – 30 годишните. 35% от тях са взели участие в обучителни стратегии. С повишаване на възрастта разумно понижава мотивацията и интереса към увеличение на образованието или квалификацията. При хората над 61 години този % спада до 3%.
Други фактори, които въздействат на интереса към продължаващо образование, са степента на обучение, материалният статус и вида обитаемо място. Колкото по-образовани и по-високо доходни са хората, толкоз по-често се включват в обучителни стратегии. Представителите на свободните специалности и чиновниците, упражняващи неръчен труд, са измежду най-честите участници в такива стратегии. Подобна наклонност не се следи обаче при работещите с ниско обучение и подготовка, които в най-голяма степен се нуждаят от образование. Неравният достъп до стратегии за повишение на уменията в другите видове обитаеми места също оказва своето въздействие. Колкото по-голямо е обитаемото място, толкоз повече хора вземат участие в курсове и образования. И противоположното.
Реализация в България или в чужбина – 57%:41%
Състоянието на стопанската система, трудовият пазар и нивото на приходите са факторите, които способстват за запазващата се поляризация на публичното мнение във връзка с благоприятни условия за трудова реализация: 57% от българите биха посъветвали своите или близки деца да потърсят благоприятни условия в България, до момента в който 41% биха ги насърчили да работят в чужбина.
Жителите на по-малките градове и селата, където опциите на трудовия пазар са лимитирани, най-силно поддържат позицията, че бъдещето на децата им е обвързвано с работа в чужбина.
Допълнително въздейства върху желанието за реализация в чужбина, е и житейският интервал, в който се намират: колкото по-млади и към момента необвързани са те, толкоз по-отворени са към опит за реализация зад граница. И назад, измежду фамилните и изключително измежду тези с деца, делът на избиращите реализация в България нараства до 62%, означават от " Алфа Рисърч ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ